Определение по дело №1050/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.209 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от председателя на У. чрез процесуалния му представител ю.к. [населено място], против Решение № 62/08.03.2024г. по АНД № 297/2024г по описа на РС – Девня, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на „Зиб Строй Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Б. И. Я. е наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на осн.чл.179 ал.3б от ЗДвП.

В обстоятелствената част на ЕФ е описано, че на 12.10.2020г. е установено нарушение с ППС т.а. „Влекач Скания Р 450“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 600 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 40 000 кг, собственост на „Мото транс 2004“ ЕООД, в община Девня, за движение по път А-2 км 399+703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП и за него е наложена горепосочената имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500 лв. В ЕФ е посочено също, че дружеството може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от връчване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750 лв., в който случай ЕФ ще бъде анулиран.

Н. настоящия състав стана служебно известно обстоятелството, че от Административен съд – Хасково е направено преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело № С-61/2023г., със следното преюдициално запитване: „Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти Съвета от 17.06.1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази Директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Поставените преюдициални въпроси касаят прилагането на закона, в частност нормите, по които е санкциониран и ответника по касация в настоящото производство - „Зиб Строй Груп“ ЕООД.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая са налице основания за спиране на настоящото производство до произнасяне на СЕС по преюдициалното запитване.

Воден от горното и на осн. чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, приложим по препращане от чл.144 и чл.228 от АПК, настоящият касационен състав

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по КАНД № 1050/2024г. по описа на Административен съд – гр. Варна, ХVІІІ с-в, до постановяване на окончателен акт по дело № С-61/2023 г. на Съда на Европейския съюз.

ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ежемесечни проверки от съдебния деловодител за движението на производството по С-61/2023г на СЕС и приключването му с акт по същество.

Определението не подлежи на обжалване, по арг. на чл.631 ал.1 изр.2 от ГПК.