№ 260017 / 9.9.2021 г.
М О Т И В И
НОХД № 388/21г. по описа на Районен
съд – Монтана
Подсъдимата Д.Л.Д. е обвинена в
това, че за периода от 01.08.2020г. до 01.02.2021г. в с.Георги Дамяново, област
Монтана, след като била осъдена с Решение /Споразумение/ на Районен съд -
гр.Монтана - протокол № 1421/06.11.2019г. по гражданско дело № 1595/2019г. по
описа на РС - Монтана, влязло в законна сила на 06.11.2019г. да издържа свои
низходящи - Лора Николаева Цветанова, ЕГН xxxЗ153215, родена на xxxг. и Мартин
Николаев Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxxг. чрез техния баща и законен
представител Н.В.Ц. xxx в размер на 140.00 лева месечно за всяко дете или общо
280.00 лева месечно, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски - за шест месеца, при което са налице шест неплатени
месечни вноски на обща стойност от 1680.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1
от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно по вид и размер
наказание.
Подс.Д.
се признава за виновна в рамките на ДП и съдебното производство, изтъквайки
материални и здравословни проблеми. Въпреки дадена възможност на подс.Д. да
заплати дължимата издръжка, същата не го стори.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни.
Съдът след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подс.Д.Л.Д. е родена на xxxгxxx, със средно
образование е, неосъждана.
Подс.Д.Д. и св.Н.В.Ц. съжителствали на съпружески
начала от 2007г. до 2019г. От съвместното си съжителство имат две деца - Лора
Николаева Цветанова, ЕГН xxxxxxxxxx и Мартин Николаев Ц., ЕГН xxxxxxxxxx. През
2019г. подс.Д. и св.Ц. се разделили. С Решение /спогодба/ - Протокол № 1421 от
06.11.2019г. на РС -Монтана по гражданско дело № 1595/2019г. по описа на РС
-Монтана, влязло в законна сила на 06.11.2019г. упражняването на родителските
права по отношение на малолетните деца било предоставено на св.Н.Ц.. Подс.Д.Д.
била осъдена да заплаща на св.Н.Ц. в качеството му на баща и законен
представител на малолетните деца Лора Цветанова и Мартин Ц. месечна издръжка в
размер на 140 лева за всяко дете, общо сумата от 280 лева. След влизане в сила
на решението, подс.Д.Д. не е заплатила сумата от 1680 лева, с оглед изпълнение
на задължението си за издръжка.
Подс.Д. не заплати дължимата
сума от 1680 и в рамките на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
поради и което съдът не приложи чл.183, ал.3 от НК.
Към настоящия момент подс.Д. живее във
фактическо съжителство с друг мъж, от който очаква дете през м.12.2021г.
С Решение № 260174/29.04.2021г. по гр. д.
№ 112/2021г. по описа на МРС, подс.Д. е осъдена да заплаща на децата Н. и Лора
ежемесечна издръжка на всяко от децата в размер на 162.50 лева, считано от
13.01.2021г. Решението е влязло в сила на 14.05.2021г.
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът намери, че с деянието си подс.Д.Л.Д. е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183,
ал.1 НК:
- за периода от 01.08.2020г. до 01.02.2021г. в с.Георги
Дамяново, област Монтана, след като била осъдена с Решение /спогодба/ на
Районен съд - Монтана – Протокол № 1421/06.11.2019г. по гражданско дело №
1595/2019г. по описа на РС – Монтана, вляло в законна сила на 06.11.2019г. да
издържа свои низходящи - Лора Николаева Цветанова, ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг.
и Мартин Николаев Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxxг. чрез техния баща и законен
представител Н.В.Ц. xxx в размер на 140.00 лева месечно за всяко дете или общо
280.00 лева месечно, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски - за шест месеца, при което са налице шест неплатени
месечни вноски на обща стойност от 1680.00 лева.
От субективна страна
подсъдимата е действала с евентуален умисъл – Д. е съзнавала обществено опасния
характер на деянието, предвиждала е неговите обществено опасни последици и е
допуснала тяхното настъпване.
Причини за
извършване на престъплението се явяват - ниското правно съзнание на подсъдимата
пренебрегвайки основни родителски задължения, както и задължението да издържа
не навършили пълнолетие деца, материалните и здравословни затруднения на подс.Д..
Св.Ц. полага
единствен грижи за двете деца, които са учащи, а в отглеждането на децата му
помага майка му,
която има здравословен проблем. Подс.Д. не проявява интерес да се вижда с децата
си според св.Ц., нито има желание да му помага финансово за отглеждане на
децата.
За да изложи горната
фактическа обстановка съдът взе предвид всички доказателства по делото, в т.ч.
тези събрани и приложени към ДП, а също и обясненията на подс.Д. и показанията
на св.Н.В.Ц.. Страните не оспорват доказателствата по делото, затова съдът не
излага детайлни мотиви в тази насока.
Не са налице условията на чл.183,
ал.3 от НК тъй като въпреки дадената възможност на подс.Д., същата не заплати
посочената от обвинението сума до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд. Не са налице и условията на обективна невъзможност да
се плаща дължимата издръжка от подс.Д., респ. няма правно основание за оправдаването
й. Последната макар и да твърди, че има здравословни проблеми и че очаква дете
през м.12.2021г., е млада работеща жена в трудоспособна възраст, родена 1988г.
и е могла да заплаща макар и не всеки месец, дължимата издръжка, без да стигне
дотам да дължи към момента сума дори по–голяма от посочената от обвинението
имайки предвид процесния период. Това, че подсъдимата не е работила поради
здравословни проблеми и работодателят й обжалвал болничните, не може да бъде
основание за отпадане на задължението й, в т.ч. не е основание съдът да приеме,
че деянието не е осъществено от субективна страна.
Обясненията на подс.Д., също не могат да
бъдат основание за отпадане на задължението й, в т.ч. не са основание съдът да
приеме, че деянието не е осъществено от субективна страна, респ. очевидно
обясненията на Д. са защитна позиция.
Предвид горното съдът
призна подсъдимата Д.Л.Д. за виновна по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл.183, ал.1 НК, като го намери за доказано по несъмнен начин и
й наложи съответно наказание - ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимата за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА в периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на
настоящата присъда и привеждането й в изпълнение.
При определяне видът и
размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от
значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на
чл.57, ал.1 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2
вр. с чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК,
намирайки, че най – подходящото по вид наказание за подс.Д. е пробация. Съдът
отчете, че са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – подс.Д.
съдейства на съда за разкриване на обективната истина, с чисто съдебно минало
е, има материални затруднения, тъй като твърди, че има здравословни проблеми и
не й заплащат болничните, и при отегчаващите такива – поети изцяло грижи от св.Н.В.Ц.
и неговата майка във възпитателен и материален аспект за децата Лора и Мартин.
Пробационните мерки и срока им са съобразени със закона, обстоятелствата по делото
и личността на подсъдимата. Съдът не наложи други пробационни мерки освен
задължителните, като изходи от обстоятелствата по делото и обвинението. Съдът
счита, че не са налице данни за налагане и на друга пробационна мярка, а
задължителните са достатъчни като отговарящи на установената степен на опасност
на конкретното деяние и личността на подс.Д..
Съдът счита, че
определеното наказание спрямо подс.Д. е съобразено с целите по чл.36 НК и е
съответно по смисъла на чл.35, ал.3 НК.
На основание
гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: