№ 2454
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й. НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й. НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110207763 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. П. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-028268 от 13.05.2022г., издадено от Г.В.Б. - Началник Група в Отдел „Пътна полиция”
при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя Т.
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 200
(двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи на Б. П.
Т. са отнети и 10 контролни точки.
В подадената жалба се казва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно,
издадено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Според жалбоподателя липсва нарушение поради субективна несъставомерност на деянието.
Т. отрича да е бил уведомен или да е предполагал, че регистрацията на автомобила е
служебно прекратена. След като регистрацията на моторното превозно средство (МПС) е
била служебно прекратена, служителите на ОПП – СДВР е следвало, но не са изпълнили
задълженията си по чл.143, ал.10, изр.1, предл. последно от ЗДвП и по чл.18б, ал.2, вр. ал.1,
т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства за
уведомяване на собственика на МПС за извършената служебна дерегистрация.
Жалбоподателят твърди, че не е бил уведомен и от Гаранционен фонд по реда на чл.574,
1
ал.10 от Кодекса за застраховането (КЗ). В жалбата се твърди, че нарушението може да бъде
извършено само умишлено. В случая умисъл липсва, поради което и жалбоподателят не е
следвало да бъде санкциониран. На следващо место в жалбата се твърди, че наказващият
орган не е посочил ясно и точно мястото на нарушението, тъй като била посочена улица и
посока, но не и километър или друг индивидуализиращ белег за място. Поради това се
претендира за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според жалбоподателя е нарушен и
чл.34, ал.3 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от съда да отмени изцяло атакуваното
Наказателно постановление, както и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Б. П. Т. не се явява лично. В съдебните
заседания на 22.11.2022г. и на 25.01.2023г. той се представлява от адв. Ш.. Тя пледира за
уважаване на жалбата и за присъждане на направените по делото разноски. Според адвоката
липсва съществен елемент от фактическия състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, а именно знание
на жалбоподателя относно служебно прекратената регистрация. Задължението на Пътна
полиция е да уведомят собственика или регистрирания ползвател на МПС-то за това, че
регистрацията на автомобила е служебно прекратена в следствие на получено уведомление
от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ поради липса на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че собственикът на МПС-то не е бил
надлежно уведомен, поради което не е следвало да се издава НП, тъй като липсва
субективния елемент на нарушението. Поради това и по съображения, изложени в жалбата,
се иска от СРС да отмени изцяло процесното Наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Началник Група в ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява
и не изпраща представител, който да изрази становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Лек автомобил „***“ с рег. № ****, сив цвят е собственост на Б. П. Т..
На 17.10.2021г. в ОПП – СДВР постъпило уведомление от Гаранционен фонд, че
автомобилът е без застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това на 19.10.2021г. била
прекратена регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тази служебно
прекратена регистрация на МПС-то била съответно отбелязана в АИС-КАТ, но за нея
собственикът на автомобила не бил уведомен.
На 31.10.2021г. Б. П. Т. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № **** в гр. София,
по бул. „Цар Освободител“, с посока на движение от бул. „Мария Луиза“ към пл. „Народно
събрание“. Около 09:21 часа на 31.10.2021г. Б. П. Т. бил спрян за проверка от полицейски
служители от ОПП – СДВР - И.ИВ. и С. Б.. В хода на проверката се установило, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП на
19.10.2021г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поради това св. И.ИВ., в присъствието на своя колега – С. Б., съставил
срещу Б. П. Т. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №
492869 от 31.10.2021г. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от този Акт е
2
връчен на Б. П. Т. срещу подпис на 31.10.2021г.
След като на 31.10.2021г. в 09:21 часа било установено, че лек автомобил „***“ с рег.
№ **** няма застраховка „Гражданска отговорност“, още на същия ден (31.10.2021г.) била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и след уведомление от
Гаранционен фонд за валидна застраховка „Гражданска отговорност“, на 31.10.2021г. в
10:25 часа била възстановена регистрацията на автомобила, за което е направено и
съответното отбелязване в АИС-КАТ.
С писмо рег. № 4332р-62231/26.11.2021г. от ОПП – СДВР уведомили Началника на
01 РУ – СДВР за случая, като посочили, че деянието е извършено на 31.10.2021г. на
територията на 01 РУ – СДВР и е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК. Поради това от ОПП
– СДВР изпратили административно – наказателната преписка на 01 РУ – СДВР, която след
това била препратена на СРП. С Постановление на СРП от 25.01.2022г. била назначена
проверка по пр. пр. № 391/2022г. по описа на СРП. В хода на проверката с писмо от ОПП –
СДВР с рег. № 4332р-15585 от 21.03.2022г. е постъпила информация, че регистрацията на
лек автомобил „***“ с рег. № **** е прекратена автоматично по реда на чл.143, ал.10 от
ЗДвП поради постъпило Уведомление от Гаранционен фонд за липса на застраховка
„Гражданска отговорност“, като е уточнено, че уведомлението е получено по електронен път
и собственикът на МПС-то не е уведомяван. След това - с Постановление на СРП от
21.04.2022г. е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ
характер и е прекратено производството по пр. пр. № 391/2022г. по описа на СРП. Препис
от прокурорския акт, ведно с материалите от административно – наказателната преписка,
били изпратени по компетентност на Началника на ОПП – СДВР.
На 13.05.2022г. Г.Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното
Наказателно постановление № 21-4332-028268, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Б. П. Т. са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на Министъра
на вътрешните работи на Б. П. Т. са отнети и 10 контролни точки. Жалбоподателят Т.
получил препис от това Наказателно постановление на 26.05.2022г. и още на 08.06.2022г.
подал жалба чрез ОПП - СДВР до СРС срещу процесното Наказателно постановление. По
повод на тази жалба на 20.06.2022г. в Софийски районен съд е образувано настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите И.ИВ. и А. К., както и
от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл.283 от НПК - Постановление на прокурор от СРП от 21.04.2022г. за отказ от
образуване на досъдебно производство; писмо до Началника на Сектор „Охранителна
полиция“ при 09 РУ - СДВР с рег. № 4332р-27034/19.05.2022г.; справка картон на водача;
Заповед № 513з-2507/28.04.2015г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-13180 от
23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност; Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; материали от пр. пр. №
3
391/2022г. по описа на СРП, предоставени с писмо вх. № 182047/31.08.2022г.
(Постановление на прокурор от СРП от 21.04.2022г. за отказ от образуване на досъдебно
производство; Постановление на прокурор от СРП от 25.01.2022г. за назначаване на
проверка; писмо от ОПП-СДВР до Началника на 01 РУ-СДВР с рег. № 4332р-
62231/26.11.2021г.; АУАН Серия GA № 492869 от 31.10.2021г.; справка за регистрации на
МПС с рег. № ****; справка за собствеността на МПС с рег. № ****; справка картон на
водача; писмо от ОПП – СДВР до 01 РУ – СДВР с рег. № 4332р-15585 от 21.03.2022г.);
писма от ОПП – СДВР с вх. № 193505/16.09.2022г. и с вх. № 196583/21.09.2022г. с
приложени копия на АУАН Серия GA № 492869 от 31.10.2021г., справка за регистрации на
МПС с рег. № ****, заявление за първоначална регистрация на МПС, вносна бележка,
Протокол за преглед на техническа изправност на ППС № 174134892074, декларации,
фактури, Договор за покупко-продажба на МПС, пълномощно и Удостоверение №
2873593/21.02.2017г., както и писмо от ОПП – СДВР с вх. № 276303 от 12.12.2022г.
От изпратените с писмо вх. № 182047/31.08.2022г. материали от пр. пр. № 391/2022г.
по описа на СРП настоящият съдебен състав открои като информативни, относими и годни
следните писмени доказателства : Постановление на прокурор от СРП от 21.04.2022г. за
отказ от образуване на досъдебно производство, Постановление на прокурор от СРП от
25.01.2022г. за назначаване на проверка, писмо от ОПП-СДВР до Началника на 01 РУ-СДВР
с рег. № 4332р-62231/26.11.2021г., АУАН Серия GA № 492869/31.10.2021г., справка за
регистрации на МПС с рег. № ****, справка за собствеността на МПС с рег. № ****, справка
картон на водача и писмо от ОПП – СДВР до 01 РУ – СДВР с рег. № 4332р-15585 от
21.03.2022г. Писмените документи, приложени на лист 33, лист 36 и лист 42-49 от делото,
макар да са предоставени от СРП, не следва да се подлагат на анализ и да се кредитират, тъй
като това са справки, съпроводителни писма, призовки и Докладна записка, които се отнасят
до хода на прокурорската преписка, а не касаят решаването на спора по същество. Тези
писмени документи са създадени за нуждите на едно друго производство (това пред СРП) и
нямат доказателствена стойност за настоящото производство, нито се явяват относими и
информативни за предмета на доказване по това дело. Справките на лист 33 и лист 36 от
делото, писмата на лист 42-43, лист 45, лист 47 и лист 49 от делото, както и Докладната
записка на лист 46 от делото съдържат свидетелски показания, които са дадени не устно и
непосредствено пред съда, а в писмен вид, поради което тези документи не представляват
нито гласно, нито писмено доказателство. Освен това трайно установената съдебна практика
(Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и
други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и
съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване
авторството на деянието и механизма на извършването му. Поради това СРС остави звън
доказателствената маса документите на лист 33, лист 36 и лист 42-49 от делото.
При така направеното уточнение, останалите изпратени от СРП писмени документи
следва да се подложат на анализ, тъй като се явяват относими, информативни и годни
писмени доказателства. Писмото с рег. № 4332р-62231/26.11.2021г. (приложено на лист 37
4
от делото) и АУАН Серия GA № 492869 от 31.10.2021г. (приложен на лист 38 от делото) са
еднопосочни и намират опора в справката на лист 39 от делото. Поради това СРС ги
кредитира и приема, че на 31.10.2021г. на Б. П. Т. е съставен АУАН за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, но поради твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката,
образувана по случая, ведно с АУАН, е била изпратена от ОПП – СДВР на 01 РУ – СДВР.
Приложените на лист 39, лист 40, лист 58, лист 106, лист 107 и лист 108 от делото
справки са обективни и достоверни. Те са издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Освен това справката за
регистрации на МПС с рег. № **** намира опора в писмата на ОПП – СДВР с вх. №
193505/16.09.2022г., с вх. № 196583/21.09.2022г. и с вх. № 276303/12.12.2022г., а справката
за собствеността на МПС с рег. № **** намира опора в приложените на лист 59, лист 69,
лист 77 и лист 86 от делото заявление за първоначална регистрация на МПС и Договор за
покупко-продажба на МПС. Поради това СРС се доверява напълно на цитираните справки.
От едната се доказва, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил „***“ с рег. № ****,
а от другата справка се доказва, че за същия лек автомобил е било получено Уведомление от
Гаранционен фонд от 17.10.2021г., че МПС-то е без застраховка „Гражданска отговорност“,
поради което на 19.10.2021г. е била прекратена регистрацията на МПС-то на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП и това е било отбелязано в АИС-КАТ, както и че за същия автомобил
явно отново е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
щом от Гаранционен фонд е постъпило ново уведомление за валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ и на 31.10.2021г. в 10:25 часа е възстановена регистрацията на
автомобила със съответното отбелязване в АИС-КАТ.
Наличните по делото справки картон на водача, като издадени от държавен орган,
имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги
кредитира и установява предишните нарушения по ЗДвП на жалбоподателя Б. П. Т..
Приложените на лист 8-9, лист 30-31 и лист 34 от делото Постановления на прокурор
от СРП (от 25.01.2022г. за назначаване на проверка и от 21.04.2022г. за отказ от образуване
на досъдебно производство) са официални документи, издадени от държавен орган и
разполагащи с доказателствената сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС
ги кредитира и приема, че в СРП е била образувана пр. пр. № 391/2022г. по описа на СРП,
свързана с процесното деяние, била е извършена проверка и прокурорът е излязъл с
решение да откаже образуването на досъдебно производство.
Писмото с рег. № 4332р-15585/21.03.2022г. (приложено на лист 50 от делото) и
писмото от ОПП – СДВР с вх. № 276303 от 12.12.2022г. (приложено на лист 105 от делото)
са еднопосочни, намират опора в кредитираните по-горе справки за регистрации на МПС с
рег. № **** и същевременно не се опровергават от останалия доказателствен материал.
Поради това СРС приема тези писма за обективни и достоверни и съответно ги кредитира.
От тях се установява, че във връзка с липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ на
лек автомобил „***“ с рег. № **** е постъпило уведомление от Гаранционен фонд, но
собственикът не е уведомяван. Това съвпада с тезата, застъпена в жалбата, поради което
5
СРС не я приема като защитна версия, а като част от обективната действителност. От
цитираните тук писма на ОПП – СДВР (както и от направения по-долу правен анализ) се
доказва, че за автоматично прекратената регистрация на МПС-то собственикът на
автомобила не е бил уведомяван от ОПП – СДВР.
Писмата на лист 56 и лист 74 от делото от ОПП – СДВР също са еднопосочни и
намират опора в кредитираните по-горе писма от ОПП – СДВР с рег. № 4332р-
15585/21.03.2022г. и с вх. № 276303 от 12.12.2022г. (приложени на лист 50 и лист 105 от
делото), както и в справките за регистрации на МПС с рег. № **** (приложени на лист 39,
лист 51, лист 58, лист 76 и лист 106 от делото). Поради това СРС дава вяра и на тези
писмени доказателства. Редно е да се посочи, че в писмата на лист 56 и лист 74 от делото е
записано, че собственикът на МПС-то е „уведомен на 17.10.2021г. от застрахователните
органи“. Въпреки, че не са представени доказателства в подкрепа на това твърдение, дори и
да се приеме същото за вярно, то показва единствено, че собственикът на МПС може да е
имал знание, че автомобилът му няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Доколкото се твърди уведомяването от застрахователните органи да е направено на
17.10.2021г., а същевременно по делото е доказано, че от ОПП – СДВР са прекратили
служебно регистрацията на МПС-то на 19.10.2021г., то съдебният състав достига до извода,
че на 17.10.2021г. собственикът на МПС-то може да е уведомен за липсата на застраховка
„Гражданска отговорност“, но не е бил уведомен за това, че регистрацията на автомобила е
служебно прекратена от ОПП – СДВР, респ. че това е станало на 19.10.2021г.
Писмото до Началника на Сектор „Охранителна полиция“ при 09 РУ - СДВР с рег. №
4332р-27034/19.05.2022г e обективно и достоверно писмено доказателство, което не се
опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Поради това съдът се доверява
и на това писмено доказателство.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на приложените по делото Заповед №
513з-2507/28.04.2015г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност и Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. От Заповед № 8121К-13180 от
23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. следва, че Г.В.Б. е заемала длъжността Началник на 01 група
„Административно – наказателна дейност” в 03 Сектор „Административно обслужване” към
ОПП – СДВР и на основание точка 3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да издава Наказателни
постановления, включително и процесното НП. От точка 12 от Заповед № 513з-2507 от
28.04.2015г. на Директора на СДВР и точка 2.1., вр. точка 1.3.1. от Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че св. И.А.ИВ. е имал правото
да издава Актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Това означава,
че конкретните АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни за това лица.
Констатациите от АУАН Серия GA № 492869 от 31.10.2021г. намират опора в
6
кредитираните по-горе писма от ОПП – СДВР и справките за регистрации на МПС с рег. №
**** и за собственост на МПС с рег. № ****. Поради това и с оглед нормата на чл.189, ал.2
от ЗДвП съдът приема, че следва да кредитира и Акта.
Към писмата на ОПП – СДВР с вх. № 193505/16.09.2022г. и с вх. №
196583/21.09.2022г. са приложени заявление за първоначална регистрация на МПС, вносна
бележка, Протокол за преглед на техническа изправност на ППС № 174134892074,
декларации, фактури, Договор за покупко-продажба на МПС, пълномощно и Удостоверение
№ 2873593/21.02.2017г. (на лист 59-61, лист 65, лист 68-73, лист 77-79, лист 82, лист 85-90
от делото), както и документи на чужд език (на лист 63-64, лист 66-67, лист 80-81 и лист 83-
84 от делото). От тези документи относими към изясняване на въпроса за собственика на
МПС-то са единствено приложените на лист 59, лист 69, лист 77 и лист 86 от делото
заявление за първоначална регистрация на МПС и Договор за покупко-продажба на МПС.
Те са еднопосочни и намират потвърждение в кредитираните по-горе справки за
собствеността на МПС с рег. № ****. Поради това съдът им се доверява и въз основа на тях
също установява, че собственик на лек автомобил „***“ с рег. № **** е именно
жалбоподателят Т.. Останалите документи, цитирани подробно по-горе, нямат отношение
към предмета на доказване по това дело, тъй като касаят първоначалната регистрация на
автомобила. Поради това съдът не ги постави в основата на фактическите и правните си
изводи, въпреки че сами по себе си са достоверни и непредубедени. Документите на лист
63-64, лист 66-67, лист 80-81 и лист 83-84 от делото са на чужд език и поради това съдът не
ги кредитира.
Показанията на свидетеля К. се явяват неинформативни спрямо процесното
нарушение, тъй като той не помни да е управлявал или регистрирал в КАТ лек автомобил
„***“ с рег. № ****, да е бил упълномощаван от собственика на това превозно средство и
дали МПС-то е имало застраховка „Гражданска отговорност“. Изказаното от свидетеля
предположение за застраховката не носи белезите на свидетелско показание, а представлява
субективно мнение на свидетеля. Поради това съдът не кредитира показанията на св. К. и не
ги постави в основата на фактическите и правните си изводи.
Показанията на свидетеля Иванов са информативни и относими към предмета на
доказване. Те звучат житейски достоверно и непредубедено, а освен това намират опора в
АУАН и справките за регистрации на МПС с рег. № ****. Поради това съдът кредитира тези
свидетелски показания.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
7
издадено от компетентно за това лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.
Доколкото след съставянето на АУАН на 31.10.2021г. е последвало препращане на
преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на Началника на 01 РУ –
СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е била образувана пр. пр. №
391/2022г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на СРП за отказ от
образуване на досъдебно производство и чак след това е било издадено процесното
Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в случая разпоредбите от
ЗАНН относно АУАН, вкл. и сроковете по чл.34 от ЗАНН, се явяват неприложими, тъй като
следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Поради това не е необходимо да се изследват въпросите дали АУАН е съставен в сроковете
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, дали е изтекъл срок повече от 6 месеца от съставянето на Акта до
издаването на Наказателното постановление, дали АУАН е съставен от компетентно лице,
дали съдържа реквизитите по чл.42, ал.1 от ЗАНН и дали са изпълнени изискванията на
чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и без Акт – при отказ на прокурора да образува наказателно
производство - може да се образува административно-наказателно производство. Поради
това СРС приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е нарушен чл.34, ал.3
от ЗАНН.
В Наказателното постановление деянието е описано по ясен и разбираем начин,
позволяващ на санкционираното лице да разбере за каква точно деятелност е ангажирана
отговорността му. Налице са всички изискуеми по чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Описани
са времето и мястото на извършване на нарушението, изяснена е посоката на движение на
управляваното от жалбоподателя МПС, индивидуализиран е автомобилът по марка, модел,
регистрационен номер и собственик. Посочено е, че превозното средство е със служебно
прекратена регистрация, записано е от коя дата и на какво основание. Изрично е посочено,
че изпълнителното деяние на нарушението се състои в това, че деецът е управлявал МПС,
което е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Поради това СРС счита, че е налице съответствие между
фактическото и цифровото описание на нарушението в обжалваното НП. Вярно е, че не е
посочен километър или номер на бул. „Цар Освободител“, където е спрян за проверка
лекият автомобил, но доколкото е записано в каква посока се е движил и на коя улица – за
нуждите на конкретното административно – наказателно производство СРС приема, че
мястото е в достатъчна степен индивидуализирано и не е налице съществено процесуално
нарушение, както се твърди в жалбата. Според настоящия съдебен състав датата на
извършване на нарушението също е ясно посочена и това е датата на спирането на водача за
проверка – 31.10.2021г. Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи : „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.” Именно поради това
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се счита извършено тогава, когато МПС-то е било в
8
движение „по пътищата, отворени за обществено ползване”. Само наличието на прекратена
регистрация на МПС /или липса на табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, или неплащане на пътни такси и липса на винетка/ не е
достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако
превозното средство не се движи. Според настоящия съдебен състав нарушението по чл.140,
ал.1 от ЗДвП е реализирано в момента и на датата, на която са реализирани всички елементи
от фактическия състав на това нарушение. Именно поради това посочването на дата, час,
улица и посока на движение на автомобила е достатъчно, за да е индивидуализирано
деянието по време и място.
С оглед на цитираното по-горе съдържание на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
следва, че движението на МПС, което не е регистрирано (респ. е с прекратена регистрация) е
отделно и самостоятелно нарушение от движението на МПС, което няма регистрационни
табели или движението на МПС, за което няма заплатена пътна такса /винетка/. Това са три
самостоятелни нарушения, предвидени в чл.140, ал.1 от ЗДвП и видно от текстовата част на
обжалваното Наказателно постановление в случая административното обвинение срещу Б.
П. Т. касае нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. За това, че управлението на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред или е с прекратена регистрация е отделно
/самостоятелно/ нарушение от това, свързано с управление на МПС, което е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер аргументи се извличат и от разпоредбата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП, където разграничението между фактическите състави на двете нарушения е
ясно отличимо чрез използвания израз „или“. Поради това дали автомобилът е бил или не е
бил оборудван с необходимите два броя регистрационни табели няма значение за
съставомерността на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Водим от изложеното СРС, НО, 10 състав прие, че в случая не са допуснати
процесуални нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са
ограничени правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава
и спорът следва да бъде решен по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
необходимо да се докаже, че Б. П. Т. е привел в движение превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване и че превозното средство към същата дата не е било
регистрирано или е било с прекратена вече регистрация.
Събраните по делото доказателства показват, че на 31.10.2021г. жалбоподателят
действително е управлявал лек автомобил „***” с рег. № **** в гр. София по бул. „Цар
Освободител“, с посока на движение от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към пл. „Народно
събрание“. Този фактически извод се доказва от АУАН и показанията на св. Иванов.
Същевременно не се опровергава от нито едно друго събрано по делото доказателство. На
следващо място - от съвкупната преценка на АУАН, справките за собственост на МПС с рег.
№ ****, справките за регистрации на МПС с рег. № **** и писмата от ОПП -СДВР се
установява, че към процесната дата и час /към 09:21 часа на 31.10.2021г./ лек автомобил
„***” с рег. № **** е бил със служебно прекратена регистрация. От съдържанието на
9
цитираните справки и писма съдът достига до извода, че на 17.10.2021г. е постъпило в ОПП
– СДВР Уведомление от Гаранционен фонд за това, че автомобилът няма застраховка
„Гражданска отговорност“ и на 19.10.2021г. е била служебно прекратена регистрацията на
МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Поради това СРС приема, че формално са
налице елементите от фактическия състав на нарушението чл.140, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗДвП
от обективна страна.
В случая, обаче, това формално наличие на елементите на фактическия състав на
нарушението чл.140, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗДвП не е достатъчно, тъй като съдът констатира, че
неправилно е била служебно прекратена регистрацията на лек автомобил „***” с рег. №
**** на 19.10.2021г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. За да се прекрати служебно
регистрацията на един автомобил на основание чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е достатъчно
в ОПП – СДВР да получат Уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ (за
това, че автомобилът няма застраховка „Гражданска отговорност“), тъй като е необходимо
да се уведоми и собственикът на превозното средство. В случая от писмата на ОПП – СДВР
на лист 50 и лист 105 от делото се доказва, че собственикът на МПС с рег. № **** не е бил
уведомен, че автомобилът е с прекратена регистрация поради липса на застраховка
„Гражданска отговорност“. От направения по-горе анализ на писмата от ОПП – СДВР с вх.
№ 193505/16.09.2022г. и с вх. № 196583/21.09.2022г. (на лист 56 и лист 74 от делото) също
се формира извод, че собственикът на МПС-то, дори и да е бил уведомен за липсата на
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № ****, не е бил уведомен за това, че
регистрацията на автомобила му е служебно прекратена от ОПП – СДВР на 19.10.2021г. От
писмата на ОПП – СДВР на лист 56 и лист 74 от делото следва, че собственикът на МПС с
рег. № **** е бил уведомен на 17.10.2021г. от „застрахователните органи“. От писмата не
става ясно за какво точно е бил уведомен, но най-вероятно /с оглед посочената дата и
лицето – изпращач/ уведомяването е касаело липсата на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобила на Т.. Доколкото чл.574, ал.10 от КЗ казва, че уведомяването
следва да се извърши от информационен център на Гаранционен фонд, а не от
застрахователя, то посоченото в писмата на ОПП – СДВР с вх. № 193505/16.09.2022г. и с вх.
№ 196583/21.09.2022г. уведомяване не може да се приеме за токова по чл.574, ал.10 от КЗ.
Освен това с цитираната норма се дава 14-дневен срок на собственика на автомобила да
представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, който считано от посочената в писмата дата на
уведомяване /17.10.2021г./ изтича съответно на 31.10.2021г. От тук следва, че до
31.10.2021г. включително Гаранционен фонд не е имало право по сила на чл.574, ал.11 от КЗ
да уведомява ОПП – СДВР да прекрати регистрацията на лек автомобил „***” с рег. № ****.
Гореизложеното означава, че дори и на 17.10.2021г. собственикът на МПС-то да е бил
уведомен от „застрахователните органи“, че автомобилът няма валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, това автоматично не означава нито, че са налице основанията за
служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то към 19.10.2021г., нито, че към
31.10.2021г. собственикът на автомобила е знаел или предполагал, че е факт претендираното
от административно – наказващия орган служебно прекратяване на регистрацията на МПС-
10
то. Уведомяването на собственика по реда на чл.574, ал.10 от КЗ е различно от
уведомяването на собственика по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП и това е така, тъй като
служебното прекратяване на регистрацията на едно превозно средство става от КАТ след
като е постъпило уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, а това следва да
стане след като е изтекъл 14-дневният срок по чл.574, ал.10 от КЗ, считано от уведомяването
на собственика за липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което следва
да направи Гаранционен фонд по реда на чл.574, ал.10 от КЗ. Поради това, независимо дали
е изпълнена процедурата по чл.574, ал.11 и ал.10 от КЗ, липсата на уведомяване от ОПП –
СДВР на собственика на превозното средство, че е служебно прекратена регистрацията на
автомобила прави фактическият състав на чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП неизпълнен. От тук
следва, че отбелязването в АИС-КАТ, че автомобилът е с прекратена регистрация /в случая -
на 19.10.2021г./ се явява преждевременно действие – несъобразено с изискванията на закона.
Това на своя ред означава, че щом незаконосъобразно е била прекратена регистрацията на
МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП (без да е бил уведомен собственикът на
автомобила), то по аргумент на противното това означава, че не са били налице основанията
за прекратяване на регистрацията на МПС-то, от където пък следва, че не е доказано
конкретното административно – наказателно обвинение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от
обективна страна.
От субективна страна също не е доказано извършването на процесното нарушение,
тъй като собственикът на автомобила към 31.10.2021г. не се доказа да е знаел или да е
предполагал, че е служебно прекратена регистрацията на МПС с рег. № ****.
Водим от гореизложеното съдът прие, че административно – наказателното
обвинение срещу Б. П. Т. не е доказано и съответно не следва да се ангажира
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2022г. на I-ва и II-ра колегия на ВАС.
Поради това обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло
отменено поради недоказаност на административно – наказателното обвинение срещу Б. П.
Т..
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК (според чл.144 от АПК). Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване не е изпълнено, но въпреки това доколкото според точка 8 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата
на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото“, с
оглед изхода на спора и изрично направеното в жалбата, а и от адв. Ш. в съдебно заседание
на 25.01.2023г. искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, СРС следва да
11
осъди органът, издал процесното НП (предвид нормата на чл.143, ал.1 от АПК) да заплати
на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. За пълнота следва да се
посочи, че в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата
страна не е направила възражение за прекомерност на разноските за адвокат на
жалбоподателя. Поради това и доколкото настоящото производство е административно –
наказателно и жалбоподателят е ангажирал доказателства, че е ползвал услугите на адвокат
в производството пред СРС, то, с оглед изхода на спора, в случая СДВР (като разпоредител
с бюджетни средства, към чиято структура спада ОПП - СДВР) следва да бъде осъдена да
заплати на Б. П. Т. сумата от 300 лева за направени от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение пред СРС – съгласно приложения на лист 93-гръб от делото договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че жалбоподателят е платил на адв. Ш. „в
брой“ именно сумата от 300 лева. В случая този размер на уговореното и платено
адвокатско възнаграждение съответства на посочения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
сила към датата на плащането на възнаграждението – 08.06.2022г.) – при глоба до 1000 лева
възнаграждението за адвокат е 300 лева. Водим от изложеното съдът прие, че направените
от жалбоподателя разноски по делото следва да бъдат присъдени в тежест на СДВР, тъй
като с настоящото решение се отменя обжалваното Наказателно постановление.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-028268 от 13.05.2022г., издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Б. П. Т. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети и 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Б. П. Т. с ЕГН
********** сумата от 300 (триста) лева за направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12