О К Р Ъ Ж Е Н С Ъ Д –
Х А С К О В О
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 420/06.ХI.2019
г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд-Хасково на девети октомври две хиляди и
осемнадесета година, открито заседание,въззивен
граждански състав:
Председател
: Деляна Пейкова
Членове :1. Георги Гочев
2.Милуш Цветанов
при секретар-протоколиста Р.К. като
разгледа докладваното от съдия Г. Гочев въззивно
гражданско дело №549/2019 г. за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК
Обжалваното решение
С
решение №253/01.VII.2019 г. постановено по гражданско дело №917/2018 г. състав
на Районен съд-Свиленград признава за установено по отношение на М.А.М. с ЕГН **********
и М.В.М. с ЕГН **********, че В.Д.Ч. с ЕГН * ** притежава 6/36 ид.части, Р.А.М. с ЕГН ********** притежава 3/36 ид.части, К.А.М. с ЕГН ********** притежава 3/36 ид.части, М.Г.В. с ЕГН ********** притежава 3/36 ид.части, В.Г.К. с ЕГН ********** притежава 3/36 ид.части, Г.П.К. с ЕГН ********** притежава 3/36 ид.части, Е.П.К. с ЕГН ********** притежава 3/36 ид.части, С.Н.М. с ЕГН ********** притежава 2/36 ид.части, Г.В.М. с ЕГН ********** притежава 2/36 ид.части и Д.М.-К.,ЕГН ********** притежава 2/36 ид.части от правото
на собственост върху дгедвижим имот, УПИ
Х-333 /урегулиран, поземлен имот десет. римеко тире
триста тридесет и три/ в кв. 31 /квартал тридесет и едно/ по плана на с.*** , обл. Хасково, одобрен със Заповед № 441 от 30.VII.1966 г.,
с площ от 1280 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда, при граници:
улица, УПИ 1Х-328, УПИ УШ-328, УПИ VI-! 19 и УПИ У-337 1Х-334, който
имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-106 от
13.12.201бг. на Изп. директор на АГКК, представлява
Поземлен имот с идентификатор 36110.501.333, с адрес: с.***, с площ: 1288
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване, при съседи: 36110.501.334, 36110.501.9051,
36110.501.1328, 36110.501.1119, 36110.501.1337, 36110.501.337, ведно с
построената в поземления имот Сграда с идентификатор 36110.501.333.1, със
застроена площ 73 кв.м., с 1 брой етажи, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилнаq както осъжда М.А.М. с ЕГН ********** и М.В.М.
с ЕГН **********, да предадат на В.Д.Ч.
с ЕГН **********, Р.А.М. с ЕГН **********, К.А.М. с ЕГН **********, М.Г.В. с
ЕГН **********, В.Г.К. с ЕГН **********, Г.П.К. с ЕГН **********, Е.П.К. с ЕГН **********,
С.Н.М. с ЕГН **********, Г.В.М. с ЕГН ********** и Д.В.М.-К. с ЕГН ********** владението на целия недвижим
имот.
С
решението си съдът на основание чл.537, ал.II от ГПК, нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 196, том II, рег. № 2060, пот. дело №
250/2016 г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК, вписан в Служба по
вписванията- гр. Свиленград с вх. рег. № 2190 от 12.05.2016 г., Акт № 132, том
7. дело №63 8/2016 г.
С
решението се осъждат М.А.М. с ЕГН ********** и М.В.М. с ЕГН **********, да заплатят на В.Д.Ч. с ЕГН **********,
Р.А.М. с ЕГН **********, К.А.М. с ЕГН **********, М.Г.В. с ЕГН **********, В.Г.К.
с ЕГН **********, Г.П.К. с ЕГН **********, Е.П.К. с ЕГН **********, С.Н.М. с
ЕГН **********, Г.В.М. с ЕГН ********** и Д.В.М.-К. с ЕГН ********** сумата
1572,20 лв. - разноски по делото.
Обстоятелства по въззива
Недоволни от постановеното решение са
останали М.А.М. с ЕГН ********** и М.В.М. с ЕГН **********,поради което го
атакуват като частично недопустимо и изцяло неправлино
Ищците по делото не били пълния
кръг наследници на Г.М.В.,тъй-като иска не бил предявен от другите наследници Й.Г.,
К.Г.,деца на К.Г.,дъщеря на наследодателя.Ищците притежавали само 30/36 ид.части от имота,те предявили претенцията за целия имот
или за още 6/36 ид.части.,за които не се легитимирали
като собственици.В тази насока бил неправилен и приетия по делото доклад на
съда,като приел за допустими двата иска по чл.108 и по чл.537 ал.II от ГПК.При
предявяване на иск по чл.108 от ЗС в
случая ищците трябвало изрично да заявят,че същият се отнася за целия
имот.Поради това се иска обезсилване на постановеното решение относно уважените
искове в частта за 6/36 ид.части,произнесени свръх петитум
Решението
от друга страна било и неправилно,като постановено при ползване само на
представените от другата страна доказателства и по същество при липса на
мотиви.Акта бил и необоснован,тъй-като установените доказателства налагали
извода,че ответниците по предявените искове са
собственици на спорните вещи по силата на самостоятелно давностно
владение установено през 2005 г. и продължаващо и досега,като на основание
чл.99 от ЗС ищците изгубили правото на собственост.В тази насока били
производството по обстоятелствена проверка по н.д.№250/2016 г.,приетата СТЕ с
вещо лице геодезист,както и изслушаните по делото свидетели.
Ищците
пред районния съд не доказали по пътя на пълното и главно доказване заявените
си претенции,което предпоставяло и отхъврлянето им.
Въззиваемите представят отговор на въззивната
жалба,като намират същата неонователна изцяло,а
постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Правни съображения
Въззивната жалба е надлежно волеизявление
на участници в първоинстанционното производство, обективиращо пред настоящия съд защитим законов
интерес,кореспондиращ с предявените материални права,предвид разпоредените негативни за правната сфера на въззивниците последици с първоинстанционното
решение-уважаване на предявената осъдителна претенция по чл.108 от ЗС против
тях.
Съобразно
задължителната проверка по чл.269 от ГПК съдът установи,че обжалваното решение
е допустимо и валидно.Направените с жалбата доводи относно неговата
недопустимост не се споделят от настоящата инстанция.РС-Свиленград е сезиран с
ясно искова молба и се е произнесъл в рамките на сезирането с нея.В същата
ищците недвусмислено твърдят,че са собственици на общо 30/6 ид.части
от процесните недвижими вещи,подробно описват правата
на всеки от тях,като искат от съда да установи тези им права на собственост
спрямо ответниците,като претендират и връщане
владението върху целия имот. Първата инстанция се е произнесла точно по тезиим искания.Няма пречка да се предяви и претенция за
връщане владението на целите вещи от мнозинството съсобственици.
Останалите изложени въззивниците доводи касаят правилността на атакуваното
решение. Пред първата инстанция са събрани всички необходими доказателства за
изясняване на повдигнатия спор по чл.108 от ЗС между страните,съобразно
изискуемия от закона начин,като РС-Свиленград ги е ценил съобрзано
изискванията на закона и е постановил адекватни на него изводи и последици.Показанията
на всички свидетели по делото са преценени от първата инстанция съборазно точния им смисъл,като правилно като достоверни са
възприети тези на А.,М. и С.Изложеното то тях е
непротиворечиво,еднопосочно.,същите не са заинтересувани от изхода на
спора.Следва да се има предвид и че показанията на тези лица не са в
противоречие с останалите събрани по делото доказателства.Правилно са ценени и
обстоятелствата изложени от другата група свидетели Г.,Д. и Д.,като опосредени и неясни.
Събрания
доказателствен материал пред първата инстанция
извежда категорично и несъмнено,че ищците са съсобственици на процесните имоти съобразно приетите от съда и заявени в
иска квоти.Правилно е прието и че ответниците са
трети лица на собствеността и нямат никакви основания да претендират подобни
права или че имат право на някаква фактическа власт върху спорните недвижимости.
Въззиваемите са упражнявали категорично,несъмнено и явно владение е в
продължение на повече от десет години върх тези недвижимости.Тяхното владение несъмнено е присъединено към
това на наследодателят им Г.М.В.,починал през 1975 г. съборазно
предисанията на Закона за наследството.Този
наследодател също така безспорно е владял процесните недвижимости преди смъртта си за период над десет
години.Следва да се има предвид,че неговото владение е осъществено след
поставянето на ограда в общия някога имот на С. и В. В.,които го разделили
между синовете си Г.В. и А.В..Последният е наследодател на ответника М.М..Следователно за изключително продължителен период от
време двамата братя,респ. техните наследници са придобили собствеността на
съответните поделени части от общия някога поземлен имот на общите
наследодатели С. и В.В.,като тези права са били ясно
определени и от построената ограда. Същевременно по отношение на ищците ответниците не са осъществили насрещно доказване,че са
придобили вече имота им по силата на придобивна
давност или по какъвто и да е друг способ.Правилно първата инстанция е
приела,че наченки на фактическа власт има от 2012 г.,която обаче към момента на
предявяване на исковата молба не е могла да осъществи хипотезата на придобивната давност,поради липсата на изтичане на
необходимия десетгодишен срок на спокойно,явно и категорично владение,което в
случая да е демонстрирано на въззиваемите и да е
отнело тяхното.Напротив-по делото е изведено,че е налице противопоставяне на своенето на ответника М.М..Ето
защо и установеното в констативния нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение № 196, том II, рег.
№ 2060, пот. дело № 250/2016 г. по описа на нотариус с рег. № 354-Свиленград,
вписан в Служба по вписванията- гр. Свиленград с вх. рег. № 2190 от 12.05.2016
г., Акт № 132, том 7. дело №63 8/2016 г.
в полза на М.М. и съпругата му М.М. не отговаря на действителните отношения на собственост
между страните.Правилно същият на основание чл.537 ал.II от ГПК е
отменен.Констатациите по същия не обвързват исковия процес по настоящото дело.
Въззиваемите установяват пълното и главно доказване,че са
носители на заявените права собственост върху спорните имоти,поради което и
правилно РС-Свиленград е уважил заявената претенция по чл.108 от ЗС.
Предвид на изложеното въззивната жалба не се подкрепя от доказателствата по
делото,поради което е неоснователна.Същевременно решението на РС-Свиленград е
правилно законосъобразно и е разпоредило възможните последици,което обосновава
неговото потвърждаване и препращане към изложените от този съд мотиви към
решението по чл.272 от ГПК,които изцяло се споделят и не е нужно да се
преповтарят.
Ще
следва съобразно изхода от делото и на въззиваемите
да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 600 лв. за
адвокатско възнаграждение.
. Водим
от горното и на основание чл.271 вр. с чл.280 от ГПК,Окръжен съд-Хасково,въззивен граждански състав
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №253/01.VII.2019 г. постановено по гражданско дело №917/2018 г. на
Районен съд-Свиленград.
ОСЪЖДА М.А.М.,ЕГН ********** и М.В.М.,ЕГН
**********, да заплатят на В.Д.Ч.,ЕГН
**********, Р.А.М.,ЕГН **********, К.А.М.,ЕГН **********, М.Г.В.,ЕГН**********,В.Г.К.,
ЕГН **********, Г.П.К.,ЕГН **********, Е.П.К.,ЕГН **********, С.Н.М.,ЕГН **********,
Г.В.М. с ЕГН ********** и Д.В.М.-К., ЕГН ********** разноските по делото пред въззивния съд от 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател :
Членове: 1. 2.