РЕШЕНИЕ№ 131

Град Самоков, 2 юли 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  Кирил Павлов

при участието на секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело  № 922 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

А.Н.Б. *** с ЕГН ********** е предявил срещу Е.Н.П. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от Семейния кодекс (СК), като твърди, че с ответницата имат дете, от 18. 10. 2020 година живеят разделени и иска на него да се предостави упражняването на родителските права върху детето Виктория Асенова Бакрачева родена на *** година и съдът да постанови при него да бъде местоживеенето на детето.

В съдебно за седание ищецът А.Н.Б. лично и чрез пълномощника си адвокат Костова поддържа предявения иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК.

Ответницата Е.Н.П. оспорва предявения иск и в съдебно заседание лично и  чрез пълномощника си адвокат Сергей Иванов от САК взема становище съдът да го отхвърли като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

Ищецът А.Н.Б. и ответницата Е.Н.П. от 2012 година до 18. 10. 2020 година  живели заедно на съпружески начала, без сключен граждански брак и от съжителството им е родено на 12 май 2016 година детето Виктория Асенова Бакрачева, видно от приложеното по делото удостоверение за раждането й, съставено въз основа на Акт за раждане № 0096 от 13. 05. 2016 година на община Самоков. До и след раждането на детето страните по делото А.Н.Б. *** в къща собственост на родителите на ищеца улица 13та № 4 и отглеждали детето при добри битови условия в самостоятелно жилище, състоящо се от кухня, стая, баня с тоалетна и две стаи на втория етаж на къщата. Детето Виктория Асенова Бакрачева било отглеждано и с помощта на родителите на ищеца, които живеели в отделна къща, в непосредствена близост до жилището на ищеца. Съжителството им на съпружески начала било до 18. 10. 2020 година когато след упражнено от ищеца домашно насилие спрямо ответницата Е.П. в присъствие на 4 годишното им дете Виктория, изразяващо се в побой и закани с убийство в отговор на което Е.П. взела детето и отишла да живее с него при родителите си в село Белчин община Самоков, улица „Георги Димитров“ № 21. По делото е приложено в препис влязлото в сила решение № 174, постановено от РС Самоков по гр. дело № 825 Н по описа на този съд за 2020 година с което съдът е уважил молбата на Е. Николаева П. за защита от домашно насилие и е издал Заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН с която е задължил А.Н.Б. да се въздържа от домашно насилие, постановена е забрана за него да доближава жилището обитавано от Е.П. и детето им Виктория, както и самите тях и местоработата на Е.П. и местата за социални контакти на нея и детето им за срок от 18 месеца. Със същото решение и заповед за защита на основание чл. 5 ал. 1, т. 4 от ЗЗДН съдът  е определил временно местоживеене на детето Виктория Асенова Бакрачева при нейната майка Е.П. за срок от 18 месеца.

От събраните по делото доказателства освен тези за домашното насилие, не се установява ищецът да има родителски качества и възможности да отглежда детето Виктория по-добре от ответницата Е. Николаева П.. Без да се пренебрегва домашното насилие, осъществено при това в присъствие на детето със значение и последици установени в чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН и от другите доказателства, събрани по настоящото дело не се налага извод, че детето следва да живее при ищеца. По искане на ищеца като свидетел по делото е разпитана майка му Веселка Крумова Бакрачева и показанията й преценени по реда на чл. 174 СК както поотделно, така и в съчетание с показанията на свидетеля Красимир Николов Терзийски не налагат извод че детето трябва да живее при баща си, нито че трябва да се пренебрегнат мерките за защита от домашно насилие. Свидетелката Бакрачева като майка на ищеца е заинтересована в полза на сина си. Нейната заинтересованост в полза на сина й се е проявила в три важни направления изразяващи се в следното: На нея Е.П. е разчитала да спре извършваното спрямо нея на 18 октомври 2020 година домашно насилие, но Веселка Бакрачева е застанала на страната на сина си, не е преустановила решително домашното насилие и то е продължило включително и чрез закани с убийство. Съдът не кредитира заинтересованите й показания че детето ходило мръсно на детска градина. Тези показания не отразяват непосредствени възприятия на свидетелката а същата възпроизвежда изявления на други лица. Няма доказателства по делото, които да кореспондират на тези твърдения на свидетелката Бакрачева, а и щом ищецът се позовава на помощта на родителите си за отглеждането на детето, при безспорния факт че Е.П. работи, дори в някакъв момент 4 годишната Виктория да не е чиста, това не налага извод че детето трябва да живее при баща си след осъщественото домашно насилие, което щом е пред детето по силата на закона чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН се счита за психическо и емоционално насилие спрямо това дете, независимо дали ходи чисто или не толкова чисто на детска градина. Не се кредитират показанията на свидетелката Бакрачева и в частта им, в която твърди, че ответницата викала на детето. Никое друго доказателство по делото не кореспондира с тези заинтересувани твърдения на св. Бакрачева. 

Показанията на свидетеля Красимир Терзийски досежно отказа на ответницата да даде детето на ищеца са за ден непосредствено след домашното насилие и не налагат никакви изводи във вреда на Е.П.. Естествено е в такъв момент и след осъществено и спрямо детето психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН една майка да не дава детето си на осъществилия това насилие.

Показанията на свидетеля Красимир Терзийски в частта му при кого е било детето докато ответницата е била на работа налагат извод че моменти в които детето може да не е било напълно чисто не са само по вина на ответницата. В тази насока съдът съобрази и изявлението на ищеца че до раздялата детето е отглеждано с помощта на родителите на ищеца.

От събраните по делото доказателства се установява, че понастоящем детето и майката живеят в добри условия в къща село Белчин при родителите на Е.П.. Детето си ходи на детска градина и е във втора група на детската градина „Звънче“ в гр. Самоков, видно от представеното удостоверение. Налага се изводът, че майката е с доказани родителски качества и няма основание упражняването на родителските права да се предоставя на ищеца по делото, нито детето да живее при него. 

Напълно неоснователен е предявения иск от А.Б. дори без да се вземе предвид, че съобразно постановените мерки за защита от домашно насилие последиците от това насилие за детето са че то ще живее при майката и тези последици са установени от закона и с влязло в сила съдебно решение.

Житейски и съобразно събраните по делото доказателства няма основание при разделени родители, детето да се дава на този който бие майка му пред него и именно той е станал причина за раздялата, а се е наложило и постановяване на мерки за защита от домашно насилие.  

По изложените съображения съдът следва  да отхвърли предявения иск, а по въпроса за издръжката и режима, включително и привременен на лични контакти и отношения между бащата и детето Самоковският районен съд ще се произнесе по делото № 924/2020 година  който е точно с този предмет, а по настоящото дело, видно от исковата молба дори няма такова искане.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78 ал. 3 ГПК съдът следва да осъди ищеца А.Н.Б. да заплати на ответницата Е.Н.П. разноските й по делото в размер на 1000 лева заплатени за пълномощника й адвокат Сергей Иванов. С предявяване на абсолютно неоснователния иск ищецът А.Н.Б. е станал причина за разноските на ответницата Е.Н.П. по делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК следва да се осъди да й ги заплати изцяло. 

Мотивиран от изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от А.Н.Б. ЕГН*********** иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК срещу Е.Н.П. ЕГН ********** за определяне местоживеене на малолетното дете Виктория Асенова Бакрачева ЕГН ********** при А.Н.Б. и да се предостави на него упражняването на родителските права върху това дете като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А.Н.Б. ЕГН *********** с адрес *** да заплати на Е.Н.П. ЕГН ********** сумата 1000 (хиляда лева) за направените по делото разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.

 

Районен съдия: