РЕШЕНИЕ
№
04.01.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 16.11.2020
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
Секретар: И. Ч., като разгледа докладваното от
съдия Бишуров АНД № 1191 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „Т.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр.София 1766, р-н Младост, ж.к.Младост, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., роден на ***г., гражданин на Канада,
нац. паспорт № AG 602867 и Я.Х., роден на ***г., гражданин на Чешка Република против НП № К-0048332 от 06.07.2020 год. на директора на РД за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП-София, с което на
основание чл.230д
във вр. с чл.192, т.2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1200лв. /хиляда и двеста лева/.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до
това, че атакуваното НП е материално и процесуално незаконосъобразно, като се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството
жалбоподател не се явява процесуален представител и не се взема становище по
съществото на спора.
Ответникът по жалбата
не се явява лично и не изпраща процесуален представител, но постъпва писмено
становище от такъв, с което се излагат съображения за потвърждаване на НП, като
се иска и присъждане на разноски.
Съдът провери
основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, като прие за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател
е санкционирано след като в КЗП – РД Пловдив, РЗ – Пазарджик постъпила жалба с
вх.№ П- 03-234/07.02.2020г. от потребител и била извършена
проверка. Жалбата била подадена от Р.Г.С.се отнасяла за рекламация на детски
часовник „Myki Junior Black“, сериен номер 352048100312944, закупен на
04.11.2019г. от магазин „Т.“ в гр.Пазарджик, стопанисван от „Т.“ ЕАД.
В хода на проверката
бил съставен Констативен протокол /КП/ № К-2674432 от 19.02.2020г., като на четвърта
странни от същия било дадено писмено нареждане на търговеца „Т.“ ЕАД да
представи писмено становище по жалбата на г-жа Стоева, както и протокол от
независим сервиз, на основание чл.108 от ЗЗП.
На 10.03.2020г се
явило упълномощено лице от търговеца в КЗП, РД Пловдив, РЗ - Пазарджик, в
гр.Пазарджик, ****, като представило пълномощно и становище по жалбата, които
били приети с Протокол за проверка на документи /ППД/ № К-0109538/10.03.2020г.
Не бил представен протокол от независим сервиз. В писменото становище било
пояснено колко пъти е бил рекламиран въпросният часовник, както и какви
дейности са били извършени във връзка с това от оторизирания сервиз „А.“, а
също и че този сервиз е единственият оторизиран за България, досежно продукти с
търговската марка „Myki“. Поискано е от КЗП да посочи на дружеството в кой друг
сервиз да бъде изпратен часовникът за
независима експертна оценка.
Във връзка с това, с
КП № К-0109538 от 10.03.2020г., на търговеца е дадено второ нареждане да
представи протокол от независима експертиза от друг оторизиран сервиз в КЗП, РД-Пловдив,
РЗ-Пазарджик, като е бил определен и краен срок - 20.03.2020г.
На 24.03.2020г. се явило
упълномощено лице от търговеца в КЗП, РД- Пловдив, РЗ-Пазарджик и представил
становище, прието с ППД № К-0109556/24.03.2020г., в което липсвал протокол от
независим сервиз. В това второ становище отново било посочено, че единственият
оторизиран сервиз на процесния продукт за България е „А.“ и ако часовникът бъде
изпратен в друг неоторизиран сервиз в страната, то ще отпадне гаранционната
отговорност на търговеца. Посочено е също, че изпращането на часовника в
оторизиран сервиз извън страната ще се яви непропорционален разход за
продавача.
Във връзка с
описаното до тук, на 14.05.2020г. против дружеството бил съставен АУАН №
К-0048332 за извършено административно нарушение по чл.230а във вр. с чл.192,
т.2 от ЗЗП.
Въз основа на акта
било издадено атакуваното НП, което било връчено на дружеството на 28.07.2020год.,
видно от отбелязването върху известие за доставка /л.12 от делото/, а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 04.08.2020 год., с оглед на което е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното
НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на писмените доказателства приети по делото, както и от показанията на
актосъставителя – св. Г.М..
Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна поради следното:
Според настоящия
съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, което
е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е
необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото. Това е така , защото обжалваното НП не
отговаря на изискванията на чл.57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а отделно от това е
налице несъответствие между дадената словесна и цифрова правна квалификация на
административното нарушение, съответно в акта и в НП.
Според отразеното в
АУАН нарушението се е изразило в това, че дружеството не изпълнило даденото му
разпореждане и не представило изисканите документи във връзка с извършената
проверка /става ясно, че се има предвид протокол от независим сервиз за
процесния часовник – бел моя/. С това словесното описание на нарушението в АУАН
се изчерпва, като веднага след това е дадена цифрова правна квалификация на
същото – чл.230а във вр. с
чл.192, т.2 от ЗЗП.
В издаденото НП
обаче, словесната правна квалификация на нарушението е допълнена, като е
казано, че дружеството не било изпълнило даденото му разпореждане, а именно не
представило изискани документи във връзка с проверката, но и с това
възпрепятствало длъжностните лица, при изпълнение на правомощията им. Срещу
такъв обективен елемент от състава на вмененото административно нарушение обаче
дружеството не се е защитавало, т.к. то не е било обвинено с акта и за
възпрепятстване на длъжностните лица, което е достатъчно основание НП да се
отмени, т.к. е налице съществено процесуално нарушение /СПН/. С това допълване
на словесната правна квалификация на нарушението, направена за първи път в НП,
дружеството е било лишено от възможността да организира своята защита, още
когато му е било повдигнато административното обвинение с АУАН, с което правото
му на защита е било драстично накърнено. Допускането на СПН с издаването на НП обаче
е задълбочено, т.к. в него вече цифровата правна квалификация на нарушението е
била променена за разлика от направената в акта. Тук вече нарушението е
квалифицирано като такова по чл.230д във вр. с чл.192, т.2 от ЗЗП.
Нормата на чл.192,
т.2 от ЗЗП гласи, че длъжностните лица на контролните органи по чл.191 имат право да изискват необходимите
документи във връзка с осъществявания от тях контрол, като позоваването на тази
норма в акта и в НП е било коректно, защото няма спор, че по време и във връзка
с процесната проверка е бил изискан документ – протокол от независим сервиз за
съответствие на въпросния часовник.
В същото време
обаче, цитираната в НП норма на чл.230д от ЗЗП гласи буквално: „За
възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл.192
и 192а
и за неизпълнение на разпореждане по чл.192а, ал.
1, т. 2 и ал. 2
на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до
3000 лв.“.
Доколкото в НП е
посочено словесно, че дружеството не е изпълнило дадено разпореждане за
представяне на изискани документи във връзка с проверката и с това е възпрепятствало
на длъжностни лица при изпълнение на
правомощията им /нещо което, както се посочи липсва в АУАН/ излиза, че
дружеството е санкционирано едновременно за „възпрепятстване“ и за
„неизпълнение на разпореждане“. За да може да се квалифицира нарушението, респ.
да се наложи санкцията по чл.230д от ЗЗП в хипотезата на неизпълнение на
разпореждане обаче е безусловно необходимо това разпореждане да е по чл.192а, ал.
1, т. 2 и ал. 2
от ЗЗП. В същото време в НП никъде не е посочено, нито дори загатнато, дали
неизпълненото разпореждане попада в някоя от хипотезите на последно цитираната
правна норма, което за пореден път накърнява правото на защита на дружеството и
е основание за отмяна на НП. Нещо повече, нормата на чл.192а, ал.
1, т. 2 от ЗЗП касае правомощия на длъжностите лица от КЗП „да разпоредят на всяко лице да предостави
сведения за нарушения на този закон, които са му известни“, а тази на чл.192а ал.2 от ЗЗП
касае специални правомощия на председателят
на КЗП:
„1.
разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2.
изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон
и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено
достояние;
3.
разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение на този закон и, ако е
необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на
нарушението обществено достояние“.
Видно
е, че никое от тези разпореждания няма общо с твърдяното в процесното НП
неизпълнено разпореждане за предоставяне на документи във връзка с проверката. С
оглед на това дружеството за пореден път
е лишено от възможността адекватно да организира своята защита, т.к. не може да
стане ясно защо се твърди, че не е изпълнило разпореждане, което не попада в
никоя от хипотезите на чл. 192а, ал. 1,
т. 2 и ал. 2
от ЗЗП, но пък му е наложена санкция по чл.230д от ЗДП, а и вмененото административно
нарушение е квалифицирано в НП във връзка с тази правна норма.
Не може да се
приеме, че квалифицирането на нарушението по чл.230д от ЗЗП е само за
възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по
чл.192 от ЗЗП, т.к. както вече са посочи, при словесното описание на
нарушението изрично е казано, че не е изпълнено разпореждане, в резултат на
което се е стигнало и до възпрепятстване.
Поради всичко
казано до тук НП следва да се отмени изцяло.
При този изход от
делото не може да бъде удовлетворено искането на пълномощника на АНО направено
в писменото становище по съществото на спора, а именно за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № К-0048332 от 06.07.2020 год.
на директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и
Стара Загора към КЗП-София,
с което на „Т.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.София 1766, р-н Младост, ж.к.Младост,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., роден на ***г.,
гражданин на Канада, нац. паспорт № AG 602867 и Я.Х., роден на ***г., гражданин
на Чешка Република, на основание
чл.230д във вр. с
чл.192, т.2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1200лв. /хиляда и двеста
лева/.
Решението подлежи
на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: