№ 5320
гр. София, 16.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100107894 по описа за 2023 година
Предявен е от Д. Д. Ч. срещу Гаранционен фонд за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди във вр. с настъпило
ПТП на 09.02.2023 г., ведно със законна лихва от 10.06.2023 г., както и имуществени вреди в
размер на 775.08 лв. /съобразно уточнителна молба с вх. № от 09.02.2024 г. и протоколно
определение от 09.05.2024 г./, представляващи имуществени разходи поради ПТП по
фактури в периода от 09.02.2023 г. до 07.06.2023 г., формирана, както следва: фактура
№**********/13.05.23г. на стойност 23.63 лв.; фактура №**********/11.04.23г. на стойност
6.00 лв.; фактура №**********/03.05.23г. на стойност 69.00 лв.; фактура
№**********/09.05.23г. на стойност 11.67 лв.; фактура №**********/10.02.23г на стойност
120.00 лв.; фактура №**********/31.03.23г. на стойност 37.32 лв.; фактура
№*********/07.03.23г. на стойност 29.90 лв.; фактура №**********/21.02.23г. на стойност
21.60 лв.; фактура №*********/21.02.23г. на стойност 21.90 лв.; фактура
№**********/21.02.23г. на стойност 9.00 лв.; фактура №**********/03.04.23г. на стойност
36.30 лв.; фактура №**********/03.04.23г. на стойност 6.74 лв.; фактура
№**********/09.02.23г. на стойност 20.70 лв.; фактура №**********/11.02.23г. на стойност
17.40 лв.; фактура №**********/20.05.23г. на стойност 23.34 лв.; фактура
№**********/07.06.2023г. на стойност 195.00 лв.; фактура №**********/30.05.23г. на
стойност 9.74 лв.; фактура №**********/26.05.23г. на стойност 67.00 лв.; фактура
№**********/28.04.23г. на стойност 48.84 лв. Претендира законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от датата на направата на разхода, т. е. от датата на
фактурата за съответния разход до окончателното изплащане. Претендира разноски. Сочи
банкова сметка IBAN: ****.
Ищецът твърди, че на 09.02.2023 г. около 06:45 ч. в гр. София, бул. Никола Петков
срещу бензиностанция ОМВ на около 100 м. след кръстовището с бул. Братя Бъкстон
настъпило ПТП по вина на Т. Н. Т., управлявал МПС с рег. № ****. Ищецът, управлявал
МПС с рег. № ****. Водачът МПС с рег. № **** нямал застраховка ГО, навлязъл в лентата
на движение на ищцата и причинил силен челен удар. Ищцата изпаднала в безсъзнание.
1
Била откарана в спешен порядък в УМБАЛСМ Пирогов с множество наранявания – травма
на далака /който бил отстранен/, счупвания на ребра, счупвания на гръдна кост, травматичен
пневмоторакс. Ищцата била в кома 40 дни, а в болницата 50 дни. Била й отстранена
слезката. Установен бил плеврален излив и интерстициален едем. След изписването не могла
да се придвижва самостоятелно. Все още имала болки в гръбначен стълб и кръста и се
придвижвала с помощни средства. Оздравителния процес не бил приключил. Ищцата имала
нужда от ежедневна чужда помощ. Направени били и имуществени разходи в периода от
09.02.2023 г. до 21.10.2023 г. Била депозирана писмена претенция до ответника, но липсвало
плащане. Моли за уважаване на претенциите.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е депозирал отговор на
исковата молба. Излага, че извънсъдебната административна процедура не се изчерпвала с
бланкетно подаване на молба. Твърди, че към исковата молба не са представени
доказателства, установяващи твърдения от ищцата механизъм, обстоятелства и причини за
произшествието. Твърди, че представения констативен протокол представлявал
диспозитивен документ, тъй като не материализирал удостоверително изявление на своя
издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице и в този смисъл не
притежавал материална доказателствена сила. Оспорва всички елементи от състава на
непозволеното увреждане. Оспорва противоправността и виновността на дееца. Липсвали
доказателства водачът на автомобила да е бил без сключена застраховка ГО. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която била без
поставен предпазен колан. Оспорва ищцата да търпи твърдените вреди. Ответникът заявява,
че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и счита, че
не отговаря на получените увреждания и на съдебната практика. Оспорва и претенцията за
законна лихва поради акцесорния й характер.
В съдебно заседание на 09.05.2024 г. не са приети за съвместно разглеждане в
производството претендираните от ищеца имуществени разходи, направени в хода на
производството, а именно в размер на 160 лв. по фактура от 21.10.2023 г. за закупен
лумбален колан, както и разход в размер на 90 лв. – направен на 01.03.2024 г.
С определение от 30.01.2024 г. е конституиран като трето лице-помагач на ответника
Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Видин, ул. ****.
Постъпило е становище от Т. Н. Т., с което същият оспорва претенциите като
неоснователни и недоказани. Намира, че не са налице основания за ангажиране
отговорността на ответника, оспорва механизма на ПТП. Твърди наличие на съвина между
ищеца и другия участник по производството. Прави възражение за съпричиняване, твърди
че пострадалата не е била поставила задължителен обезопасителен колан. Оспорва
претенциите и по размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
С протоколно определение от 18.07.2025 г. е допуснато увеличение в размера на иска
за неимуществени вреди с 50 000 лв. от сумата в размер на 200 000 лева до сума в размер на
250 000 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ:
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № K-72
от 09.02.2023 г., гр. София, съставен от служител на О“ПП“, СДВР, се установява, че на
09.02.2023 г. около 06:45 ч. в гр. София, по бул. Никола Петков преди ОМВ на около 100 м.
от кръстовището с бул. Братя Бъкстон, лек автомобил Пежо 207, с рег. № ****, управляван
от Т. Н. Т., участва в ПТП с насрещно движещия се л. а. Ауди А4 с рег. № ****, управляван
от Д. Д. Ч., като същата е пострадала и настанена в болница Пирогов. В протокола е
2
вписано, че за лек автомобил Пежо 207, с рег. № **** липсва застраховка Гражданска
отговорност.
От епикриза, издадена от УМБАЛСМ Пирогов се установява, че Д. Д. Ч. е постъпила
на 09.02.2023 г. и е изписанa на 28.03.2023 г. с диагноза травма на далака. Хемоперитонеум.
Извършена е операция на 08.12.2023 г. открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, фемур. Проведено е лечение, изписан е с подобрение.
Представени са по делото фактура № **********/13.05.2023 г. на стойност 23.63 лв.
за кетонал интензив и фискален бон към нея; фактура № **********/11.04.2023 г. на
стойност 6.00 лв. за закупен нимезил сашети и фискален бон към нея; фактура №
**********/03.05.2023 г. на стойност 69.00 лв. за закупени бастун, глезенка и тапи за
патерици и фискален бон към нея; фактура № **********/09.05.2023 г. на стойност 11.67 лв.
за кетонал интензив и фискален бон към нея; фактура № **********/10.02.2023 г. на
стойност 120.00 лв. за транспортни услуги на автомобил и фискален бон към нея; фактура №
**********/31.03.2023 г. на стойност 37.32 лв. за закупен Клексан и фискален бон към нея;
фактура № *********/07.03.2023 г. на стойност 29.90 лв. за закупени медицински
консумативи и продукти и фискален бон към нея; фактура № **********/21.02.2023 г. на
стойност 21.60 лв. за закупени медицински консумативи и продукти и фискален бон към
нея; фактура №**********/21.02.2023 г. на стойност 21.90 лв. за закупени медицински
консумативи и продукти и фискален бон към нея; фактура № **********/03.04.2023 г. на
стойност 36.30 лв. за закупени медицински консумативи и продукти и фискален бон към
нея; фактура №**********/03.04.2023 г. на стойност 6.74 лв. за закупен Лексотан и
фискален бон към нея; фактура № **********/09.02.2023 г. на стойност 20.70 лв. за закупени
медицински консумативи и продукти и фискален бон към нея; фактура №
**********/11.02.2023 г. на стойност 17.40 лв. за закупени медицински консумативи и
продукти и фискален бон към нея; фактура № **********/20.05.2023 г. на стойност 23.34 лв.
за закупен кетонал саше и фискален бон към нея; фактура № **********/07.06.2023 г. на
стойност 195.00 лв. за закупен ортопедичен продукт от Ортопрайм ООД с фискален бон към
нея; фактура № **********/30.05.2023 г. на стойност 9.74 лв. за закупен кетонал интензив и
фискален бон към нея; фактура № **********/26.05.2023 г. на стойност 67.00 лв. за колан
абдоминален и фискален бон към нея; фискален бон за заплатена сума по фактура №
**********/28.04.2023 г. на стойност 48.84 лв. за закупени медицински консумативи и
продукти.
Представени са и са приети множество медицински документи – амбулаторни
листове, медицински направления, болнични листове за временна неработоспособност,
експертно решение № 775 от 27.11.2023 г. на ТЕЛК МБАЛ София ЕАД, експертно решение
№ 653 от 13.10.2023 г. на ТЕЛК МБАЛ София ЕАД, епикризи, копия на амбулаторна книга
от УМБАЛСМ Пирогов за прегледи на ищцата, както следва: от кабинет Хирургия, от
кабинет Неврохирургия, от кабинет Шокова зала, копие на история на заболяването №
5551/2023 г. на Д. Ч. в УМБАЛСМ Пирогов, експертно решение № 23 от 11.01.2024 г. на
ТЕЛК МБАЛ София ЕАД, експертно решение № 605 от 19.03.2024 г. на ТЕЛК МБАЛ София
ЕАД и др.
Видно от справка от ИЦ към ГФ на л. 35 гръб /а и от служебна извършена справка/
застрахователна полица № BG/30/122003064038 за л. а. **** е прекратена на 05.02.2023 г. в
22:28 ч. поради невнесена вноска и към дата на ПТП за автомобила няма действаща
застраховка Гражданска отговорност.
Представени са доказателства за отправени застрахователни претенции до ответника,
получени на 10.03.2023 г. и 28.04.2024 г. – л. 32-33.
От постъпила информация от СРП се установява, че по досъдебно по пр. пр. №
3213/2023 г. на СРП, ЗМ № 11036/2023 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР все още се събират
доказателства.
3
От приетата по делото и кредитирана от съда КСМЕ се установява, че в резултат на
процесното ПТП от 09.02.2023 г. ищцата Д. Д. Ч., ЕГН ********** е получила следните
травматични увреждания:
- гръдна травма: счупване на 2-ро до 9-то ребра вляво по една линия –
медиоклавикуларна или аксиларна реализиращи медико-биологичния признак; травматичен
двустранен частичен пневмоторакс /наличие на въздух в гръдната клетка/ с последващо
развитие и на хидроторакс; счупване на гръдната кост /в областта на дръжката –
манубриум/;
- коремна травма: разкъсване на далака с наличие на хемоперитонеум – 800 мл. кръв в
коремната кухина, което е наложило спешно оперативно лечение с отстраняване на слезката;
- контузия на дясното коляно;
- обща контузия на гръбначния стълб.
Според вещите лице при процесното ПТП ищцата Д. Ч. не е получила черепно-
мозъчна травма, от какъвто и да е вид и характер. Относно оплакванията със съчетан
ортопедичен и неврологичен характер от страна на горни крайници, гръбначен стълб, долни
крайници, вещите лица посочват, че следва да се приеме, че описаните оплаквания, които
„са с давност от м. февруари 2023 г. след ПТП“ имат пряка връзка с процесното ПТП и
продължителното болнично лечение при принудителен постелен режим, респ. грубо
нарушена двигателна активност. Оплакванията се развивали на фона на изразени
дегенеративни промени на гръбначния стълб и на опорно-двигателния апарат като цяло.
Неизяснена оставала етиологията и патогенезата на описания при КТ изследване
„спондилодисцит Л4-Л5“. На ищцата са извършени няколко операции – ревизия на
коремната кухина; евакуация на кръвта и отстраняване на слезката; на 15.02.2023 г.
трахеостомия с поставяне на канюла и на 12.03.2023 г. вкарване на интеркостален катетър за
дренаж. Състоянието й е било временно опасно за живота. Пострадалата не е била в нито
един момент в истинско коматозно състояние. В състояние на предизвикана медикаментозна
кома ищцата е била общо 30 дни. Слезката не е жизненоважен орган, тъй като нейните
функции могат да се изпълняват и от други органи. Поради тази причина при отстраняването
й човек продължава да живее, но тъй като тя изпълнява изключително важна роля в
имунитета пациентът става по-податлив на инфекции. Ищцата е била в отпуск по болест до
05.12.2023 г. т. е. 300 дни. Това е периодът, в който е протичал оздравителния процес и
възстановяването на пациентката. Лечението, което е било провеждано е медикаментозно,
включващо влИ.ия на солеви и глюкозни разтвори, антибиотично лечение,
нискомолекулярни хепарини, инхибитори на протонната помпа, аналго- седация по време на
периода с интубация и изкуствена белодробна вентилация, оперативно. При извършения от
вещото лице хирург преглед на 01.10.2024 г. ищцата съобщава, че има затруднено дишане и
ползва вентолин. От страна на корема съобщава за болка в епигастриума и зачервяване в
горния край на оперативния белег. Съобщава и за периодични болки в областта на счупените
ребра при промяна на времето. При прегледа от в. л. травматолог се установява затруднена
походка, с 1 помощно средство. Оплаква се от болки по ставите на ръцете и краката,
особено в поясния отдел на гръбначния стълб и дясна тазобедрена става. От представените
рентгенографии се установяват дегенеративни изменения на поясния отдел на гр. стълб –
спондилоза и такива на дясна тазобедрена става – коксартроза. Към момента на прегледа,
вещите лица не установяват невъзстановени травматични увреди. Прогнозата за в бъдеще по
отношение на физическия статус е благоприятна – фрактурите на ребрата са зараснали,
както и тази на дръжката на гръдната кост. Дишането е чисто, везикуларно. Оперативните
белези са спокойни. Болките в областта на кръста и десния крак продължават, макар и с
намален интензитет, походката е затруднена, ползва помощно средство – бастун. По
предната повърхност на шията, над гръдната кост се вижда белег от изведената при
лечението трахеостома с овална форма и диаметър 2 см. В лява гръдна половина, по
4
аксиларната линия на ниво 4-5 ребро се вижда оперативен белег с дължина 2 см. В дясно, на
същото ниво се вижда оперативен белег с диаметър около 1.5 см. В областта на корема се
вижда оперативен белег от горна и средна лапаротомия с дължина 22 см. сравнително
спокоен. В левия долен квадрант белег от изведените дренажи с „ + „ форма и дължина 2 см.
Извършените парични разходи с оглед назначеното и проведено лечение по спешност
на получените увреждания от процесното ПТП, са били необходими и целесъобразни. В с. з.
на 17.07.2025 г. вещите лице конкретизират, че паричните разходи, които се правят по време
на болничното лечение и самите оперативни интервенция са по клинична пътека. След
напускане на здравното заведение и изписване на пациента, разходите вече се поемат от
пострадалото лице или близките му.
От СПЕ, изготвена от вещо лице Е. М., се установяват преживените психични травми
при ищцата свързани с негативни емоции и страхове свързани с оцеляването в личностен,
социален, битов и физически план. Затормозено е психичното, социалното и здравословното
в соматичен план функциониране. Засегнато качеството на живот. Периода на
продължителност е от около една година. Симптомите на преживените травми са актуални и
към момента на изследването. Получените психични травми се намират в причинна връзка с
понесените физически травми и последиците от процесното ПТП. Налице е промяна в
психичния и емоционалния баланс на ищцата след процесното ПТП. Същата се изразява в
посттравматични изживявания – висок интензитет на тревожност и депресивитет,
самоизолация, перманентни спомени на сън и наяве за преживяното ПТП и периода след
него, промяна в емоционалните регулации и други нарушени адаптационни и психични
ресурси. Психичното състояние е променено като последици от процесното ПТП и травмите
от него. Налице е степен на личностна промяна от травмен тип. Състояние на нарушени
адаптационни ресурси и на посттравматични преживявания. Необходими са регулярни и
продължителни консултации със специалист психиатър с прием на медикаментозна терапия.
При ищцата е налице посттравматично стресово разстройство, разстроени са адаптационни
и психични ресурси.
В съдебно заседание на 24.10.2024 г. вещото лице М. разяснява, че острата стресова
реакция е състояние на приспособяване на човек след преживяване на тежки събития, като
може да включват промяна в здравословното състояние, житейски катаклизми, инциденти,
човешки трагедии, загуба на близък човек. Острата стресова реакция се преживява при
внезапна промяна в начина на досегашното житейско функциониране при човека.
Състоянието на посттравматично стресово разстройство е състояние при промяна в начина
на досегашното функционирането на даден човешки индивид, които не могат да бъдат
компенсирани, то стартира един месец след състоянията на стресова реакция, ако не бъдат
компенсирани симптомите на стресовата реакция, тогава вече търпи усложнения в
психичното функциониране. Дали човек ще отиде в адаптацията или в посттравматичното
разстройство, това са видове развитие на психопатология.
От СТЕ, изготвена от вещо лице Н. Х. се установява, че в представеният по делото
оптичен носител е годен видео запис. Отдалечеността и периода от деня /вечер/ не
позволяват технически да се установи дали се наблюдава по категоричен начин лек
автомобил марка „Пежо“ модел 207 с ДК № **** и лицето управляващо автомобилът,
включително какви действия извършва то, както и не може да се установи дали има други
лица в автомобила. Видеозаписът не е годен да се разпознае МПС и регистрационен номер
на такова. Не се различават марките на леките автомобили, не се установява отчетливо и по
категоричен начин и механизма на настъпването на произшествието. На същия запис не се
различават какви действия извършват лицата участващи в ПТП и дали са поставили
предпазен колан.
От приетата САТЕ се установява следният механизъм на ПТП: Процесното ПТП е
настъпило в гр. София на бул. „Никола Петков“ на прав пътен участък. Бул. „Никола Петков”
5
се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти.
Пътните ленти са разделени една от друга с единична прекъсната линия. Няма данни за
поставени пътни знаци, имащи отношение към настъпилото ПТП. ПТП е настъпило в
тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил
„Ауди” се е движел по бул. „Никола Петков” в лявата пътна лента с посока от бул. Братя
Бъкстон към бул. Цар Борис III. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП върху
лявата пътна лента за насрещното му движение и в обратната посока се е движил л. а. Пежо.
Л. а. Пежо се е движил в колона от автомобили. Преди да се разминат л. а. Ауди и л. а. Пежо,
движещ се неустановен л.а. пред л.а. Пежо е започнал да намалява скоростта си и е спрял
пред него. Водачът на л. а. Пежо е забелязал спирането на неустановения л.а. пред него със
закъснение, при което не е имал възможност да спре зад него. Водачът на л. а. Пежо, за да
предотврати удар в спрелия пред него автомобил, е отклонил неговия автомобил вляво със
завъртане на кормилното колело на автомобила му. В следващия момент л. а. Пежо е
навлязъл рязко върху пътната лента за насрещното му движение, където срещу него се е
движил л. а. Ауди. Водачът на л. а. Ауди е реагирал с аварийно спиране, но въпреки това е
настъпило ПТП. Л. а. Пежо с дясната си челна част се е ударил в дясната челна част на л.а.
Ауди, като ударът е бил ексцентричен и за двата автомобила. Ударът е настъпил върху лявата
пътна лента за посоката на движение на л. а. Ауди, която е пътна лента за насрещното
движение на л. а. Пежо. Скоростта на движение на л. а. „Пежо” непосредствено преди ПТП
е била около 51.94 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Пежо” в момента на удара с л. а.
Ауди е била около 47 км/ч. Скоростта на движение на л. а. Ауди към момента на удара с л. а.
Пежо е била около 38 км/ч. Опасната зона за спиране на л. а. Ауди била около 43.5 м.
Опасната зона за спиране на автомобила не зависила от момента на видимост на водача на л.
а. Ауди към л. а. Пежо. Отстоянието на л. а. Ауди от мястото на удара с л. а. Пежо, към
момента на навлизане на л. а. Пежо върху пътната му лента било около 17.23 м. Водачът на
л. а. Ауди не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с л. а. Пежо
спрямо момента на първата възможност да го забележи върху пътната му лента. Той е щял
да има техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движил със скорост
26.04 км/ч или по-ниска. Водачът на л. а. Ауди, дори и да спрял, ПТП отново е щяло да
настъпи, тъй като л. а. Пежо се е движил срещу него. От техническа гледна точка, причината
за настъпилото ПТП, са действията на водача на л. а. Пежо със системите за управление на
автомобила, който е отклонил управлявания от него автомобил вляво, навлизайки върху
пътната лента за насрещното му движение. Водачът на л.а. Пежо е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, като не навлиза с автомобила си върху
пътната лента за насрещното му движение.
По делото са разпитани свидетелите Р.К. Н.А и Е. Д. Ч..
От разпита на свидетеля Р.К. Н.А /племенница на ищцата/ се установява, че знае за
пътния инцидент станал на 09.02.2023г. около 6.45 ч. сутринта. Ищцата пътувайки за работа
с лекия си автомобил бива ударена от друг автомобил, при което тя и приятелят й били
пострадали. Ищцата била 40 дни в медикаментозна кома, свидетелката я видяла в
безжизнено състояние и не знаела дали ще оцелее. След това била в реанимация около 20
дни. Била отслабнала, неподвижна, безжизнена, със сива кожа. Така изглеждала докато била
в болница. След като я взели от болницата живеела при дъщеря си. Дъщеря й и дъщерята на
свидетелката се грижили основно за нея, свидетелката също помагала. Била абсолютно
неподвижна, не можела да се изправя и да ходи сама. До ден днешен имала нужда от
подкрепа. Сега ползвала бастун, преди това ползвала проходилка. Имала проблеми с
дишането и до момента ползвала инхалатори. Психически също рухнала от това, не можела
да работи, трябвало да разчита на близките дори финансово. Лекарствата, които пиела и до
настоящия момент, били скъпи. И към настоящия момент й пазарували, помагали с чистене,
с готвене. Счупените ребра много затруднявали дишането й, имала затруднения и в краката.
6
Не било като в началото, когато се грижели изцяло за всички битови нужди, но и сега
ищцата се затруднявала да прави домакински неща. Имала проблеми с паметта, забравяла
някои неща, които били говорили предишния ден. Това, че не можела да работи, я карало да
се чувства непотребна. Вече не й пазили работното място. Преди инцидента била напълно
здрава. Нямала никакви заболявания.
От разпита на свидетеля Е. Д. Ч. /дъщеря на ищцата/ се установява, че същият ден,
малко по-късно през деня разбрала за инцидента с майка й. Тя била в болница дълго време,
като била в кома два месеца, а след това още две седмици била в болница. Когато се
прибрала имала нужда от помощ за всичко –къпане, хранене, обличане. Самостоятелно не
можела да се изправи. Дълго време трябвало някой да й помага да се изправи. Към момента
майка й се придвижвала с бастун, изпитвала болки. Налагало се да й се помага за готвене, за
къпане, изпитвала паник атаки. В началото сънувала много кошмари и се будила, като при
определени звуци се паникьосвала. В кола изпитвала дискомфорт. В момента имала болки в
гръбнака, използвала два инхалатора, продължавала да пие лекарства за болките. Шофирала
по-приближена до волана, с тялото напред, в непосредствена близост до волана, за да
можела да вижда всичко. Поради многото болнични се наложило да се раздели с
работодателя си, защото вече не могла да изпълнява дейностите, които й се налагало да
изпълнява в работата си и работодателят й я освободил. Изпитвала неудобство при
определени ситуации свързани с автомобили, с придвижване също така. Не била свикнала да
има нужда от помощ и това я потискало психически. Майка й не била посещавала психолог
или психиатър.
От правна страна съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща
на увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 КЗ е предвидено, че увреденото лице може да
предяви претенцията си пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се
установи настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС,
за което няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, причинените на ищците вреди, които предпоставки в настоящия случай са
налице.
Не се спори по делото, а и са представени доказателства, че от ищцата е отправена
застрахователна претенция, получена от ответника /л. 32-33/, като към датата на подаване на
исковата молба тримесечният срок е изтекъл.
От съвкупния доказателствен анализ и кредитираната САТЕ се установява, че
причината за настъпилото ПТП, са действията на водача на л. а. Пежо с рег. № **** със
системите за управление на автомобила, който е отклонил управлявания от него автомобил
вляво, навлизайки върху пътната лента за насрещното му движение. Съдът кредитира
изводите на вещото лице по САТЕ относно механизма на настъпването на ПТП.
Заключението е подробно и мотивирано, съответства на събрания по делото доказателствен
материал. Оспорванията относно ползвания видео материал, съдът намира, че не
разколебават изводите на вещото лице по САТЕ. Действително според СТЕ видеозаписът не
е годен да се разпознае МПС и регистрационен номер на такова. Не се различават марките
7
на леките автомобили, не се установява отчетливо и по категоричен начин и механизма на
настъпването на произшествието. Според вещото лице Х. предоставеният файл на оптичен
носител по делото, не е годен за фото-съпоставително изследване и идентификация. От
ползвания видео файл обаче ясно се виждат дата и час, както и мястото на заснемане. В тази
насока и разясненията на вещото лице по САТЕ в с. з. на 24.10.2024 г., че има комплексно
сравнение, за да може да кажа, че заснетият автомобил е този, участвал в процесното ПТП.
Това е времето на настъпване, мястото от протокол за оглед и камерата, където е била
поставена и, от която е взет видеозаписът, всичко това в съвкупност показва, че камерата е
заснела точно това ПТП, освен ако няма две ПТП-та в едно и също време. Процесуалният
представител на третото лице-помагач нито твърди, нито доказва да е настъпило друго ПТП
със сходни време и място на настъпване, поради което и доколкото изводите на вещото лице
съвпадат с констативния протокол и останалите писмени доказателства, то съдът кредитира
изцяло заключението и намира оспорването на методите и материалите ползвани от вещото
лице, за неоснователно. Още повече, че вещото лице е ползвало и множество писмени
материали, за да стигне до изводите си. При пълно и главно доказване се установява по
делото, че водачът л. а. Пежо с рег. № **** е нарушил чл. 25 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Водачът на л. а. Пежо е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП,
като не навлиза с автомобила си върху пътната лента за насрещното му движение. Водачът
на л. а. Ауди не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с л. а. Пежо
спрямо момента на първата възможност да го забележи върху пътната му лента. Водачът на
л. а. Ауди, дори и да спрял, ПТП отново е щяло да настъпи, тъй като л. а. Пежо се е движил
срещу него.
Противоправното поведение на водача на л. а. Пежо с рег. № **** има за пряка и
непосредствена последица настъпилия удар л. а. Ауди. В хода на производството по
разглеждане на иска не са събрани доказателства, годни да оборят презумпцията на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД за вина в действията на водача по време на произшествието. Действията на водача
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалата увреждания. В
съдебно заседание на 24.10.2024 г. вещото лице Т. разяснява, че по делото няма данни за
точното състояние на пътното покритие, дали е било заледено или не, но от механизма на
ПТП може да се определи, че лекият автомобил Пежо е завил рязко на ляво, а това рязко
завИ.е не може да се осъществи, ако има заледявания и е бил хлъзгав пътя. Ако е било
заледено според вещото лице, л. а. Пежо е щял да се удари в предния автомобил. Предвид
приетите по делото доказателства и установен механизъм на ПТП се установява, че л. а.
Пежо е имал добро сцепление на гумите на пътя, изключено е инцидентът да е настъпил
поради наличието на събитие, което е независимо от човешката воля – заледена пътна
настилка, поради което възражението на третото лице-помагач е неоснователно. Само за
пълнота, следва да е посочи, че дори при лоши атмосферни условия и наличие на
заледявания, то водачът на автомобила все пак следва по арг. от ч. 20, ал.2 ЗДвП при
избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Уврежданията от инцидента са причинили болки и страдания за ищеца. Неминуемо
следва и причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и
инцидентът, настъпил на 09.02.2023 г.
По делото е установена липсата на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на инцидента, поради което искът с правно основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ е доказан по основание.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
8
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. Прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия
и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен
принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от 23.12.2021 г. по
т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС.
При съвкупна преценка на КСМЕ и САТЕ, както и разясненията на вещите лице при
приемането на експертизите, съдът намира, че по делото не се установява при условията на
пълно и главно, че ищцата е била на задната седалка без поставен предпазен колан. От САТЕ
се установява, че ударът е бил ексцентричен, а вещото лице Т. разяснява, че коланът задържа
тялото, когато ударът е чисто челен. При леко ексцентричен удар, малко под ъгъл започва
тялото да се движи, то има възможност да излезе от обсега на раменната част на колана
встрани и горната част на тялото да се движи в малко по-голям периметър отколкото при
чисто челен удар. Тялото полита напред и в началото на удара малко вляво. При установения
механизъм на ПТП разяснения дават и вещите лица по КСМЕ в съдебно заседание на
17.07.2025 г. Вещото лице Д. сочи, че в случая ние нямаме чист челен удар, който да
притисне и да смачка и от двете страни ребрата. Коланът задържа повече седалищната част,
но в горна част има диапазон 6-7 см. При такъв удар според вещото лице Д., ако е без колан,
главата би трябвало да достигне стъклото или нещо друго от интериора на купето отпред и
това да доведе до съответната черепно-мозъчна травма. Вещото лице Й. излага, че тази
травма може да се получи и с поставен колан, тъй като скоростта надвишава 60 км/ч., тъй
като имаме челен и страничен удар, т. е. имаме известно завъртане на тялото. Вещото лице
Й. добавя, че, ако пострадалата е била с предпазен колан не може при удара главата й да
достигне страничната лява част над рамката на вратата на автомобила, а ако е била без
предпазен колан „да“. Ако коланът е бил поставен правилно, при ударът главата не би
трябвало да достигне до страничните колони на автомобила, коланът трябва да спре това.
Ако е била без поставен колан, следвало да има травми и на крайниците – крак, ръка, но
такива в случая няма. Нужно е да се добави и, че от разпита на свидетеля Ч. се установява,
че майка й шофирала по-приближена до волана, с тялото напред, в непосредствена близост
до волана, за да можела да вижда всичко, което би могло да обясни липсата на ясно изразена
воланна травма.
Предвид всичко изложено, липсата на черепно-мозъчна травма, на значителни
уреждания в зоната на крайниците, то не се установява при условията на пълно и главно
доказване възраженията за допуснатото нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Още повече, че
по делото се установява, че при страничен /ексцентричен/ удар предпазният колан не би бил
напълно ефективен, като уврежданията могат да се получат и с поставен колан, и без
поставен колан – виж решение № 164 от 26.06.2025 г. по т. д. № 1353/2024 г. на I т. о. на
9
ВКС. Дори да се беше доказало, че пострадалия при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил
без поставен предпазен колан, това не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието
на съпричиняване на увреждането, необходимо е по категоричен начин в конкретното
производство да се установи причинната връзка между липсата на обезопасителен колан и
тежестта на претърпените от пострадалия пътник увреждания /каквато в случая не се
установява/ – виж решение № 160 от 15.10.2024 г. по т. д. № 1946/2023 г. на I т. о. на ВКС,
решение № 144 от 27.12.2016 г. по т. д. № 1000/2015 г. на II т. о. на ВКС.
Оттук, възражението за съпричиняване е неоснователно.
Относно размера на неимуществените вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо
че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към дата ПТП
ищцата е на 52 г. В резултат на ПТП е получила следните увреждания:
- гръдна травма: счупване на 2-ро до 9-то ребра вляво по една линия –
медиоклавикуларна или аксиларна; травматичен двустранен частичен пневмоторакс
/наличие на въздух в гръдната клетка/ с последващо развитие и на хидроторакс; счупване на
гръдната кост /в областта на дръжката – манубриум/;
- коремна травма: разкъсване на далака с наличие на хемоперитонеум – 800 мл. кръв в
коремната кухина, което е наложило спешно оперативно лечение с отстраняване на слезката;
- контузия на дясното коляно;
- обща контузия на гръбначния стълб.
В пряка връзка с процесното ПТП и продължителното болнично лечение при
принудителен постелен режим, респ. грубо нарушена двигателна активност, са и
оплакванията със съчетан ортопедичен и неврологичен характер от страна на горни
крайници, гръбначен стълб, долни крайници, като при тях се съобрази, че са се развивали на
фона на изразени дегенеративни промени на гръбначния стълб и на опорно-двигателния
апарат.
Не се твърди по делото за наличието на връзка с инцидента, а и вещото лице Д.
разяснява, че коксартрозата е заболяване, свързано с промени в самата тазобедрена става на
10
артикулиращите повърхности, т.е. стареене на ставния хрущял, което води до стесняване на
ставната цепка и води до ограничаване движението в тазобедрената става.
Категорично се установява от кредитираната от съда КСМЕ, че в резултат на
инцидента ищцата не е претърпяла черепно-мозъчна травма. В тази насока са и
разясненията на вещото лице М. в съдебно заседание на 17.07.2025 г. дифузната травма на
мозъка се установява по различни класификация и определения на видовете мозъчно-
черепни травми. Дифузна травма на главния мозък означава, че няма локални травматични
увреждания в мозъка, кръвоизливи, контузионни огнища, хематоми и т.н. Дифузната
мозъчна травма е класическият тип на дифузна мозъчна травма, при която няма видими
морфологични увреждания на мозъка, няма микроскопски увреди на мозъка. Тази диагноза
„дифузната мозъчна травма“ може да се поставя само патологоанатомично, защото само
там под микроскоп се вижда именно увредените аксони. По-нататък вещото лице
разграничава, че при камшичен удар се получават друг тип увреждания, първо се получава
увреждане на шийния отдел на гръбначния стълб. При този вид травми освен, че могат да се
получат увреждания на костни структури, ставен апарат и т.н. се получат и увреждания на
вертебралните артерии, които водят до спазъм или краткотрайно, недостатъчно критично
кръвоснабдяване на отделите на главния мозък. Получават се понякога симптоми на
световъртеж, гадене, замаяност, които много трудно се разграничават от белезите на една
черепно-мозъчна травма. Те са много близки, но едните са предизвикани от шийната травма
по механизма на камшичния удар, а другите са проява на истинска черепно-мозъчна травма.
Обстоятелствата изложени както в КСМЕ, така и в съдебно заседание от вещото лице са
обосновани, професионално аргументирани и водят до извода за липсата на доказване на
твърдяната черепно-мозъчна травма. Недоказването на подобна травма води до извод за
недоказаност и на посттравматичен световъртеж от централен произход у ищцата в резултат
на процесното ПТП.
Недоказано е и твърдението за наличието за спондилонизцит в резултат на ПТП.
Подобна диагноза е отразена при едно от изследванията, на 4-5 прешлен. Вещото лице М.
сочи различни причини, като една от причините е специфичен спондилонизцит, така
започват туберкулозните заболявания. Костно-ставната туберкулоза на гръбнака започва със
специфичен спондилонизцит. Може да бъде асептичен, има възпалителен процес, но не
бактериален, може да бъде травматичен. За да се установи подобно болестно състояние са
необходими образни изследвания, лаборатория, биохимия, алергология. Наличието на
подобна увреда и връзката й с инцидента не е доказана при условията на пълно и главно
доказване от ищцата по делото.
Доказани са обаче значителните психични травми при ищцата, свързани с негативни
емоции и страхове свързани с оцеляването в личностен, социален, битов и физически план.
При ищцата е налице посттравматично стресово разстройство, разстроени са адаптационни
и психични ресурси. Необходими са консултации със специалист психиатър и
медикаментозна терапия. СПЕ е обоснована, подробна, няма основание съдът да не
кредитира същата, а особено тежкото състояние на ищцата, особено първите месеци след
инцидента, несъмнено е причина, която може да провокира наличието на психични травми.
Съдът съобрази крайното тежкото състояние на ищцата, временно опасно за живота,
състояние на предизвикана медикаментозна кома за общо 30 дни, трите операция,
премахването на слезката, дългият болничен престой /включващ и състоянието на
предизвикана кома, и допълнителен престой в интензивно отделение/, дългият постелен
режим, необходимостта от помощ от близки за битови нужди, възстановителния период,
който е продължил не по-малко от 300 дни /не по-малко от 10 месеца/. Лечението, което е
било провеждано е медикаментозно, включващо влИ.ия на солеви и глюкозни разтвори,
антибиотично лечение, нискомолекулярни хепарини, инхибитори на протонната помпа,
аналго-седация по време на периода с интубация и изкуствена белодробна вентилация,
11
оперативно. Обстоятелството, че макар и физическото възстановяване от травмите във
връзка със счупванията на ребрата и гръдната кост да е сравнително завършено и прогнозите
да са благоприятни, то няма как да има пълно възстановяване предвид загубата на орган,
множеството остатъчни белези по тялото, влошеното психическо състояние, наличието на
болки по тялото особено при влошаване на времето. Освен това и при прегледа от вещите
лица /повече от 1 г. и 6. от инцидента/ ищцата накуцва и ползва помощни средства, както и
се оплаква от затруднено дишане. Самото счупване на 7 ребра е довело до значителни болки
и затрудненост при дишането, като броят на засегнатите ребра също се взе предвид при
определяне на обезщетението. Последиците от загубата на слезката – състоянието на
повишен здравословен риск и намалена възможност за пълноценно физическо натоварване.
Несъмнено вредни последици за ищцата са и притесненията й, че е непълноценна,
необходимостта от ангажиране на чужда помощ, която макар и намаляла, все още е налична
за някои потребности от бита. Дългото възстановяване се е отразило на възможността на
ищцата да работи и извършва трудова дейност, но по делото не се установява при условията
на пълно и главно доказване, че именно процесните увреждания са причина трудовото
правоотношение на ищцата да бъде прекратено.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към м. 02.2023 г. Налице е връзка между стандарта на
живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз
именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните
условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-
икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно
статистически размер на доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. Обществено-икономическите условия се отразят на размера на
обезщетението доколкото са израз на икономическата конюнктура и са зависими пряко от
претърпените болки и страдания и техния интензитет. Отчетоха са тенденциите в периода
2022 г. – 2024 г. относно увеличаване средногодишния доход и разход на лице от
домакинството, както и тенденцията за увеличаване на минималната работна заплата и
същевременно спадане на покупателната стойност – все критерии, които следва да бъдат
съобразени от съда, като израз на конкретните обществено-икономически отношения при
определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При всичко изложено, обезщетението за неимуществени вреди на ищцата следва да се
определи в размер на 135 000 лв. Подобен размер на обезщетението, съдът намира, че е
съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по
делото. За разликата до пълния предявен размер искът ще се отхвърли.
Относно имуществените вреди:
Установява се по делото, че във връзка с инцидента ищецът е направил имуществени
разходи /претърпени загуби/ за следните суми: фактура № **********/13.05.2023 г. на
стойност 23.63 лв. за кетонал интензив и фискален бон към нея; фактура №
**********/11.04.2023 г. на стойност 6.00 лв. за закупен нимезил сашети и фискален бон
към нея; фактура № **********/03.05.2023 г. на стойност 69.00 лв. за закупени бастун,
глезенка и тапи за патерици и фискален бон към нея; фактура № **********/09.05.2023 г. на
стойност 11.67 лв. за кетонал интензив и фискален бон към нея; фактура №
**********/10.02.2023 г. на стойност 120.00 лв. за транспортни услуги на автомобил и
фискален бон към нея; фактура № **********/31.03.2023 г. на стойност 37.32 лв. за закупен
Клексан и фискален бон към нея; фактура № **********/07.03.2023 г. на стойност 29.90 лв.
за закупени медицински консумативи и продукти и фискален бон към нея; фактура №
**********/21.02.2023 г. на стойност 21.60 лв. за закупени медицински консумативи и
продукти и фискален бон към нея; фактура №**********/21.02.2023 г. на стойност 21.90 лв.
за закупени медицински консумативи и продукти и фискален бон към нея; фактура №
12
**********/03.04.2023 г. на стойност 36.30 лв. за закупени медицински консумативи и
продукти и фискален бон към нея; фактура №**********/03.04.2023 г. на стойност 6.74 лв.
за закупен Лексотан и фискален бон към нея; фактура № **********/09.02.2023 г. на
стойност 20.70 лв. за закупени медицински консумативи и продукти и фискален бон към
нея; фактура № **********/11.02.2023 г. на стойност 17.40 лв. за закупени медицински
консумативи и продукти и фискален бон към нея; фактура № **********/20.05.2023 г. на
стойност 23.34 лв. за закупен кетонал саше и фискален бон към нея; фактура №
**********/07.06.2023 г. на стойност 195.00 лв. за закупен ортопедичен продукт от
Ортопрайм ООД с фискален бон към нея; фактура № **********/30.05.2023 г. на стойност
9.74 лв. за закупен кетонал интензив и фискален бон към нея; фактура №
**********/26.05.2023 г. на стойност 67.00 лв. за колан абдоминален и фискален бон към
нея; фискален бон за заплатена сума по фактура № **********/28.04.2023 г. на стойност
48.84 лв. за закупени медицински консумативи и продукти. Или разходи за медикаменти,
услуги, ортопедични и помощни средства и медицински консумативи в общ размер на
766.08 лв. в периода от 09.02.2023 г. до 07.06.2023 г.
Представени са фактури и фискални бонове, които установяват заплащането на
сумите. Относно обстоятелството, че имуществените вреди са във връзка с инцидента, съдът
съобрази и заключението на вещото лице по СМЕ. Обстоятелството, че разходите са
направени именно във връзка с инцидента, се установява по производството. От СМЕ и
изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че сумите заплатени от
ищцата, които не са свързани с болничния й престой, не се покриват от НЗОК. Оттук и
съдът намира искът за имуществени вреди за доказан до размер от 766.08 лв.
Не се откриват доказателства единствено за направата на разход /разходни
документи/ в размер на 9 лв. по фактура № **********/21.02.2023 г. за закупени памперси,
поради което за тази сума претенцията като неоснователна ще се отхвърли /за разликата над
766.08 лв. до пълния предявен размер от 775.08 лв./.
Относно лихвата за забава:
Срокът, в който следва да бъде изплатено дължимото от ответника обезщетение,
съвпада с този, в който следва да изплати обезщетение и застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това следва от препращането на чл. 558, ал.
5 КЗ към срока по чл. 496 КЗ, в който следва да заплати обезщетение застрахователят, както
и от препращането на чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ към разпоредбата на чл. 497 КЗ.
По силата на чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати – изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3, т. 1 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. От представеното по делото заверено копие на
щета, образувана пред ГФ по повод претенцията на Д. Ч. се установява, че с решение на
управителния съвет от 30.05.2023 г. се отказва изплащане на обезщетение по щета с рег. №
23210039 от 10.03.2023 г. /л. 507/, поради което и съдът приема, че именно от датата на
отказа е настъпила и забавата за ответника.
Поради това съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 вр. с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 84, ал. 1
ЗЗД ответникът е изпаднал в забава и дължи законната лихва за забава считано от 30.05.2023
г., съобразно диспозитивното начало лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да се присъди от 10.06.2023 г. /дата посочена от ищеца/.
Няма основание за различно разрешение относно имуществените вреди лихва за
забава следва да се присъди от 30.05.2023 г. за всички разходи, направени преди тази дата, т.
е. за всички имуществени разходи с изключение на разхода по фактура №
13
**********/07.06.2023 г. на стойност 195.00 лв., за който законна лихва ще се присъди от
дата на извършването 07.06.2023 г. /така, както е поискано с исковата молба от датата на
направата на съответния разход/, като претенцията за законна лихва по имуществените
разходи направени преди 30.05.2023 г. ще се отхвърли за периода от направата на всеки
един от разходите до 29.05.2023 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат по съразмерност.
Ищецът е освободен от такси и разноски.
Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. За адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА. Представен е пълномощно, с което е изразено съгласие процесуалното
представителство да бъде по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101,
параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не
могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба
от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита
за ограничение на конкуренцията.
Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.
Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. Съдът съобрази, характера на спора, предявените искове и техният размер,
извършените процесуалния действия, броя на проведените открити съдебно заседание и
събраните доказателства /четири приети експертизи, разпитани двама свидетели/,
процесуалният представител на ищеца е участвал във всички открити съдебни заседания,
ангажирал е и писмени бележки. С оглед посоченото, адвокатското възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗА следва да се определи на сумата от общо 10 000 лв., от която сума по
съразмерност ще се присъди на адв. Я. С. от САК за адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Д. Д. Ч. сумата от 5 413.86 лв.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК като доказва направата на разноски в
общ размер на 700 лв. /с вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 25 НЗПП/. От тази сума по съразмерност на ответника ще се
присъди сумата от 321.03 лв.
На третото лице-помагач разноски не се дължат на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от
внасянето на такси и разноски с определение от 13.09.2023 г./, по сметка за държавни такси
на СГС, сумата от 5 430.64 лв. за заплащането на дължимата държавна такса по делото
съобразно уважената част от иска, както и по съразмерност относно депозитите от бюджета
на съда за КСМЕ, СПЕ и САТЕ сума в размер на 1028.63 лв. или общо дължимата сума в
полза на СГС е 6459.27 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, да заплати на Д. Д. Ч., ЕГН:
**********, с адрес гр. София, ул. ****, която е претърпял пътнотранспортно произшествие
на 09.02.2023 г. в гр. София, бул. Никола Петков срещу бензиностанция ОМВ на около 100 м.
след кръстовището с бул. Братя Бъкстон, което е настъпило по вина на Т. Н. Т., управлявал
МПС Пежо с рег. № ****, който автомобил към датата на ПТП не е имал валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност, следните суми:
- на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 135 000 лв. – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
уврежданията, настъпили в резултат на пътнотранспортното произшествие, ведно със
законната лихва от 10.06.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 135 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв. /съобразно допуснатото
изменение на 17.07.2025 г./;
- на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата в общ размер 766.08 лв.,
представляваща разходи вследствие на претърпения инцидент за медикаменти, услуги,
ортопедични и помощни средства и медицински консумативи, направени в периода от
09.02.2023 г. до 07.06.2023 г., формирана, както следва:
* сума от 23.63 лв. по фактура № **********/13.05.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 13.05.2023 г. до 29.05.2023 г.;
* сума от 6 лв. по фактура № **********/11.04.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 11.04.2023 г. до 29.05.2023 г.;
* сума от 69 лв. по фактура № **********/03.05.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 03.05.2023 г. до 29.05.2023 г.;
* сума от 11.67 лв. по фактура № **********/09.05.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 09.05.2023 г. до 29.05.2023 г.;
* сума от 120 лв. по фактура № **********/10.02.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 10.02.2023 г. до 29.05.2023 г.;
* сума от 37.32 лв. по фактура № **********/31.03.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 31.03.2023 г. до 29.05.2023 г.;
* сума от 29.90 лв. по фактура № **********/07.03.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 07.03.2023 г. до 29.05.2023 г.;
*сума от 21.60 лв. по фактура № **********/21.02.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 21.02.2023 г. до 29.05.2023 г.;
* сума от 21.90 лв. по фактура №**********/21.02.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
15
периода от 21.02.2023 г. до 29.05.2023 г.;
* сума от 36.30 лв. по фактура № **********/03.04.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 03.04.2023 г. до 29.05.2023 г.;
* сума от 6.74 лв. по фактура №**********/03.04.2023 г. ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 03.04.2023 г. до 29.05.2023 г.;
*сума от 20.70 лв. по фактура № **********/09.02.2023 г. ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 09.02.2023 г. до 29.05.2023 г.;
*сума от 17.40 лв. по фактура № **********/11.02.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 11.02.2023 г. до 29.05.2023 г.;
* сума от 23.34 лв. по фактура № **********/20.05.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 20.05.2023 г. до 29.05.2023 г.;
* сума от 195 лв. по фактура № **********/07.06.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане;
* сума от 9.74 лв. по фактура № **********/30.05.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане;
* сума от 67 лв. по фактура № **********/26.05.2023 г., ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за
периода от 26.05.2023 г. до 29.05.2023 г.;
* сума от 48.84 лв. по фискален бон, с който е заплатена сума по фактура №
**********/28.04.2023 г., ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за периода от 28.04.2023 г. до
29.05.2023 г.,
както и ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата над 766.08 лв. до
пълния предявен размер от 775.08 лв. /за сумата от 9 лв./.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, да заплати на адвокат адв. Я. В. С. от
САК с личен номер **** и адрес гр. София, ж. к. ****, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата
от 5413.86 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д. Д. Ч.
по съразмерност.
ОСЪЖДА Д. Д. Ч., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. ****, да заплати на
Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 321.03 лв. –
разноски по производството по съразмерност.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, да заплати по сметка за държавни
такси на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от общо 6459.27 лв.
за дължима държавна такса и депозити за експертизи по съразмерност по производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ответника Гаранционен фонд – Т. Н. Т., ЕГН **********.
Ищцата Д. Д. Ч. е посочила банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК с IBAN: IBAN: ****.
16
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17