№ 15008
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110167457 по описа за 2023 година
Ищецът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е предявил срещу
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
заплащане на сумата от 4 332.98 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба - 08.12.2023 г.
до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 19.11.2022 г. пътно-
транспортно произшествие (ПТП) на автомагистрала „Хемус“, 45 км. в посока
гр. Варна, е изплатил сумата в размер на 4 317.98 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щетите по лек автомобил с марка „Рено
Меган” с регистрационен № .., застрахован по имуществена застраховка
„Каско” при „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със застрахователна
полица № 440222601002421, валидна към момента на застрахователното
събитие.
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е
обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал
лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег. №... но задължението към
ищеца не било погасено, въпреки отправената регресна покана до ответника.
Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка
1
се е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното
обезщетение в размер на 4 332.98 лв. с включени 15.00 лв. ликвидационни
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове
по основание и размер. Оспорва твърдението за настъпил деликт, както и
механизма на процесното ПТП, причинно-следствената връзка между
настъпилите увреждания по лек автомобил с марка „Рено Меган” с
регистрационен № .. и произшествието, наличие на виновното поведение на
водача на лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег. № ... Навежда
възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. „Рено Меган“ с рег.
№ ... Заявява, че изплатения размер на застрахователното обезщетение е
прекомерен, тъй като не отговаря на действителните стойности на
причинените щети. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 22.03.2024 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
водачът, управлявал лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег. № .., е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие, както и че за отстраняване на щетите по лек
автомобил „Рено Меган” с регистрационен № .., настъпили във връзка с
реализирано на 19.11.2022 г. ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на
4 317.98 лв.
От представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от
19.11.2022 г. (лист 10 по делото), се установява, че на 19.11.2022 г., в 16.45 ч.,
на автомагистрала „Хемус“, 45 км. в посока гр. Варна, е реализирано ПТП
между лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег. № .. и лек автомобил
с марка „Рено Меган“ с рег. № .., в резултат на което са причинени материални
щети и на двете МПС, като протоколът е подписан от водачите и двете
горепосочени МПС-та без възражения.
От показанията на свидетеля П. Т. П. (водач на лек автомобил с марка
2
„Рено Меган“), които показания съдът намира за последователни,
непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени
доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че през 2022 г. при
движение по автомагистрала „Хемус“, в посока гр. Варна, на излизане от
предпоследния тунел, свидетелят видял в далечината два автомобила, които се
движили по-бавно от него, подал светлинен сигнал и предприел маневра за
изпреварване, когато лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат”, който се
движел непосредствено пред него, без да подаде светлинен сигнал внезапно
предприел маневра за изпреварване. Свидетелят сочи, че се опитал да
заобиколи автомобила, но не успял и настъпило съприкосновение между
предната дясна част на управлявания от него автомобил и задната лява част на
другия автомобил, а с лявата част на своя автомобил ударил мантинелата.
Свидетелства, че след инцидента съставили с другия водач двустранен
констативен протокол за ПТП и напуснали местопроизшествието.
Разпитан свидетелят Д. И. Б. (водач на лек автомобил с марка
„Фолксваген Пасат”) сочи, че през 2022 г. при движение по автомагистрала
„Хемус“, в посока гр. Плевен, преди тунелите, пред него се движел ТИР със
скорост около 90 км/ч, който свидетелят решил да изпревари. Сочи, че се
уверил, че след него няма друго МПС, подал светлинен сигнал и при
извършване на маневра изпреварване, в момент, когато се бил изравнил с
другото МПС усетил силен удар в задната част на автомобила си.
Свидетелства, че видял силен дим и трето МПС, което се ударило в
мантинелата и продължило да се движи направо. Сочи, че виновният водач
управлявал спортен автомобил с марка „Пежо“ и след като успял да го
настигне съставили констативен протокол за ПТП и двамата водачи заедно
нарисували схемата на ПТП в него.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Д. И. Б.,
доколкото същите са вътрешно непоследователни и не кореспондират с
останалите събрани по делото писмени доказателства, относно мястото и
механизма на настъпване на процесното ПТП и модела МПС, управлявано от
другия участвал в ПТП-то водач. Следва да се посочи и, че показанията на
свидетеля Д. И. Б. не се подкрепят и от представения по делото Двустранен
констативен протокол за ПТП от 19.11.2022 г. (лист 10 по делото), в
съставянето на който свидетелят не оспорва, че е участвал и е подписал без
възражения.
3
В този аспект от заключението на изслушаната и приета по делото
САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за компетентно и
обективно дадено се установява, че от техническа гледна точка, ако водачът на
лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” преди да започне маневрата за
изпреварване се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, които минават покрай него и се е съобразил с
положението, посоката и скоростта на движение на лек автомобил с марка
„Рено Меган“, процесното ПТП не би настъпило.
Застрахованият е уведомил на 21.11.2022 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета № 44011412232703/2022 г. Към преписката са приложени
още опис протокол и доклад по щета, в които като стойност на ремонта е
посочена сумата от 4 317.98 лв.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „Рено Меган“ с рег. № .. са в причинно следствена връзка с процесното
ПТП, както и че стойността на щетата по средни пазарни цени е в размер на
4 417.61 лв. По отношение на спорния между страните въпрос за обема на
причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова на
по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на размера
на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер .
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
4
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване на
процесното ПТП между ищеца и увреденото лице е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 440222601002421. В срока на
действие на договора на 19.11.2022 г., на автомагистрала „Хемус“, 45 км. в
посока гр. Варна, е настъпило застрахователно събитие, при което
застрахованото имущество е било увредено в резултат на ПТП, предизвикано
по вина на Д. И. Б., управлявал лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с
рег. № .., още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага като тази презумпция не бе опровергана в настоящото
производство чрез обратно доказване от ответника. Установи се още, че
ищецът е изплатил за отремонтиране на щетите по застрахования лек
автомобил с марка „Рено Меган“ с рег. № .. във връзка с процесното ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 4 317.98 лв. и е направил разходи по
неговото определяне в размер на 15.00 лв.
При така установените факти съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу
прекия причинител на увреждането, респ. срещу застрахователя по договор за
застраховка „гражданска отговорност” до размера на вредата към деня на
настъпването на събитието - арг. чл. 411 от КЗ. Имайки предвид, че от
кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се установи, че
имуществените вреди причинени на застрахования лек автомобил с марка
„Рено Меган“ с рег. № .. в следствие на процесното ПТП са в размер на
4 417.61 лв. и ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15.00
лв., то искът е основателен и доказан до пълния предявен размер от 4 332.98
лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
5
на исковата молба – 08.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото в
размер на 1 353.32 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и свидетел, и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление гр. София, ..., да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, .., на основание
чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 4 332.98 лв.,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка, образувана при „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД по щета №
44011412232703/2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на исковата молба – 08.12.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление гр. София, ..., да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, .., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 353.32 лв., представляваща разноски по делото
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6