Определение по дело №2519/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2683
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 12 юли 2019 г.)
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20191100202519
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   П Р О Т О К О Л

 

Година 2019                                                                                  Град София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД                                         НО,  5-ти състав

На четвърти юли                                                 две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                            

Секретар: Красимира Динева

Прокурор: Виктор Иванов

 

Сложи за разглеждане докладваното от с ъ д и я т а Н.Ч.Д.№2519 по описа за 2019г.

 

На именното повикване в 14,00 часа се явиха:  

 

ОСЪДЕНИЯТ И.П.Б. - р.пр., се явява лично и с адв.Г.Г., определен от САК за служебен защитник на осъдения.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Желая да ми бъде назначена като служебен защитник адв.Г..

ЗАЩИТАТА: Запознат съм с материалите по делото. Готов съм да поема защитата на осъдения.

 

СЪДЪТ предвид задължителния характер на защитата, изявленията на осъдения и адв.Г. и на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения И.П.Б..

НАЗНАЧАВА адв.Г.Г. от САК за служебен защитник на осъдения И.П.Б..

 

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора – София – редовно призован, не се явява.

Вместо него се явява М.Г.- ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ с надлежно пълномощно от Началника на Затвора - София.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:

 

И.П.Б. - роден на ***г***, български гражданин от ромски произход, с наст. адрес: гр.София, кв.**********, неженен, с начално образование, с ЕГН: **********.

 

СЪДЪТ разясни правата на страните и осъдения, включително правото му на отвод.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

ЗАЩИТАТА: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Представям и моля да приемете актуална справка към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения.

ПРОКУРОРЪТ: Представям и моля да приемете справка съдимост на осъденото лице.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ:Считам молбата за неоснователна.

ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени за послужване от Началника на Затвора – София, вкл. и днес представените от процесуалния представител на Затвора - гр.София.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме доказателствени искания.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

ЗАЩИТАТА: Моля да уважите молбата на осъдения И.Б. като основателна и в изпълнение нормите на чл.70, ал.1, т.1 от НК да постановите условно предсрочно освобождаване. В данните по делото не е много положително охрактеризиран моя довереник, но като имам предвид, че е осъден за опасен рецидив, не вярвам някой да го охарактеризира положително. Повечето от присъдите, които е търпял са били като непълнолетен. Като пълнолетен е търпял по-малко наказания. Работел е на различни обекти извън района на затвора и се е справял със задълженията си, щом е бил преместван на един, втори, трети обект. Считам, че може да му се гласува доверие. На него ще бъде наложена пробационна мярка и той ще бъде длъжен да изпълнява пробационната мярка. Моля да удовлетворите молбата му.

 

 ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ:Затворническата администрация изразява отрицателно становище по повод молбата на лишения от свобода Б.. Становището на затворническата администрация е, че е налична само първата от двете изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е изтърпяло повече от две трети от наложеното му наказание. По отношение на втората задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, затворническата администрация е еднопосочна в своето становище, като счита, че такива доказателства не са налице.

 

ПРОКУРОРЪТ: Също считам молбата за неоснователна, защото от всички сведения, които администрацията на затвора е представила по делото, следва еднопосочен извод, че към момента молителят Б. не се е поправил, с което отсъства задължителна предпоставка по ал.1 на чл.70 от НК за негово условно предсрочно освобождаване. Споделям изцяло казаното от представителя на началника на затвора. При преценката си по молбата предлагам да обърнете внимание на становището на администрацията на затвора доколко са постигнати целите на наказанието и доколко може да се приеме, че поведението на осъдения е било коригирано в резултат на наложеното общо наказание. Считам, че не са налице достатъчно данни за поправяне на осъдения. Осъденият е дисциплинарно наказван, не са постигнати целите на наказанието, поради което моля да оставите молбата без уважение, като той следва да продължи да изтърпява наказанието си.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен. Взех си поука. Знам какво е вече в затвора. В момента работя и ако ме освободите мога да  работя пак в тази фирма. Осем години лежа в затвора. Съжалявам за това престъпление. Втори път няма да се повтори. За толкова години нямам наказание.

 

СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен.

 

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

 

 

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

 

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.

Образувано по молба на осъдения И.Б. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.

В съдебно заседание осъденото лице и служебния му защитник адв.Г. поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга на промяната в поведението и поправянето на Б..

Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения, базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на затворническата администрация. Счита, че спрямо осъденото лице се полагат адекватни грижи за здравословното му състояние.

Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на лишения от свобода Б. е неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на представителя на затворническата администрация, че не е реализирано напълно поправянето на осъдения.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият Б. моли за уважаване на искането, обективирано в молбата му, подадена до съда. Също обръща внимание на здравословния си статус.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:

Осъденият И.П.Б. е роден на ***г***, български гражданин от ромски произход, с наст. адрес: гр.София, кв.**********, неженен, с начално образование, с ЕГН: **********.

Видно от данните по делото осъденият Б. *** на 26.03.2012г. /с начало 18.10.2011г./ за изтърпяване на едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години по НОХД№12788/05г., по НОХД№4087/06г., по НОХД№9427/07г., по НОХД№8909/04г. и по НОХД№2553/05г., всички по описа на СРС за извършени престъпления по чл.194, чл.195 и чл.198 от НК. Така определеното общо най-тежко наказание е изтърпяно на 17.04.2015г. Считано от тази дата, осъденият Б. е започнал да търпи на осн. чл.25 от НК наложено му с Определение по НОХД№1015/13г. от 25.06.2014г. на СРС общо най-тежко наказание по НОХД№1378/12г. на СГС и по НОХД№1013/13г. на СРС за срок от 6 /шест/ години „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.199 от НК.

Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 04.07.2019г., лишеният от свобода Б. е търпял фактически 4 /четири/ години, 2 /два/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни с остатък от 1 /една/ година, 2 /два/ месеца и 11 /единадесет/ дни, т.е налице е първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.2 от НК, а именно да е изтърпял не по-малко от две трети от наложеното му наказание.

От друга страна законодателят е изискал и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.

Според данните от затворническото досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при „общ“ режим като първоначално определения от съда “строг режим от 04.01.2013г. е заменен на “общ“ на 20.07.2016г., а впоследствие заменен на лек режим от 13.09.2017г. Съгласно заповед №7/23.08.2018г. режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от “лек на “общ”, поради извършено дисциплинарно нарушение от страна на Б.. След 23.11.2016г. същият изтърпява наказанието „Лишаване от свобода“ на територията на ЗООТ ”Казичене”.

Същият е извършил дисциплинарно нарушение, за което му е налагано съответно дисциплинарно наказание - Заповед 158/13.04.2018г. /Изолиране в наказателна килия за определен срок“, заради притежание на забранени вещества в затвора/ като е и награждаван /Заповед №87 от 26.02.2018г. - „Пет денонощия домашен отпуск“, Заповед №498 от 25.08.2018г. - „Три денонощия домашен отпуск“, Заповед №219 от 04.04.2017г. - „Две денонощия домашен отпуск“/. Осъденият Б. е полагал труд /Заповед №48 от 05.02.2019г., Заповед №548 от 05.12.2018г., Заповед №507 от 09.11.2018г., Заповед №444 от 28.09.2018г./ в различни дружества. Със заповед от 26.02.2019г. е освободен от последната си месторабота, поради несправяне с работните си задължения. Посещавал е за известен период от време учебните занятия при училището към ЗО “Кремиковци.

С оглед изясняване наличието на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото са постъпили три отрицателни становища от различни служители, работили с осъдения в Затвора - гр.София по повод молбата му за условно предсрочно освобождаване. И тримата служители са счели, че при този осъден, наказанието „Лишаване от свобода“ все още не дава своя корекционен ефект, въпреки изтеклия период от време, оценката на риска от рецидив е в средните стойности - 63т., а риска от вреди за обществото е все още висок. Отчетено е обстоятелството, че по време на престоя си в затвора, Б. е дисциплинарно наказван, вкл. със основание заповед №7/23.08.18г., на началника на затвора му е завишен режима в по-тежък на осн. чл.67, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Наблегнато е на ясно изразени дефицити и множество проблемни зони, основание да не обективират положителен и устойчив резултат за завършил корекционен процес. Прието е, че въпреки съдействието на Б., целите на накацанието все още не са постигнати.

Сред материалите по делото е приобщен и доклад относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената от осъдения молба. В документа са обективирано тежките социално-битови условия, при които е отгледан Б., оказали влияние върху девиантното му поведение от ранна детска възраст. Прието е при лишения от свобода да се установява по-слаба устойчивост, толеранс към риск и авантюра, без личностни и психологични отклонения. Личността му е охарактеризирана като устойчива и с дълбока криминализация, предвид криминалното му минало като са констатирани и дефицити в морално-нравствената сфера и правното самосъзнание. Според изготвилия доклада служител изяявява желание да полага труд.

Като проблемни са отразени следните зони: отношение към правонарушението - при ясно изразени криминални нагласи и желание да не спазва установените правила за поведение; начин на живот и обкръжение - налице е безразсъдно и рисково поведение в местата за лишаване от свобода; злоупотреба с наркотици - наблюдава се употреба на синтетична субстанция, която е приложена върху тревиста маса - т.нар. „билка”, именно заради което е и дисциплинарно наказван; умения за мислене - извършеното дисциплинарно нарушение показва невъзможността му да разпознае проблемите, как да ги разреши, как да си постави достижими цели и законосъобразно да ги постигне. Рискът от сериозни вреди е констатиран към момента като висок за обществото, и преоценен, от нисък на среден за него в условията на затвора. В обобщение е прието, че осъденият все още не е изпълнил поставените цели и задачи. Служителите в затвора са преценили, че към момента е налице недостатъчно положителна прогноза за личностовата му ресоциализация на Б..

По делото е постъпил и препланиран план на присъдата, в който са отчетени извършеното дисциплинарно нарушение в затвора, все още частичната мотивицаия за промяна на криминалното поведение. Зоните, по които следва да се работи са тези, които са получили висока или средна оценка, като вероятни или със сигурност са свързани с криминалното поведение на л.св. или със сериозните вреди – сред които са отношение към правонарушението, нагласи, взаимоотношения, злоупотреба с наркотици, умение за мислене.

Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

В такава насока на първо място следва да се отбележи, че полаганият от осъденият труд е спорадичен, като същият е и освободен от последната си месторабота, поради несправяне с трудовите задължения. Б. освен това е извършил и дисциплинарно нарушение, свързано с държане на наркотични вещества, т.нар.“билка“, което показва наличието на сериозен проблем в тази зона и би представлявало трудност при ресоциализация на осъдения, ако бъде пуснат на свобода.

Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения Б., по чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.

Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали от затворническото досие при този осъден, въпреки престоя му в местата за лишаване от свобода, при него са констатирани все още средни нива за риск от рецидив – 63т., твърде бавно променени за периода от престоя му, рискът от сериозни вреди е висок за обществото, поради ярко изразеното криминално поведение, поради което и в остатъка от време, който Б. следва да пребивава в местата за лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционният ефект на наказанието, тъй като не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание.

В тази насока следва да се отбележи, че неизпълнените цели в плана на присъдата са насочени към промяна на проблемните зони към момента, а именно: отношение към правонарушението, нагласи, взаимоотношения, злоупотреба с наркотици, умение за мислене, израз на което са извършеното дисциплинарно нарушение, държането на наркотични вещества в затвора, замяната на режима на изтърпяване на наказанието в по-тежък, несправянето с поставените трудови задачи.

Видно от материалите по делото, Б. продължава да изтърпява наказанието при първоначално определения за това режим – „общ“, поради което и за поправянето му следва законосъобразното му поведение по време на който следва да се утвърди, а видно от доказателствата в затворническото досие, тези ефекти на наказанието все още не са постигнати в цялост.

Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения следва да се игнорират проблемите, произтичащи от толеранса към риск и авантюрата, дълбоката криминализация, и трайно изградените дефицити в морално-нравствената сфера и правното самосъзнание. Следва осъденият да повиши инициативността си към участие в мероприятия, да повиши трудовата се ефективност, да осъзнае напълно факторите, довели до постъпването му в затвора и по този начин да бъде пълноценен гражданин след освобождаването му, тъй като към момента прогнозата за ресоциализацията му, не е благоприятна и в крайна сметка това обективно да се отрази при намаляване на риска от рецидив.

Следва да се отбележи, че именно затворническата администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения от свобода и може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на всяко едно от лицата, които са работили с Б. в този период – психолози, инспектори и т.н., отчитат не само средния риск от рецидив, но и високият риск от вреди за обществото, които не следва да бъдат преценявани изолирано, но и наличието на все още множество проблемни зони и неизпълнение на целите на наказанието.

Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата администрация и служителите, работили и работещи с Б., като ги приема поради това за достоверен източник за оценка на поведението и липсата на извод за цялостно поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.

С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК като нова молба не може да бъде подадена в срок от шест месеца от  влизане в сила на настоящото определение.

Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ

 

    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И.П.Б. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.

 

Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода Б.,*** и СГП.

 

Препис от протокола да се издаде на служебния защитник, който да му послужи пред НБПрП.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,50       часа.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................

                                                                     

СЕКРЕТАР:..........................................