РЕШЕНИЕ
№ 20872
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110102116 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „***” АД срещу А.
Б. Т., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 500 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по щета № ***, вследствие на ПТП, настъпило на 06.10.2018 г. в
гр. *** на кръстовището на бул. „***“ с ул. „***“, ведно със законна лихва от 11.01.2024 г. до
окончателно заплащане на сумата, както и сумата от 821,47 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2500 лв. за периода от
10.01.2021 г. до 10.01.2024 г.
Ищецът твърди, че на 06.10.2018 г., около 17:30 ч. в гр. ***, при движение по бул.
„***“ в посока от ул. „***“ към ул. „***“, ответникът А. Т. е управлявал МПС марка ‚Пежо“,
модел „406“ с рег. № ***, при което на кръстовището с ул. „***“ е предприел маневра ляв
завой, при което не е пропуснал пресичащата в този момент от дясно наляво спрямо
посоката на движение на автомобила Й. Г. В., при наличие на пътен знак Д17 и пешеходна
пътека, вследствие на което ответника удря Й. Г. В.. Вследствие на процесното ПТП на
пострадалата са причинени множество контузии и охлузвания по тялото и след настъпване
на инцидента е била откарана в УМБАЛСМ „***“ ЕАД, като след проведени медицински
прегледи и изследвания й е поставена следната диагноза: „миалгия на шията“, след което е
освободена за домашно лечение, а видно от издадено съдебномедицинско удостоверение №
***/*** г., издадено от д-р М. Г., съдебен лекар при УМБАЛ „***“ ЕАД са констатирани
следните телесни увреждания, контузия и охлузвания в теменната част на главата, контузия
на опорно-двигателния апарат в областта на шията, контузия на дясното рамо, контузии в
областта на двете колена, лявата подбедрица и първия пръст на дясното ходило и охлузвания
и кръвонасядания на двете ръце, причинили й временно разстройство на здравето. На
12.10.2018 г., по повод продължаващи оплаквания от болки и затруднени движения в
областта на шията и двете коленни стави, на пострадалата са й поставени следните диагнози
от д-р Х. Х.: миалгия на шията; травма на шията неуточнена, контузия на коляното,
изкълчване, навяхване, разтягане на колатералната ставна връзка на коляното. Ищецът
твърди, че за настъпването на инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП №
1
***/*** г. по описа на ОПП към СДВР, в който е посочено, че виновен за настъпване на
процесното ПТП е водачът на автомобила и ответник по настоящото дело. За ПТП е
съставен и АУАН № ***/*** г. по описа на ОПП към СДВР, въз основа на което е издадено
Наказателно постановление № ***/*** г. по описа на ОПП към СДВР, съгласно което
виновен за настъпване на ПТП е ответникът А. Т., който също така е напуснал
местопроизшествието преди идването на компетентните органи и по този начин е нарушил
задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП. Наказателното постановление е било
обжалвано от ответника, но с решения по НАХД № 321/2019 г. по описа на СРС и КНАХД
№ 7036/2019 г. по описа на АССГ наказателното постановление е потвърдено. Към момента
на настъпване на ПТП процесният лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № *** имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗАД „***” АД
по застрахователна полица № ***/***/*** със срок на валидно застрахователно покритие
към датата на процесното ПТП. Посочва, че на 31.10.2018 г. пострадалата Й. В. подала
уведомление за щета за причинените й от процесното ПТП имуществени и неимуществени
вреди пред застрахователното дружество, вследствие на което била образувана щета № ***,
по която било сключено Споразумение от 22.01.2019 г. между ищеца и пострадалата за
заплащане на обезщетение в размер на 2 500 лв. за причинени имуществени и
неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, което е било изплатено на 01.04.2019
г. по банкова сметка на пострадалото лице. Застрахователят твърди, че има регрес за
заплатеното от него застрахователно обезщетение спрямо застрахования водач А. Т. на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, тъй като последният е напуснал мястото на произшествието
преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието е задължително по закон, което се установявало от процесния
протокол за ПТП и потвърденото от съда на две инстанции наказателно постановление за
процесното ПТП. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на
процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Б. Т..
Същият е редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е поискал разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците
по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото
време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от
изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявения иск - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото
2
следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявеният иск да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски в размер на 700 лв. в обезпечителното производство и 930 лв. в исковото
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „ЗАД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, ет. ***, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
2500 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ по щета № ***, вследствие на ПТП, настъпило на
06.10.2018 г. в гр. *** на кръстовището на бул. „***“ с ул. „***“, ведно със законна лихва от
11.01.2024 г. до окончателно заплащане на сумата, както и сумата от 821,47 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2500 лв.
за периода от 10.01.2021 г. до 10.01.2024 г.
ОСЪЖДА А. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „ЗАД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, ет. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лв.,
представляваща разноски в обезпечителното производство и сумата от 930 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3