Присъда по дело №5783/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	41
Дата:	28 февруари 2023 г.
Съдия:	Петя Кръстева Георгиева

Дело:	20212120205783
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 41
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петя Кр. Г.ева
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от Петя Кр. Г.ева Наказателно дело частен
характер № 20212120205783 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата К. А. З., ....ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че на
20.07.2021г. около 21:00 часа в гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ причинила на Д. С. Д. ЕГН
********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство
на здравето, чрез нанасяне на удар с ръка по лицето, хващане за косата и влачене по земята –
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.2 от НК, вр.
чл.54 от НК
НАЛАГА на подсъдимата К. А. З., с посочена по-горе самоличност, наказание
пробация при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два
пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК.
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца,
на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимата К. А. З., ... ЕГН ********** с престъпление против личността и
с изразите “Пак ще те набия! Пак ще ядеш бой! Ще те пребия!“ и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК,
като за думата „Бръснела“, на основание чл.304 от НПК я оправдава по повдигнатото
обвинение, поради което и на основание чл.144, ал.1, вр. чл.54 от НК
1

НАЛАГА на подсъдимата К. А. З., с посочена по-горе самоличност, наказание
лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание от 4
/четири/ месеца лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.
НАЛАГА на подсъдимата К. А. З., с посочена по-горе самоличност, на основание
чл.23, ал.1 от НК едно общо, най-тежко, наказание измежду наложените, а именно лишаване
от свобода за срок от 4 /четири/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното общо, най-
тежко, наказание от 4 /четири/ месеца лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 5783/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас за повдигнатото с тъжбата обвинение, в частта относно израза „Ще те убия!“.
ОСЪЖДА подсъдимата К. А. З., с посочена по-горе самоличност, да заплати на
частния тъжител Д. С. Д. ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на
717,00 /седемстотин и седемнадесет/ лева.

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

мотиви към присъда № 41/28.02.2023г. по НЧХД № 5783/2021г. по описа
на Районен съд-Бургас

Производството по делото е образувано по повод тъжбата на Д. СТ. Д.
ЕГН ********** от гр.Бургас против К. АНГ. З. ЕГН **********, с която е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК за това, че на
20.07.2021г. около 21:00 часа в гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ нанесла на Д.
СТ. Д. ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без
разстройство на здравето, чрез нанасяне на удар с ръка по лицето, хващане за
косата и влачене по земята и за престъпление по чл.144, ал.1 от НК, за това,
че на 21.07.2021г. в гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ се заканила на Д. СТ. Д.
ЕГН ********** с престъпление против личността и с думите “Пак ще те
набия? Бръснела. Пак ще ядеш бой! Ще те пребия, ще те убия!“ и и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Тъжителката чрез повереника си по делото поддържа обвиненията.
Последният счита, че същите са доказани по безспорен начин, като релевира
съображения в подкрепа на обвинителната теза. Моли съда да признае
подсъдимата за виновна по повдигнатите с тъжбата обвинения, като и наложи
съответните наказания.
Защитникът на подсъдимата счита, че обвинението не е доказано по
безспорен начин, като излага подробни съображения в подкрепа на защитната
си теза. Моли съда, да признае подсъдимата за невинна и да я оправдае по
повдигнатите с тъжбата обвинения. По отношение на обвинението за
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, счита че е налице реторсия. При условия
на евентуалност пледира за приложение на чл.130, ал.3 от НК.
Подсъдимата не се признава за виновна по повдигнатите обвинения. Дава
обяснения в хода на съдебното следствие. Моли съда да бъде оправдана.
След преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази
закона съдът, приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
На 20.07.2021г. тъжителката Д.Д. посетила с двете си деца детската
площадка до .... в ж.к.“Меден рудник“ в гр.Бургас. Докато децата си играели
тъжителката седяла до съседката си - свидетелката Около 19:00-19:30 часа,
докато децата си играели, малката дъщеричка на тъжителката започнала да
пищи и плаче. Тъжителката веднага отишла и прегърнала детето си, като от
сина си разбрала, че малката М. била ударена от друго съседско дете ....,
което също си играело там. .... бил внук на подсъдимата К.З.. Тъжителката го
попитала защо е ударил детето, а той и отговорил, че го е направил без да
иска. Тогава Д. му казала, че е трябвало да се извини, защото това не се
случвало за първи път, след което взела детето си и седнала на тротоара.
По същото време майката на детето ...и снаха на подсъдимата З. –
1

свидетелката ... З. също била там, и видяла какво се случва, но не взела
никакво отношение. Отишла до магазина с по-малкото си дете и след като се
върнала, видяла, че по-големия и син ... плаче. Когато го попитала защо
плаче, детето и казало, че е бил обиждан от тъжителката, която му казала, че
са цигани. Свидетелката ... З. била шокирана от чутото, и заедно с децата се
прибрала у дома.
Когато свидетелкатавие ... се прибрала у дома заварила свекърва си –
подсъдимата К.З., която им била на гости. Когато видяла снаха си разстроена
подсъдимата я попитала какво се е случило. Като разбрала от снаха си какво
се е случило К.З. хванала за ръка внука си .... и излязла навън с намерение да
изясни проблема. Свидетелката ....З. последвала свекърва си. Подсъдимата
отишла на детската площадка и поздравила тъжителката Д. и свидетелката .....
Тъжителката и свидетелката отвърнали на поздрава. Тогава последвала
размяна на реплики между подсъдимата и тъжителката във връзка със
случилото се между децата и казаната от страна на последната обида на
етническа основа. Тъжителката Д.Д. се опитала нещо да обясни на
подсъдимата, но тя и отговорила, че няма какво да я слуша и и ударила един
плесница от лявата страна на лицето, след което я хванала за косата, както си
стояла на тротоара и започнала да я дърпа и влачи. Тъжителката Д. успяла да
се изправи и хванала подсъдимата за косата. Децата на площадката започнали
да пищят и да плачат. Свидетелката Х. И., прегърнала малкото дете на
тъжителката за да го успокои. Преки свидетели очевидци на случилото се
станали свидетелите ....които се намесили за да разтърват двете жени.
Свидетелят ...., който е съпруг на тъжителката по същото време бил на
разходка с кучето си, но виждайки отдалече как подсъдимата З. удря шамар
на съпругата му и я влачи за косата, тръгнал да бяга към тях, но стигнал след
свидетеля .... който бил по-близо от него и скочил да разтърве двете жени.
Според свидетеля ..., усилията на свидетелят В.... практически били насочени
за да освободи съпругата му от К.З., която я дърпала.
Свидетелят ..... потвърждава, че конфликта е започнал, след като
подсъдимата З. пристигнала на детската площадка. Последната влязла в
пререкания с тъжителката Д.Д., като твърдяла, че внучето и било обидено на
етническа основа. Двете жени се карали на висок глас. Според показанията на
свидетеля, той се е намесил, след като видял, че тъжителката и подсъдимата
се хванали за косите. При разпита си е заявил, че хванал подсъдимата З.,
прегърнал я и разделил двете жени.
На мястото на инцидента били свидетелките З. Д. и Х. И.. Първата е
сестра на свидетеля .... а втората - негова съпруга. И двете свидетелки сочат,
че са чули обиди на етническа основа от страна на тъжителката. Когато
погледнали към тъжителката и подсъдимата видели как двете жени се
дърпали за косите. Според свидетелката З. ... двете били наведени една към
друга, а според свидетелката И. те се дърпали за косите взаимно.
Свидетелката И. не е видяла някоя от тях да е била паднала на земята, защото
2

била при детето с гръб към тях, което пищяло в ухото и и не чувала повече
нищо. И двете свидетелки сочат за друг конфликт на следващия ден, който
принципно няма отношение към обвинението, но се явява продължение на
случилото се и свидетелства за влошените отношения. По-малката снаха на З.
отишла при тъжителката Д. и свидетелката .... с предложение да преустановят
конфликта, при което .... я хванала за косата, а друг съсед ги разтървал.
Снахата се прибрала в дома си, след което последвал „големият бой“ между
мъжете, при който била счупена ръката на сина на подсъдимата ...
По съвет на свидетеля ...., който бил бивш полицай, тъжителката Д.Д.
подала сигнал за случилото се на ЕЕН 112. На място пристигнали
свидетелите Х. Я. и Г. ...и двамата служители на Четвърто РУ на МВР-Бургас.
Когато дошли конфликта вече бил приключил. Двамата снели сведения на
място от пострадалата, която заявила, че и е нанесен удар по лицето от З., на
която съставили протокол за полицейско предупреждение. На свидетеля Х. Я.
е предявена изготвената от него докладна записка от същата дата. Свидетелят
потвърди, описаните фактически обстоятелства, така както са били
установени от него на 20.07.2021г..
На 21.07.2021г. тъжителката Д.Д. посетила отделението по „Съдебна
медицина“ при „УМБАЛ-Бургас“АД. При прегледа пострадалата е съобщила,
че на 20.07.2021г. около 21:00 часа е била нападната и ударена с шамар по
лицето, дърпана за косата, съборена на земята. След извършения преглед
съдебния лекар - ординатор е установил бледо червеникаво кръвонасядане с
размер 2х1 см. В областта на врата, в областта на лява предмишница в долна
трета синкаво-червеникаво кръвонасядане с размер 2х2 см.. В средната трета
на дясна подмишница две драскотини с размери по около 5х5 мм с корици на
нивото на кожата. Пострадалата е съобщила за болки в главата и лява
половина на кръста. Според заключението на съдебния лекар, съгласно
представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 297/21г.
получените наранявания отговарят да са получени по време и начин, както се
съобщава от пострадалата при действието на или върху тъп предмет.
Причинена е болка.
На следващият ден 21.07.2021г. тъжителката Д., нейният съпруг -
свидетелят .... и свидетелката .... се намирали на същото място, когато
подсъдимата К.З. минала покрай тях и без никаква провокация и повод
заплашила тъжителката, като и казала „Пак ще те набия, Какво гледаш
Бръснело, пак ще те набия, пак ще ядеш бой!“. Тъжителката Д. се
почувствала зле, децата били там и започнали да плачат.
По делото е разпитан свидетеля ....Д., който сочи за случай, когато станал
свидетел на свада между К.З. и тъжителка, тъй като говорели на висока глас.
Свидетелят чул, че някой казва думата „циганка“. Освен двете жени според
свидетеля на мястото имало още една млада жена и някакъв мъж.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите ....., Х.
3

И. и З. Д., които са преки свидетели очевидци, свидетелите Х. Я. и Г. .... които
косвено свидетелстват за случилото се по данни от снети от тях сведения от
различни лица, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства, приложения компактдиск, както и отчасти от
обясненията на подсъдимата, които освен гласно доказателствено средство са
и средство за упражняване правото и на защита.
По делото е изискан и приложен компактдиск, съдържащ звукозаписи на
подадени сигнали на ЕЕН 112 във връзка със случилото се на 20.07.2021г. и
21.07.2021г.. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява
веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК.
Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки,
видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва
да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от
НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от
престъплението / Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на
ВКС/.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка за
случилото се на 20.07.2021г. са показанията на свидетелката ..... И двамата са
преки свидетели, очевидци и лично са възприели действията на подсъдимата
и на тъжителката. Свидетелката .... е била в непосредствена близост и е
видяла всички подробности и детайли във връзка със случая. Свидетелят ... е
бил на разстояние от мястото на инцидента, но и той е възприел лично
действията на подсъдимата спрямо неговата съпруга, без да е бил изначално
осведомен за повода на този инцидент. Според съда независимо, че
свидетелката ....е взела страна в конфликта по делото, няма данни същата да
се е намирала в особено близки или влошени отношения с някоя от двете
страни в конфликта, преди той да започне. По тази причина съдът прие, че тя
е незаинтересована и напълно непредубеден и обективен свидетел, поради
което кредитира нейните показания. Показанията на свидетеля .... – съпруг на
тъжителката са в пълен синхрон и еднопосочност с показанията на
свидетелката .... като не се установяват никакви противоречия относно
случилото се на 20.07.2021г. независимо от неговите близки отношения, като
съпруг на пострадалата и евентуалната му заинтересованост от изхода на
делото. По тази причина, съдът изцяло кредитира доказателствената стойност
на неговите показания наред с тези на свидетелката ...., относно факта, че в
резултат на действията на подсъдимата З. е започнал инцидентът, като и че
същата е ударила тъжителката по лицето, след което я хванала за косата,
дърпала и я влачила. Техните показания напълно кореспондират и с
констатациите в съдебномедицинското удостоверение.
Показанията на свидетелката .... З. - снаха на подсъдимата, съдът
кредитира, единствено в частта, в която кореспондират с другите
доказателствени източници, отчитайки нейната заинтересованост и близки
отношения. Според свидетелката от страна на тъжителката са били казани
4

обидни думи свързани с етническото самосъзнание на нейните близки, в това
число и по отношение на подсъдимата. Не отрича, че тя се е ядосала и
хванала тъжителката за косата, след което последната се изправила. В частта
на показанията и обаче, че това нейно действие не е било предхождано от
удар по лицето на тъжителката или последващо влачене по земята от нейната
свекърва, нейните показания не бяха кредитирани от съда, предвид нейната
предубеденост и заинтересованост.
При анализа на доказателствата съдът взе предвид и показанията на
свидетелите ....Х. И. и З. Д.. И тримата свидетели заявят, че не са сигурни, не
са видели или не си спомнят, предвид изминалия период от време, дали З. е
ударила шамар на тъжителката Д. и дали, последната е била влачена по
земята. Тримата свидетели за били на около 5-6 метра разстояние, което
донякъде изключва възможността да възприемат точно момента, в който
вербалният конфликт е преминал във физически. Свидетеля ...от своя страна
откровено заяви, че не е видял влачене, и че се е намесил, когато видял двете
жени изправени, една срещу друга, хванати за косите. Именно тогава
свидетелят ....е възприел ситуацията, като опасна и е решил да се намеси, и да
разтърве, двете жени, като до този момент е стоял отстрани и слушал техния
разговор на висок тон.
От приобщените писмени доказателства с най-голямо значение е
приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение, от които се
установява, че получените от тъжителката увреждания са и причинили болка.
Доколкото липсват съмнения относно характера на телесната повреда,
предвид разпоредбата на чл.144, ал.2, т.2 от НПК, съдът прецени, че не е
необходимо назначаването на съдебномедицинска експертиза. В
съдебномедицинското удостоверение са отразени обективно съществуващите
увреждания, причинени на тъжителката, като в тях изрично е посочено, че
установените травматични увреждания могат да бъдат получени по време и
начин, съобщени от пострадалата. Медицинското удостоверение
материализира уврежданията на тъжителката, като същото е изготвено в
кръга на компетенциите и правомощията на съдебния лекар и няма данни да е
било повлияно от субективизъм.
Предвид събраните по делото доказателства, преценени съобразно
тяхната достоверност, съдът прие описаната по-горе фактическа обстановка
за установена по несъмнен начин. От нея се установява, че в резултат от
нанесения шамар в лицето на пострадалата Д., дърпането за косата и влачене
от страна на подсъдимата, на тъжителката е причинено телесно увреждане,
довело до болка, без разстройство на здравето, като полученото увреждане се
квалифицира като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК,
поради което съдът призна подсъдимата К.З. за виновна в това, че на
20.07.2021г. около 21:00 часа в гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ е причинила на
Д.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на
здравето, чрез нанасяне на удар с ръка по лицето, хващане за косата и влачене
по земята.
5

От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си и е предвиждала, че
от него ще настъпят общественоопасни последици и е искала настъпването на
тези последици.
За да прецени наличието на законовите изисквания за приложението на
чл.130, ал.3 НК, съдът е задължен да провери не само съставомерността на
описаното в тъжбата деяние, но и това, свързано с насрещното деяние, от
страна на тъжителя. Съдът не споделя доводите на защитата за приложение на
института на реторсията регламентирана в разпоредбата на чл.130, ал.3 от
НК, според която, ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е
отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да
освободи и двамата от наказание. Съгласно ТР №51/89г. на ВС, ОСНК,
реторсията по чл.130, ал.3 от НК може да се приложи само, когато са
причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди - само по
чл.130, ал.1 или по чл.130, ал.2 от НК. Принципно, както тъжителката, така и
подсъдимата са получили увреждания, представляващи такива по чл.130, ал.2
от НК, но според съда тези увреждания не са реципрочни по тежест, което е
пречка за приложение на института на реторсията. В основата на реторсията
законодателят е въвел идеята, че страните са изравнили позициите си, като са
се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. В настоящия
случай съдът намира, че тежестта на деянията, осъществени от двете, не е
сходна, което изключва приложението на чл.130, ал.3 от НК
По отношение на повдигнатото обвинение по чл.144, ал.1 от НК на
21.07.2021г., съдът отново кредитира показанията на свидетелите
....Посочените свидетели непротиворечиво сочат, че без каквато и да е
провокация от тяхна страна подсъдимата З. се приближила до тъжителката и
и се заканила с думите “Пак ще те набия? Бръснела. Пак ще ядеш бой! Ще
те пребия!“. Двамата свидетели са били до тъжителката, възприели са
отправените закани, като сочат, че това заканване от нейна страна е
възбудило основателен страх за осъществяването му. Свидетелката .....е
заявила, че лично е възприела казаното от З., а от отправените закани срещу
нея Д.Д. се почувствала зле, а детето и започнало да плаче. Тъжителката и
след този случай потърсила съдействие от полицията на ЕЕН 112, звукозаписа
от който бе възпроизведен в съдебно заседание.
По отношение на деянието чл.144, ал.1 от НК съдът намери обвинението
за доказано по несъмнен начин. За да е налице съставомерност на деянието,
заканата трябва да съдържа ясно заканително послание и да е насочена към
конкретно лице, както и деецът да съзнава, че тя е възприета, като
действителна заплаха, с което да е създадена у пострадалия основателен страх
за осъществяване на намеренията му. Показанията на свидетелите ..... са
категорични относно авторството на деянието и използваните изрази, чрез
които е обективирана заканата. Обвинението е за това, че подсъдимата се е
заканил против личността на тъжителката Д., с инкриминираните изрази “Пак
6

ще те набия? Пак ще ядеш бой! Ще те пребия!“, и това естествено е
възбудило у нея основателен страх за осъществяването му предвид
обстоятелството, че предният ден на 20.07.2021г. подсъдимата и е нанесла
побой, вследствие от който пострадалата е получила телесни увреждания.
Това обстоятелство е от съществено значение във връзка с характеристиката
на използваните изрази, начина и мястото на отправянето им и цялостното
поведение на подсъдимат З., преценено в конкретната ситуация, по повод на
която е възникнал конфликта. При наличните доказателства по делото,
обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което съдът призна
подсъдимата К.З. за виновна за това, че на 21.07.2021г. в гр.Бургас,
ж.к.“Меден рудник“ се заканила на Д. СТ. Д. ЕГН ********** с престъпление
против личността и с изразите“Пак ще те набия? Пак ще ядеш бой! Ще те
пребия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК, като за думата
„Бръснела!“ на основание чл.304 от НПК я оправда по повдигнатото с
тъжбата обвинение. С оглед доказателствената тежест по делото не бе
доказано значението на думата „Бръснела“, респективно, че същата има
заканително послание и представлява действителна заплаха против личността
на пострадалата, с което да е създаден основателен страх за осъществяването
и.
Деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимата при осъществяване на деянието е
разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си, като в този смисъл е съзнавала общественоопасния характер
на поведението си, предвиждала е, че от него ще настъпят общественоопасни
последици и е искала тяхното настъпване.
По отношение на въведения в обвинението инкриминиран израз „Ще те
убия!“ съдът прекрати производството по делото, тъй като счете, че същият
обективира закана за убийство, което от своя страна изпълва състава на
престъплението по чл.144, ал.3 от НК, обвинението за което не се преследва
по тъжба на пострадалия, а е от общ характер. От друга страна по делото са
ангажирани доказателства, чрез прилагането на пр.вх. № 9033/2021г. видно от
която, Районна прокуратура-Бургас е взела отношение по този факт, като е
приела, че инкриминираният израз не обективира закана с убийство и не
може да възбуди основателен страх за осъществяването му и е отказала
образуване на досъдебно производство.
При индивидуализацията на наказанията съдът съобрази предвидените
санкции от законодателя, степента на обществена опасност на деянията с
оглед на конкретните условия, място, време, обстановка на осъществяване и
на подсъдимата като личност.
За престъплението по чл.130, ал.1 от НК се предвиждат наказания
лишаване от свобода до 6 месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лева,
а за престъплението по чл.144, ал.1 от НК - наказание лишаване от свобода до
7

3 години.
Подсъдимата К. АНГ. З. ЕГН ********** е родена на ... Има постоянен
адрес на местоживеене в гр.Бургас, ....Тя е българка, българска гражданка, със
средно образование, омъжена, неосъждана, не работи. Нейната обществена
опасност, като личност по мнение на съда е ниска, предвид необременената и
съдимост, семейното и положение и липса на други противообществени
прояви. Като смекчаващо обстоятелство съдът взе предвид, че по адрес на
нейни близки са били казани обидни изрази на етническа основа. Като
отегчаващо обстоятелство, съдът взе предвид, че деянията са осъществени в
сравнително кратък период, в два последователни дни, което сочи, че с
поведението си подсъдимата трайно неглижира установените правила и
норми.
Предвид изложените съображения за престъплението по чл.130, ал.2 от
НК, на основание чл.54 от НК съдът наложи на подсъдимата наказание
пробация при следните пробационни мерки, определени за предвидения
минимален срок, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от 6 месеца, на
основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца, на основание чл.42а, ал.2, т.2 от
НК, а за престъплението по чл.144, ал.1 от НК на основание чл.54 от НК и
наложи наказание лишаване от свобода, определено към законовия минимум
за срок от 4 месеца, чието изпълнение отложи на основание чл.66, ал.1 от НК,
тъй като счете че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е
наложително наказанието да бъде търпяно ефективно.
С така определените наказания съдът намери, че ще бъдат постигнати
целите на специалната и генералната превенции по смисъла на чл.36 от НК.
Предвид обстоятелството, че деянията са извършени при условията на
реална съвкупност, съдът наложи на подсъдимата на основание чл.23, ал.1 от
НК едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно лишаване
от свобода за срок от 4 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението му за срок от 3 години, тъй като за поправянето и
превъзпитанието не се налага ефективното му изтърпяване.
На основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 717
лева, направени от тъжителя, съдът възложи в тежест на подсъдимата .
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата .

Председател :

8

Съобщи за изтекли лични данни