№ 1426
гр. Плевен, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска А.а
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А.а Гражданско дело
№ 20234430100961 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „БАНКА ДСК“ ЕАД, против
Д. Х. Б., от гр. Плевен, с която е предявен иск с правно основание чл.422,
вр.чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 4804,16лв.–
главница, сумата от 1409,76лв- договорна лихва за периода от 15.02.2018г. до
14.06.2022г., сумата от 631лв.- лихвена надбавка за забава за времето от
15.06.2022г. до 14.09.2022г. и сумата от 119,09лв- законна лихва за периода
от 15.06.2022г. - 14.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.09.2022г, дължими въз основа на Договор за банков кредит от
10.11.2017г. Твърди се, че между ответника- като кредитополучател и
„Експресбанк“ АД- като кредитодател, на 10.11.2017г. е сключен Договор за
кредит ***, въз основа на който, на ответника е предоставен потребителски
кредит в размер на 5000лв, с краен срок за погасяване 15.11.2022г, с месечни
анюитети вноски от 103,62лв, за период от 60 месеца, с падеж 15- то число и
ГПР от 10,33%.. Твърди се, че кредита е изцяло усвоен еднократно от
кредитополучателя по банкова сметка. Твърди се, че ищецът е частен
правоприемник на кредитодателя. Твърди се, че по договора е уговорен
договорна лихва от 7,49 % фиксирана за срока на договора. Посочва се, че е
уговорена наказателна надбавка в размер на +6 пункта над уговореният
1
лихвен процент, дължима при просрочие. Твърди се, че поради
преустановяване на плащанията, считано от 15.02.2018г, Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем, като до длъжника е изпратена нарочна
покана, връчена от ЧСИ, чрез залепяне, на 29.05.2022г.Претендират се
разноски.
Ответникът Д. Х. Б., чрез особен представител адв. Е. П., в срока на
чл.131 от ГПК, изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Посочва се, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно
изискуем, т.к. не е налице надлежно връчване на уведомлението до длъжника,
преди подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК. Твърди се, че клаузите
по договора не са индивидуално уговорени и ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, поради което същите са
нищожни.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
незабавно изпълнение №2709/15.09.2023г. и ИЛ по ч. гр.д.№4905/2022г на
ПлРС, редовно връчени при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
По делото се установява, че на 10.11.2017г., между „ЕКСПРЕСБАНК“
АД– като кредитодател и отв. Д. Х. Б.- като кредитополучател, е сключен
Договор за кредит ***, за сумата от 5000лв. и срок на договора- 15.11.2022г.
Установява се, че страните са уговорили кредита да бъде върнат на 60
месечни анюитентни вноски, платима на 15- то число на месеца, при
фиксиран лихвен процент от 7,49% годишно за срока на договора и ГПР от
10,33%; общо дължимата сума по договора е в размер на 6325,37лв.- чл. 12 от
Договора. По делото е представен и погасителен план към Договора, подписа
от страните по него.
По делото се установява също, че до ответника- кредитополучател, чрез
ЧСИ П. П.в, е изпратена покана- уведомление от БАНКА ДСК, АД, с която
ответникът е уведомен за обединяването на ЕКСПРЕСБАНК АД и БАНКА
ДСК АД, както и че поради неплащане на задълженията по процесния
договор за кредит, по който БАНКА ДСК се явява кредитор, обявява кредита
за предсрочно изискуем. Установява се, че поканата е изпратена до ответника
адреса му, посочен в Договора за кредит, който съответства на
2
регистрираният му постоянен и настоящ адрес, съобразно представената
адресна справка. Установява се, че адреса на ответника е посетен на 28.04,
18.05. и 29.05.2022г, като е залепено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, на
29.05.2022г. Действията по връчване са удостоверени от ЧСИ в констативен
протокол, съставена 27.06.2022г., в който е отразено, че до ответникът е
изпратено съобщение и по месторабота, но същото е невръчено.
По делото е приета и изслушана ССЕ, от заключението на която се
установява следното: ВЛ е установило, че между страните по делото е
сключен Договор за потребителски кредит ***, за сумата от 5000лв и срок
на договора- 15.11.2022г. ВЛ е установило, че сумата по кредита е преведена
по банкова сметка на ответника, открита в Банката-кредитодател на
10.11.2017г. ВЛ е установило, че кредитът е уговорено да се върне на 60
месечни анюитентни вноски от 103,62лв, за периода 15.11.2017-15.11.2022г,
включващи главница, договорна лихва и застраховка, при фиксиран лихвен
процент от 7,49%; при забава договорната лихва се увеличава на 13,49%. ВЛ е
установило, че по процесния договор е заплатена сумата от общо 213,23лв, с
която е погасена сума от 195,84лв. за главница, 97,58лв.- договорна лихва и
18,76лв. за застраховка. ВЛ е установило, че по договора неплатени са 53 бр.
вноски, с падеж на първата неплатена вноска 15.02.2018г. /като дата на
настъпване на забавата/. Установено е, че по счетоводните записвания на
Банка ДСК, към датата на обявяване на предсрочната изискуемост-
15.06.2022г, просрочената сума е 5393,12лв, от която: 3811,04лв- главница,
1406,09лв.- договорна лихва и 175,99лв.- застраховка /сумите са дадени от ВЛ
в табличен вид /. ВЛ е установило, че по счетоводни записвания на ищеца,
към датата на образуване на заповедното производство- 15.09.2022г,
дължимата сума по договора е 4804,16лв.- за главница, 1406,09лв.- договорна
лихва, за периода 15.02.2015 -14.06.2022г. и обезщетение за забава от 631лв.,
за периода 156.02.2018-14.06.2022г; обезщетение за забава, след предсрочната
изискуемост, за периода 15.06.2022-14.09.2022г. /датата на заявлението/ сума
от 122,77лв, като с претендира сума от 119.09 лв.
ВЛ обаче е констатирало различие в начисляването на договорната
лихва от страна на БАНКА ДСК, след обединяването й с ЕКСПРЕСБАНК
АД, изразяващо се в следното: ВЛ е установило, че до обединяването на
банките, неплатената договорна лихва отговаря напълно на погасителния план
по Договора, но след преминаването на кредита в Банка ДСК, същата е
3
започнала начисляване на договорна лихва, в размер на една и съща сума —
по 29,99 лв. за всеки месец, без да се спазват договорените вноски в
погасителния план, включващи 82,96лв главница и 17,33лв договорна лихва.
Конкретно за вноска с падеж 15.05.2022г, Банка ДСК е начислила главница
от 70,30лв, вместо 82,96лв., и договорна лихва от 29,99лв, вместо 17,33 лв.
Така главницата е намалявана във всяка една от вноските, за разлика от
договорната лихва, която през целият период след вливане на банката е
начислявана с размер 29,99 лв. за всеки месец. Претендираната от Банка ДСК
договорна лихва е изчислена, като за целият период от първата неплатена
вноска след обединяването, до датата на предсрочната изискуемост
15.06.2022г., Банка ДСК е начислила месечна договорна лихва от 29,99лева.
Така за периода 15.02.2018-14.06.2022г. Банката е начислила договорна лихва
в размер от 1409,76 лв. (претендираната по заповедното производство), а ВЛ е
изчислило- по погасителен план - непогасената договорна лихва от 919,14лв.,
за периода 15,02,2018-14,06,2022г. ВЛ е посочило също, че с начисляването
на договорна лихва от 29,99лв/месечно, се променя и договорената стойност
на главницата по погасителен план, върху която се начислява наказателна
лихва. ВЛ е посочило, че непогасената сума, към датата на заповедното
производство 15,09,2022г., по варианта, който е осчетоводила банката с
променените вноски по отношение на погасителният план, е: главница от
4804,16 лв., договорна лихва от 1406,09лв., за периода 15,02,2018-
14,06,2022г., като ВЛ е установило, че лихвата по вноската от м.02,2018г. е
напълно погасена, но се претендира сума от 1409,76лв., сумата от 631лв.-
обезщетение за забава върху непогасената главница, по вноските от
15,02,2018-14,06,2022- 631,00 лв.- в размер на 13,49%; обезщетение за забава
след изискуемостта, за периода 15,06,2022-14,09,2022г /датата на
заявлението/, в размер на 122,77лв. /претендира се 119,09лв./ ВЛ е
установило, че не са извършвани други плащания, с оглед на което
задълженията остават непроменени и към момента. ВЛ е отговорило и на
поставен въпрос, ако обезщетението за забава след изискуемост се изчисли от
15,06,2022-18,08,2023 г./изготвяне на експертизата/, то ще възлиза на
626,78лв. /колкото е законната лихва, определена от БНБ/.
ВЛ е дало вариант, съобразно посочените вноски в погасителният план
/като разпределение на главница и лихва/, както следва: главница в размер на
4804,16 лв., договорна лихва в размер на 919,14лв., за периода 15,02,2018-
4
14,06,2022г., с уточнението дадено по- горе досежно лихвата по вноска от
м.02,2018г /претендира се 1409,76лв./, обезщетение за забава върху
непогасената главница по вноските за периода 15,02,2018-14,06,2022г.-
сумата от 1186,75лв. /с уточнението, че лихвата е по-голяма, заради
различното разпределение на главница/лихва в погасителната вноска,
претендира се сумата от 631лв.; обезщетение за забава след изискуемост за
периода 15,06,2022-14,09,2022г. сумата от 122,77лв. /претендира се 119,09
лв./ в размер на 10%/.
ВЛ посочва също, че застраховка не се претендира.
При така установено от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че по делото се установи съществуването на валиден
договор за кредит *** от 10.11.2017г., между „Експресбанк“ АД– като
кредитодател и отв. Д. Х. Б.- като кредитополучател под формата на
потребителски кредит. Съдът намира, че процесния договор за банков кредит,
е сключен в писмена форма- като форма за действителност, по арг. чл. 430,
ал.3 от ТЗ и с подписването му са възникнали права и задължения за страните
по него. Безспорно по делото се установява и факта, че отв. Б. е усвоил сумата
по кредита, по банкова сметка, открита в Експресбанк, както и факта на
частично изпълнение на задълженията му по кредита и заплащане на сумата
от общо 213,23лв. Съдът намира за установен и факта на настъпване на
забавата на ответника- с падеж на първата неплатена вноска 15.02.2018г.
Съдът намира за установен и факта на изпращане на уведомление до
длъжника- кредитополучател, за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, редовно връчено при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК- чрез
залепяне на уведомление от страна на ЧСИ П. П.в. Действията на ЧСИ по
залепяне на уведомлението, са подробно описани по – горе, като съда приема,
че същите напълно отговорят на законовите изисквания. В този
смисъл,възражението на особеният представител на ответника са
неоснователни. Съдът приема също, че към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем- 15.06.2022г, са били налице предпоставките за това,
визирани в чл. 10, ал.2 от Договора за кредит – при забава в повече от 90 дни.
Неоснователно е възражението на особеният представител на ответника и за
нередовно връчване на ПДИ до длъжника, за връчване на издадената
5
заповед за незабавно изпълнение, от страна на ЧСИ Т.К.. Съдът намира за
установено също, че не са налице основания за нищожност на процесния
договор за кредит, респ. за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 от ЗЗПотр. и възраженията в тази насока също са неоснователни.
Уговореният по договора ГПР от 10,33%; и фиксиран лихвен процент от
7,49% годишно за срока на договора не е в нарушение на нормата на чл. 19,
ал.5 от ЗПК, и клаузата се явява валидна и действителна.
По отношение на размера на претенцията обаче, съдът приема
заключението на ВЛ, във варианта, даден съобразно уговореният между
страните по договора погасителен план, което се различава от начисленията
на Банка ДСК, досежно размера на договорната лихва. Съдът намира, че
отношенията между страните се уреждат от параметрите на сключеният
между тях договор и погасителен план към него и последващото обединяване
на двете банки, е ирелевантно и не следва да има отношение към
договореният размер на дължимите суми- главница и възнаградителна лихва.
С начисляването на договорна лихва в размер, различен от договорно
установеният, Банка ДСК едностранно е изменила параметрите на договора,
като е начислила в повече от дължимото. Поради това, съдът приема, че
ответникът дължи сумите, по погасителен план, както следва: главница в
размер на 4804,16 лв., договорна лихва в размер на 919,14лв., за периода
15,02,2018-14,06,2022г., обезщетение за забава върху непогасената главница
по вноските за периода 15,02,2018-14,06,2022г.- сумата от 1186,75лв,
обезщетение за забава след изискуемост за периода 15,06,2022-14,09,2022г.
сумата от 122,77лв.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, е частично основателен и следва да бъде
уважен, като бъде съобразен установеният от ВЛ размер на договорната лихва
и на лихвата да забава, посочени по- горе. Следва да бъде признато за
установено спрямо ответникът, че дължи сумата в размер на 4804,16лв.-
главница, сумата в размер на 919,14лв- договорна лихва., за периода
15.02.2018-14.06.2022г., сумата от 631лв.- обезщетение за забава върху
непогасената главница по вноските за периода 15,02,2018-14,06,2022г.,
съобразно претендираният размер и сумата от 119,09лв.- обезщетение за
забава след изискуемост за периода 15,06,2022-14,09,2022г. съобразно
6
претендираният размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.09.2022г, до изплащане на вземането, дължими въз основа на Договор за
кредит *** от 10.11.2017г, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение №2709/15.09.2023г. и ИЛ по ч. гр.д.№4905/2022г на ПлРС, като за
разликата до пълния предявен размер от 1409,76лв.- договорна лихва за
същия период, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът се
произнася по претенцията за лихва за забава върху падежирали вноски и сред
обявяване на изискуемост, в размерите, в които са предявени и обективирани
в издадената заповед за незабавно изпълнение.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в
настоящето производство разноски, съразмерно на уважената част от иска, в
размер на 1579,56лв. Съдът изчислява общ размер на сторените разноски в
настоящето производство в размер на 1699,28лв., от които внесена държавна
такса, юрк. възнаграждение, определено от съда в минимален размер от
100лв, депозити за особен представител и ВЛ.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски в рамките на ч.гр.№ 4905/2022г на ПлРС, в размер на 175,94лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ЧЕ Д. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА
“БАНКА ДСК”АД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Оборище, ул.”Московска”, №19, представлявана от С.Л.С. и
Д.Д.М., сумата в размер на 4804,16лв.- главница, сумата в размер на
919,14лв- договорна лихва, за периода 15.02.2018-14.06.2022г., сумата от
631лв.- обезщетение за забава върху непогасената главница по вноските за
периода 15,02,2018-14,06,2022г., и сумата от 119,09лв.- обезщетение за
забава след изискуемост, за периода 15,06,2022-14,09,2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2022г, до изплащане на
вземането, дължими въз основа на Договор за кредит *** от 10.11.2017г, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №2709/15.09.2023г. и
7
ИЛ по ч. гр.д.№4905/2022г на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния
предявен размер от 1409,76лв.- договорна лихва за същия период,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. Х. Б., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “БАНКА
ДСК”АД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Оборище, ул.”Московска”, №19, представлявана от С.Л.С. и
Д.Д.М., сумата от на 1579,56лв.- разноски в настоящето производство и
сумата от 175,94лв - разноски по ч. гр.д.№ 4905/2022г на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8