Решение по дело №3352/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260045
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20205500503352
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260045                              17.02.2021г.                        гр.Стара Загора

 

   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорския Окръжен съд, Гражданско отделение, II въззивен състав

На девети февруари 2021 година

в закрито заседание, в следния състав :

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ      

                                                      ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА   

                                                                                   ВЕСЕЛИНА МИШОВА             

Секретар : Катерина Маджова

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 3352 по описа за 2020 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.436, ал.1-4 във вр. с чл.435, ал.4, изр.1, във вр. с чл.437, ал.2- 4 от ГПК.

         Производството е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1, изр.1 във вр. с чл.435, ал.1, изр.1 от ГПК жалба вх.№ 2723/05.10.2020г. от третото за изпълнението лице С.М.С. *** против налагането на запор и извършването на опис на движими вещи по изп.д.№ 20197640400038 по описа на ЧСИ А.П.от ***- рег.№ 764 с район на действие района на ОС- Ст.Загора. Прави оплаквания, че бил предоставил за ползване подробно описани множество движими вещи, негова собственост, на наемателя и длъжник „М.-Г.“- ООД, ***, които към датата на запора и описа били в негово владение, срещу които били предприети горепосочените действия от ЧСИ. Моли настоящия въззивен съд да отмени, като незаконосъобразни и неправилни атакуваните от него изпълнителни действия на ЧСИ, понеже вещите не били собственост на длъжника, като постанови свое Решение, са което да ги отмени изцяло, със законните последици от това. Представя и моли да бъдат приети, като писмени доказателства 3 бр. писмени документи и моли съда да задължи взискателя Община- Павел баня да представи по делото 2 бр. входирани там негови писма с вх.№ РД-20-1321#1/02.10.2019г. и вх.№ РД-20-1321#2/05.05.2020г. Няма други доказателствени искания. В този смисъл е и личната му пледоария в о.с.з. по делото. Не е представил писмена защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.

         В законоустановения 3- дневен срок по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят Община- Павел баня, ***е подал писмено Възражение вх.№ 3006/29.10.2020г., с което се противопоставя на направените в жалбата оплаквания на третото лице, като счита, че тя била подадена извън законния 2- седмичен срок от извършване на атакуваното действие съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, и моли да бъде оставена без разглеждане. Или алтернативно, ако бъде приета за процесуално допустима, да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, като излага подробно конкретни фактически и правни основания за това. Има 2 свои доказателствени искания по делото- да се приеме като  писмено доказателство 1 бр. писмен договор за наем № 135/03.10.2019г., от който било видно, че от тази дата е във фактическо владение на процесния недвижим имот, и да се изиска на осн. чл.192 от ГПК от нотариус Д.К.- *** да представи извадка от водения от нея регистър на извършеното от нея удостоверяване верността на препис, снет от оригинала на официален частен документ, представен от третото лице с оглед вероятността представения лист с печат на нотариуса да не се отнася до представените документи- договор за наем и опис на вещи. Претендира разноските си по делото, за което представя и списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му защита по делото.

         В законоустановения 3- дневен срок по чл.436, ал.3 от ГПК длъжникът „М.-Г.“- ООД, ***, ***е подал писмено Становище/Отговор/ вх.№ 3079/02.11.2020г. на процесната въззивна жалба, в който завява, че процесните движими вещи са били в недвижимия имот, на който взискателят бил поставил охрана и той нямал свободен достъп до инвентара там. Счита жалбата за процесуално допустимо и основателна и моли същата да бъде уважена. Не се противопоставя на доказателствените искания на жалбоподателя и моли същите да бъдат уважени. Няма свои доказателствени искания по делото. Не се е явил процесуален представител и не е пледирал пред настоящата съдебна инстанция.

         В изпълнение разпоредбата на чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК ЧСИ А.П.от ***, ***е представил своите писмени Мотиви по неговото изп.д.№ 20197640400038, в които подробно е описал фактическата и правната обстановка спорен него относно атакуваните изпълнителни действия в процесния недвижим имот и относно находящите са в него движими вещи, и е представил пълно заверено копие на своето изп.дело. Моли настоящия въззивен съд да се произнесе по съществото на постъпилата жалба от третото за изпълнение лице.

         Настоящият въззивен съд счита, че жалбата, подадена от третото за изпълнението лице е процесуално допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от узнаване на атакуваните извършени изп. действия на ЧСИ, поради съдът следва да се произнесе по направените в нея оплаквания.

Разгледана по същество процесната въззивна жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като за да е налице предвидената законова защита правата на третото лице в изпълнителното производство по чл.435, ал.4 от ГПК/каквото е настоящото по изп.дело/, следва да са налице 2 бр. кумулативно предвидени законови предпоставки за това- към момента на налагане на запора от ЧСИ върху процесните движими вещи, същите следва да се намират в негово безспорно владение и тези запорирани вещи трябва да са собственост на това трето лице- жалбоподател към датата на налагане на запора върху тях от ЧСИ. В конкретния случай по делото безспорно и несъмнено е установено и доказано, че към датата на налагане на запора на вещите/13.01.2020г./ те не са се намирали във владение, нито на длъжника по изпълнителното дело/„М.-Г.“- ООД, ***, ***/, нито на третото лице- жалбоподател/ С.М.С. ***, понеже още на 03.10.2019г. взискателят публично- правния субект Община- ***, ***е влязла във владение на своите собствени недвижими имоти, където са се намирали вещите, като на същата тази дата/03.10.2019г./ е сключила и и писмен договор № 135/03.10.2019г. с охранителна фирма „С." за охрана на тези негови недвижими имоти. Налице е и самопризнание от самия жалбоподател, който в свое изпратено до Община- Павел баня писмено искане заявява, че вещите му се намирали в имот „плажа" и се задържали от служители на Община Павел баня, поради което очевидно към този момент те са били във владение на взискателя по изпълнителното дело/Община- Павел баня/, а не на третото лице- жалбоподател С.М.С. ***. Цитираните в приетите доказателства факти изключват и твърдението на третото лице С., че е осъществявал фактическа власт върху вещите чрез друго лице на основание на облигационни отношения/наем/, тъй като в представения писмен договор за наем от 01.06.2019г. е изрично записано, че същият договор е срочен, като крайния му срок на действие съгласно чл.10 от Договора е 30.09.2019г., а съгласно чл.11, т.2 от Договора, същият се прекратява с изтичане на срока/30.09.2019г./, следователно към датата на налагане на запора/03.10.2019г./, същият не е имал  правно и фактическо действие за страните по него и за всички други правни субекти.

Видно от материалите по настоящото в.гр.д. и по приложеното висящо изп.д.№ 20197640400038 по описа на ЧСИ А.П.от ***- рег.№ 764 с район на действие района на ОС- Ст.Загора, очевидно описаните от ЧСИ по изп.д.№ 20107640400220 движими вещи, собственост на друг правен субект/ЕТ“Т.П.“/, няма данни някога да са напускали територията на общинския плажа в ***, като са продължили да бъдат ползвани от длъжника по това изп.д. „М.-Г.“-ООД, което дружество е било учредено на 22.04.201Зг. след смъртта на собственика на ЕТ“Т.П.“/ Т.П. през м.март 201Зг., като учредители и съдружници в това ново ТД- ООД са неговите деца и наследници по закон П.Т.П.и Г.Т.П., а управител е неговата тъща Н.М.Х..

Същевременно- видно от представения от третото за изпълнението лице- жалбоподател писмен договор за наем от 01.06.2019 и приложен към него приемно- предавателен протокол, същият е отразен в представеното от взискателя Община- Павел баня извлечение- справка от Общиа регистър на нотариус Д.К.- *** с рег.№ 574 на Нот.камара, в който е отразено на 03.10.2019г. удостоваряване верността на преписа от Договор за наем на движими вещи от 01.06.2019г., сключен между жалбоподателя С.М.С. и длъжника „М.-Г.“- ООД, ***, ведно с приложение към него- опис на движими вещи приемо- предавателен протокол. Налице е обаче немалко разминаване между посочените в описа- приложение към договора за наем, като вид, брой, наименование и предназначение движими вещи, и описаните от ЧСИ, намерени на място в имота, като в представения опис на вещите не се съдържат достатъчно индивидуализиращи ги признаци, от които да се направи категоричен и безспорен фактически и правен извода за идентичност между процесните вещи/предмет на договора за наем/ и тези от описа на ЧСИ, които са били и предмет на атакувания наложен от ЧСИ запор върху тях. Следователно жалбоподателят не ги е конкретизирал достатъчно ясно и недвусмислено, не е доказал по делото и пред ЧСИ собствеността си върху тях и не е доказал владението си върху тях към датата на извършване на описа им от ЧСИ.

         Поради което жалбата на третото за изпълнението лице се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, като се потвърдят атакуваните действия на ЧСИ, със законните последици от това.

         С оглед изхода на спора и на осн. чл.437, ал.2- 4 във вр. с чл.272 и чл.80- 81 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на взискателя направените от него разноски по делото съобразно представения Списък по чл.80 от ГПК в размер на общо 605 лв., от които 600 лв. за възнаграждение на един пълномощник- адвокат по делото и 5 лв. за ДТ за издаване на съдебно удостоверение за пред Нотариус К..

         Това въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК.

           Ето защо водим от горните съображения и на осн. чл.436, ал.1-4 във вр. с чл.435, ал.4, изр.1, във вр. с чл.437, ал.2- 4 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

 

             Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Постановленията за налагане на запор и за извършване на опис на движими вещи в Общински плаж- Павел баня от 03.10.2019г. по изп.д.№ 20197640400038 по описа на ЧСИ А.П.от ***, ***, рег.№ 764 в НК с район на действие района на ОС- Ст.Загора.

 

           ОСЪЖДА С.М.С.- ЕГН ********** *** да заплати на Община- Павел баня, ***, ***, БУЛСТАТ- ***, сумата 605 лв./шестстотин и пет лева/ разноски по делото.

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                

 

 

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ :