Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 06.03.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На трети февруари Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 583 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. И. М. твърди, че по
смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
С.Б.Н. ЕГН **********, като собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ
се в общ. К., , партида *** и абонатен № ***, е потребител на В и К услуги.
Заявява,
че продажбата на тези услуги се осъществява от „В.и К." ЕООД *** при
условията на публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите. Общите условия се одобряват от Държавна комисия за енергийно и
водно регулиране и влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един местен и един централен ежедневник. Общите условия имат силата на договор
между страните без да е необходимо приемането им от потребителите. Съгласно
горепосочените Общи условия, Наредбата, както и в чл. 327, ал.1 от ТЗ е
определен реда и срока, по който абонатите са длъжни да заплащат дължимите
суми: с изтичането на 30 дневен срок след датата на фактуриране, което е
ежемесечно при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества,
като считано от този момент дължат неизплатена главница за съответния период.
В този
смисъл сочи, че с изтичането на последния ден от този 30 дневен период след
фактурирането ответникът е изпаднал в забава за тази сума. На основание чл. 3, ал.1, т.З от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Сочи, че
видно от приложеното извлечение от сметки по партида - лихвен лист ответникът е
използвал доставената от „В.и К." ЕООД *** питейна и отведена канал на
вода през периода от 01 май 2016 г. до 28 юли 2018 г.
Същият не
е изпълнявал задължението си да заплати сумата в размер на 130.31 лв.,
представляваща главница, като неизпълнението продължава и до днес.
Дължимата
сума разбита по периоди за абонатен № ***, с партида № *** съгласно:
Квитанция № от 01.05.2016г. за периода от 03.03.2016 до
03.04.2016г. отчетено потребление 6 куб.м - 13.03 лв., забава за плащане от
01.06.2016 до момента;
Квитанция № от 01.06.2016г. за периода от 03.04.2016 до
04.05.2016г. отчетено потребление 6 куб.м - 13.03 лв., забава за плащане от
01.07.2016 до момента;
Квитанция № от 01.07.2016г. за периода от 04.05.2016 до
03.06.2016г. отчетено потребление 7 куб.м - 15.20 лв., забава за плащане от
01.08.2016 до момента;
Квитанция № от 01.08.2016г. за периода от 03.06.2016 до
03.07.2016г. отчетено потребление 7 куб.м - 15.20 лв., забава за плащане от
01.09.2016 до момента;
Квитанция № от 01.09.2016г. за периода от 03.07.2016 до
01.08.2016г. отчетено потребление 8 куб.м - 17.38 лв., забава за плащане от
01.10.2016 до момента;
Квитанция № от 01.01.2018г. за периода от 01.08.2016 до
06.12.2017г. отчетено потребление 5 куб.м - 10.86 лв., забава за плащане от
01.02.2018 до момента;
Квитанция № от 01.02.2018г. за периода от 06.12.2017 до
05.01.2018г. отчетено потребление 5 куб.м - 10.86 лв., забава за плащане от
01.03.2018 до момента;
Квитанция № от 01.03.2018г. за периода от 05.01.2018 до
05.02.2018г. отчетено потребление 5 куб.м - 10.86 лв., забава за плащане от 01.04.2018
до момента;
Квитанция № от 28.06.2018г. за периода от 05.02.2018 до
26.06.2018г. отчетено потребление 6 куб.м - 13.03 лв., забава за плащане от
28.07.2018 до момента;
Квитанция № от 28.07.2018г. за периода от 26.06.2018 до 24.07.2018г.
отчетено потребление 5 куб.м - 10.86 лв., забава за плащане от 28.08.2018 до
момента;
Заявява,
че „В.и К." ЕООД *** е завел иск срещу длъжника на основание чл. 410 от ГПК. Образувано е гр. дело № 2877/2018 г. при Районен съд К., I\/-ти
с-в. Издадената заповед № 1691 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2018 г. Длъжникът С. Б.Н. не е намерен на посочения адрес в
заявлението, който съвпада с настоящия адрес. Направената служебно от съда
справка от НБД „Население" констатира, че е същият адрес с посочения в
заявлението. Връчителят е залепил по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК уведомление,
в установения от чл. 47, ал. 2 от ГПК двуседмичен срок от залепването на
уведомлението длъжника не е получил книжата. Поради този факт за „В.и К."
ЕООД *** съществува правен интерес да установи чрез съда, че ползвателя на
предоставената от него услуга, а именно С.Б.Н. ЕГН **********, като собственик
/ползвател на водоснабден имот, находящ се в общ. К., с., партида *** и
абонатен № е потребител на В и К услуги през периода от 01 май 2016 г. до 28
юли 2018 г. Същият не е изпълнявал задължението си да заплати сумата в размер
на 130.31 лв., представляваща главница като неизпълнението продължава и до
днес.
Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника С.Б.Н. ЕГН **********, като собственик /ползвател на
водоснабден имот, находящ се в общ. К., , партида *** и абонатен № *** е
потребител на В и К услуги през периода от 01 май 2016 г. до 28 юли 2018 г.
Същият не е изпълнявал задължението си да заплати сумата в размер на 130.31 лв.
главница, за периода 01.05.2016 до 28.07.2018 г., с 18.72 лева - лихва за
забава, от 01.06.2016 г. до 09.10.2018 г. както и законна лихва върху
главницата, считано от 06.11.2018 г. датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното и изплащане на
вземането. Претендира присъждането на разноски по частно гражданско дело №
2877/2018г. в размер на 385.00 лв., от които 25.00 лв. представляващи държавна
такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар, както и сумата от 385.00 лв. по
настоящото производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които 25.00 лева
държавна такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар съгласно Наредба №1 от 09 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като присъдената
сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/кредитора IBAN:
***; BIC: *** - Банка ДСК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника адв. Т. П.-Х., в който заявява, че предявеният иск е
недопустим и неоснователен.
Сочи, че
от представените с исковата молба доказателства е видно, че искът е насочен
срещу лице, чуждо на правния спор, срещу ненадлежна страна, която не е пасивно
процесуално легитимирана да отговаря по него, а именно срещу лице, което към
процесния период няма качеството на потребител на предоставяните от ищцовото
дружество водоснабдителни и канализационни услуги, съгласно Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „В.и К."
ЕООД, ***. Съгласно чл. 64, ал. 1 от
цитираните Общи условия, ако предишният собственик или ползвател не закрие
партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него до датата на
откриване на партида на новия собственик или ползвател.
Заявява,
че от представения Протокол за корекция № 1146/02.10.2018 г. е видно, че
партидата е сменена на името на ответника след процесния период, за който се
иска да бъде установено, че ищецът-оператор има вземания за неизпълнени
задължения към ответника-потребител, а именно на 02.10.2018г. По тези причини
счита, че искът е процесуално недопустим, поради липса на пасивна процесуална
легитимация у ответника като предпоставка за съществуване на правото на иск.
Твърди,
че искът е неоснователен и недоказан. Не са представени доказателства за
наличието на облигационни отношения между страните през процесния период от
01.05.2016 г. до 28.07.2018 г., за който се твърди, че ответникът има
задължения към ищеца, нито, че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията
си като ВиК оператор.
Относно
обстоятелствата, на които се основава иска заявява следното:
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът в качеството
на собственик/ползвател на водоснабден имот, находящ се в община К., , партида ***
и абонатен № ***, е използвала доставената от ВиК ЕООД - гр. С. питейна и
отведена канална вода през периода от 01.05.2016 г. до 28.07.2018 г., като не е
изпълнявала задължението си да заплати сумата в размер на 130.31 лв.,
представляваща главница. Но от представената Справка по лице от имотния
регистър е видно, че ответникът се е разпоредила чрез покупко-продажба с
процесния имот на 15.11.2016г., като от тази дата тя не е собственик, нито
ползвател и следователно не е потребител на ВиК услуги по смисъла на Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Не се сочат
доказателства, дори, че през периода от 01.05.2016г. до 15.11.2016г. ищцовото
дружество е било в облигационни отношения с ответника. Напротив, през целия
период, за който се претендират вземания от ищеца, абонат е лицето М.С.А.
(както се вижда от приложените квитанции). Няма данни ответникът да е живяла
в/или ползвала имота. Дори от извлечение за абонатен номер *** на ВиК С. с
история на дейностите е видно, че на 29.09.2016г. - Визита: „Адресът е посетен.
Там живее титуляря. Говорено с титуляря." Партидата е сменена служебно на
02.10.2018г., т.е. от тази дата ответникът е титуляр/абонат, независимо дали
смяната на абоната е коректна, предвид обстоятелствата по делото. От същото
извлечение може да се проследят и следните дейности: на 02.02.2017г. - Визита:
„Адресът е посетен. Никой не живее там."; на 26.05.2017г. - Визита:
„Адресът е посетен. Не е ясно кой живее там"; на 20.06.2018г. - Визита:
„Адресът е посетен. Не е ясно кой живее там."; на 22.06.2018г. - Тел.
разговор с тел. номер ********** (тел. номер на длъжник М.С.А. от същото
извлечение): „Проведен разговор с титуляр. Напомняне.".
Не са
представени доказателства, че ВиК операторът е изпълнявал своите задължения.
Въпреки че в ИМ се твърди, че продажбата на ВиК услуги се осъществява от ищеца
при условията на публично известни Общи условия, одобрени от ДКЕВР, не са
представени доказателства, че тези условия са публикувани в един местен и
държавен всекидневник, както е предвидено в Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Счита, че
искът е недоказан и по размер, тъй като за да формира крайната сума на
главницата, ищецът е начислявал „вода служебно" в квитанции №№ ***., без
да е отчитано реално потребление на вода. Претендираните суми са за доставена
питейна и отведена канална вода, но предвид, че в с. Долно Черковище няма
изградена канализационна система, втората услуга реално не е доставяна.
Предвид
гореизложеното, счита, че съдът следва да остави без разглеждане предявения иск
от „В.и К." ЕООД, *** като процесуално недопустим, поради липса на пасивна
процесуална легитимация у ответника и да прекрати производството по делото. В този смисъл е и нормата на чл. 9а от
НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи:
чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) Промяната на
носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения
обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. В случай,
че съдът приеме за разглеждане иска като процесуално допустим, моли да го
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание адвокат Т. П.
моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело №2877/2018г.
по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед
за изпълнение №1691/07.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение, за сумите :
130.31 лева за главница за доставена
питейна и отведена отпадна вода от 01.05.2016г. до 28.07.2018г., 18.72 лева
лихва за забава от 01.06.2016г. до 09.10.2018 и законна върху главницата
от 06.11.2028г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 385.00 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства : Потребителят С.Б.Н. е ползвала
доставените от „ВиК“ ЕООД – С. услуги -
питейна и отведена канална вода през периода
01.05.2016 г. -28.07.2018 г., за водоснабден имот с адрес в и с пар.№,
за което са издадени 10 бр. квитанции, в периода 01.05.2016 г. до 28.07.2018 г.
на обща стойност 130.31 лв. Претендира се и 18.72 лв. лихва за забава върху
неизплатените задължения по квитанциите.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
По делото са представени описаните в
исковата молба квитанции: Квитанция № от
01.05.2016г. за периода от 03.03.2016 до 03.04.2016г. , Квитанция № от
01.06.2016г. за периода от 03.04.2016 до 04.05.2016г., квитанция № от 01.07.2016г. за периода от 04.05.2016 до
03.06.2016г., квитанция № от 01.08.2016г. за периода от 03.06.2016 до
03.07.2016г., квитанция № от
01.09.2016г. за периода от 03.07.2016 до 01.08.2016г., квитанция № от 01.01.2018г. за периода от 01.08.2016 до
06.12.2017г. квитанция № от
01.02.2018г., квитанция № от 01.03.2018г. за периода от 05.01.2018 до
05.02.2018г., квитанция № от 28.06.2018г. за периода от 05.02.2018 до
26.06.2018г., квитанция № от
28.07.2018г. за периода от 26.06.2018 до 24.07.2018г., видно от които в тях
като абонат е посочено едно трето лице- - М.С.А., с партида №, с период за
потребление на вода от 01.05.2016 г. до 28.07.2018 г., на обща стойност 130.31
лева.
Представен е протокол
за корекция №. за служебна смяна на име по партида №, село Г. на името на С.Б.Н., като причина е
посочено покупко продажба на недвижим имот.
По делото е представен лихвен
лист за партида №, за абонатен номер *** за недвижим имот находящ се в село Г.,
от който се установява, че са издадени 10 броя квитанции на обща стойност
130.31 лева и са приложени са Общите условия на ищцовото дружество.
По делото е назначена
съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което
не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и
добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се установява, че на
името на С.Б.Н. има незеплатени 10 броя квитанции за периода 01.05.2016 до
28.07.2018г., по партида №, абонатен номер ***, за недвижим имот находящ
се село Г., улица на обща стойност
130.31 лева.
Вещото лице сочи, че
размерът на дължимото обезщетение за неизпълнение на парично задължение в
размер на законната лихва, дължимо за периода 01.06.2016 до 25.02.2019г. е
23.75 лева.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК има за
предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал
описаните услуги за посочения период, като и размера на задължението. В тежест
на ответника е да докаже погасяването на вземането или насрещните си задължения за недължимост.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите
с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника, която тежест изрично е указана на ищеца с доклада по
делото. Относими към спорното материално правоотношение правни норми се
съдържат още в ЗРВКУ, в Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и в представените по
делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба № 4/2014 г.
потребителите сключват договори при общи условия със съответното водоснабдително дружество. Видно от
представените по делото Общи условия на ищеца, същите са одобрени от ДКЕВР с
решение ОУ – 09 от 11.08.2014 г. в изпълнение на чл. 6, ал. 1, т. 5
ЗРВКУ.
Следователно същите обвързват потребителите без да е необходимо писмено
приемане. Съгласно чл. 59, ал. 2 от Общите условия на ищеца ВиК операторът
открива партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление
от същия, а съгласно чл. 61, ал. 1 от ОУ при промяна на собствеността или на
правото на ползване новият или предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до ВиК оператора в 30 – дневен срок от датата на промяната заявление за
откриване, промяна и закриване на партидата.
Съгласно чл. 9а от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните
системи
промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на
водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по
партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. А
съгласно чл. 64, ал. 1 от Общите условия, ако предишният собственик или
ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него
до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател (отделен е
въпроса, че тази разпоредба пък противоречи на чл. 63, ал. 2 от същите тези
Общи условия).
Съдът след като подведе установените факти под горепосочените
приложими норми и като взе предвид оспорванията на особения представител на
ответника, намира, че не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника
за заплащане на вода, начислена по партидата на едно трето по делото лице, било
то и предишният собственик на имота. Едва на 02.10.2018 г. е била сменена
служебно партидата от ищцовото дружество с отбелязване върху протоколът за
корекции като причина покупко – продажба
на недвижим имот. Следва да се отбележи, че претенцията на ищцовото дружество е
за заплащане на вода в настоящото производство е за по – ранен период, когато
партидата се е водила на името на М.С.А. както всички квитанции, по които се
претендира заплащане на цена на вода са били издадени на негово име. Ето защо,
като взе предвид оспорванията на особения представител на ответника и тежестта
на доказване на ищеца, разпределена му изрично и конкретно с доклада по делото,
съдът намира, че по делото остана недоказано, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответника
за процесния период, така и предоставянето на ВиК услуги на ответника за
процесния период по квитанциите, издадени на името на друго лице, чиито цени се
прентендират в настоящото производство.
Неоснователността на главните искове за заплащане на цени на
ВиК услуги води до неоснователност и на акцесорните исковете за мораторни лихви
върху тези цени.
Предвид гореизложеното, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни предявените от В.и к.” ЕООД *** против С.Б.Н. искове за признаване за установено по
отношение на С.Б.Н. съществуването на
вземания на "ВиК" ЕООД за следните суми: сумата в размер на 130.31
лева за главница, представляваща неплатена цена на доставена и потребена
питейна вода и отведена канална вода за периода от 01.05. 2016 г. до 28.07.2018
г. по партида 701 съгласно квитанция № от 01.05.2016г., квитанция № от 01.06.2016г., квитанция № от 01.07.2016г., квитанция № от 01.08.2016г., квитанция № от 01.09.2016г., квитанция № от 01.01.2018г.,
квитанция № от 01.02.2018г., квитанция № от 01.03.2018г., квитанция № от 28.06.2018г.,
квитанция № от 28.07.2018г. и за сумата в общ размер на 18.72 лева –
представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2016 до 09.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 06.11.2018
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 2877/2018 г. по описа на
Районен съд - К..
Воден от горните
мотиви съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на
основание чл.422 от ГПК предявеният иск за признаване за установено по отношение на С.Б.Н., ЕГН **********, с
адрес *** съществуването на вземането на „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Т.Р, ЕИК за сумата в размер на 130.31 лева
за главница, представляваща неплатена цена на доставена и потребена питейна
вода и отведена канална вода за периода от 01.05. 2016 г. до 28.07.2018г. по
партида 701 съгласно квитанция № от
01.05.2016г., квитанция № от
01.06.2016г., квитанция № от 01.07.2016г.,
квитанция № от 01.08.2016г., квитанция № от 01.09.2016г., квитанция № от 01.01.2018г.,
квитанция № от 01.02.2018г., квитанция № от 01.03.2018г., квитанция № от 28.06.2018г., квитанция № от 28.07.2018г. и
за сумата в общ размер на 18.72 лева – представляваща лихва за забава за
периода от 01.06.2016 до 09.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.
410 ГПК
в съда – 06.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на „В.и к.”
ЕООД ***, заповед №1691/07.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 2877/2018г.
по описа на Районен съд – К. , като неоснователен
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :