Определение по адм. дело №314/2025 на Административен съд - Перник

Производството по делото е образувано по жалба на Е. Б. В. с искане за обявяване на нищожност на Заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са нарушени всички императивни правни норми на отменения ЗМВР, освен това заповедта е издадена от некомпетентен орган. Счита, че жалбата е допустима доколкото със съдебно решение № 2976 от 03.05.2001г. постановено по АД № 8104/2000г. по описа на ВАС е оставена без разглеждане жалбата против Заповед № ЛС - 03-1902 от 20.10.1999г. на Министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, вместо същата да се отхвърли, тоест спора не е разрешен с влязло в сила съдебно решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо. Прекратяването на производството по делото от Върховен административен съд тричленен състав при редовна и допустима жалба било отказ от правосъдие. С оглед горното иска заповедта да се обяви за нищожна.

Ответникът – министъра на правосъдието, чрез юрисконсулт М. В., редовно упълномощена с пълномощно на л. 50 от делото, депозира административната преписка и изразява становище за недопустимост на жалбата.

Административен съд – Перник, III състав, във връзка с дължимата съгласно чл. 159 от АПК служебна проверка за допустимост, намира, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане по същество, а съображенията за това са следните:

Със заповед № ЛС-03-3297/21.09.2000 г. министъра на правосъдието е наложил дисциплинарно наказание “уволнение” на сержант Е. Б. В. - надзирател в следствен арест-Перник към областно звено “Следствени арести” Перник, считано от датата на отстраняване в длъжност от 20.10.1999 г. със заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. Преди да издаде заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, със заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. /процесната – на л. 26/ е отстранил от длъжност жалбоподателя на основание чл. 259 ЗМВР /отм./ във връзка с чл. 329 НПК за следното: На 15.10.1999 г. от следствен арест - Перник е избягало задържано лице. Назначената служебна проверка е установила, че на 15.10.1999 г. сержант В. е бил постови в този следствен арест и към 24:00 часа извежда от килия № 5 задържания С. Г., връзват спящия гл. сержант Й. и заедно избягват от ареста. По случая е образувано следствено дело № 225/1999 г. по описа на Окръжна следствена служба – Перник и на сержант В. е повдигнато обвинение по чл. 299 НК и му е определена мярка за неотклонение “задържане под стража”. Същият е обявен за национално издирване и не се явява на работа.

И двете заповеди са били обжалвани по съдебен ред, като оспорването е съединено с искане за присъждане на обезщетение за времето, през което е бил незаконно уволнен. С Решение № 2976/03.05.2001г по адм.д. № 8104/2000г. тричленен състав на Трето отделение на ВАС, намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за отмяна на индивидуалния административен акт по реда на чл. 12, т. 3 и 4 ЗВАС, поради което подадената жалба следва да се отхвърли по отношение на уволнителната заповед. Подадената жалба, в частта, касаеща искане за присъждане на обезщетение за времето, през което жалбоподателят е бил без работа поради незаконното му задържане следва да се остави без разглеждане, тъй като гражданскоправните последици, настъпили в резултат на освобождаването от служба подлежат на разглеждане по общия исков ред. Намира, че следва да се остави без разглеждане и жалбата в частта, с която се иска отмяна на заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. за отстраняване на жалбоподателя от работа, поради това, че това, че не се касае за заповед, която подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на ЗВАС. Постановено е съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата, подадена от Е. Б. В. против заповед № ЛС-03-3297 от 21.09.2000 г. на министъра на правосъдието, с която на В. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е освободен от служба, като неоснователна и е оставена без разглеждане жалбата срещу заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. за отстраняване от работа и искането на присъждане на парично обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение.

Е. В. подал касационна жалба срещу така постановения съдебен акт пред петчленен състав на ВАС, който със свое Решение № 10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г. оставил в сила Решение № 2976/03.05.2001г по адм.д. № 8104/2000г. на ВАС.

Заповедта, за която се иска обявяване на нищожност в настоящето производство, е издадена на основание чл. 259 ЗМВР/отм./ Текстът в приложимата редакция гласи: „Офицерите и сержантите могат да бъдат временно отстранявани от длъжност по реда на чл. 392 от Наказателно-процесуалния кодекс.“. Съответно текста на чл. 392 от НПК в приложимата редакция гласи: „Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, началникът го отстранява временно от длъжност.“

От горното следва, че отстраняването на обвиняем от длъжност е мярка за процесуална принуда, уредена в чл. 259 ЗМВР, вр. чл. 392 НПК. Този ред е специален с оглед категорията обвиняеми лица. Стига да са налице предвидените в тези два текста предпоставки и в зависимост от взетата мярка за неотклонение /"задържане под стража" или "домашен арест"/, началникът е длъжен да издаде заповед за налагане на мярката. Право на преценка той няма, а заповедта му не подлежи на съдебен контрол. Това се налага с оглед фактическата невъзможност на обвиняемия да изпълнява задълженията си /чл. 392, ал. 1 НПК/. Само по отношение на заповедите за освобождаване от служба е предвиден съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗМВР. /отм./. В този смисъл заповедта за налагането на мярката не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, съответно не е била такъв по смисъла на чл.2 ЗАП /отм./ затова и е изключена от съдебния контрол и затова Върховен административен съд е оставил жалбата срещу тази заповед без разглеждане. В този смисъл е и практиката на ВАС по реда на чл. 33, ал.1 ЗВАС - Решение № 4344 от 4.07.2000 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2000 г., III о., Определение № 7186 от 16.07.2002 г. на ВАС по адм. д. № 4339/2002 г., V о..

Предвид изложеното, след като с влязло в сила решение № 2976 от 03.05.2001г., постановено по АД № 8104/2000г. по описа на ВАС е оставена без разглеждане жалбата на В. по отношение на заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. за отстраняването му от длъжност до неговото залавяне, защото същата не представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, то жалбата му с искане за обявяване нищожността на същия административен акт е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Наличието на годен за оспорване индивидуален административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, включително при отправено искане за прогласяване на нищожност. Срокът за оспорване при отправена претенция за нищожност не е ограничен във времето, но за да е допустимо оспорването с искане за прогласяване на нищожност трябва да е налице индивидуален административен акт, за който е признато право на оспорване, а в настоящия случай такъв няма.

Освен това жалбоподателят не разполага с правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК да оспорва валидността на заповедта за временното му отстраняване от длъжност, при окончателно приключило производство по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което е оспорено по съдебен ред и потвърдено с окончателен съдебен акт.

С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК във връзка с чл. 177, ал. 3 от АПК, настоящият състав приема, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а съдебното производство прекратено.

Разноски от ответника не се претендират и съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. Б. В. с искане за обявяване на нищожност на Заповед № ЛС- 03-1902 от 20.10.1999г. на Министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 314/2025г по описа на Административен съд - Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.