Решение по адм. дело №1232/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на С. И. А., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, чрез адв. Р. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, [улица]за присъждане на сумата от общо 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, нехуманно отношение, насаждане на страх и чувство на малоценност в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия, както следва:

- 10 000 лева, представляващи неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив, за периода от 23.02.2023 г. до 23.10.2023 г. вкл.;

- 10 000 лева, представляващи неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвор - Пловдив, за периода от 24.10.2023 г. до 17.06.2025 г. /датата на завеждане на исковата молба/;

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС във всяко едно от посочените по-горе затворнически заведения, обобщени както следва:

1) условия в килиите – пренаселеност; наличие на хлебарки, дървеници, без осигурена топла вода; без възглавници и чаршафи, дюшеци в занемарено състояние (само за Ареста Пловдив); без санитарен възел на определените и задължителни места; лоши условия в общата баня.

2) поддържане на хигиената – наличие на хлебарки, дървеници и гризачи /мишки и плъхове/; липса на пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен;

3) недостатъчно храна и липса на двигателна активност – пренаселеност в откритите места и функциониращи спортни съоръжения

3) липса на медицинско обслужване;

Намира за неоснователно държането му два месеца и половина в килия в Приемно отделение и след това разпределението му в помещение за рецидивисти.

Посочва се, че в килия № 59 в Затвора – Пловдив бил настанен с лишения от свобода Й. Т., който му нанесъл побой, следствие на което развил страх от последваща среща с Т. и не излизал на каре.

Претендират се разноски за заплатената ДТ и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

По този начин е докладвано делото и от страните не са постъпили възражения.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

Административен съд – Пловдив, II отд., XIII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

По искане на ищеца като доказателства по делото са приети, представените такива от Началник с-р "Арести" ОС "ИН" Пловдив и Началник на Затвора - Пловдив с писмо вх. № 13820/27.08.2025 г. по описа на съда, както и такива с исковата молба и отговора към нея. От страна на А. е представена и Схема на човешкото тяло за маркиране на травматични увреждания.

Като свидетели по делото са разпитани Н. М. Х. - относно условията в Затвора - Пловдив и И. К. В. - относно условията в Ареста, чиито показанията съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, но на съда е служебно известно, че свидетелите са инициирали производства по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за тях е налице и личен интерес да твърдят конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията им следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

По отношение на искова претенция в размер на 10 000 лева, за периода от 23.02.2023 г. до 23.10.2023 г. вкл. в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив:

От Справка от 20.08.2025 г. на началник сектор „Арести“ при ОС“ИН“ [населено място] и Обобщена справка рег. № 1404 екз. №1 от 12.10.2021 г. на Началник с-р „Арести“ при ОС „ИН“ [населено място] се установява, че ищецът А. е пребивавал на територията на Арест Пловдив от 24.02.2023 г. до 24.10.2023 г. вкл., като на 25.10.2023 г. е бил преведен в Затвора Пловдив. Т. е. по отношение на този исков период се установява, че за 23.02.2023 г. ищецът не е пребивавал в Арест Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да са разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Или, установява се, че ищецът реално е пребивавал в Ареста от 24.02.2023 г. до 23.10.2023 г. вкл./крайна дата на претендирания период/. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено в тази насока), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

През посочения период се установява, че ищецът е бил настанен в килии № 117 и № 127 на ет. 1, които са с площ от 14,74 кв. м., т. е. с капацитет до три задържани лица, като е съжителствал с още две задържани лица. Или, установява, че стаите, в които е бил настанен ищецът в Арест Пловдив, отговарят на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. на един л. св., респ. на едно задържано лице, поради което и спрямо него не се доказа да са осъществени незаконосъобразни действия и/или бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Във връзка с твърдението за липса на санитарно-хигиенни условия- липса на санитарно помещение; липса на условия за пране и сушене на дрехи; наличие на вредители в спалните помещения като - хлебарки и дървеници; дневна светлина; чист въздух; годна за питейна вода; отопление и вентилация и охлаждане на помещението; липса на спално бельо, кактo и достатъчно храна и двигателна активност поради пренаселеност на откритите места /каре/ и липса на спортни съоръжения:

На първо място следва да се посочи, че не се установи липса на санитарен възел на определените и задължителни места, доколкото от събраните и неоспорени от страните доказателства, се констатира, че всяка килия в Арест Пловдив е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се е подавала всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите – по един за двата етажа на Арест Пловдив. Размерите на санитарния възел са 125/112 см, което се явява 1, 4 кв. м. Извеждането до банята на Арест Пловдив става по утвърден график за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание. Т. е. не се установява да е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че във всички помещения на Арест Пловдив, в т. ч. и в тези, в които е бил настанен ищецът, е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, като задържаните лица имат неограничен достъп до тях, а по отношение наличието на топла течаща вода се установи, че същата се подава всеки ден сутрин и вечер, което подаване на топла вода няма данни да е било препятствано по някакъв начин. Отделно от това, няма нормативно изискване на задържаните лица да се осигурява баня в стаите. Относно твърденията за лошо качество на питейната вода в Ареста, е необходимо да се посочи, че доколкото качеството на питейната вода следва да бъде осигурено от нейния доставчик, а именно - "Водоснабдяване и канализация" ЕООД [населено място], т. е. не зависи от действия или бездействия на затворническата администрация, то няма как да бъде ангажирана отговорността на ответника в тази насока. По идентичен начин стои въпросът и с прането и простирането в стаите, доколкото от неоспорените от страна ищеца справки се установява, че в Арест Пловдив има перално помещение. От страна на ищеца нито се твърди, нито се представят доказателства да е подавал молби да му бъдат изпрани дрехите в пералнята на Арест Пловдив и на тези молби да е получил отказ. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл и плесен в килиите, а по делото са налице данни, че в Арест Пловдив е налице вентилационна система, която представлява всмукателна и нагнетателна уредба и посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Отделно от това в килиите са били налични отваряеми прозорци за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух, т. е. осигурена е възможност на задържаните лица да проветряват стаите, в които пребивават, поради което и образуването на влага е следствие тяхно решение да перат и простират в стаите, съответно да не проветряват, което не следва да бъде вменявано на ответника.

Що се касае до твърденията за лоши хигиенни условия е необходимо да се посочи, че по делото са налице данни, че коридорите и всички общи помещения в ареста, се почистват и дезинфекцират ежедневно, а и хигиената в спалните помещения и прилежащите към тях санитарни възли, е задължение на самите лица, които са настанени в тях, поради което и за лошата хигиена в тях, няма как да се ангажира отговорността на ГДИН.

Във връзка с твърдението, че на леглото в килиите нямало възглавница и чаршафи, дюшеците били в окаяно състояние и нямали одеяла:

От събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че постелъчният инвентар към килиите, които са били оборудвани с по три легла, е бил възглавници, одеяла и чаршафи, които чаршафи се сменяли и изпирали ежеседмично в пералните помещения на ареста, като е била предоставена и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи, поради което и тези твърдения на ищеца следва да се приемат за недоказани. Друг е въпросът и че от страна на ищеца нито се твърди, нито са представени доказателства, да е депозирал молба да му бъде предоставен постелъчен инвентар, в т. ч. и допълнителен такъв и на тези молби да е получил отказ. До извод в обратна посока не могат да доведат голословните твърдения на свидетеля В..

Що се отнася до липсата на светлина и чист въздух, както и отопление, вентилация и охлаждане на помещението, следва да се посочи, че от приетите и неоспорени от страна на ищеца справки се установява, че във вска килия в Ареста - Пловдив е осигурена пряка слънчева светлина чрез наличния в килията прозорец с размери 150/150 см., който е с отваряемо крило и чрез който при желание на задържаните лица може да се извършва проветряване. Отделно от това, установява се, че в Арест Пловдив е изградена и функционира вентилационна система, посредством която въздухът от помещенията се извежда навън и се вкарва свеж въздух, съответно чрез изградена модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление, се осигурява необходимата осветеност. Отново от събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че Арест Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се използвал за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон, конвекторите са били свързани с чилърна инсталация. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства и през зимата чилърите да са били в режим на охлаждане.

Във връзка с твърденията, за липса на достатъчно храна:

Независимо, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, от страна на Арест Пловдив е налице нарочно становище, че храната на задържаните лица в Арест Пловдив се е доставяла три пъти дневно – сутрин, обед и вечер от Затвора Пловдив, като нейното количество и калориен състав са били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването, както и че сготвената храна се е разпределяла за всяко задържано лице от ДА, като стриктно се спазвали разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. Доказателства, които да оборят тези твърдения, не са ангажирани от страна на ищеца.

Съдът счита за недоказано твърдението на ищеца за липса на двигателна активност и функциониращи спортни съоръжения, от страна на администрацията в Ареста. В тази връзка липсва конкретика в исковата молба, която да изяснява какво възпрепятства ползването на престоя на ищеца, както и извършване на физическа дейност по време на карето. С оглед на посоченото в приетата по делото справка, на арестантите са им предоставени подобни възможности. Изрично е посочено, че карето се намирало в източната част на района, в който е ситуирана сградата на Арест - Пловдив и представлява три броя карета. Същите били разделени помежду си с плътна ламарина, за да се обособят отделни места за съответния брой задържани лица, които да ползват правото си на престой на открито. Това право на ищеца А. се осигурявало по график, които се изготвял ежемесечно и се утвърждавал от съответния служител с ръководни функции, като престоя на открито бил в рамките на един астрономически час всеки ден. На същото място можело да се упражняват отделни спортни дейности, по избор и преценка на задържаните.

Във връзка с твърдението за наличие на хлебарки, дървеници и гризачи:

Съдът счита за основателни твърденията досежно наличието на дървеници и хлебарки в Ареста - [населено място] през исковия период. За 2023 г. от страна на ответника са представени единствено 3 бр. Фактури за извършена дезинсекция по договор на ОСИН - [населено място] и подразделенията му от дати: 10.02.2023г., 14.03.2023 г. и 17.05.2025 г. От същите не може да се обоснове извод, че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация. Според настоящия съдебен състав, поради липсата на предоставена информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената на лицето, заявило/приело обработката, не може да се обоснове извършване на действия за ДДД от страна на ответника. Т.е., съдът приема за доказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и други насекоми в Затвора Пловдив за целия период на престой от от 24.02.2023 г. до 23.10.2023 г. вкл (общо 242 дни), с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ответника не са представени доказателства за извършвани периодично дейности по ДДД в този период. Впрочем наличието на дървеници и хлебарки категорично се установява и от показанията на свидетеля.

С оглед всичко, изложеното до тук, съдът намира, че по предявеният иск за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.02.2023 г. до 23.10.2023 г. вкл. по време на престоя на ищеца в Арест Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 17.06.2025 г. до окончателното й изплащане, са налице конкретно установени бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в необезпаразитяване на спалните помещения за целия период на престой на ищеца в това затворническото заведение от 242 дни, а именно от 24.02.2023 г. до 23.10.2023 г. вкл. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за този период създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 от ЗР на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), към който препраща разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от АПК, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за 2023 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 968 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Р. (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjan vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди, би следвало да се счита такъв между 2, 00 евро и 2, 55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5, 00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че за период от 242 дни се установи единствено липса на обезпаразитяване, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 17.06.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

По отношение на искова претенция в размер на 10 000 лева, за периода от 23.10.2023 г. до 17.06.2025 г. /датата на завеждане на исковата молба/ в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив:

От Писмо рег. № ИЗ-4597/03.09.2025 г. на Началника на Затвора Пловдив (л. 44), Справка от 21.08.2025 г. на вх. № 7112/20.08.2025 г., изготвена от Г. А. – инспектор СДВР (л. 45-46), Справка от 25.08.2025 г., изготвена от инспектор СДВР К. П. (л. 47-48), Докладна записка рег. № 3617 от 28.06.2021 г. от д-р Р. Д. – лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив (л.54), Справка към рег. № 7112/20.08.2025 г. от 27.08.2025 г., изготвена от главен счетоеодител ст. инсп. П. В. (л.56-57), се установява следното:

Ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 25.10.2023 г. и пребивава там към 17.06.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/, т. е. по отношение на този исков период се установява, че от 23.10.2023 г. до 24.10.2023 г. вкл. ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да са разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Или, установява се, че ищецът реално е пребивавал в Затвора Пловдив от 25.10.2023 г. до 17.06.2025 г. вкл., (602 дни). От цитираните по-горе справки се установява, че в периода от 26.10.2023 г. до 30.10.2023 г. (общо 5 дни) в стая „Транзит“ на Приемно отделение,както и на 20.01.2025 г., на 23.01.2025 г., от 01.02.2025 г. до 03.02.2025 г. вкл., на 06.02.2025 г., от 12.02.2025 г. до 17.02.2025 г. вкл., от 18.02.2025 г. до 19.02.2025 г. вкл., на 20.02.2025 г., на 28.02.2025 г. и от 01.03.2025 г. до 04.03.2025 г. вкл. (общо 20 дни) в стая „РЦ“ на Приемно отделение ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, при съотношение квадратура на стаята към брой пребиваващи лишени от свобода, като се установява „пренаселеност на килиите“ тъй като са се падали под 4 кв. м. нетна площ на човек.

Или, установява, че за период от 25 дни (от 26.10.2023 г. до 30.10.2023 г., на 20.01.2025 г., на 23.01.2025 г., от 01.02.2025 г. до 03.02.2025 г. вкл., на 06.02.2025 г., от 12.02.2025 г. до 17.02.2025 г. вкл., от 18.02.2025 г. до 19.02.2025 г. вкл., на 20.02.2025 г., на 28.02.2025 г. и от 01.03.2025 г. до 04.03.2025 г. вкл.) ищецът е живял в условията на пренаселеност

За останалите части от претендирания период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. и повече метра нетна площ на човек.

Що се касае до битовите условия в Затвора Пловдив, следва да се съобрази следното:

Във връзка с твърдението за липса на санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, нямало съблекалня и се налагало да преминават през двора по хавлии, работели два душа за 15-20 л.св., в банята имало ръждясали железа и кал, липса на санитарно помещение и течаща вода когато правели „каре“:

На първо място следва да се посочи, че липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л.св. в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки л.св. да ползват санитарен възел преди или след това, като не се установява, в т.ч. и от показанията на разпитания по делото свидетел да са налице пречки при нужда л.св. да получат съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна, съответно да си осигурят вода за пиене в бутилки.

Не се установява и да е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че във всички помещения на Затвора Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, като л.св. имат неограничен достъп до тях, а по отношение наличието на топла течаща вода - на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а на всички работещи л.св., какъвто е бил и ищецът е осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключването му.

Недоказани останаха и следващите твърдения на ищеца, а именно, че голяма част от душовете не функционират и това затруднява къпането и поддържането на лична хигиена на лишените от свобода, доколкото в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, а и разпитаният по делото свидетел не твърди въобще да има неработещи кранчета.

Във връзка с твърдението за липса на пералня в Затвора Пловдив (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, поради което февруари 2025 г. се разболял):

От страна на ответника е представен Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 35), от който се установява, че за различните групи л.св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи, неоспорен от ищеца, прането става по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. От представените справки се установява, че в общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл и плесен в килиите, от страна на ответника обаче е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по желание на л.св., които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл, които становища не са оспорени, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани, наведените в тази връзка твърдения. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за „заболяването“ на ищеца поради влагата в спалните помещения.

По отношение на оплакванията неосигуряване на престой на открито, раздвижване и спорт, съдът намира същите за неоснователни, предвид изрично посочената информация, в приетите и неоспорени по делото справки, за осигурените на задържаните места за престой на територията на затвора както и поради липсата на други изявления и/или доказателства, които да сочат, че престой на открито на А. не е предоставян в Затвора Пловдив.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден, което съгласно Справка към рег. № 7112/20.08.2025 г. от 27.08.2025 г., неоспорена от ищеца, на всички задържани под стража лица ежедневно е било осигурявано задължителното съгласно ЗИНЗС време за престой на открито. Не се твърди ищецът да е подал оплакване.

Все в тази насока и следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ЗИНЗС предвижда осигуряване на условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден, извън времето за престой на открито, която разпоредба обаче не е императивна и не създава задължение на администрацията да го изпълни точно в този обем. Изпълнението на разпоредбата е според възможностите на съответното място за лишаване от свобода, респ. задържане под стража при съобразяване с наличната материална база, брой лишени от свобода и др. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 151, ал. 5 ППЗИНЗС, съгласно която на всеки лишен от свобода освен престоят на открито се осигурява по възможност физическа или спортна активност. С други думи казано, доколкото не е въведено императивно задължение, то неосигуряването му не би могло да доведе до причиняването на неимуществени вреди на ищеца, т. е. не е налице неизпълнение на законово задължение на администрацията на Затвора - Пловдив.

Във връзка с твърдението за липса на адекватно лечение:

От страна на ищеца не е изискано представянето на медицинското му досие. Други доказателства нито са изискани, нито са представени от ищеца, т.е. твърденията му остават голословни. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото същият не навежда твърдения за наличие на здравословен проблем на ищеца и неоказана медицинска помощ от страна на администрацията. Казано по друг начин, не се установява А. да е имал здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван, в т. ч. да не са му били осигурени лекарства. От страна на ответника са представени графици за работното време на съответният медицински център. Липсват каквито и да било данни от страна на ищеца да са подавани молби за посещение при лекар и/или зъболекар, на които да му е било отказано.

Във връзка с твърдението за наличието на за лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове): Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници и бълхи в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив, доколкото от страна на затворническата администрация е налице нарочно изявление, че ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, като има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, в подкрепа на което са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на ищеца в Затвора Пловдив (л. 58-87) Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти. Действително, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но отново следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения, включително и на спалното бельо, изцяло зависи от настанените л. св., които се грижат за почистването и на които са били раздавани препарати за целта, в т. ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им предоставени от техните близки.

Що се отнася до твърденията за престой два месеца и половина в Приемно отделение; неправилното му разпределение в помещение с рецидивисти, съдът съобрази следното:

От писмените доказателства по делото и в частност от Справка от 21.08.2025 г. на вх. № 7112/20.08.2025 г., изготвена от Г. А. – инспектор СДВР и Справка от 25.08.2025 г., изготвена от инспектор СДВР К. П. се установява, че действително А. е пребивавал два път в Приемно отделение. Първият път е при постъпването на ишеца от Арест – Пловдив и е с продължителност 6 дни. Що се отнася до втория престой на А. в Приемно отделение (от 15.01.2025 г. до 05.03.2025 г.), същия е настъпил след възникнал конфликт с друго лишено от свобода лице – Й. Т.. От свидетелските показания, както и от представената от страна на ищеца схема на човешкото тяло за маркиране на травматични увреждания, се установява, че между двамата е имало напрежение и конфликти, но същите не могат да бъдат съотнесени към бездействие на администрацията на затвора. След сбиването на ищеца и Т. са наложени дисциплинарни наказания за конкретните деяния. В процесния случай са налице вреди, но същите не са настъпили вследствие на действия или бездействия на затворническата администрация. Не се твърди от страна на ищеца и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че затворническата администрация е реагирала адекватно на инцидента, като е осигурила преглед на лицето от лекаря на Затвора Пловдив, който не е констатирал необходимост от лечение, а и веднага след възникналия конфликт А. е бил преместен.

Съвкупният анализ на изложеното препятства обосноваване на извод, че по отношение на А. са предприети противоречащи на конкретна правна норма действия/бездействия от страна на длъжностни лица от структурата на ответника. Напротив, администрацията на Затвора-[населено място] е предприела всички необходими и възможни действия по разследване на инцидента непосредствено след постъпване на данните за него. А. е бил прегледан от медицинско лице и е преместен в друга килия, поради което липсва и релевантно бездействие на надзорно-охранителния състав да предотврати междуличностния конфликт между двама лишени от свобода, респ. да се намеси, за да го преустанови, съответно липсва бездействие от страна на администрацията да го премести в друга килия. Тук е мястото да се посочи, че пенитенциарната администрация може при конкретен повод да премества конфликтния лишен от свобода съобразно правомощията й по чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС и чл. 46, т. 3 от ППЗИНЗС. Липсват и доказателства за направени възражения от стана на ищеца във връзка с извършеното преместване в стая РЦ. Недоказани остават и твърденията, че ответникът умишлено го настанява с рецидивисти. По делото не се установи ищецът да е настаняван в подобни помещения. От страна на А. не са изискани конкретни доказателства в подкрепа на тези му твърдения.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от общо 25 дни, а именно: от 26.10.2023 г. до 30.10.2023 г., на 20.01.2025 г., на 23.01.2025 г., от 01.02.2025 г. до 03.02.2025 г. вкл., на 06.02.2025 г., от 12.02.2025 г. до 17.02.2025 г. вкл., от 18.02.2025 г. до 19.02.2025 г. вкл., на 20.02.2025 г., на 28.02.2025 г. и от 01.03.2025 г. до 04.03.2025 г. вкл. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Фактът на обитаване на пренаселени килии е достатъчен, за да се приеме, че в посочения исков период, администрацията е поставила изтърпяващия наказание А. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Ето защо предявения иск за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.10.2023 г. до 17.06.2025 г. вкл. по време на престоя на ищеца в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 17.06.2025 г. до окончателното й изплащане, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в пренаселеност на спалните помещения за периода от 26.10.2023 г. до 30.10.2023 г. (общо 5 дни) в стая „Транзит“ на Приемно отделение,както и на 20.01.2025 г., на 23.01.2025 г., от 01.02.2025 г. до 03.02.2025 г. вкл., на 06.02.2025 г., от 12.02.2025 г. до 17.02.2025 г. вкл., от 18.02.2025 г. до 19.02.2025 г. вкл., на 20.02.2025 г., на 28.02.2025 г. и от 01.03.2025 г. до 04.03.2025 г. вкл. (общо 20 дни) в стая „РЦ“ на Приемно отделение, или общо 25 дни. Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за този период създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2023 г. - 2025 г.), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 175 лева, по съображенията, изложени по-горе, които е излишно да бъдат преповтарян и който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Съответно, спрямо тези размери на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 17.06.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 125,73 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., ХІІІ състав,

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на С. И. А., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив сумата от общо 968 /деветстотин шестдесет и осем/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Арест - Пловдив в периода от 24.02.2023 г. до 23.10.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2025 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 10 000 лева и за 23.02.2023 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати С. И. А., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив сумата от общо 175 /сто седемдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора - Пловдив в периода от 26.10.2023 г. до 30.10.2023 г.вкл,както и на 20.01.2025 г., на 23.01.2025 г., от 01.02.2025 г. до 03.02.2025 г. вкл., на 06.02.2025 г., от 12.02.2025 г. до 20.02.2025 г. вкл. и от 28.02.2025 г. до 04.03.2025 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2025 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 10 000 лева и периода от 23.10.2023 г. до 25.10.2023 г. вкл, от 31.10.2023 до 19.01.2025 г. вкл., от 21.01.2025 г. до 22.01.2025 г. вкл., от 24.01.2025 г. до 31.01.2025 г. вкл., от 04.02.2025 г. до 05.02.2025 г. вкл., от 07.02.2025 г. до 11.02.2025 г. вкл., от 21.02.2025 г. до 27.02.2025 вкл. и от 05.03.2025 г. до 17.06.2025 г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза С. И. А., [ЕГН], сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на адв. Р. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 15, сумата от 125,73 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1232 по описа за 2025 г. на Административен съд Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.