№ 383
гр. Бургас, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Д П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501207 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е за делба и се намира във фазата по извършването и.
Със съдебно решение №260412 от 08.03.2021г.,постановено по гр.д.№545/2019г.по
описа на БРС,съдът е ИЗНЕСЪЛ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба недвижим
имот,представляващ самостоятелен обект-апартамент с идентификатор №
07079.651.193.6.8,в сграда с идентификатор № 07079.651.193.6 по кадастралната карта на
гр.Бургас,с площ 67.64 кв.м.,състоящ се от дневна,спалня,баня,тоалетна,антре и
тераси,ведно с избено помещение №23 с площ 2.41 кв.м.,ведно с 1.139% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
07079.651.193,при квоти: ½ ид.част в общ дял за Д. АНГ. П. с ЕГН-********** и ЕЛ. П. Д. с
ЕГН-**********,двамата с адрес гр.Русе,бул.Л№62,вх.1,ет.1 и ½ ид.част за Г М. с ЕГН-
********** с адрес гр.Бургас,ж.к.М р бл *,с пазарна цена на делбения имот 66 500 лева.
С Решение №260417 от 09.03.2021г.,постановено по делото е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното решение №260412 от 08.03.2021г.,изразяваща
се в липса на осъдителен диспозитив относно дължимите държавни такси,като е осъдена
съделителката Г М. да заплати по сметка на Районен съд гр.Бургас сумата 1330 лева
държавна такса,а съделителите Д и Е П.и са осъдени да заплатят общо сумата 1330 лева
държавна такса по сметка на БРС.
Двете решения са връчени на съделителите,като въззивна жалба срещу съдебно
решение №260412 от 08.03.2021г.,постановено по гр.д.№545/2019г.по описа на
БРС,поправено с Решение №260417 от 09.03.2021г.е депозирала в законоустановения срок
съделителката Г. Г. М..
1
Препис от въззивната жалба е връчен на съделителите Д и Е П.и,които са представили
писмен отговор в законоустановения срок.
Във въззивната жалба на съделителката Г. Г. М. са изложени оплаквания за
неправилност на решението на БРС,тъй като не е уважено искането и за възлагане на
имота.Посочва,че по делото е установено несъмнено,че имотът е придобит от съделителката
по време на брака и с К М,но за негов дълг СИО е била прекратена и неговата ½ ид.част от
имота е продадена на ищците на публична продан.Счита,че духът на закона е ясен-имотът
да бъде възложен на бившия съпруг,който е положил усилия за неговото придобиване и
запазване и законът следва да бъде тълкуван разширително. Следва да се отчете и
обстоятелството,че въззивницата няма друг жилищен имот,което твърдение,макар да не са
били представени доказателства, не е било оспорено от другите съделители.Моли за отмяна
на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което да и
бъде възложен делбеният имот. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В депозирания писмен отговор въззиваемите съделители Д и Е П.и са оспорили
въззивната жалба ,като са изтъкнали,че районният съд много подробно е обсъдил искането
за възлагане ,като правилно и законосъобразно е приел,че не са налице хипотезите на чл.349
ал.1 ГПК,тъй като СИО е прекратена с продажбата на публична продан от ЧСИ на другата
половина на имота,придобита от въззиваемите.Молят решението на БРС да се потвърди като
правилно и законосъобразно.Нямат доказателствени искания,претендират разноски.
В съдебно заседание въззивницата М.,редовно уведомена,не се явява.Представлява се
от пълномощника си адв.Синигерова,която поддържа въззивната жалба и моли за
уважаването и.Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемите Д и Е П.и,редовно уведомени,не се явяват и не се
представляват.Не сочат нови доказателства.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази наведените от страните доводи,по оплакванията във въззивната жалба и
съществото на спора БОС намери следното:
С влязло в сила съдебно решение №3726 от 20.12.2019г. БРС е допуснал
извършването на съдебна делба между Д.П. и Е П.а и Г.М. на съсобствения им недвижим
имот: апартамент с идентификатор № 07079.651.193.6.8,в сграда с идентификатор №
07079.651.193.6 по кадастралната карта на гр.Бургас,с площ 67.64 кв.м.,състоящ се от
дневна,спалня,баня,тоалетна,антре и тераси,ведно с избено помещение №23 с площ 2.41
кв.м.,ведно с 1.139% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор № 07079.651.193,при квоти: ½ ид.част в общ дял за
Д. АНГ. П. с ЕГН-********** и ЕЛ. П. Д. с ЕГН-**********,двамата с адрес
гр.Русе,бул.Л№62,вх.1,ет.1 и ½ ид.част за Г М. с ЕГН-********** с адрес гр.Бургас,ж.к.М р
бл *.
Съделителката Г.М. е направила искане за възлагане на делбения имот с писмена
молба в срока по чл.349 ал.4 ГПК,като е заявила,че не притежава друго жилище,а имотът
представлява прекратена съпружеска имуществена общност и са налице законовите
предпоставки за възлагането му,визирани в чл.349 ал.1 ГПК.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите,изложени от БРС в обжалваното
решение,довели до извода му,че делбеният имот е неподеляем и че не са налице
предпоставките на чл.349 ал.1 ГПК за възлагането му на съделителката Г.М.,а делбата
2
следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан съгласно чл.348 ГПК и
препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да
посочи,че разпоредбата на чл.349 ал.1 ГПК е тълкувана и приложена от районния съд в в
нейния точен,ясен и безпротиворечив смисъл.Като допълнителен аргумент в подкрепа на
становището,че тази норма не следва да се тълкува разширително и да се прилага в
хипотезата на прекратяване на съпружеска имуществена общност в резултат на
принудително изпълнение върху вещи в съпружеска общност са и разпоредбите в Глава
четиридесет и четвърта на ГПК/чл.502-чл.506 ГПК/. Законодателят е предвидил възможност
за съпруга-недлъжник да участва в наддаването при публичната продан на вещта/чл.503 ал.4
ГПК/; да осуети проданта,ако до деня,предхождащ деня на проданта внесе по сметка на
съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга длъжник от цената на
имота/чл.505 ал.1 ГПК/.Тези процесуални възможности са предоставени на съпруга
недлъжник в случаите,когато той желае в тази хипотеза на прекратяване на съпружеската
общност да запази собствеността върху имота и да стане негов едноличен собственик.Такава
възможност обаче законодателят не е предвидил в разпоредбата на чл.349 ал.1 ГПК,в която
изрично и ясно е посочил предпоставките за възлагане на делбен имот по този ред-
прекратяването на съпружеската имуществена общност да е настъпило в резултат на смърт
на съпруг или на развод. Делбеният имот може да се възложи от съда на преживелия или
бившия съпруг,на когото е предоставено упражняването на родителските права върху
родените от брака деца,ако е направил искане за възлагане и то само в случай,че няма
собствено жилище.
По гореизложените съображения и при пълно споделяне на изложените от БРС
мотиви,довели до извода му за неоснователност на искането на въззивницата М. за
възлагане на делбения имот,въззивният съд намира,че обжалваното решение следва да се
потвърди като правилно,законосъобразно и обосновано,а въззивната жалба да се остави без
уважение като неоснователна.
С оглед изхода от въззивното обжалване право на присъждане на разноски имат
въззиваемите,които са направили своевременно искане за присъждането им,представили са
списък на разноските -800 лева за адвокатско възнаграждение,както и договор за правна
защита и съдействие,от съдържанието на който е видно,че договореният хонорар е заплатен
в брой на адв.М..Въззивницата М. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемите Д и Е
П.и сумата от 800 лева,представляваща разноски,направени от тях във въззивното
производство.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260412 от 08.03.2021г.,постановено по гр.д.
№545/2019г.по описа на БРС,поправено със съдебно решение №260417 от
09.03.2021г.,постановено по гр.д.№545/2019г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА Г. Г. М. с ЕГН ********** да заплати на Д. АНГ. П. с ЕГН-********** и на
ЕЛ. П. Д. с ЕГН-********** – сумата от 800 лева разноски по въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на
3
връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4