Решение по дело №453/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                       17.05.2019г.                                       Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На двадесет и втори април                                                       Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                               Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 00453 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е.Л.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез пълномощника й адв. К.П.,***, срещу “Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул. “Средец” 11, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 446,68лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 17.02.2006г.- 24.04.2010г., сумата от 105,52лв., представляваща лихва за забава за периода 19.04.2006г.- 24.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25,00лв., представляваща направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№3822/2010г. на ПРС,  въз основа на който е образувано изп.д.№599/2011г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация” ООД  не е подал отговор. В съдебно заседание оспорва иска.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.

            По основателността:

            От фактическа страна се установява, че по ч.гр.дело № 3822/2010г. е издадена заповед за изпълнение № 3036/02.06.2010г., с която е разпоредено ищецът в настоящото производство  Е.Л.Д., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД сумата от 446,68лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 17.02.2006г.- 24.04.2010г., сумата от 105,52лв., представляваща лихва за забава за периода 19.04.2006г.- 24.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25,00лв., представляваща направени по делото разноски. Въз основа на процесната заповед е издаден изпълнителен лист от 14.01.2011г.

            От приложеното по делото копие на  изп. дело № 599/2011г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев се установява, че същото е образувано на 07.04.2011г. въз основа на молба вх.№ 4469 от 05.04.2011г. от взискателя „Водоснабдяване и канализация” ООД на основание така издадения изпълнителен лист, като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение. По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение и е направена справка в НАП за наличието на публични задължения на длъжника по изпълнителното производство, които не съставляват същински изпълнителни действия. По посоченото изпълнително дело няма данни съдебният изпълнител да е предприемал каквито и да било други действия по собствена инициатива или по възлагане от взискателя.

            Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

            Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 416ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 14.01.2011г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл. 415, респ. чл. 422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на  вземането и само в този случай е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностния срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение  не са сред посочените категория актове.  Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК,  поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “ Водоснабдяване и канализация” ООД не губят характера си на периодични плащания  по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на песъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр.дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз. гр. дело №113/2019г. на ПОС.

С молба от ответното дружество от 05.04.2011г., е образувано изп.д. №599/2011 на ЧСИ Стилиян Бадев, като в молбата са посочени и способи за извършване на изпълнителни действия. По аргумент от Тълкувателно решение № 2/2013 г. ОСГТК редовната молба за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, както и при молба с наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, се прекъсва давността. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 07.04.2011г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство. Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като след образуването на изпълнителното дело на 07.04.2011г. не са предприети каквито и да било други действия от съдебния изпълнител по собствена инициатива или по възлагане от взискателя.

Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело  № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело  № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).

Междувременно доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на тълкувателното решение, отменящо Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС и първоначално даденото с него тълкуване – 26.06.2015г. (което поначало води преустановяване действието на спирането) изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона на 07.04.2013г.

Поради това и съдът намира, че след 07.04.2013г. е започнала да тече нова тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, която е изтекла на 07. 04.2016г., поради което вземането на ответника “Водоснабдяване и канализация” ООД е погасено по давност. С оглед на това искът е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

            Ищецът е доказал разноски в общ размер на 674,00лв., от които сумата от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 50,00лв. за държавна такса и сумата от 24,00лв. платена такса за издаване на заверено копие от изп.дело.

            Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар. Съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото възражението е основателно и следва да бъде присъден минималният размер от 300,00лв.  на сторените от ищеца разноски съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

              С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 374,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 50,00лв. за държавна такса,  сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 24,00лв. за издаване на заверено копие от изп. дело.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Е.Л.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу “Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул. “Средец” 11, че ищецът не дължи на ответника сумата от 446,68лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 17.02.2006г.- 24.04.2010г., сумата от 105,52лв., представляваща лихва за забава за периода 19.04.2006г.- 24.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25,00лв., представляваща направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№3822/2010г. на ПРС.

            ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, със снети данни, да заплати на Е.Л.Д., със снети данни, сумата от 374,00лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и такса за прилагане на препис от изп. дело.

            Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: