Р Е Ш Е Н И Е
Номер 272 13.03.2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2204 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Oбразувано e по жалба
на ЕТ „Кроно-Жечка Тодорова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник“,бл.91, вх.1, ет.1, ап.22, представляван от Жечка
Гочева Тодорова, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №ФК-199-0088577 от 14.11.2022г. издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-185 от 29.11.2022г., издадено от
Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП. Със заповедта, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на Финансите,
административният орган наложил на ЕТ принудителна административна мярка (ПАМ)
– запечатване на търговски обект – кафене „Кроно“, в гр.Бургас, Северна
промишлена зона, стопанисван от жалбоподателя за срок от 14 /четиринадесет/ дни
и бил забранен достъпа до обекта за срока на ПАМ.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена
в нарушение на материалния закон и е непропорционална, т.е. срокът на
запечатването е определен в нарушение на чл.6 от АПК. Сочи се, че не е съставен
АУАН и не е издадено наказателно постановление, поради което е препятствана
възможността за прилагане нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, т.е. след заплащане
на дължимата имуществена санкция мярката да бъде прекратена от органа, който я
е приложил. В заповедта липсвали подробни мотиви относно продължителността на
мярката. Срокът не е съобразен и с вида на предлаганите хранителни стоки, които
са бързооборотни и е възможно да се окажат с изтекъл срок на годност, поради
изпълнение на мярката. Не се оспорва фактът, че за описаната в заповедта
покупка не е издаден касов бон. Сочи се, че срокът за прилагане на ПАМ е
несъразмерен и нарушава принципа на чл.6 от АПК, тъй като ще засегне права в
по-голяма степен от необходимото. Иска се, съдът да отмени заповедта за
налагане на принудителна административна мярка.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят-ЕТ,
редовно призован, се представлява от законния си представител.
Ответникът – Началник на отдел „Оперативни
дейности“– Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, представя пълната административна
преписка, представлява се от юрисконсулт, надлежно упълномощен. Чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна. Поддържа
теза, според която установеното нарушение е доказано и издадената заповед за
налагане на ПАМ е законосъобразна. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена,
респективно в полза на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ФАКТИ:
Административната преписка е приложена по адм. дело № 29 от 2023г., образувано след нейното изпращане
от страна на ответния орган, като е с идентичен предмет, искане и страни,
респективно е било прекратено с Определение
№ 66 от 13.01.2023г. и присъединено към по-рано образуваното дело-
настоящото съдебно производство- адм. дело № 2204 по описа на съда за
2022г.
На 10.11.2022г. в 15.15 ч. е извършена
проверка в търговски обект, по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС- кафене
„КРОНО“, находящо се в гр.Бургас, Северна промишлена зона, стопанисван от
жалбоподателя, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице
по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
наредбата. Извършена е контролна покупка на 1 бр. кафе и 1 бр. минерална вода на
обща стойност 1.20 лв. /един лев и
двадесет стотинки/. Сумата е заплатена в брой от проверяващ инспектор по
приходите преди легитимацията, като е приета от законния представител на едноличния
търговец- Жечка Гочева Тодорова, на длъжност управител. За плащането не е
издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим
модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ: DТ746694 и ФП № 02746694, нито е издадена ръчна касова
бележка от кочан. След като служителят се легитимирал, от фискалното устройство
е отпечатан дневен финансов отчет с № 0018855 от 10.11.2022г., от който е
видно, че продажбата не е отразена като регистрирана, чрез издаване на фискален
бон.
Констатациите от проверката били описани в
протокол (л.28-30 от делото). След като възприел тези констатации,
административният орган издал процесната заповед, в която квалифицирал
нарушението по чл.25, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което на основание чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС наложил оспорената ПАМ. Органът изложил мотиви, относно
срока на мярката.
За установеното
нарушение е съставен АУАН № F684836/14.11.2022г.
(л.51-53 от делото), относим към процесното нарушение за неиздаване на касов
бон, както и втори АУАН за друго констатирано нарушение по време на проверката-
АУАН № F684835/14.11.2022г.
(л.48-50).
В открито заседание
по делото на 15.02.23г. пълномощникът на ответната страна представи справка
/л.29 от адм.дело № 2204 от 2022г./ относно издадените два броя наказателни
постановления, като видно от нейното съдържание НП свързан с относимото към
предмета на делото нарушение /неиздаване на касова бележка за извършено
плащане/ е постановено още на 22.11.2022г., а НП въз основа на другия акт е
издадено на 20.12.2022г.
В протокола за
извършена проверка на обекта, не са вписани бележки
и възражения на законния представител на проверяваното лице- приел плащането,
като е отразено, че същата няма такива и е положен подпис.
Видно от
обстоятелствената част на протокола, по време на проверката е установена фактическа касова наличност в размер на
188.20 лева, а по данни на фискалното устройство е следвало да има 53.50 лева.
Следователно, установена е положителна
касова разлика в размер на 134.70
лева.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Процесната заповед е връчена лично, срещу
подпис, на собственика на ЕТ на 15.11.2022г. (л.22). Видно от обстоятелствената
част на Решение № ГДФК-185 от 29.11.2022г., издадено от Директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, до
горестоящия административен орган е подадена жалба на 25.11.2022г. в рамките на
законния срок, която е приета от по-горния административен орган за допустима и
разгледана по същество. С цитираното решение /л.23-27/ административното
оспорване е отхвърлено, като неоснователно. Този акт е връчен на адресата на
15.12.2022г., а жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена
в съда на 29.12.2022г., поради което е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията по
чл.150, ал.1 от АПК за форма и съдържание, респективно се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са
предпоставките за разглеждане на оспорването по същество, при което съдът
констатира следното:
С т.1 от заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л.55-56),
на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, изпълнителният директор на
НАП определил лицата, компетентни да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС.
Сред тези лица са и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. По делото е представена и заповед № 3755/20.10.2022г.
(л.54), според която, към момента на издаване на процесния адм.акт-
14.11.2022г., неговият издател Димитър Петров Димитров заема длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“
– Бургас, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, считано от
20.10.2022г. При тези констатации, оспорената заповед за налагане на ПАМ е
издадена от компетентен
административен орган.
Спазена е и указаната от закона форма – писмена заповед, съдържаща
всички изискуеми от закона реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на администра-тивнопроизводствените
правила при издаването на обжалвания акт, тъй като противно на изложеното в
жалбата актът съдържа изискуемите реквизити и е надлежно мотивиран.
Относно
приложението на материалния закон:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта.
Видно от ал.4 на същата разпоредба условията,
редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите (Наредбата),
всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла
на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски
паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
В разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата е посочено, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка
за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.6 на
същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането. Лицата по чл. 3
са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал. 8
фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС
указва, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на посочените
правни норми налага правния извод, че в конкретния случай жалбоподателят-
едноличен търговец е задължен да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за извършена
продажба на стоки– 1 бр. кафе и 1 бр. минерална вода на обща стойност 1.20 лв. В жалбата не се оспорва
задължението на търговеца за издаване на фискален бон, респективно е безспорно,
че е осъществена тази продажба на стоки. Не се оспорва и фактът, че такъв не е издаден.
Възражения за оспорване на направените констатации не са направени нито в
протокола за извършена проверка, нито в жалбата, нито са ангажирани от страна
на жалбоподателя някакви доказателства опровергаващи така посочените факти.
След като жалбоподателят
не отрича, че за извършената контролна покупка, след получаване на плащането,
не е издаден въобще фискален бон, то правилно административният орган е
приложил разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, министърът
на финансите издава наредба,
с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, министърът е издал
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин.
В
разпоредбата на чл.186 от ЗДДС
изчерпателно са изброени хипотезите, при които независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага принудителната административна мярка запечатване
на обект, за срок до 30 дни. Съгласно хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС „Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба;
Тази правна норма не предоставя възможност за преценка
на компетентния орган по приходите, а единствено задължение да приложи
посочената принудителна административна мярка при наличие на визираните в
хипотезата юридически факти, т.е. административният орган действа в условията
на обвързана компетентност.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са налице
както фактичес-ките, така и правните основания, посочени от органа при
издаване на оспорената заповед. Налице е използвано от търговеца фискално
устройство, а при осъществено плащане за продажба на стоки /напитки/ на обща
стойност 1.20 лева не е издаден документ за това плащане, съгласно нормативните
изисквания за издаване на касова бележка, с оглед посоченото по-горе.
Продажбата се финализира именно с направеното плащане в брой, чието основания е
ясно и категорично установено по делото, поради което очевидно са налице
предпоставките за налагане на ПАМ.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
При прилагането на ПАМ, по смисъла на чл.186, ал.1 от ЗДДС, преценката на органа в условието
на оперативна самостоятелност се отнася единствено до определяне
продължителността на срока. При тази преценка той действа в условията на
оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно продължителността
на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпа до
него. В случаят, заповедта е мотивирана и в тази част. По този начин е
изпълнено указанието на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4
от АПК. Органът по приходите отчел
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на
търговската дейност. Това е така, защото при също безспорното обстоятелство, че
е констатирана положителна касова разлика в размер на 134.70 лева между наличните парични средства и тези
маркирани във фискалното устройство, е обоснован извода, че тази наличност
закономерно се дължи и на много други неотчетени приходи и действително е
индиция за системно неизползване на
касовия апарат.
Отчетено е задължението на лицето да
организира и ръководи дейността в обекта съобразно изискванията на приложимите
правни норми. Изтъкнато е, че е създадена организация на работа, която
позволява оборота да не се отчита, тъй като не може да бъде обект на контрол,
ако не се издават касови бележки за получените плащания. По този начин
действително се създава възможност за укриване на реализираните обороти от
продажба на стоки и услуги и се обосновава необходимостта за осигуряване
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения. Неизпълнение на задължението за издаване на касов бон от
работещо в обекта фискално устройство при получаване на плащане винаги води до
отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват
обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и
до отклоняване от данъчно облагане.
Изтъкната е високата степен на обществена
опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното
нарушение във времето, която ясно е онагледена от размера на констатираната
положителна касова разлика, съставляваща около два пъти и половина по-голяма
сума от тази спрямо отчетените приходи от работещото фискално устройство.
Обобщено, с изложените мотиви процесната
ПАМ е приложена обосновано за срок от 14 /четиринадесет/ дни, в рамките на
допустимото и при отчитане тежестта на нарушението.
Неоснователно е и възражението
за липса на мотиви по отношение на срока на постановената ПАМ. Административният
орган е взел предвид установени факти, посочени по-горе и е изложил изрични
мотиви за определяне срока на мярката.
Съдът счита, че е
съобразен и принципът на съразмерност, като е взета предвид тежестта на
нарушението и правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен
максимален срок. В случаят, административният орган е действал целесъобразно
при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност и наложената
ПАМ ще въздейства предупредително и възпиращо. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗАНН
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние
върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й,
която в случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
В този смисъл определената продължителност на мярката е правилна.
За пълнота на изложеното, следва да
се отбележи, че са неоснователни доводите на жалбоподателя и относно липсата на
възможност за прилагане на чл.187, ал.4
от ЗДДС. Това е така, защото видно
от приложената справка, приета по делото в открито заседание, спрямо ЕТ е
издадено НП за процесното нарушение,
като е изготвено още на 22.11.2022г.
Ето защо, в случай, че едноличният търговец заплати изцяло наложената му имуществена санкция очевидно е налице
възможност да се възползва от привилегията по цитирания законов текст и
наложената процесна ПАМ- запечатване на
обекта за срок от 14 дни да бъде
прекратена. За тази възможност са
дадени ясни и конкретни указания до съответното задължено лице, видно и от
предпоследният абзац на процесната заповед.
Предвид неоснователността на
направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168
от АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което
оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Изходът от оспорването обуславя
възлагането на разноските по делото в тежест на жалбоподателя. От страна на
ответника своевременно е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
такова се дължи. На основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и Наредбата за
заплащане на правната помощ,
жалбоподателят следва да заплати на Националната агенция за приходите, в чиято
структура е органът – ответник, разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Кроно- Жечка Тодорова“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник“,бл.91, вх.1,
ет.1, ап.22, представляван от Жечка Гочева Тодорова, против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №ФК-199-0088577 от 14.11.2022г. издадена
от Началника на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-185/29.11.22г. на Директор на дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ЕТ „Кроно- Жечка Тодорова“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник“,бл.91, вх.1,
ет.1, ап.22, представляван от Жечка Гочева Тодорова, да заплати на Националната агенция за приходите сумата
от 100 /сто/ лева, за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: