Р Е Ш Е Н И Е
№……../……………..2009
год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, ХІІІ–ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и девета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: К.И.
при секретаря А.И. и с
участието на прокурора А.Г.,*** по описа на съда за 2008 год., докладвано от
съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 336 – 340 от ГПК.
Образувано е по предявен
от Р.Е.Б. и Давид Б.Б.,*** иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС за поставянето
под запрещение на лицето В.Д.Б. ***.
В
исковата молба ищците твърдят, че ответницата е тяхна дъщеря, която от 10
години страда от психично заболяване – шизофрения, параноидна форма,
параноидно-халюцинаторен синдром. На ответницата е провеждано лечение без данни
за благоприятен изход от заболяването. През пролетта на 2008 година ответницата
преустановила самоволно предписаното й лечение и спряла да приема лекарства, в
резултат на което състоянието й рязко се влошило. Започнала да проявява
неадекватни реакции по отношение на околните, отказала да контактува с когото й
да било. Сочи се, че ответницата не притежава съзнание и оценка за заболяването
си и за необходимостта от лечение, което водело до непосредствена опасност за
живота и здравето й. Твърди се още, че описаното заболяване на ответницата не й
позволява да формира съзнание и обективна оценка за действителността, същата не
би могла да формира правно валидна воля, не може да се грижи за своите работи.
Отправено е искане да се
постанови решение, с което В.Д.Б. да се постави под запрещение.
В съдебно заседание ищецът Давид Б.
поддържа иска.
Ответницата не изразява
конкртено становище.
Представителят
на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за основателност на
предявения иск. Счита, че спрямо ответницата са налице медицинските и
социалните критерии за поставянето й под запрещение.
Съдът като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящото производство
е процесуално допустимо, като образувано по искова молба на лица, които са
родители на ответницата.
Разгледана по същество
претенцията е основателна.
За да бъде поставено
едно лице под запрещение е необходимо същото да страда от слабоумие или душевна
болест и да не може да се грижи за своите работи.
В обсъждания случай се касае за заболяване на
умствено развито лице/душевна болест/, която се изразява в шизофрения,
параноидна форма, с непрекъснанто протичане и промяна на личността. Горното се
установява от представената по делото медицинска документация – епикризи от ДПБ
„Карвуна”, Добричка област и от МБАЛ „Св. МАрина” ЕАД – Варна, както и от
заключението на вещото лице по изслушаната
съдебнопсихиатрична експертиза.
В съдебно заседание бе
направен опит за лично изслушване на ответницата, но същата заяви, че не желае
да отговаря на никакви въпроси и иска да бъде оставена на спокойствие.
От заключението на СПЕ, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено се установява, че ответницата страда от „шизофрения,
параноидна форма, с непрекъснанто протичане и промяна на личността”.
Заболяването е установено през 1996 година, същото е с неблагоприятен тип на
протичане, предвид на това, че ответницата отказва да се лекува доброволно, с
лоша прогноза и е довело до тежка социална дезадаптация и невъзможност за
нормало личностово функциониране. Многократно хоспитализирана. Установява се,
че ответницата е некритична към заболяването си и не осъзнава необходимостта от
лечение, в резултат на което няколко пъти е настанявана принудително за
лечение. Констатирани са и два опита за самоубийство. Към момента на извършване
на експертизата ответницата е в относително добро състояние, но при липса на
съзнание за болест и критичност. Заболяването я лишава от възможността да разбира
и ръководи постъпките си и да се грижи за себе си и за личните и имуществените
си интереси.
От показанията на свидетеля
Борис Давидов Б. /кръвен брат на В.Д.Б./, кредитирани от съда като обективни и
в резултат на непосредствени впечатления се установява, че в периода след 1996
година, когато било констатирано заболяването на ответницата, същата системно малтретирала
майка си /ищцата Р.Б./, с която живеела, като през 2006 година й причинила и
сериозно телесно увреждане. След този инцидент майка й била настанена в дом за
стари хора. Понастоящем ответницата живее в пълна изолация от външния свят, не
излиза от дома си, не пазарува, не поддържа и елементарна хигиена в жилището
си, приема срещи с брат си – свид. Борис Давидов, който й носи храна.
Въз основа на изложеното
съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за поставяне на
ответницата под запрещение. Предвид състоянието й, което крие риск за здравето
и живота й, и невъзможността да се грижи
за себе си, съдът намира, че В.Д.Б. следва да бъде поставена под пълно
запрещение.
Водим от горното, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ
ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ, на основание чл. 5 от ЗЛС, В.Д.Б.
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:***, ж. к. Възраждане, бл. 39, вх.
2, ет. 3, ап. 30, по иска на Р.Е.Б. ***, к. к. „Св. Св. К. и Елена”,
Социален дом „Гергана”, стая 126, и Давид Б.Б. ЕГН ********** ***.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на органа по
настойничество и попечителство при Община Варна за учредяване на настойничество,
на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :