Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен,
07.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря ……… Евгения Луканова ……… и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 801 по описа за
2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1557/07.08.2019г. по гр.д. № 2965/2019г. на РС гр.Плевен /ПлРС/,
съдът е осъдил на
основание чл.178 ал.1, т.3 вр. с чл.179 ал.1, вр. чл.187 ЗМВР, Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението при МВР, гр.С., ул.*** № 171А да заплати на Г.Т.Т.,***, м-т ***
10 № 140 сумата от 1 415,93лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за 214,21 часа/след превръщането на нощните часове
към дневни/ извънреден труд през периода от 14.05.2016 год. до 31.03.2019 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото /14.05.2019 год./ до окончателното ѝ плащане, а за разликата до
предявения размер от 1 720,56 лева, отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при
МВР гр.С., ул.*** № 171А да заплати на Г.Т.Т.,***, м-т *** 10 № 140 сумата от 444,39лв., представляваща деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за
вещо лице.
Осъдил на основание чл.78 ал.3, вр. ал.8 ГПК Г.Т.Т.,***,
м-т *** 10 № 140 да плати на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението МВР, гр.С., ул.*** № 171А сумата от 17,71 лв., представляващи
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Осъдил на основание чл.78 ал.6 ГПК Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението при МВР, гр.С., ул.*** № 171А да заплати по сметка на Плевенския районен
съд държавна такса в размер на 56,64лв.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е
постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.С.,
ул.*** № 171А чрез Директора Н.С.Н. чрез юрк.
Ст. Н., в която се
твърди, че решението е неправилно – съдът неправилно е тълкувал и приложил
нормативната уредба за полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от
държавни служители на служебни правоотношения, уредени от ЗМВР. За процесния период от 14.05.2016г. до 31.03.2019г.
твърдят, че са действали три Наредби – от 11.08.2014г., от 25.05.2015г. и от
29.07.2016г. за реда, за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители от МВР, издадени на основание ЗМВР, за които ПлРС
неправилно е приложил АПК, а първата от тях е действала само за четири дни от
исковия период – от 29.07.2016г. до 02.08.2016г.
Навеждат доводи,
че неправилно ПлРС е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ поради празнота, а
такава според тях няма. Позовават се на чл.178 и сл. ЗМВР, които норми според
тях уреждат изрично редът за полагане,
отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд в МВР и препращане към тези
елементи за служителите към КТ няма. Излагат съображения, че чл.187 ал.3 ЗМВР изрично
предвижда, че служителите на МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.
Оплакват се, че ПлРС не е мотивирал
след приложението на коефициента, че това е извънреден труд, което би се
получило само ако служителите действително работят извън установеното за тях
работно време и не е обсъдил представеното от тях Писмо от 29.08.2011г. на
МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ не може да се използва за
генериране на извънреден труд.
Твърдят, че заключението на в.л. Т. И. е неправилно –
вещото лице определя колко е общия брой часове положен от ищеца нощен труд без
да държи сметка за наличието на три вида нощен труд – по график, извън график и
извънреден труд по Заповед, положен през нощта. По този начин съдът е присъдил
ТВ в повече като не е отчел, че част от нощния труд вече е заплатен като
извънреден.
Като
представят писмени бележки, претендират отмяната на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита от по 100лв. за всяка инстанция. Правят възражение за прекомерност
досежно адвокатското възнаграждение на ищеца.
Ответникът по въззивната жалба Г.Т.Т.,*** в съдебно заседание пред ПлОС изразява становище, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, да го потвърди, като му
присъди разноските.
Като взе
предвид данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на
страните, настоящият съдебен състав намира разглеждането на жалбата за
процесуално допустимо, а по същество жалбата за частично основателна, предвид
следните съображения:
В
отхвърлителната Част на решението не е постъпила жалба и същото не е предмет на
въззивна проверка по настоящото дело.
Между
страните няма спор, че ищецът Г.Т.Т. е в служебно правоотношение за процесния период от 14.05. 2016г.
до 31.03.2019г. с ответника и е полагал труд на смени при 24-часов режим на
работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия Закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР.
Намерил също, че според нормата на
чл.187 ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи". В процесния период са действали последователно Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби
са идентични, че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016г. е обнародвана
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1,143. Приел, че липсата на такава норма, обаче
не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.),
в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По тези съображения исковата
претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.
Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното
време през деня - 8 часа (установена в чл.136 ал.3 КТ) се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент - 0,143,
но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Според ПлРС е
видно, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в
Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява
гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Намерил, че определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно чл.187 ал.3, изречение
последно ЗМВР и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове
нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
По делото от извършената
съдебно-икономическа експертиза приел, че се установява, че ищецът през
процесния период е положил нощен труд в часове за процесният период — 1 498
часа. Нощен труд приравнен с коефициент 1,143 съобразно задачата от ищеца – 1 712,21
часа. Разлика от приравнените часове нощен труд - неплатени от ответника – 214,21
часа. Ставка за изчисляване на изв.труд – 6,61 лв. Неизплатена сума за
извънреден труд /съгласно твърденията на ищеца в ИМ/ - 1 415,93 лв. за периода
от 14.05.2016 г. до 31.03.2019г. За целия процесен период ответника е получил
допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд, поради което в горния размер уважил предявения иск.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е
оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна
уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9
ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези
разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо
че това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на
направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика
(МТСП), същото е частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.
2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника.
Съображенията за това са следните:
Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9,
ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл.142,
ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на
8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид
чл.187
ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е
влязла в сила нормата на чл.9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно
която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г.,
в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както ги
изчислява и вещото лице в заключението си. По-важното е, че същите са
определени от нормата на чл.9Г НРВПО за извънреден труд, защото са повече от
часовете, отработени по График за дежурствата при работодателя.
За периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г
НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. –
31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода
от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018
г., когато вече действа новата редакция на чл.9Г от
НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза за периода от 01.01. 2018г. до 30.06.2018г. на ищеца са се дължали
общо 271,15лв., които следва да се извадят от общия размер на възнаграждението
за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков период в размер на
1 415,93 лева. Получената сума възлиза на 1 144,78 лева, до който размер искът
се явява основателен, като за горницата над тази сума до присъдения размер от 1
415,93 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При тези мотиви въззивната
жалба се явява частично основателна. На основание чл.
271, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта,
с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1 144,78лв. до присъдения размер от 1 415,93лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 173,74 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1, 143 на положения от въззиваемия за периода от 14.05.2016г. до 31. 03.2019г.
1 498 часа нощен труд в дневен, при отчитане на забраната на чл.9Г НРВПО, ведно
със законната лихва от 14.05.2019г. до окончателното плащане, като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението следва да се отмени и за
разноските и дължимата д.т. от ответната Дирекция при МВР гр.Плевен в Частите,
с които ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 325,83лв., дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената
и отхвърлена Част от иска и при отчетено адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв., както и уважено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намалено до 400лв. съобразно
сложността на делото, като искът се отхвърли като неоснователен до пълния
размер от 444,39лв. присъдени разноски и решението се отмени за осъждането на
ищеца да заплати на ГДПБЗН при МВР гр.С. разноски в размер на 17,71лв. поради
компенсацията, и се отмени за разликата над сумата от 50лв. – дължима д.т. върху предявения иск до присъдените 56,64лв.,
като незаконосъобразно.
Досежно разноските за въззивното
производство такива се дължат по компенсация съразмерно на уважената и
отхвърлена Част от въззивната жалба – ГДПБЗН при МВР гр.С. следва да заплатят
на Г.Т.Т. сумата от 258,41лв., представляваща разноски по компенсация за делото
пред ПлОС, без да се уважава възражението за прекомерност, т.к. за ПлОС
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца е в минимума – 350лв.
Така мотивиран и на основание чл.271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1557
от 07.08.2019г. по гр.д. № 2965/ 2019г. по описа на Районен съд – Плевен В
ЧАСТИТЕ, с които Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.С., ул.*** № 171А е осъдена да заплати на Г.Т.Т.,***, сумата над 1 144,78лв. до пълния присъден размер
от 1 415,93лв., представляващи дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 173,74 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за периода от 14.05.2016г.
до 31.03.2019г. 1 498 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
от 14.05.2019г. до окончателното й изплащане; сумата над 325,83лв. - дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената
и отхвърлена Част от исковете до пълния размер от 444,39лв. за първата
инстанция и за разликата над сумата от 50лв.
– дължима д.т. върху предявените искове до присъдените 56,64лв. – д.т. като
незаконосъобразно, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Г.Т.Т. ***, ЕГН **********
срещу ГДПБЗН при Министерство на вътрешните работи – С. иск за присъждане на
сумата от 271,15 лева, представляваща разликата над 1 144,78лв. до пълния присъден размер от 1 415,93лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 173,74 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения от въззиваемия за периода от 14.05.2016г. до 31.03. 2019г.
1 498 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 14.05.2019г.
до окончателното й изплащане; за присъждане на сумата от 118,56лв.,
представляваща разлика над сумата от 325,83лв.
– дължими разноски по компенсация до 444,39лв. – присъдени разноски на ищеца за
първата инстанция и на сумата от 6,64лв., представляваща разлика над сумата от 50лв. – дължима д.т. върху уважените
искове до 56,64лв. – присъдена д.т. в полза на ПлРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана Част.
ОСЪЖДА Главна
дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.С., ул.*** № 171А
да заплати на Г.Т.Т.,***, сумата от 258,41лева, представляваща разноски по
компенсация за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.