Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.11.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдия гр.д. № 5969/ 2019 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 59
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с искане за присъждане на сумата от по 14 850 евро
на всеки ищец, претендирана като обезщетение за неоснователно ползването на
недвижим имот за периода от 01.05.2014 г. до 01.11.2017 г. (датата на предаване
на владението на имота) общо за 42 месеца, от който общо за двете ищци се
дължат следните суми: за първите 12 месеца по 650 Евро месечно обезщетение-
общо 7800 евро, за следващите 12 месеца- по 700 Евро месечно - общо 8400 Евро и
за последния период от 18 месеца по 750 Евро месечно- общо 13500 Евро, ведно
със законната лихва върху тези главниците, считано от 01.11.2017г. до завеждане
на делото- 01.05.2019г. в размер на по 2 376 евро за всеки ищец.
ИЩЦИТЕ- Р.Д.Я., ЕГН **********, и М.Д.Д.-П., ЕГН **********,
твърдят, че са наследници с равни дялове по завещание на техния родственик по
майчина линия П.Д.К., с ЕГН **********, починал на 11.12.2007г. Твърдят, че
приживе същият е оставил саморъчно завещание от 5 октомври 2004 година, по
силата на което е завещал на майка им В.В.Д. с ЕГН ********** (негова
„племенница по бащина линия ”), собствения си недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ, находящ се в жилищната сграда, построена в УПИ (Парцел) 4А 11, кв.
331 по ЗРП на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6-I част”, на бул. „******№ ******последен,
състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, с разгъната застроена площ
114 кв. метра, подробно описан в Нотариален акт № 187, т. XIII, от 1960г. на I
Нотариус при Софийския районен съд, представляващ североизточната част от ап.
10. при съседи на апартамента по нотариален акт: от югоизток- бул. „Сталин”
(сегашен- бул. „Витоша”) от североизток- братя Г., от северозапад- двор,
Софжилфонд и стълбище, а от югозапад- частта на Г.В.Й., като границата е
средата на общата разделителна стена между апартаментите в долния етаж, отгоре-
тавана, отдолу- апартамента на Е. и Б.К., а понастоящем тази част представлява,
съгласно одобрения проект на С.Г.Н.С., Управление ,Архитектура” на 14.10.1953г.
един самостоятелен апартамент, от една стая, хол, салон, кухня, баня, клозет и
две антрета, при сегашни съседи: от югоизток- бул. „Сталин” (сегашен бул.
„Витоша), от североизток- братя Г., от северозапад- двор, държавен имот и
стълбище, от югозапад- апартамента на В. и Г.Й., отдолу- апартамента на Е. и Б.К.,
отгоре - тавански помещения, заедно с: а) едно таванско помещение при съседи на
същото: В. и Г.Й., коридор, общо тайванско помещение и двор; б) едно зимнично
помещение, при съседи на същото: В. и Г.Й., коридор, общо зимнично помещение и Е.Й.,
а така също и 4/100 (четири стотни) ид. части от общите части на сградата и от
мястото, съставляващо Парцел IV-a 11 от кв. 331 по плана на гр. София,
местността „Центъра” - ГГЦ-Г-6-I част, цялото с площ от 460 кв. метра, от които
272,10 кв. метра застроени, при съседи на мястото по нотариален акт: от
югоизток- бул. „Сталин” (сега- бул. „Витоша”), от североизток- братя Г., от
северозапад- Стамболийски и от югозапад- сградата на етажна собственост „Бул. „*******,
а по скица- от югоизток- бул. „Витоша”, от североизток- УПИ III-10, от
северозапад-УПИ III-a-7 и от югозапад- УПИ IV-12 и УПИ VI-14. Имотът е с
идентификатор № 68134.1001.436.1.14 от КК, одобрена със Заповед
РД-18-108/13.12.2016 на изп. директор на АГКК-София, видно от удостоверение с
изх. № 18-01-03/03.01.2018г. Ищците твърдят, че завещанието е обявено пред
нотариус Красимир С.- пореден № 111 от Нотариалната камара, за което е съставен
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 22.01.2008г. по образуваното
нотариално дело № 3 от 2008г., Общ регистър № 964 от 22.01.2008г. Навеждат, че
процесният апартамент е наследен от страна на П.Д.К. от неговата сестра- М.Д.К.с
ЕГН **********, неомъжена, без деца, починала на 16.09.1994г, оставила като единствен наследник своя брат- П.Д.К.. Апартаментът е закупен от сестрата на П.Д.К.
с нотариален акт № 187, т. XIII, от 1960г. на I нотариус при Софийския районен
съд, чрез пълномощник- П.Д.К.. Апартаментът представлява североизточната част
от стар № на Апартамент - № 10 на 5 етаж на бул. „******№ 40, поради което
същият е обозначен в саморъчното завещание като „№ 12”. Така е обозначен и в
ползваното от ответницата саморъчно завещание- а именно- „ап. 10 (12)”.
Излагат, че майка им В.В.Д. е починала на 25.08.2008г. и е оставила като
наследници тях двете и баща им - Д.Г.Д., след което и баща им починал на
15.04.2010г. като оставил за наследници
само тях двете. Ищците твърдят, че при предприемане на действия в Агенцията по
вписване за вписване на обявеното от нотариус Кр. С. завещание установили, че за завещания им имот- АПАРТАМЕНТ, находящ
се на бул. „******№ 40, ет. 5 в гр. София има вписано друго саморъчно
завещание, датирано от 02.07.2007г., обявено по искане на държателката на
завещанието- М.Б.В.. Завещанието е било обявено пред нотариус В.Г.- № 340 от
Списъка на НК, с район на действие- СРС. Същото е обявено с протокол за
обявяване на саморъчно завещание по нотариално дело № 1, peг. 1150 от 2010 г.
от 26.01.2010г. Това завещание, обявено от нот. В. Г., е вписано в книгите за
вписване в Имотния регистър на Агенция по вписванията гр. София на 16.03.2010г.
с вх. peг. № 8772 канцеларско дело № 4720, том III № 89. Твърдят, че след
смъртта на П.Д.К. процесният апартамент, в който той живеел, бил запечатан от органите на МВР, предвид
липсата на наследници по закон на същия. След обявяването на саморъчното
завещание от страна на ответницата, същата премахнала запечатването, сменила
заключването на апартамента и го завзела неправомерно. За периода от завземането
на апартамента от ответницата през м. март 2008г. и лишаването им от
възможността да го ползват до предаването му с „протокол за въвод във владение”
от 01.11.2017г. същият се владеел и ползвал от ответницата М.Б.В.. Излагат, че
обявеното и представено от ответницата М.В. саморъчно завещание от 02.07.2007г.
не е било написано и подписано от П.Д.К.. Същото било оспорено от ищците като
неистинско, във връзка с което било
образувано гр. дело № 12835 от 2010г. на СГС-1-4 ГО по чл. 108 ЗС срещу
настоящата ответница- М.Б.В.. С решение от 22.07.2014 г. съдът е признал спрямо
ответницата, че те двете са собственици на процесния недвижим имот и
ответницата била осъдена да им върне владението на имота. Решението е потвърдено от САС- 10 състав с решение по гр.
дело № 2048 от 2015г. и Определение на ВКС № 435 от 14.07.2017г. по гр. дело №
3032/2016г. Решението на СГС е влязло в сила на 14.07.2017г. По гр. дело № 12835/2010г.
на СГС-1-4 ГО била предявена претенция от М.В. за направени подобрения в имота
в размер на 40 000лв. и респ. за 60 000лв., с които била се увеличила
стойността на имота, която е отхвърлена от съда като неоснователна. Признато е
от САС по гр. дело № 2048 по описа за 2016г., че са извършени единствено
разноски за запазване на вещта, в размер на 21 730,02лв., които следва да се
считат погасени изцяло с насрещната претенция за обезщетение за ползване на
имота, заявена с възражението за прихващане, която за процесния период от м. март
2008г. до м. март 2012г. възлиза на 22 260,79лв от общата сума, изчислена от
вещото лице, в размер на 24 703,96 Евро, последните е левова равностойност 42
373,50 лв. Твърдят, че са поканили ответницата с нот. покана акт 159 том II
peг. 3547 от 04.05.2012г. на нот. В.М.peг. № 053 на НК, връчена й лично на
15.05.2012г., да им заплаща обезщетение в размер на 350 Евро месечно за
ползването лично и чрез наематели на неправомерно завзетия от нейна страна
недвижим имот- АПАРТАМЕНТ, находящ се в жилищната сграда в гр. София, бул. „******№
40, на ет. 5, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, с разгъната
застроена площ 114 кв. метра, подробно описан в Нотариален акт № 187, т. XIII,
от 1960г. на I Нотариус при Софийския районен съд, поради това, че са лишени от
ползването на жилището, считано от датата на незаконосъобразното завладяване на
имота от нея, а именно- от 2008г.
ОТВЕТНИКЪТ
- М.Б.В., оспорва предявения иск.
Оспорва да се е обогатила от процесния имот, като твърди, че е получавала наем
за него за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г. само в размер на 320 лв.
на месец или общо, след като се приспадне дължимия данък, за периода е получила
само сумата от 9 028 лв. Оспорва и
претенцията за лихва за забава.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Между
страните не е спорно обстоятелството, че ищците са собственици на процесния имот, което се установява и от представените с исковата
молба писмени доказателства, а именно саморъчно завещание от 5 октомври 2004 година на П.Д.К.; протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 22.01.2008г. в полза на В.Д. по
образуваното нотариално дело № 3 от 2008г., общ регистър № 964 от 22.01.2008г.;
решение по гр. дело № 12835/2010. на СГС-1-4 ГО, потвърдено от САС-10 състав с
решение по гр. дело № 2048 от 2015г; определение на ВКС № 435 от 14.07.2017г.
по к.гр. дело № 303; протокол за предаване на владението от 01.11.2017г.
От приетото заключение на съдебно-оценителната експретиза,
което съдът цени изцяло като неоспорено от страните, компетентно и обосновано,
се установява, че средната пазарна наемна
цена за процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2017г.
27 367.98 евро, с равностойност в лева-53 527.12лв. Вещото лице сочи, че общият размер за забава върху главниците на пазарните месечни наемни
цени за процесния апартамент, изчислен за периода от 01.11.2017г. до
03.05.2019г е 8 183.49лв(4 173.93 евро).
С оглед
твърденията на ответната страна в отговора, че тя била плащала данъци, в о.з.
на 13.11.2020г. ищците представиха документи(приходни квитанции, издадени от
СО, р-н „Триадица“), от които се установява, че данъците за периода от 2013 г. до 2018 г. са платени от
ищцата М.Д.П., като ищците сочат, че всички други данъци назад, които не са
плащани, са погасени по давност.
Видно от
нот. покана акт 159 том II per.
3547 от 04.05.2012г. на нот. В.М.per. № 053 на НК, връчена на ответницата лично на 15.05.2012г., ответницата М.В.
е била поканена от ищците е да им заплаща обезщетение за ползването до
предаване на имота.
Представени от
ответницата с отговора на исковата молба извлечение от банковата сметка на ответницата, по която са внасяни наемните
вноски.
Ответницата,
разпитана по реда на чл. 176 ГПК даде обяснения, че е ползвала процесния имот
лично и чрез наематели-адвокати.
По делото са
събрани и гласни доказателства.
Разпитаният свидетел Б.Б.Я.съпруг на ищцата
Р. твърди, че знае за този апартамент, знае историята му. След смъртта на чичо му П., който бил собственик
на процесния имот, апартаментът се ползвал от неговата племенничка М.. Той починал
края
на 2007 година. Майка й на Р. била болна и починала лятото
на 2008 г. Някъде пролетта на 2009 г. отишли заедно с Р. да видят
какво става с имота, звъннали на вратата, ни никой не отворил. Потърсили
домоуправителя и от него разбрали, че апартаментът се ползва, даден е под наем.
На звънеца имало табелка и пишело - адвокати. Племенницата го е
давала под наем. Преди две, три години, когато влязли във владение, апартаментът бил празен, имало
две бюра и два, три офис стола.
Направило му впечатление, че няма нищо общо с предишното състояние
на апартамен- сопомня си, че имало стари мебели, фотьойли. Когато влязли във
владение на процесния апартамента платили данъци на този имот за няколко години назад,тъй като доста
голям период не било плащано.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Предявеният иск има своето основание в
разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД. Фактическия състав за пораждане на правото
за изравняване на неоснователното обогатяване включва като елементи обедняване
на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обедняването и
обогатяването и липса на основание за имущественото разместване.
По делото се установи с описаните по-горе доказателства, а
и не се оспорва от страните, че ищците са собственици върху недвижим имот, АПАРТАМЕНТ, находящ се в жилищната сграда, построена в УПИ (Парцел)
4А 11, кв. 331 по ЗРП на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6-I част”, на бул. „******№
******последен, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, с разгъната
застроена площ 114 кв. метра, подробно описан в Нотариален акт № 187, т. XIII,
от 1960г. на I Нотариус при Софийския районен съд, представляващ североизточната
част от ап. 10. при съседи на апартамента по нотариален акт: от югоизток- бул.
„Сталин” (сегашен- бул. „Витоша”) от североизток- братя Г., от северозапад-
двор, Софжилфонд и стълбище, а от югозапад- частта на Г.В.Й., като границата е
средата на общата разделителна стена между апартаментите в долния етаж, отгоре-
тавана, отдолу-
апартамента на Е. и Б.К., а понастоящем тази част представлява, съгласно
одобрения проект на С.Г.Н.С., Управление ,Архитектура” на 14.10.1953г. един
самостоятелен апартамент, от една стая, хол, салон, кухня, баня, клозет и две
антрета, при сегашни съседи: от югоизток- бул. „Сталин” (сегашен бул. „Витоша),
от североизток- братя Г., от северозапад- двор, държавен имот и стълбище, от
югозапад- апартамента на В. и Г.Й., отдолу- апартамента на Е. и Б.К., отгоре -
тавански помещения, заедно с: а) едно таванско помещение при съседи на същото: В.
и Г.Й., коридор, общо тайванско помещение и двор; б) едно зимнично помещение,
при съседи на същото: В. и Г.Й., коридор, общо зимнично помещение и Е.Й., а
така също и 4/100 (четири стотни) ид. части от общите части на сградата и от
мястото, съставляващо Парцел IV-a 11 от кв. 331 по плана на гр. София,
местността „Центъра” - ГГЦ-Г-6-I част, цялото с площ от 460 кв. метра, от които
272,10 кв. метра застроени, при съседи на мястото по нотариален акт: от
югоизток- бул. „Сталин” (сега- бул. „Витоша”), от североизток- братя Г., от
северозапад- Стамболийски и от югозапад- сградата на етажна собственост „Бул. „*******,
а по скица- от югоизток- бул. „Витоша”, от североизток- УПИ III-10, от
северозапад-УПИ III-a-7 и от югозапад- УПИ IV-12 и УПИ VI-14. Имотът е с
идентификатор № 68134.1001.436.1.14 от КК, одобрена със Заповед
РД-18-108/13.12.2016 на изп. директор на АГКК-София, видно от удостоверение с
изх. № 18-01-03/03.01.2018г. Същият е придобит въз основа
на завещание.
Общата хипотеза за
неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице
несобственик ползва вещ или недвижим имот без правно основание за това и
препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на
имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под
наем ( на правно основание) имота и да реализира имуществена облага. В този
случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика-
ответник на собствения недвижим имот (вещ) на ищците произтича обедняването на
ищците, което се изразява в лишаването им от възможността да ползват сами
собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния
период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния
период.
От задълбочения
анализ на събраните и обсъдени по-горе доказателства се установява доказването
на всички законови предпоставки за уважаване на предявената претенция.
Всичко това води
до извода, че е налице връзка между обедняването на ищцитеа и обогатяването на
ответната страна, която произтича от общи факти, породили обогатяването и
обедняването. Собствениците на вещта, които имат право да се ползват
изцяло от нея, са били лишени от тази възможност за исковия период. По този
начин са се обедняли, тъй като са пропуснали да реализирт имуществено
нарастване от отдаване на имота под наем или от ползването му за свои нужди. От
друга страна ответникът, без да има права върху вещта, се е ползвал от нея за
исковия период. По този начин се е обогатил, тъй като е реализирал неправомрено
спестявания в размер наемната цена, която би платил, ако държеше имота на
правно основание. По делото се установи, че липсва основание в отношенията
между страните по делото за тази имуществена нееквивалентност. Между
обедняването на ищците и обоготяването на ответника съществува пряка връзка,
тъй като те произтичат от един и същ факт – ползването на имота от ответника за
исковия период. При това положение са налице всички елементи на фактическия
състав по чл.59 ал.1 от ЗЗД и за ищцата е възникнало вземане за изравняване на
неоснователното обогатяване.
Досежно размера на претенцията съдът съобразява трайната
и последователна съдебна практика, според която вземането за неоснователно
обогатяване от ползване на чужда вещ се определя по средния пазарен наем, който
би могъл да се получи при възмездно отдаване на същата вещ за ползване за
съответния период. Този размер се установи от вещо лице- за претендирания период обезщетението е общо в
размер на 27367,98 Евро, левова равностойност 53 527,12лв.) или с 2332 Евро
по-малко. Ищците в о.з.,проведено
на 23.10.2020г. предвид заключението на вещото лице, претендират обща
искова сума за обезщетение в размер на 27367,98 Евро, /левова равностойност
53527,12лв./, или е 2332,02 Евро (левова равностойност 4561лв.), по-малко
от исковата ни претенция за главницата, но не правят изменение на иска с оглед неявяването на ответницата в о.з. и
нежеланието им да се отлага делото.
За лихвите
за забава - същата е изчислена от вещото лице в размер на 8163 лв., което е в по-малко от
9293,96лв. , като пак в о.з ищците са
посочили, че не поддържат за сумата над 8163лв., или за 1130.96лв.
При
този изход на делото в тежест на ответницата
следва да се присъдят направените разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от иска, а именно 6 605,83лв. от направени 7215,25лв.
Ищците имат право и на поисканата
законна лихва върху главниците.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Б.В., със съдебен адрес ***,
офис 304 чрез адв. А.Д., да заплати на Р.Д.Я., ЕГН **********,***, ж. к. „*********вх. *********и М.Д.Д.-П.,
ЕГН **********,***, по иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата в
размер на 27 367.98 Евро /
53527,12 лв. левова
равностойност/ като обезщетение за
ползване на собствения на ищците имот за периода от 01.05.2014г.
до
01.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба - 03.05.2019г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 27 367.98
евро / 53527,12 лв. левова равностойност/ до пълния предявен размер 29 700 евро( 58087.26лв.).
ОСЪЖДА М.Б.В., със съдебен адрес ***, офис
304 чрез адв. А.Д., да заплати на Р.Д.Я., ЕГН **********,***, ж. к. „*********вх. *********и М.Д.Д.-П.,
ЕГН **********,***, по иск с правно основание чл.86 от ЗЗД сумата в
размер на 4173,67 евро / 8163лв. левова равностойност/ законна лихва за забава върху главницата, за периода от
м. май 2014г. до 01.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
исковата молба - 03.05.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4173,67 евро/ 8163лв. левова равностойност/ до пълния предявен размер от 4 752 евро.
ОСЪЖДА М.Б.В., със съдебен адрес ***,
офис 304 чрез адв. А.Д., да заплати на Р.Д.Я., ЕГН **********,***, ж. к. „*********вх. *********и М.Д.Д.-П.,
ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по
делото в размер на 6 605,83лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: