Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 254 / 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети
януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Кристина Линова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА
по КАНД № 2926/2019г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Областен отдел „Автомобилна администратция“ –
Бургас, с адрес в гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Генерал Владимир Вазов“ № 14,
чрез К.Я.Г. – началник ОО „АА“ - Бургас, е оспорил решение № 1424/20.11.2019г.
по АНД № 4445/2019г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено
наказателно постановление № 22-0000288/05.09.2019г., издадено от началник ОО
„АА“ - Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.6, ал.1 от
Закона за автомобилните превози и на основание чл.93, ал.1, т.1 от същия закон на
М.Г.П. е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Заявява,
че от приложената по делото товарителница се вижда, че се касае за обществен
превоз. Изразява несъгласие с изводите на съда, че водачът няма как да знае, че
взетото под наем МПС не е било включено в лиценза на работодателя му. Сочи
практика. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора -
да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация М.Г.П., редовно призован, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Колев,
счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение предлага да
бъде отменено.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
неоснователна.
М.Г.П. е наказана затова, че на 29.08.2019г. около 10:00ч. в
гр.Бургас на ул.“Крайезерна“ до бензиностанция Ромпетрол, по посока на движение
пристанище Запад, управлява товарен автомобил марка ДАФ ФТХФ с рег. № У 19 00
АМ с прикачено към него полуремарке с рег. № У 04 32 ЕК, извършващ обществен
превоз на товари (рапица), видно от пътен лист № 010614 от 29.08.2019г. и
товарителница № 100244 от 29.08.2019г. по маршрут гр.Айтос-Пристанище Бургас
без товарният автомобил ДАФ с рег. № У 19 00 АМ, собственост на „Пеликан“ ЕООД,
гр.Ямбол, с който се извършва превоза да е вписан в списък към лиценз на Общността,
или лиценз за обществен превоз на товари в Република България. Посочено е, че
нарушението е установено след извършена справка в система Лицензи на ИА „АА“.
Посочено е още, че МПС с рег. № У 19 00 АМ се спира от движение чрез отнемане
на СРМПС и сваляне на предна регистрационна табела. Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните
превози.
Съгласно чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване
на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този
закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър
на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България.
Според
§1 т.1 от ДР на ЗАвтП „обществен превоз“
е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. В т.2
на същия параграф е дадена легална дефиниция на понятието „превоз“ на товари е
дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец,
извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети
превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или
не.
Съгласно чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Районният съд е приел за недоказано обстоятелството, че в
случая се касае за „обществен превоз“, каквото изискване е постановено в
цитираната като нарушена разпоредба на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните
превози. Счел е, че лицето за което е налице задължение да притежава съответните
документи, за да осъществява обществен превоз на пътници или товари, е
превозвачът по смисъла на легалното определение в §1, т.5 от Закона за
автомобилните превози, т.е. юридическото или физическото лице, регистрирано
като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. Съдът сочи, че задължението на
водача на автомобила по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози се
свежда до това да осъществява фактически превоза на пътници/товари след като се
е уверил, че превозвачът се е снабдил с редовно издаден документ за това –
лиценз или удостоверение за регистрация. Според съда в конкретния случай
работникът към „Дъмпер“ ЕООД е бил наясно, че дружеството за което работи има
международен лиценз за извършване на превози на товари – лиценз на общността и
съгласно чл.7а от Закона за автомобилните превози за конкретното МПС не е било
нужно да има издадено удостоверение. Сочи, че доколкото няма как да се очаква,
че водачът би могъл да знае, че взетото под наем МПС, което му е връчено за
управление от страна на дружеството, в което той работи и което дружество от
своя страна има издаден лиценз – не е включено в лиценза на работодателя му,
най – малкото защото този лиценз е на Общността и не се изисква удостоверение
за всеки отделен автомобил, то липсва и субективната страна на нарушението.
Обжалваното решение е правилно.
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло мотивите, изложени от районния съд в обжалваното
решение № 1424/20.11.2019г. по АНД №4445/2019г. по описа на Районен съд Бургас
и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК препраща изцяло към тях.
В
касационната жалба се твърди, че от събраните доказателства, представени пред
районния съд, а именно представена товарителница, удостоверяваща вида и
количеството на превозвания товар, както и сочеща изпращач, получател и
превозвач, се установява, че това е обществен превоз, тъй като изпращачът и
получателят са различни лица от превозвача, тоест наказаното лице като служител
на превозвача само превозва товара, от което според касатора следва да се
направи изводи, че този превоз се извършва срещу заплащане. Наличието на
обществен превоз е обективен елемент от състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на М.П. и следва да бъде доказан, а не да се
предполага според логиката на касатора изложена в жалбата сезирала АСБ.
Неоснователно
е и възражението на касатора относно изводите на съда за отсъствие на
доказателства за наличието на субективния елемент от състава на нарушението.
Касаторът твърди, че водачът преди да поеме управлението на автомобила е длъжен
да се снабди със заверено копие от лиценз на Общността, което да представи на
контролните органи при поискване. По делото, обаче, няма спор, че водачът е бил
снабден с копие на такъв лиценз и го е представил при поискване. Лицензът
удостоверява, че „Дъмпер” ЕООД има право да извършва международен превоз на
товари за чужда сметка или срещу възнаграждение по всеки маршрут за пътувания
или част от пътувания.
От
представената административна преписка и от твърдение на самите служители на
наказващия орган, както и от описание на фактите в наказателното постановление
несъмнено се установява, че дори самите проверяващи са стигнали до извода, че
конкретният товарен автомобил няма лиценз за обществен превоз, тъй като не е
вписан в списъка към лиценза, който водачът е представил, едва след справка в
система „Лицензии” на ИААА. От твърденията, изложени в наказателното
постановление еднозначно се налага изводът, че справката относно това кои
автомобили са включени в списъка не се съдържа в самия лиценз, а информация от
нея се добива само чрез система „Лицензии” на ИААА, т.е. длъжностните лица на
същата агенция, извършили проверката, са установили, че конкретният товарен автомобил
не е включен към списъка с автомобили, за които се отнася представеният от
водача лиценз на Общността едва след като са извършили справка в изпълнителната
агенция. Това означава, че водачът на автомобила не е могъл да знае, че
конкретният управляван от него товарен автомобил не присъства в списъка с
автомобили, за които е издаден лиценз на Общността на дружеството-превозвач. С
други думи водачът е бил длъжен и е носел копие от лиценза, което е представил
на проверяващите органи, но в това копие не е индивидуализиран списъкът от
автомобили, за които се отнася лиценза. За това изводите на районния съд, че
субективният елемент от състава на нарушението не е доказан са правилни.
По
изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде оставено в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1424/20.11.2019г. по АНД № 4445/2019г. по описа на
Районен съд Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: