Определение по дело №446/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260126
Дата: 9 ноември 2020 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20203000500446
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

260126./09.11.2020……………

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивино ч. гр. дело № 446/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК.

            Образувано е по частна жалба на Ж.И.К., чрез процесуален представител адв. Д. против определение № 16/10.01.2020г., постановено по в.ч.гр.д. № 496/2019г. на ОС – Шумен, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката частна жалба с вх. № 4089/18.11.2019г. срещу определение на РС – Велики Преслав по гр.д. № 43/2012г. за оставяне без уважение искането й за приемане за разглеждане в делбеното производство претенция по чл.346 ГПК вр. чл.30 ал.3 ЗС вр. чл.61 ал.2 ЗЗД относно заплащане на сумата от по 4 094 лева от всеки един от ответниците, претендирано възнаграждение за управление на наследственото имущество за периода януари 2012г. – декември 2016г. и производството по в.ч.гр.д. № 496/2019г. е прекратено.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Оспорва се извода на съда, че обжалваното пред него определение на РС – Велики Преслав няма преграждащ характер и като такова не подлежи на обжалване. Излагат се  подробни аргументи защо счита, че заявената претенция по сметки е допустимо да бъде предявена в делбеното производство. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на частната жалба по същество.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.286 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

ОС – Шумен е бил сезиран с частна жалба от настоящата жалбоподателка, която е обжалвала определение на първоинстанционен съд, с което е отказано приемането на предявена от нея, на основание чл.346 ГПК претенция по сметки срещу останалите съделители поради това, че с оглед предмета й разглеждането в делбеното производство е недопустимо.

За да приеме, че така подадената жалба е недопустима въззивният съд е изложил мотиви, че обжалваното определение няма преграждащ характер, тъй като претенцията може да бъде предявена в самостоятелно исково производство и че неговата обжалваемост не е изрично предвидена, поради което и не са налице условията на чл.274 ал.1 ГПК.

Настоящият състав намира този извод за незаконосъобразен.

Действително, няма пречка облигационните отношения между съделителите касателно делбените имоти да бъдат разрешени в отделен исков процес, доколкото всяка една претенция по сметките по см. на чл.346 ГПК съставлява самостоятелен иск. В същото време, обаче, законодателят е предвидил облекчен ред за предявяването им в рамките на делбеното производство с цел окончателното уреждане на отношенията между съсобствениците по повод на прекратяването на съсобствеността - възможност за устно предявяване в първото с.з. след допускане на делбата, незаплащане на държавна такса към момента на предявяването им, възможност да бъде извършено прихващане с насрещни вземания, предявени по чл.346 ГПК. Именно с оглед тези особености съдебната практика е константна, че отказът за приемане на предявена претенция по сметките за разглеждане от делбения съд прегражда възможността за защита, поради което и на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК подлежи на обжалване /в т.см. Определение № 313/2015г. по ч.гр.д. № 1820/2015г. на ВКС, ІV г.о.; Определение № 125/2015г. по ч.гр.д. № 740/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.; Определение № 486/2012г. по ч.гр.д. № 437/2012г. на ВКС, І г.о.; Определение № 362/2013г. по ч.гр.д. № 2119/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.; Определение № 152/2019г. по ч.гр.д. № 3009/2019г. І г.о. на ВКС и др./.

Дали конкретно предявената от жалбоподателката Ж.К. претенция е такава по повод съсобствеността и дали е допустимо да бъде разгледана в делбения процес е въпрос по който следва да се произнесе окръжния съд, поради което и настоящият състав не обсъжда изложените в частната жалба доводи в тази насока. 

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за разглеждане на подадената частна жалба по същество.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение № 16/10.01.2020г., постановено по в.ч.гр.д. № 496/2019г. на ОС – Шумен И ВРЪЩА делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.