Решение по дело №847/2017 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№149                                                    09.10.2017г.                               гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                        ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на девети октомври                                  две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                      Председател: Йорданка Майска-Иванова

секретар Красимира Л.

като разгледа докладваното от съдия Й.Майска

Гражданско дело № 847 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по повод молбата на З.Л.Л. с ЕГН-********** *** против К.П.К. с ЕГН-********** ***.

Моли се за съдействие и за издаване на заповед за незабавна защита. Към молбата е приложена декларация за извършено насилие по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание, молителката лично и чрез своя процесуален представител поддържа молбата си, твърди се че ответникът е нарушил съдебната заповед за незабавна защита, за което е сезирана Прокуратурата. Не сочи други доказателства.

Процесуалният представител на ответника К. сочи, че последният още в края на месец септември е заминал за Германия, където живее и работи. Оспорва молбата като неоснователна и недоказана. Счита, че не са налице основания за уважаване на молбата, тъй като предоставяне подобна защита не би могла да бъде адекватна към днешна дата, с оглед продължителното отсъствие на ответника. На следващо място се счита, че от действията на молителката след инцидента, /а именно след рождения ден на детето, то е отишло в дома на баща си и е пренощувало там/, не би могло да се приеме, че самата тя е възприела проявеното отношение на ответника по време на тържеството за акт на насилие, защото в противен случай не би допуснала детето да сподели времето си с насилник. Сочат се гласни доказателства.

Депозираната молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Съд, като взе предвид молбата, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е надлежно сезиран, съгласно чл. 4, ал.2 от ЗЗДН за налагане на мярка за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие.

От изложението на обстоятелствата в молбата, поправената молба и приложените към нея писмени доказателства, събраните в с.з. гласни доказателства, включително и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се установява, че страните са бивши съпрузи, като от блака си имат родено едно дете С.К.К. с ЕГН-**********. Твърди се, че на 25.09.2017г. е извършен пореден акт на психически тормоз спрямо молителката от ответника пред детето им. Актът на насилие е извършен от К.К. на 25.09.2017г. около 18,00ч. в ресторант Севастопол в гр.Обзор, където майката е организирала тържество по повод рожден ден на детето. На тържеството в ресторанта са присъствали децата от целия клас на С., неговата бивша класна Й.А.и една приятелка на молителката посочена с имената Р.М.. На тържеството е пристигнал ответника, който е използвал детето за посредник да предаде на майката, че трябва незабавно да му предадат кучето, което живее с тях, в последствие е поискал от майката да му преведе и сума от 10 000лв., която тя признава че му дължи. Детето е молело по отделно родителите си, да не правят скандали за да не го излагат пред съучениците му, а да отидат на друго място. Молителката се подчинила на ответника и веднага потеглила с колата до дома си, придружена от г-жа Й.А., двете донесли кучето в ресторанта и го предали на ответника. Той не си тръгнал, като вместо това седнал на масата на която били молителката, бившия класен ръководител на детето Й.А.и Р.М., като пред тях започнал да се заканва, че ако в дадения от него срок на следващия ден до 16,00ч. не му преведе дължимата от нея сума от 10000лв. ще я убие, ще я изгори жива на центъра на град Обзор, ще запали магазина, който тя държи, и апартамента в който живее, ще съсипе родителите й, като за тази сума бил способен да убие човек, наричал я курва, боклук, че ще я убие и ще я излежи. В един момент ответника хванал силно за ръката молителката и продължавал да я заплашва. През това време детето се било отделило от съучениците си и било седнало самичко на една маса в ресторанта и гледало към родителите си.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел П.К./майка на ответника/ на 25.09.2017г. синът й К.К. е бил в България и е отишъл в ресторанта, за да поздрави детето си Светослав за  рождения му ден. Ответникът се върнал след около час, час и половина и разказал на свидетелката, че детето много се зарадвало на посещението му и че той е поискал от сина си да му предадат кученцето което отглеждат с майката, тъй като по думи на св.К., синът й бил много привързан към това кученце. Свидетелката посочва, че след развода на родителите кученцето останало да живее при майката и детето. К.К. разказал на П.К., че детето предало молбата му на майка си З.Л., но тя казала, че сега не е удобно и като свърши тържеството, тогава ще предадат кучето на бащата. След това ответникът се поинтересувал за сума от 10 000лв., които молителката трябвало да му преведе в срок до 01.09.2017г., но това не било сторено. Св.К. посочва: „З. и синът ми са се скарали, относно сумата която на първи септември тя е трябвало да му преведе, и доколкото разбрах той я е обидил нещо.“  Видно от показанията на свидетелката, а се потвърждава и от представения протокол № 245/24.04.2017г. по гр.д. № 973/2016г. по описа на НРС, че родителите са постигнали съгласие, относно режима на лични контакти на бащата с детето, че К.К. ще осъществява лични отношения с детето С. на личните празници на детето/имен ден и рожден ден/ в деня на съответния празник за времето от 16.00ч. до 18,00ч./вж.л.6 по дело/. В конкретния случай св.К. посочва, че след тържеството детето е отишло в дома на баща си, където е останало с преспиване и на следващата сутрин е било заведено от баща си на  училище.

При така установената фактическа обстановка следва извод, че извършеното от К.К., така както е описано в молбата и приложената декларация по чл.9 ЗЗДН представлява акт на психическо и физическо  насилие и е домашно такова по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, извършено от лице по чл.3, т. 1 от ЗЗДН – бивш съпруг. В тази връзка, следва да се има предвид, че съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само и единствено на основание на приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. Независимо от горното в конкретния случай са налице и гласни доказателства на св.К., която посочва, че именно от ответника е разбрала, че двамата с молителката са се скарали на тържеството по повод рождения ден на детето си за неразрешени помежду им финансови отношения, при което ответникът е обиждал молителката.  Ето защо съдът намира, че е налице пряка и непосредствена опасност за здравето на молителката и по отношение на нея следва да бъде наложена мярка за незабавна защита, като в случая ответника следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, както и да му бъде наложена забрана да приближава на по-малко от 100 метра пострадалата, жилището в гр.Обзор  и местоработата на молителката.

Молителя Л. поддържа молбата и за ограничаване на ответника да приближава местата за социални контакти и отдих на същата, но такива не са посочени и конкретизирани, поради което допускането на подобна мярка на практика би довело до необосновано ограничаване на ответника на практика да напуска дома си, тъй като няма яснота кое място молителката би припознала като такова за социални контакти и отдих.

С оглед на горните изводи и на основание императивната разпоредба на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, съдът счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200лв./двеста/ лева в полза на Държавата, като същия бъде предупреден, че при неизпълнение решението на съда, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

В заключение, съдът определя държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева, която с оглед изхода по делото следва да бъде възложена на ответника К. Петранов К..

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 15, ал.1 от ЗЗДН, Районен съд-Несебър

 

Р    Е    Ш    И:

 

       НАЛАГА мярка за защита на З.Л.Л. с ЕГН-********** *** срещу домашно насилие, осъществено на 25.09.2017г. в гр.Обзор от К.П.К. с ЕГН-********** ***, като:

ЗАДЪЛЖАВА К.П.К. с ЕГН-**********  да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу З.Л.Л. с ЕГН-********** за срок от 6/шест/месеца.

ЗАБРАНЯВА на К.П.К. с ЕГН-**********  да приближава на по-малко от 100 метра З.Л.Л., както и жилището й,  находящо се в гр.Обзор, ул.Ч.№ ..С, ет.2, ап.5, общ.Несебър, както и местоработата й в магазин в гр.Обзор за срок от 6/шест/месеца.. 

НАЛАГА на осн.чл.5, ал.4 от ЗЗДН на К.П.К. с ЕГН-**********, ГЛОБА в размер на 200лв./двеста/ лева в полза на Държавата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита по ЗЗДН.

ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА на осн.чл.21, ал.1 от ЗЗДН на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

ПРЕДУПРЕЖДАВА К.П.К. с ЕГН-**********, че на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА К.П.К. с ЕГН-********** *** сума в размер на 50лв./петдесет/лева, представляваща дължимата по делото държавна такса.

ЗАПОВЕДТА и препис от настоящото Решение да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по местоживеене на извършителя К.  и на пострадалото лице.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано  в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.     

                     

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: