№ 23454
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110141253 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗАД „Алианц
България“ АД искова молба против Застрахователно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с
което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 16 858,34 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на вземането, и сумата от 1 443,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
27.11.2024 г. до 22.07.2025 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
20.05.2024 г., около 16:50 часа, на АМ Тракия, при 47 500 км. в посока София, т.а. марка
„Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА 7243 КХ, управляван от И. Ранчев, при
предприемане на маневра за преминаване в лява активна лента, без да се убеди, че същата е
свободна, не пропуска движещ се в нея с предимство друг автомобил, удряйки го в задната
част. При сблъсъка с движещия се в дясна активна лента застрахован при ищеца л.а. марка
„Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP са нанесени увреждания, както следва: ожулена
цяла лява страница, в това число вдлъбнатини и липсващи ламарини, счупен ляво странично
огледало и др. Във връзка с инцидента на водача И. Ранчев е съставен АУАН № GA
1027387/20.05.2024 г. за нарушение на правилата за движение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Ищецът
твърди, че за л.а. марка „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP, е сключена при него
имуществена застраховка „Каско“ на МПС. Сочи, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие и необходимостта от техническа изправност за придвижване на
лекия автомобил до **********застрахованото лице е направило частичен ремонт за своя
сметка, за който ремонт му е издадена фактура № 10000217/21.05.2024 година на стойност от
1 170 лева. Ищецът е признал този разход и го е включил в общия размер на обезщетението.
Останалите щети са ремонтирани в доверен сервиз на застрахователя, а цената на ремонта
1
възлиза на общата сума от 8 021,32 евро или левовата равностойност на 15 688,34 лева, за
която сума е издадена фактура № Т2241116/22.10.2024 г. На два пъти – на 22.10.2024 г. и на
09.12.2024 г. ищецът заплатил общата дължима сума. Излага, че гражданската отговорност
на виновния водач е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“. С регресна покана поканил ответника да заплати застрахователното
обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, но ответникът в отговор на поканата
отказал плащане. Претендира и мораторна лихва считано от датата на получаване на отказа
от страна на ответника /27.11.2024 г./ до подаване на исковата молба. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът „ОЗК-Застраховане“ АД е депозирал отговор на исковата молба, извън
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените искове –
както по основание, така и по размер. Навежда, че размерите на претенциите са прекомерно
завишени. Счита, че в процесния случай липсват всички изискуеми предпоставки от
фактическа и правна страна за суброгация на ищеца в правата на застрахования срещу
застрахователя на причинителя на вредата. На второ място, релевира, че сочените
увреждания не са причинени по вина на застраховано при тях лице. В тази връзка се
позовава на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от ЗДвП, които правила са били съобразени от водача на
застрахованото при тях МПС, респ. водача на застрахования при ищеца лек автомобил не се
е съобразил с предприетите маневри на другия участник на пътя и е реализирал виновно
ПТП. В условията на евентуалност, инвокира възражение по чл. 51 от ЗЗД за съпричиняване
на твърдения вредоносен резултат, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на л.а. марка „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP.
Оспорва се изцяло и иска за присъждане на мораторна лихва с оглед неоснователността на
главната претенция. С оглед неоснователността на заявените претенции, моли същите да се
отхвърлят, като на ответника се присъдят сторените деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, че в негова
доказателствена тежест е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено
застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди
и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да
заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
л.а. марка „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP, е застрахован при ищеца с имуществена
застраховка „Каско“ на МПС; че т.а. марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА 7243
КХ е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; че до
ответното дружество е изпратена регресна покана, в отговор на която ответникът отказал
плащане, както и че отказът е получен от страна на ищеца на 27.11.2024 г.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 20.05.2024 г., се установява, че на посочената дата на Автомагистрала А – София
– София регион- Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас, община
Ихтиман, област Ихтиман, координати – ширина: 42.392425, дължима: 23.871807, е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP с водач Хосе
2
Игнасио Перал и т.а. марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА 7243 КХ с водач И.
Петров Р.. Отбелязано е, че са взети административни мерки спрямо водача И. Р..
Представена е и схема, отразяваща мястото на съприкосновение между участващите в ПТП
автомобили.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения.
По делото е представено и Наказателно постановление № 24-1204-000859/06.06.2024
г., с което на И. Петров Р. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200
лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. с чл. 179, ал. в, вр. с чл. ал. 1 , т. 5, пар. 4 от ЗДвП за
това, че на 20.05.2024 г. в 16:50 часа, в община Ихтиман, на Автомагистрала А-1, като водач
на л.а. марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА 7243 КХ, в района на 47,500 км.,
предприема маневра за изпреварване, която се изразява в навлизане в изпреварващата лента
и не пропуска движещия се по нея автомобил - т.а. „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. №
6355JYP, който го удря отзад. В резултат на така предприетата маневра се реализира удар с
другото МПС, регистрирано в Испания.
За установяване механизма на процесното ПТП, по делото са събрани и устни
доказателства чрез разпит на свидетели.
От разказа на свидетеля И. Р., в качеството му на участник в пътния инцидент –
предмет на изследване в настоящото производство, се установява, че същият има спомен за
инцидента. Уточнява, че е управлявал бус на МОН, служебна кола на Регионалното
управление като във въпросния ден карал матурите на приемните изпити. Обяснява, че
пътувал от град Пловдив към град София, като при спускане в посока град Ихтиман, в
района на село Мирово, след ляв завой, започнал изпреварване на бус, който се движил и
свидетелят бил зад него. Погледнал, че в лявата лента няма друга кола и дал мигач. Твърди,
че след като двата буса се изравнили, последвал удар в неговия бус отзад, поради което
последният се завъртял. Свидетелят признава, че в разговор с момичето, което управлявало
лекият автомобил, който го ударил отзад, същото му казало, че той я е „засякал“ и затова
няма спирачен път.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с
показанията на разпитания свидетел и участник в процесното ПТП – Д. И. Л.. В свободен
разказ пред съда свидетелят разказва сюжет на процесното ПТП, идентичен с описания в
двустранния констативен протокол, и напълно в унисон със заключенията на експерта по
САТЕ, ведно с устните допълнения към него, приобщени по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК към
доказателствената съвкупност по делото. От разказа на свидетеля Л. става видно, че на
процесната дата и пътен участък е реализирано ПТП, механизма на което се свежда до
наслагване на следните интересуващи процеса факти и обстоятелства. Свидетелят Л. се
движи в лявата лента на магистрала „Тракия“ – със средна скорост от около 140 км/час, без
да дава ляв мигач – свидетелят изрично уточнява, че такъв не е подавала, доколкото се е
движила само в тази пътна лента, т.е. не е осъществявала преместване от едната в другата
лента. Относно сблъсъка, пунктуално извежда, че точно преди да изпревари процесния бус,
последният й изскочил на пътя, т.е. направил несигнализирана и неочаквана маневра за
изпреварване на движещото се пред него (трето за спора) МПС, поставяйки се в опасна
3
близост до автомобила на водача Лилчева – последната твърди, че отстоянието помежду им
било 2-3 метра. Точно поради липсата на дистанция и време за реагиране, се случил и
сблъсък помежду им. Изяснява, че ударът за нея бил в предна дясна част, а за него в задна
лява част, като свидетелят жестикулира пред страните и съда, за да онагледи начина и
мястото на удара между двете МПС.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Л. и частично на свидетеля Р., тъй
като същите са основани на преки и непосредствени впечатления, те са и ясни,
последователни, логични, кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал, а наред с това са еднородни помежду си и дори взаимно се допълват. Настоящият
състав на съда не кредитира свидетелските показания на разпитания водач И. Р. във връзка с
механизма на удара и поведението на двамата участници непосредствено преди и по време
на настъпване на съприкосновението - в тази част фактологията, изнесена от него е
неподкрепена от каквито и да било други доказателства по делото. В този аспект, следва да
се добави уточнението на вещото лице по САТЕ, което изяснява, че при екцентричен удар,
какъвто е именно процесният, двата автомобила не са се намирали непосредствено един зад
друг, а са били леко разместени и поради това именно уврежданията са приоритетно в лявата
част. В останалата част и неговите показания са в унисон с доказателствените източници.
Тук е мястото да се маркира, че действително наличието на разминаване в някой
детайли между показанията на свидетеля и целокупния доказателствен материал е житейски
оправдано и поначало това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и
непоследователност на свидетелските показания. Нещо повече, логично е с оглед момента
на събитието свидетелите да си спомнят случая по-общо, допускайки неточности в някои
детайли, които избледняват, поради особеностите на човешката памет. Важното е, че техните
субективни възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани
непосредствено и не са взаимно опровергаващи се. Необходимо е да се изясни още, че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да
описват някои детайли, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя
от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от
субективни фактори, поради което само наличието на представянето на детайлите от
субективна гледна точка е и неизбежно и не е възможно да се направи извод за
взаимоизключващи се показания. Въпреки това, съдът преценява, че в коментираната част
показанията на свидетеля Р. са, ако не тенденциозни, то недоказани, поради което се счита,
че тази разлика в смисъла, който същите дават, не е резултат на спецификата на начина на
възприема на обективната обстановка от възприемащия участник в нея.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че на 20.05.2024 г., около 16:50 часа, л.а. марка „Ситроен“, модел
„Джъмпер“ с рег. № СА 7243 КХ се движи по АМ „Тракия“ с посока на движение от град
500
Пловдив към град София, и в района на км. 47 водачът предприема маневра за
изпреварване на предно движещият се автомобил, вследствие на което навлиза в лявата
лента, където настъпва съприкосновение с движещото се зад него друго МПС. От удара л.а.
марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА 7243 КХ променя траекторията си на
движение, отклонява се надясно и последва втори удар с движещата се отдясно автокаравана
„Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP. Вещото лице представя и алтернатива на
механизма, обоснован с протоколите за ПТП, а именно такъв, съобразен с показанията на
свидетеля И. Р.. Съгласно неговия прочит на събитията на 20.05.2024 г. около 16:50 часа,
неизвестно МПС се движи в лява лента по АМ „Тракия“ с посока от гр. Пловдив към гр.
500
София и в района на км. 47 водачът реализира ПТП с предно движещия се л.а. „Ситроен
Джъмпер“ с рег. № СА 7243 КХ. От удара автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СА 7243
КХ променя траекторията си на движение наляво, откъдето в дясната пътна лента последва
4
втори удар с движещата се отдясно автокаравана „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP.
Вещото лице е преценило, че от така представения механизъм на ПТП, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се
налага извод, че щетите по автокаравана „Фиат“, модел “Дукато“ с рег. № 6355JYP, се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 20.05.2024 г. произшествие
на АМ „Тракия“. На следващо място – стойността, необходима за възстановяване на
автокаравана „Фиат Дукато“ с рег. № 6355JYP, изчислена от експерта на база на цени за
ремонт в Кралство Испания (съгласно приложените по делото разходни документи) към
датата на ПТП е 14 906 лева. Маркирано е, че за процесната „Фиат Дукато“ с рег. № 6355JYP
е извършен ремонт по неотложност (провизорен ремонт) в Р. България за превеждането му в
движение (подмяна на ляво огледало), видно от приложената по делото фактура от „Симон –
Ауто“ ЕООД. Стойността, необходима за възстановяване на автокаравана „Фиат Дукато“ с
рег. № 6355JYP в Република България, изчислена на база на средни пазарни цени, към датата
на ПТП, е 930,61 лева. На следващо място – ударът между л.а. „Ситроен Джъмпер“ с рег. №
СА 7243 КХ и автокаравана „Фиат Дукато“ с рег. № 6355JYP е настъпил в лентата за
движение на последната, като двете превозни средства са били разположени косо едно
спрямо друго по време на настъпване на първоначалното съприкосновение между тях.
Инициалният контакт е между странична дясна част на лек автомобил „Ситроен Джъмпер“ с
рег. № СА 7243 КХ и странична лява част на автокаравана „Фиат Дукато“ с рег. № 6355JYP.
Ъгълът на съприкосновение между двете превозни средства е от порядъка на 5-7 градуса.
Най-сетне вещото лице отбелязва, че предотвратимостта на процесното ПТП може да бъде
преценена с оглед кредитирането или не на свидетелските показания на свидетеля Р., така
щото от техническа гледна точка, ако последните се ценят като правдиви и отразяващи
обективната истина, то следва, че водачът на л.а. „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СА 7243 КХ
не е имал възможност да предотврати настъпването на инцидента, защото първоначалният
удар за него е бил от внезапен характер в задната част на автомобила му. Обратното – ако
тези показания се опровергаят от останалите доказателства по делото, респ., ако се цени
протокола за ПТП, то следва, че от техническа гледна точка, водачът на л.а. Ситроен
Джъмпер“ с рег. № СА 7243 КХ е имал възможност да предотврати настъпването на
първоначалния удар от процесното ПТП, ако преди да предприеме маневра за изпреварване
се е убедил, че лявата лента е свободна и може да завърши маневрата си без да настъпи удар
в движещото се в нея неизвестно МПС.
От представените по делото писмени доказателства – опис заключение по щета №
1021-24-217-500047 и документи по претенция, след извършен оглед и оценка на щетите по
застрахования автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 16 858,34 лв., за което били издадени две фактури - от 21.05.2024 г.
и от 22.10.2024 г., като ищецът признал първият разход (за замяна на счупеното огледало –
1170 лева), а сумата от 15 688,34 лв. била платена на доверен сервиз, извършил ремонта на
увредените части.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
5
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Според настоящия съдебен състав, в принципен план изчислената стойност по средни
пазарни цени е обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд,
на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти.
При представени фактури за ремонт на автомобила в оторизиран сервиз,
застрахователят по имуществената застраховка обаче не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те
не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна
стойност на автомобила. Но това плащане е дължимо след като застрахователят извърши
преценка дали цената на ремонта в оторизиран сервиз е съответна на реалната
възстановителна стойност на автомобила (в този смисъл вж. Определение № 974 от
18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1013/2023 г., I т. о. на ВКС и Решение № 209 от 30.01.2012 г.
по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. на ВКС).
Отделно, допуска се съдът да възприеме стойността на ремонта по цени на
официалния представител на марката, когато те са посочени от заключението като
възстановителна стойност на имуществото, без по делото да има данни за различни пазарни
цени за ремонт (така Решение № 167 от 07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС), какъвто
е настоящият случай по делото, поне по мнение на настоящия съдебен състав, при
положение, че експертът по САТЕ не разполага с данни за други средни пазарни цени в
държавата Испания.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, в т. ч. и вредите, причинени на чуждо имущество. При предявена по
съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", съдът следва да определи последното с оглед
размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието
/средната пазарна цена на нови части, материали и труд, необходими за възстановяването на
щетите без да се прилага коефициент на овехтяване/, като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по методиката към Наредба № 24 от 08.06.2006 г. на КФН, в който смисъл е и
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, в границите на застрахователната сума, определена в
договора за застраховка "Гражданска отговорност /решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д.
№ 1821/2020 г., ІІ ТО на ВКС; решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г., І Т О
на ВКС; определение № 4208/25.09.2024 г., гр. д. № 3540/23 г., IV ГО и др. /. Обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400,
6
ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
В обобщение на казаното по-горе, съдът намери предявеният иск за доказан, а оттам
и основателен, така както е предявен, от което следва, че трябва да бъде изцяло уважен.
Като закономерна последица от уважаването на главния иск, следва да бъде уважена
и претенцията за присъждане на законната лихва, начиная подаването на исковата молба в
съда до окончателното плащане.
По отношение на акцесорната претенция за лихва, съдът намира, че несъмнено, с
оглед изхода на спора по главния иск по чл. 411 КЗ, е налице първият елемент от
фактическия състав на института по чл. 86 ЗЗД. В приложение на правилото на чл. 162 ГПК,
и като съобрази исковия период с начална дата 27.11.2024 г. и крайна дата 22.07.2025 г.,
релевантния размер на уважения главен дълг от 16 858,34 лв., прецени, че акцесорният иск е
изцяло основателен.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищцовата страна по арг. от чл.
78, ал. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски в следния порядък: 734,85 лева – държавна такса, 300
лева – депозит САТЕ, 100 лева- депозит свидетел, 1096,20 лв. – превод на документи от
испански на български език и адвокатски хонорар в размер на 1955,83 лв. – като по делото
са ангажирани доказателства за действителното сторване на така претендираните разноски, в
това число и адвокатския хонорар, в изпълнение на постулатите, намерили отражение в т.1
от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се признаят разноски
съобразно уважената част от иск в общ размер на 4 186,88 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „АЛИАНЦ“ С.А., с данъчен номер А28007748, ДДС номер ESA28007748, на
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 16 858,34 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на вземането, и сумата от 1 443,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
27.11.2024 г. до 22.07.2025 г.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „АЛИАНЦ“ С.А., с данъчен номер А28007748, ДДС номер ESA28007748, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 4 186,88 лева, представляваща сторени разноски
в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8