№ 387
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110205928 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от Н. Н. П., ЕГН **********
срещу заповед за задържане на лице № 229зз277/30.03.2024 г., издадена от
****, командир на отделение при 05 РУ- СДВР, с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на
жалбоподателя П..
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност. Поддържа се, че задържането на жалбоподателя се
дължи на полицейски произвол, а посочените в заповедта фактически
основания не съответстват на действителната фактическа обстановка. В
жалбата се излагат твърдения, че след поискване на лична карта от
полицейския служител **** такава била предоставена от жалбоподателя,
същият бил обискиран, а автомобилът му претърсен, за което не били
съставени надлежни протоколи. Твърди, че по време на обиска бил обиждан
от полицейския служител ***.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.
Ответникът по жалбата ****, командир на отделение при 05 РУ- СДВР
редовно призован не се явява и не се представлява.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства, като обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя прие за установено следното от фактическа страна:
1
На 30.03.2024 г. в 08:10 часа жалбоподателят Н. Н. П. бил задържан от
полицейски служители и бил отведен в помещение за временно задържане на
05 РУ - СДВР. Жалбоподателят П. бил освободен на същата дата в 14:15 часа.
За задържането била издадена заповед за задържане на лице №
229зз277/30.03.2024 г., от **** – командир на отделение при 05 РУ- СДВР, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР е постановено задържането
за срок до 24 часа на Н. Н. П.. В заповедта било посочено правно и фактическо
основание за задържане на лицето – „чл. 72, ал. 1, т. 1, 2 от ЗМВР“ и
„неизпълнение на полицейско разпореждане, осуетяване на полицейска
проверка и грубо и арогантно поведение срещу длъжностно лице, бул. „***“
№ 28, чл. 325 НК“.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима – подадена е
подлежащ на обжалване акт и от процесуалнолегитимирано лице.
Разгледана по същество същата е основателна.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да извърши
преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намери, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на
предоставената му компетентност – към датата на издаване на заповедта за
задържане ответникът **** е бил назначен на длъжност командир на
отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към 05 РУ- СДВР, видно от приобщеното по делото удостоверение
/л. 76/.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта следва да е
издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и
съдържанието на самата заповед, а именно – името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена
изискуемата от закона писмена форма, същата е връчена на адресата й, видно
от разписката, съдържаща се в самата заповед. В оспорвания акт са посочени
името, длъжността и местоработата на служителя, който го е издал, както и
данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адрес,
датата и часът на задържането.
В обжалваната заповед за задържане е посочено, че жалбоподателят се
задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Съгласно цитираните
разпоредби „полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни,
че е извършило престъпление“, както и „което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба“. Като фактическо основание е посочено „неизпълнение на
полицейско разпореждане, осуетяване на полицейска проверка и грубо и
арогантно поведение срещу длъжностно лице, бул. „***“ № 28, чл. 325 НК“.
Съдът намира, че заповедта не съдържа ясни и конкретни фактически
основания, относими към конкретното поведение на задържаното лице. От
направеното описание не може да бъде установено какво точно разпореждане
е било дадено на жалбоподателя, което той не е изпълнил, как точно е осуетил
извършването на полицейската проверка – дали с конкретни действия и какви,
2
дали с бездействие, какво е следвало да извърши, което не е направил, дали
осуетяването на проверката се е изразило се именно в отказ да изпълни
разпорежданията на полицейските органи. На следващо място твърдението за
„грубо и арогантно поведение“ на жалбоподателя към длъжностно лице
представлява оценка на негови действия, но не съдържа конкретни твърдения
относно същността на действията и поведението на П. – отново не е посочено
какво точно е извършил, което е оценено като грубо и арогантно. На следващо
място не е ясно какво е отношението на П. към престъплението по чл. 325 НК
- не е описано той да е извършител на това престъпление, не е посочено кога и
какви точно действия е осъществил, за да се приеме, че има данни за
извършено престъпление от негова страна и в какво точно се е изразило това,
доколкото грубото и арогантно поведение само по себе си не е непременно
престъпно, като извод за престъпно поведение не може да бъде направен при
липса на изложена конкретика.
В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу
България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се
посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
свързващи го с престъпно деяние тоест категорично не може да се приеме за
достатъчно в заповедта за задържане да се съдържа само позоваване на
приложимите правни норми респ. цитиране на текст от Наказателния кодекс.
Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото
на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или
бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да
организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като
неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта. /В този смисъл е и Решение № 20587/20.10.2024 г. по
КНАХД № 6470/2024 г. по описа на Административен съд- София град, Х
касационен състав/.
Допуснатият процесуален недостатък на атакуваната заповед проявява
своето действие в две направления. На първо място, при липсата на каквито и
да било конкретни факти задържаното лице не може да разбере с какви свои
действия или бездействия е провокирало прилагането на държавна принуда
спрямо него. Липсата на изложени конкретни факти и обстоятелства, които да
представляват фактическо основание за издаване на заповедта, което да
съответства на дадената правна квалификация, несъмнено опорочава от
формална страна така издадената заповед. Поради това съдът приема, че
заповедта за задържане е издадена в нарушение на материалния закон и
административнопроизводствените правила, което представлява и основание
за нейната отмяна. Липсата на фактическо описание на основанията, налагащи
задържането на жалбоподателя всъщност ограничава и правото му на
информация по чл. 5, § 2 КЗПЧОС, съгласно която всяко задържано лице
трябва незабавно да бъде уведомено на разбираем за него език за основанията
за арестуването му.
На второ място, при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност преценката на решаващия съд е свързана именно с
изследване на въпроса доколко са налице посочените в оспорения
административен акт фактически основания за издаване на заповедта и
доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В
3
разглеждания случай обаче не са посочени никакви фактически данни за
извършено от жалбоподателя Н. Н. П. престъпление, а са посочени единствено
разпоредби от НК, както и изводи на издателя на заповедта /че е осуетена
полицейска проверка, че не е изпълнено разпореждане и че поведението на
жалбоподателя е грубо и арогантно/, но без излагане на каквито и да било
факти, поради което съдът е поставен в невъзможност да извърши преценка
дали са били налице приетите за съществуващи от административния орган
фактически основания.
Императивно предвиденото изискване за мотивираност на
административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на
защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена
възможността му адекватно да я организира. Независимо, че в настоящия
случай административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, същият е следвало да изложи в заповедта какви са
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този
смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №
ТР-4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание
за отмяна на издадения административен акт.
Същевременно, съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува
пречка обстоятелствата, мотивирали органа да издаде оспорения акт,
включително и фактическите основания, да бъдат изложени и допълнително,
след издаването на административния акт чрез изготвяне на други документи
от органа издал акта, стига да се постигне целта на изискването за мотивиране
на административни актове, а именно да позволи на страните своевременно да
се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират
защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху
тези съображения.
В Решение от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено
по дело C‑608/21, се приема, че се допуска прилагането на национална правна
уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или
обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за
престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени,
могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се
допуска обаче тази информация да бъде съобщена на посочените лица само
при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен
ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото
на същото.
По делото е представена докладна записка от 30.03.2024 г., съставена от
полицай ** *** във връзка със задържането на жалбоподателя. Видно от
съдържанието й докладната записка е издадена след издаване на заповедта за
задържане и е адресирана до началника на 05 РУ- СДВР. За посочената
докладна записка няма данни да е съобщена на жалбоподателя и съответно
същият да се е запознал с фактическите констатации в нея, мотивирали
полицейския служител да издаде оспорената заповед. Същата е била
изпратена на СРП, заедно с други материали и е била образувана пр.пр. №
18335/15.05.2024 г. за извършване на проверка, по която е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство, а материалите са върнати на 05 РУ-
4
СДВР за преценка данни за извършена проява на дребно хулиганство по
смисъла на УБДХ. След като е бил постановен отказ за образуване на
досъдебно производство очевидно жалбоподателят не е бил привлечен като
обвиняем, респ. същият не е имал достъп до материалите по преписката тоест
същият не е бил уведомен какво противоправно действие се твърди да е
извършил. При това положение, атакуваната заповед за задържане не е
мотивирана и чрез материалите от преписката, с които жалбоподателят да е
могъл да се запознае и да организира защитата си преди подаването на
жалбата до СРС.
С оглед горното, настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба е основателна и заповедта за задържане следва да
се отмени.
При този изход на делото право на разноски принципно има
жалбоподателят, но доколкото такива не са претендирани, то и не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Софийският
районен съд, 108-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 229зз277/30.03.2024 г.,
издадена от ****, командир на отделение при 05 РУ- СДВР, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР е постановено задържането за срок
до 24 часа на жалбоподателя Н. Н. П., ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл. 138 от
АПК, като на жалбоподателя да се връчи на адрес гр. София, ж.к.
„Стрелбище“, ул. „Тулча“, бл. 95, вх. Б, ет. 4, ап. 47.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5