№ 407
гр. Разград, 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско
дело № 20223300500272 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
представлявана от изп.директор Ю.Ю., подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане №
2629/20.09.2022г., постановено по ч.гр.д. № 1627/2022г. на РС Разград, с което частично е
отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу длъжника Н.А.Х. за сумата 599,94лв. задължение по договор за
застраховка и 371,99лв. такса за оценка на риска, преценена като противоречаща на закона.
В жалбата се твърди, че при сключване на договора са спазени всички изисквания на закона,
кредитополучателят е запознат с параметрите на застраховката и може да прецени ефектите
от клаузата върху финансовите му задължения. Жалбоподателят моли съда да отмени
разпореждането и да се произнесе по същество на спорния въпрос, като постанови
издаването на заповед за изпълнение и за отхвърлената част от заявлението.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установява следното: производството по ч.гр.д. № 1627/2022
г. на Районен съд Разград е образувано по заявление на „Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника
Н.А.Х. за следните суми: 2 500лв. неизплатена главница по договор за кредит; 599,94лв.
задължение за застраховка; 371,99лв. такса за оценка на риска; договорна лихва в размер
851,87лв. за периода 2.11.2019г.-5.01.2022г.; обезщетение за забава в размер 1038,66лв. за
периода 3.11.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Заявителят се позовава на сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
вземането на „Ти Би Ай банк“ЕАД към длъжника е цедирано на „Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД.
1
Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит № **********,
сключен между „Ти Би Ай банк“ЕАД и длъжника, преддоговорна информация за програма
„Защита живот, безработица, хоспитализация“, застрахователна програма „Защита живот,
безработица, хоспитализация“, подписана между ЗК“Уника живот“АД и Н.Х.
Районният съд е издал заповед за изпълнение за главницата по договора за кредит,
ведно със законната лихва, за договорната лихва и лихвата за забава по същия договор. Тези
въпроси не попадат в предмета на въззивното обжалване.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за сумата 599,94лв. задължение за
застраховка и 371,99лв. такса за оценка на риска, районният съд е приел, че договорените
клаузи противоречат на закона – чл.10 ал.1 ЗПК по отношение на шрифта на
застрахователния договор и чл.10а ЗПК по отношение на таксата за управление на риска.
Във връзка с очертания предмет на въззивно обжалване, от правна страна въззивният
съд намира следното: заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а чл.411 ал.2
т.2 ГПК изисква постановяването на отказ, ако искането е в противоречие със закона.
Сключеният договор между длъжника и "Ти Би Ай банк“ЕАД представлява договор
за потребителски кредит, по аргумент от чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит,
поради което са приложими разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12. Правилен е изводът на районния съд, че договорът за застраховка, който е елемент от
договора за кредит, е напечатан с шрифт, по-малък от 12 и различен от шрифта на основното
съдържание на договора за кредит. Налице е нарушение на закона, което съгл. чл.23 в.в. с
чл.22 ЗПК води до недължимост на разходите за кредита, в т.ч. и тези за застраховка.
Отделно от гореизложеното, застрахователният договор е сключен от длъжника със
ЗК“Уника живот“АД, а банката е ползващо се лице и като такова правата й са единствено да
търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя в случай на настъпване на
застрахователно събитие. Кредитор на застрахователните вноски е ЗК"Уника живот"АД, а
не банката. Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и
обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към
кредитополучателя. За да изиска тези суми от кредитополучателя, банката, респ. цесионерът
следва да установи, че е плащала застрахователните вноски по договора вместо длъжника,
като само включването на сумите в погасителните вноски на длъжника не е доказателство,
че задължението му е действително възникнало. В случая не са представени първични
документи, установяващи плащането на застрахователните суми от банката.
В частната жалба не са изложени съображения за незаконосъобразността на
обжалваното разпореждане в частта, с която е отхвърлена претенцията за сумата 371,99лв.,
представляваща такса за управление на риска, поради което и въззивният съд не е
2
ангажиран с конкретни оплаквания, които да обсъди. Съдът в настоящия си състав напълно
споделя изводите на районния съд относно противоречието на искането в тази част с чл.10а
ЗПК. В случая не се касае за допълнителна услуга, а освен това услугата не е ясно и точно
определена в договора по вид, размер и действие.
Разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК е
отхвърлено в обжалваните части е правилно, поради което жалбата против същото следва да
бъде оставена без уважение. В диспозитива районният съд е допуснал очевидна фактическа
грешка, като е посочил, че отхвърля претенцията над 2500лв. до размера 2821,28лв., вместо
до размера 3471,93лв., съобразно приетата молба за отстраняване на нередовност на
заявлението и съобразно всички разгледани от съда претенции, чийто сбор е 3471,93лв. Тази
грешка не е предмет на инстанционния контрол и ако създава затруднения при тълкуването
на акта занапред, следва да се отстрани от първостепенния съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
представляван от изп.директор Ю.Ю., срещу разпореждане № 2629/20.09.2022г.,
постановено по ч.гр.д. № 1627/2022г. на РС Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3