Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1640 25.11.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен състав,
На шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря Г.Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 751 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 19б,
ал. 6 от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на Ж. В. В.в качеството
му на кмет на Община К. против заповед № РД-09-44/09.03.2020 г. на Областен
управител на Б., с която е отказано приемане на дарение, предложено от Община К.
на язовир, находящ се в поземлен имот № 000249 по КВС на землището на с. Ч.В.,
с площ от 8035 кв. м., актуван с акт за публична общинска собственост № 14/17.10.1997
г. на Община К..
В сезиращата жалба се посочва, че при издаване
на заповедта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
неизясняване на фактите и обстоятелствата в нарушение на чл.35 от АПК, което е
довело до неправилно интерпретиране на разпоредбата на §1, т.94 от ДР на ЗВ. В
заключение счита заповедта за незаконосъобразна и прави искане да бъде
отменена. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата и прави искане да бъде уважена и да му се присъдят направените по
делото разноски.
Ответникът – Областен управител на Б., чрез
процесуалния си представител, счита че следва да бъде отхвърлена, а заповедта
да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Посочва, че към
момента на вземане на решението от страна на Общински съвет К. е действала
нормативна уредба, която към настоящия момент е изменена и с разпоредбата на
§7, ал.1 и 2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ и чл.19б/нов/ от ЗВ се делегира правомощие на
областния управител да разглежда предложения на общините и да преценя
материалноправната им основателност. Твърди, че в поземлен имот № 000249 по КВС
на землището на с. Ч.В., с площ от 8035 кв. м., актуван с акт за публична
общинска собственост № 14/17.10.1997 г. на Община К. не е налице язовир по
смисъла на §1, т.94 от ДР на ЗВ и са
налице основания за отказ на предложеното дарение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и разноски за експертиза.
Заинтересованата
страна – изпълнителен директор на Държавно предприятие "Управление и
стопанисване на язовири", редовно уведомена, представител не се явява, не
изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна - Министър на
икономиката, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.
По допустимостта
Жалбата е подадена от надлежна страна,
отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 150 от АПК и е
насочена срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
По отношение на срока: Съгласно разпоредбата
на чл.19б, ал. 6 от ЗВ
заповедта подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
заинтересованите лица. От приложеното по делото известие за доставяне се
установява, че Заповед № РД-09-44/09.03.2020г. на Областен управител на Б. е
съобщена на жалбоподателя на 10.03.2020г., поради което и 14-дневния срок
по чл. 19б, ал. 6 от ЗВ изтича
на 24.03.2020г. Във връзка с направеното възражение за просрочие на жалбата е
назначена съдебно-техническа експертиза, която установява, че процесната жалба
е изпратена от жалбоподателя чрез система за електронен обмен на съобщения- три пъти на 24.03.2020г. в 17:01:31ч.,
17:01:52ч и 17:02:09ч, съответно в деловодната система на Община К. са получени
автоматични отговори от сървъра на Областна управа със съобщение „очаква
регистрация”. Жалбата е регистрирана на следващия ден 25.03.2020г. По делото е представена
екранна снимка от деловодната програма на Община К., в подкрепа на твърдението,
че жалбата е изпратена до Областна управа по електронен път на 24.03.2020г. в
17,00ч. При така събраните доказателства съдът счита, че жалбата е изпратена на
24.03.2020г., поради което същата не е просрочена. Извън изложеното, следва да
се имат предвид и обстоятелството, че срока за оспорване на заповедта е по
време на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (редакция ДВ, бр.28/2020г., в сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл. 3,
т. 2 от този нормативен акт, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени
в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете
по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Настоящият правен спор не попада в
изчерпателно изброените изключения, поради което процесуалните срокове, в т.ч.
и срока за оспорване е спрял да тече. В този смисъл, дори и да се приеме, че
жалбата е подадена на 25.03.2020г. - датата на входящия печат на областна
администрация, към този момент са били в сила разпоредбите на ЗМДВИП, поради
което тя не е просрочена.Предвид така установеното, съда приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията за форма и
съдържание, поради което се явява процесуално допустима.
След като прецени твърденията на страните,
събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С решение по т. 23 от протокол № 39/26.07.2018
г. на Общински съвет К. е дадено съгласие за безвъзмездно прехвърляне на
собствеността на 16 броя язовири, публична общинска собственост на държавата,
сред които в т. 2 е посочен и язовир "ПИ № 000249 по КВС /без име/",
находящ се в землището на с. Ч.В., с площ 8,035 дка, при граници на имоти №
000133, № 000035, № 000143, № 000140, за който има съставен с акт за публична
общинска собственост № 14/17.10.1997 г.
Със
заявление рег. № 04-15-3/13.09.2018 г. на кмета на община К. е направено
мотивирано предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне
на държавата на 18 броя язовири, общинска собственост. В заявлението е
посочено, че общината не разполага: с експертен капацитет/специалисти за
поддържането им; наема външен изпълнител с граждански договор, не разполага с
финансов ресурс за осигуряване на необходимите дейности по поддържането им; не
разполага с финансови средства за проектиране и възстановяване на скъсаните
язовирни стени. Декларирано е, че към момента на подаване на заявлението всички
язовири са общинска собственост, не са отдадени на концесия и под наем.
На
27.01.2020г. е съставен протокол от комисия назначена със Заповед № РД-10-165
от 08.10.2019г., допълнена със Заповед № РД-10-196 от 11.12.2019г. на Областен
управител –Бургас, в който е посочено, че в резултат на документална проверка
на язовир, находящ се в поземлен имот № 000249 по КВС на землището на с. Ч.В.,
с площ от 8035 кв. м., актуван с акт за публична общинска собственост №
14/17.10.1997 г. на Община К.. Констатирано е, че язовирът няма оператор, няма
данни за дължината на язовирната стена, както и че е налице разлика в площта на
имота по акта за общинска собственост и скица – 1 кв. м. няма протокол на ДАМТН
и техническо досие, а на ортофотоплана не се открояват водна площ, водосбор и
преливник. В заключение е посочено, че съоръжението не отговаря на
определението за язовир съгласно §1, т.94 от ДР на ЗВ, тъй като няма преливник,
основен изпускател, язовирна стена и събирателна деривация.
Със заповед № РД-09-44/09.03.2020 г. на
областен управител на Б., на основание чл. 19б от ЗВ, е отказано приемане на
дарението, предложено на община К. на язовир, находящ се в поземлен имот №
000249 по КВС на землището на с. Ч.В., с площ от 8035 кв. м., актуван с акт за
публична общинска собственост № 14/17.10.1997 г. на Община К.. В мотивите на
заповедта е посочено, че имотът, предмет на заявлението, не отговаря на
определението за язовир, дадено по §1, т.94 от ДР на ЗВ, тъй като няма
изградени преливник, основен изпускател, язовирна стена и събирателни
деривации. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 10.03.2020 г. и е обжалвана
с жалба вх. № 08-00-379/4//01.04.2020 г.
По
делото е постъпило писмо от ДАМТН, в което е посочено, че след направена
справка в информационната система с актуална идентификация на обекта за
техническото състояние на язовирните стени и съоръжения, предоставена от ДАМТН,
както и съгласно данните, предоставени от регионален отдел "Надзор на
язовирни стени и съоръженията към тях" – Югоизточна България, няма
информация за технически характеристики за язовир, попадащ в имот с
идентификатор 80916.55.31, представляващ част от водоем „В имот 000249”.
Съгласно данните предоставени от РО НЯСС ЮИБ и от заключението на констативен
протокол за извършен технически преглед на язовир „ПИ 000249” в землището на с.
Ч.В., общ.К., проведен 18.04.2018г. в изпълнение Заповед РД-09-167 от
03.04.2018г. на Кмета на Община К. се установява, че съоръжението няма
характеристики на язовир-липсват основен изпускател и преливник, няма наличие
на собствен водосбор, не се пълни по деривация, поради което съоръжението
представлява изравнителен водоем за вода за напояване. Приложен е цитирания
констативен протокол.
По
делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, като в заключението
си вещото лице сочи, че язовир, разположен в поземлен имот № 000249 в землището
на с.Ч.В. не е язовир по смисъла на §1, т.94 от ДР на ЗВ, тъй като няма
язовирна стена, няма облекчителни съоръжения /преливник и основен изпускател/,
няма завирен воден обем. Състои се от 4бр. земнонасипни диги и е изграден за
напояване, няма водосборна област и се
пълни посредством помпа от язовир Мандра.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл.19б ал.1 от ЗВ -
областен управител на съответната област. Съгласно чл. 19б, ал. 1 от ЗВ
областният управител се произнася със заповед за приемане или отказ от
дарението в едномесечен срок от получаването на решението на общинския съвет с
приложените към него документи и уведомява кмета на общината, изпълнителния
директор на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на
язовири" и министъра на икономиката. Заповедта е изготвена в предвидената
от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.
Съдът не констатира допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на настоящата заповед,
които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и
незаконосъобразност на издадената заповед
Спазена е процедурата, предвидена в чл. 19а и
чл. 19б от ЗВ, а именно прието е решение на общинския съвет за даване на
съгласие да бъде предоставена безвъзмездно собствеността на процесния язовир на
държавата, въз основа на което кмета на община К. е внесъл до министъра на
икономиката (впоследствие препратено до областния управител на Б.) мотивирано
предложение за промяна на собствеността. Жалбоподателят възразява, че заповедта
е издадена след едномесечния срок, предвиден в нормата на чл. 19б, ал. 1 от ЗВ,
тъй като писмото от Министерство на икономиката е получено на 13.08.2019г. в
Областна управа-Бургас. Действително не е спазено това законово изискване, но
това не е съществено процесуално нарушение, тъй като този срок е инструктивен,
като посочването му в закона цели бързото постигане на целите на същия, но не
отнема възможността на областния управител и след изтичането му да издаде акт с
който да приеме или да откаже дарението на предложения язовир.
Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1, 2 и 3 от АПК.
По отношение на
основанието за оспорване по чл.146, т.4,5 от АПК.
Съгласно чл. 19б, ал. 5 от ЗВ, областният
управител отказва да приеме дарението на язовир и връща предложението и
придружаващата го преписка на съответната община, при наличието на една от
следните предпоставки: заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е
язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ, предложението се отнася за язовир,
отдаден на концесия, или липсва акт за общинска собственост.
Не е
налице спор по делото, че за язовира е съставен акт за общинска собственост и
същият не е отдаден на концесия, като областният управител е отказал да приеме
дарението, тъй като е приел, че предлагания язовир не е язовир по смисъла на §
1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ, тъй като няма изградени преливник, основен
изпускател, язовирна стена и събирателни деривации.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от
ДР към ЗВ, язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени.
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства, включително и
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и се кредитира от
съда, като компетентно и безпристрастно, се установява, че обектът не
представлява язовир, тъй като няма язовирна стена, няма облекчителни съоръжения
/преливник и основен изпускател/, няма завирен воден обем, състои се от 4бр.
земнонасипни диги и е изграден за напояване, няма водосборна област и се пълни посредством помпа от язовир
Мандра.
В този смисъл правилно административният орган
е приел, че са налице основанията по чл. 19б, ал. 5, т. 1 от ЗВ за
постановяване на отказ по направеното предложение, поради което заповедта
съответства на материалния закон, както и целта на закона.
С оглед
на изложеното жалбата на кмета на община К. против заповед № РД-09-44/09.03.2020
г. на областен управител на Б. е неоснователна и на основание чл. 172, ал. 2,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ
размер на 500, 00 лева, от които 300, 00 лева платено възнаграждение на вещото
лице и 100, 00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 77, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, ХХІІ-ри състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ж. В. В.в
качеството му на кмет на Община К. против заповед № РД-09-44/09.03.2020 г. на
Областен управител на Б., с която е отказано приемане на дарение, предложено от
Община К. на язовир, находящ се в поземлен имот № 000249 по КВС на землището на
с. Ч.В., с площ от 8035 кв. м., актуван с акт за публична общинска собственост
№ 14/17.10.1997 г. на Община К..
ОСЪЖДА Община К. да заплати в полза на Областна
администрация Бургас разноски по делото в размер на 400, 00 (четиристотин)
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: