Определение по дело №979/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

30

Година

24.1.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.24

Година

2015

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 251 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба В. № 18653/15.09.2014 г. от М Н. Д. от гр. С., У. "Б." № 2. В. А лично и като представляващ "С. Х." , със седалище и адрес на управление - гр. С., У. "Б." № 2. В. А, Т. Н. П. от гр. В., У. "Р." № 7, Р. Т. Т. от гр. С., У. "Л." № 43 и В. М. Ф. от гр. П., У. "Р. Д." № 87, В. А против Разпореждане от 26.06.2014 г., постановено по гр. д. № 1342/2005 г. по описа на Районен съд - В. Т., с което е отказано издаване на изпълнителен лист за сумата от лв. и въз основа на частна жалба В. № 18654/15.09.2014 г. от Т. Н. П. от гр. В., У. "Р." № 7, Р. Т. Т. от гр. С., У. "Л." № 43 и В. М. Ф. от гр. П., У. "Р. Д." № 87, В. А против Разпореждане от 26.06.2014 г., постановено по гр. д. № 1342/2005 г. по описа на Районен съд - В. Т., с което е отказано издаване на изпълнителен лист за сумата лв.

С Определение № 590/02.12.2014 г., постановено на в.ч.гр.д. № 1130/2013 г. по описа на О с - В. Т. е потвърдено Разпореждане от 26.06.2014 г., постановено по гр. д. № 1342/2005 г. по описа на Районен съд - В. Т., с което е отказано издаване на изпълнителен лист за сумата от 3 825 лв. и Разпореждане от 26.06.2014 г., постановено по гр. д. № 1342/2005 г. по описа на Районен съд - В. Т., с което е отказано издаване на изпълнителен лист за сумата от лв. и са изпратени на О с – В. Т. частна жалба В. № 18653/15.09.2014 г. и частна жалба В. № 18654/15.09.2014 г. (имащи характер на молби по чл. 251 от ГПК) за произнасяне по искането с правно основание чл. 251 от ГПК.

В срока по чл. 251, ал. 3 от ГПК страните в производството не са изразили становище.

Окръжен съд – В. Т., като взе предвид доводите на молителите и данните по делото, провери решението, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

С Решение № 177/30.04.2013 г., постановено по в. гр.д. № 422/2012 г. по описа на Окръжен съд - В. Т. е отменено Решение № 908/26.11.2007 г. на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № 1342/2005 година в частта му, с която е постановено на основание чл. 33, ал. 2 ЗС настъпване на ефекта на упражнено право на изкупуване по предявения от Ю. И. Г. срещу „С. Х.” - град С., М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф Р Х иск чрез заместване и встъпване в правата на „С. Х.” - град С., в качеството му на купувач по извършената с нотариален акт № 635, т. 4, рег. № 4524, нот. дело № 284 от 29.12.2001 година на нотариус № 405, с район на действие ВТРС, покупко-продажба, имаща за предмет притежаваните от продавачите М Н. Д., Т. Н. П. и Ф Р Х общо 864/1800 идеални части /240/1800 ид.ч. – за първата; 324/1800 ид.ч. – за втората и 300/1800 ид.ч. – за третата/ от обема на правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в землището на село Б, община В. Т., а именно: част от производствена мелнична сграда, която част се състои от три етажа и сутерен с кубатура 4237 куб.м., със застроена площ от 315 кв. м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне, в който е построена сградата /целият с площ 20.569 дка, а по скица – 18.991 дка/, като бъдат изкупени тези идеални части за уговорената продажна цена от лева, която ищцата-изкупвач дължи да заплати на третото лице – купувач „С. Х.” - град С., заедно с разноските по нотариалното производство, в двумесечен срок от влизане в сила на решението, вместо което е отхвърлен предявения от Ю. И. Г. срещу „С. Х.” - град С., Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на продадените от М Н. Д., Т. Н. П. и Ф Р Х на „С. Х.” – град С. с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 635, т. ІV, рег. № 4525, дело № 284 от 29.12.2001г. на нотариус Росица Минова, рег. № 405 при НК на РБ 864/1800 идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на село Б, община В. Т., а именно: част от производствена мелнична сграда, която част се състои от три етажа и сутерен с кубатура 4 237 куб.м., със застроена площ 315 кв. м., ведно с принадлежащите на тази част от производствената сграда идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземлен имот № 380 по плана за земеразделяне на землище село Б, в който имот е построена сградата, целият с площ по нотариален акт 20 569 дка, а по скица – 18.991 дка за сумата лева, като неоснователен. Със същото решение е оставено в сила Решение № 908/26.11.2007 г. на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № 1342/2005 година в останалата обжалвана част.

С решението е осъдена Ю. И. Г. от град С., У. „Г.” № 30а, с ЕГН * да заплати на „С. Х.” , със седалище и адрес на управление град С., У. „Й С” № 2. Б. А. В. А, БУЛСТАТ *********, Мариана Н. Д. от град С., У. „Йордан Стоянов” № 2. Б. А. В. А,с ЕГН *, Т. Н. П. от град В., У. „Р.” № 7, с ЕГН *, Р. Т. Т., У. „Л.” № 43, с ЕГН * и В. М. Ф. от град П., У. „Р. Д.” № 87, В. А, с ЕГН * сумата общо в размер на лв. , представляваща направените от тях разноски за производството в двете инстанции.

С решението е осъдена Ю. И. Г. от град С., У. „Г.” № 30а, с ЕГН * да заплати на Т. Н. П. от град В., У. „Р.” № 7, с ЕГН *, Р. Т. Т., У. „Л.” № 43, с ЕГН * и В. М. Ф. от град П., У. „Р. Д.” № 87, В. А, с ЕГН * сумата в размер на 1 000.00 лева, представляваща направените от тях разноски в производството пред ВКС.

Решението е влязло в сила.

Претендира се тълкуване на решението в последните два осъдителни диспозитива, касаещи отговорността за разноските.

В съответствие с правомощието за преценка, съгласно чл. 251, ал. 4 от ГПК, настоящият състав не счита необходимо внасяне на молбата за разглеждане в открито заседание.

Съдът намÞра искането за тълкуване на съдебния акт в цитираната му част за допустимо и основателно. Налице е нужда от тълкуване на решението във връзка с изпълнението му, като негова правна последица. Тълкуването следва да изхожда единствено от мотивите на съдебния акт, където съдът е обосновал извод, че с оглед изхода от спора Ю. И. Г. следва да бъде осъдена да заплати на „С. Х.” - град С., М Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. направените от тях разноски за двете инстанции в размер на лева, както и че предвид указанията, дадени с Решение № 433 от 14.11.2011 година по гр.д. № 709/2011 година на ВКС, следва да се произнесе по разноските и за производството пред ВКС, като Ю. И. Г. следва да бъде осъдена да заплати на Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. сумата в размер на 1 000.00 лева, представляваща направените от тях разноски в производството пред ВКС. Не е постановено солидарно осъждане.

Следователно смисълът, който съда е вложил употребявайки израза „да заплати на” и доколкото от така постановения съдебен акт не е ясно изпълняемото право за каква сума се отнася за всеки един от ответниците и не е постановено солидарно осъждане, е че разноските следва да се възложат в тежест на ищцата Ю. И. Г., която следва да заплати на „С. Х.” - град С., Мариана Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. направените от тях разноски за двете инстанции в размер на 725 лв. на всеки един от тя, т.е. разделно (по отношение на първия осъдителен диспозитив) и че разноските следва да се възложат в тежест на ищцата Ю. И. Г., която следва да заплати на Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. направените от тях разноски в производството пред ВКС, в размер на лева на всеки един от тях, т.е. разделно.

С оглед на изложеното и на основание чл. 251 от ГПК, Окръжен съд – В. Т.

Р Е Ш И :

ДОПУСКА, на основание чл. 251 от ГПК, тълкуване на диспозитива Решение № 177/30.04.2013 г., постановено по в. гр.д. № 422/2012 г. по описа на О с - В. Т., като абзац четвърти и пети от същия се разбирав следния смисъл:

Ю. И. Г. е осъдена да заплати на „С. Х.” - град С., М Н. Д., Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. направените от тях разноски за двете инстанции в размер по лева на всеки един от тях.

Ю. И. Г. е осъдена да заплати на Т. Н. П., Р. Т. Т. и В. М. Ф. направените от тях разноски в производството пред ВКС в размер по лева на всеки един от тях.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.