Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.01.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета
Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13385 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 24.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 51871/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 171 състав, по предявен от И.Г.Д. /ЕГН **********/ отрицателен
установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е признато за
установено, че
И.Г.Д. /ЕГН **********/ “не дължи на „Д.К.Б.” АД /ЕИК ******/ сумата 1 000 евро или по курса на БНБ 1 955.80 лв.- главница по Договор
за кредит, сключен между „Д.К.Б.” АД, лихва за периода от 18.12.2009 г. до
07.07.2017 г. в размер на 773.26 евро, или по курса на БНБ- 1 512.36 лв., разноски,
за които суми е издаден изпълнителен от лист от 25.08.2010 г. по гр.д.№ 56163/ 2009
г. на СРС, ГО, 35 състав, въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.01.2010
г. и е образувано изп. дело № 20178440402154/ 2017 г. на ЧСИ С.Я.е рег.№ 844 и
район на действие- СГС, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., обикновени такси в размер на 293.70 лв. и пропорционална такса към 07.07.2017
г. в размер на 397.18 лв., както разноски по делото в размер на 419.11 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. /в общ размер 4 275 лева/,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 56163/ 2010
г. на Софийски районен съд, ГО, 35 състав“. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът „Д.К.Б.” АД е осъден да заплати на ищеца И.Г.Д. сумата 541 лв.-
разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Д.К.Б.” АД- ***
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната
недължимост на сумата 1 000 евро-
главница
по договор за кредит, ведно със законната лихва от 18.12.2009 г. до погасяване
на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.08.2010 г. по
гр.д.№ 56163/ 2009 г. на СРС, 35 състав, с искане да бъде постановена отмяната
му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за горепосочените суми,
с присъждане на разноски за въззивното производство.
Въззиваемата
страна И.Г.Д. /ищец по делото/ оспорва жалбата на
ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна.
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната част- относно
уважения отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за сумата 1 000
евро-
главница
по договор за кредит, и за сумата 773.26 евро- законна лихва, дължима за
периода 18.12.2009 г.- 7.07.2017 г., и следва в тази част да бъде отменено.
С
отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели
установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по
правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил
отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите
възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на
твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича.
Съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл. книжата по
приложените две изпълнителни дела/ обосновава извод на въззивния съд, че
процесните вземания, представляващи главница по договор за кредит и лихва за
периода 18.12.2009 г.- 7.07.2017 г., към датата на подаване на исковата молба
на 28.07.2017 г. не са погасени по давност, тъй като по отношение на тях не е
изтекъл визираният в чл.110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок.
Безспорно
е по делото, че относно горепосочените вземания, както и относно останалите
вземания- предмет на първоинстанционното решение /за които въззивна жалба от
ответника не е подадена/, в заповедно производство по гр.д.№ 56163/ 2009 г. на
СРС, ГО, 35 състав, са издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника И.Г.Д.. Предвид издаването на заповедта на
7.01.2010 г. и изпълнителния лист на 25.08.2010 г., следва да се приеме, че възражение
по чл.414 ГПК от длъжника не е подадено и съответно- заповедното производство
не е преобразувано в установително по чл.422 ГПК, за което няма твърдения, нито
доказателства по делото.
Въз
основа на издадения на 25.08.2010 г. изпълнителен лист първоначално на 27.12.2011 г. е образувано изпълнително дело № 4296/ 2011 г. на ЧСИ С.Я.- с peг.№ 844 на КЧСИ и район
на действие-
Л.2 на Реш. по гр.д.№
13385/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
СГС /перемирано/, а в последствие на 29.06.2017 г. е образувано изпълнително дело № 20178440402154 по
описа на същия ЧСИ Ст. Я.- с peг.№ 844 на КЧСИ и район на действие- СГС. И
двете молби на взискателя „Д.К.Б.” АД за провеждане на принудително изпълнение съдържат
упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ и искания за прилагане на конкретни изпълнителни
способи спрямо имуществото на длъжника И.Д..
По
първото изпълнително дело- от 2011 г., на длъжника И.Д. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, връчена му на 17.01.2012 г., и са предприети
изпълнителни действия, като е наложен запор върху трудовото му възнаграждение в
„Е.М“ и върху банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД. Запорното
съобщение до посочения работодател е получено на 12.01.2012 г., като с писмо от
16.01.2012 същият е уведомил ЧСИ, че ще прави месечни запорни вноски, каквито
са извършвани ежемесечно през периода 29.02.2012 г.- 4.09.2012 г. Плащания от
дружеството по сметката на ЧСИ са извършени и през м.08. и м.09.2012 г.,
независимо от отправеното до ЧСИ уведомление, че Д. вече не е служител на
същото, считано от 11.07.2012 г., след която дата не биха могли да правят
месечни запорни вноски към ЧСИ.
С
молба от 9.12.2013 г. взискателят е поискал да бъде извършен „опис на движими
вещи на адреса на длъжника И.Д.“. Последваща молба със същото искане е подадена
от взискателя на 1.04.2016 г. С постановление на ЧСИ от 10.05.2016 г. същата е
оставена без уважение, като е наложен запор върху банковите сметки на длъжника
в „Банка ДСК“ АД, а впоследствие са извършени и други действия по изпълнението.
С
Постановление от 15.06.2017 г., при констатация, че считано от 9.12.2013 г.
взискателят не е предприел действия за събиране на претендираните суми, ЧСИ е
прекратил изпълнителното производство по изп. дело № 4296/ 2011 г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Второто
изпълнително дело- под № 20178440402154 на ЧСИ Ст. Я.- с peг.№ 844 на КЧСИ и
район на действие- СГС, е образувано въз основа на подадена от ответника „Д.К.Б.”
АД- взискател, писмена молба от 29.06.2017 г. Молбата съдържа упълномощаване по
чл.18 ЗЧСИ и искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи спрямо
имуществото на длъжника Д., като запори на движими вещи, в т.ч. автомобили,
запори на вземанията на длъжника, запор на банковите му сметки, възбрана върху
недвижими имоти.
С
постановление на ЧСИ от 29.06.2017 г. са наложени запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „Т.Д.“, запор върху вземането му,
получавано в качеството на управител на „В.Д.Б.“ ЕООД, запор върху
дружествените му дялове във „В.Д.Б.“ ЕООД, запори върху банковите му сметки в
четири банки, а също и възбрана върху недвижим имот- апартамент в гр. София.
Неоснователен, при така установената
по делото фактическа и правна обстановка, е наведеният от ищеца И.Д. довод
/чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесното главнично вземане, представляващо
дължима главница по договор за кредит, и на процесното акцесорно вземане за
лихва /мораторна/, тъй като по отношение на тях предвиденият в закона общ 5-
годишен давностен срок /чл.110 ЗЗД/ не е изтекъл и вземанията не са погасени по
давност.
Посочените
вземания са съдебно признати с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена на 7.01.2010 г. и влязла в сила към 25.08.2010 г., когато е
издаден изпълнителният лист, въз основа на който са предприети действия по
принудителното им събиране първоначално по изп. дело № 4296/ 2011 г. на ЧСИ Ст.
Я.- с peг.№ 844 на КЧСИ /перемирано/, а в последствие по изп. дело №
20178440402154 на същия ЧСИ Ст. Я.- с peг.№ 844 на КЧСИ.
Според
приложените писмени доказателства последното поискано от взискателя „Д.К.Б.” АД
изпълнително действие, насочено към движимите вещи в жилището на длъжника,
датира от 9.12.2013 г., която дата е посочена от ЧСИ и при извършването на
преценка за настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Считано от тази дата-
9.12.2013 г., до датата на образуване на второто изпълнително дело при ЧСИ Я.-
на 29.06.2017 г., предвидената в чл.110 ЗЗД 5- годишна погасителна давност не е
изтекла, поради което и вземанията не са погасени по давност.
За
начална дата на приложимия давностен срок, определена съобразно даденото в т.10
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК, тълкувателно разрешение,
според което „когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“, следва да
бъде приета 9.12.2013 г., поради което и към 29.06.2017 г. визираният по- горе
5- годишен давностен срок не е изтекъл, вследствие на което и събираемото
вземане е останало дължимо и по отношение на него валидно принудително
изпълнение би могло да бъде осъществено. Без правно значение за прилагане
последиците на погасителната давност е дали съдебният изпълнител е издал
постановление за прекратяване на изпълнителното производство или не, тъй като
перемпцията при посоченото прекратително основание настъпва по право. Ако се е
осъществил съставът на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, започва да тече нова погасителна
давност- съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД.
Във
връзка с наведените във въззивната жалба на ответника доводи следва да се
отбележи и следното: Съгласно чл.116, б."б" ЗЗД давността се прекъсва
с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността
не се счита за прекъсната. Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се
прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Подаването на
заявление за издаване на заповед по реда на чл.410 и чл.417 ГПК е уредено като
част от изпълнителния процес, не е част от исковия процес, поради което и не
прекъсва погасителната давност за вземанията. Разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗЗД са изключителни и доколкото заявлението по чл.410 или чл.417 ГПК не поставя
началото на исков процес, нито на
изпълнителен процес, то нито прекъсва,
нито спира
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 13385/ 2020 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
погасителната давност за вземанията /в този
смисъл т.10 и т.14 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК/. Прекъсването и
спирането на погасителната давност /както и на придобивната давност/ е свързано
с предявяването на иск /вкл. иска по чл.422 ГПК/, какъвто в настоящия случай,
поради липсата на подадено от длъжника възражение срещу заповедта за
изпълнение, не е предявен от кредитора, поради което и материално- правни
последици като прекъсване и спиране на погасителната давност в случая не са
настъпили /в този смисъл ТР от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4 /2013 г. на ВКС-
ОСГТК- т.9/.
В
случая заявлението по чл.410 ГПК и издаването на изпълнителен лист на 25.08.2010
г.- въз основа на издадената от СРС заповед за изпълнение, не са прекъснали
погасителната давност за вземанията. Погасителната давност се прекъсва с
предприемането на изпълнителните действия, като в хода на принудителното
изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на
взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните
действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане
на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на
вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан
и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от
третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на
давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не
са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването
на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък
от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК-
т.10/.
По
изп. дело № 4296/ 2011 г. погасителната давност за процесните вземания последно
е била прекъсната на 9.12.2013 г., поради което и при подаването на молба за
образуване на изпълнително дело № 2017844 0402154 на 29.06.2017 г. общият 5-
годишен давностен срок не е изтекъл, съответно вземанията не са погасени, а
искът за признаване несъществуването им неправилно е уважен с обжалваното
решение. Дори да се приеме, че на посочената дата давността не е била
прекъсната, преди нея, но в рамките на 5- годишния давностен срок са извършени
други действия от естество да прекъснат давностния срок, като плащането по
специалната сметка на ЧСИ- при реализацията на изпълнителен способ: изпълнение
/запор/ върху трудовото възнаграждение на длъжника, въз основа на което са
правени ежемесечни вноски от работодателя му през периода 29.02.2012 г.-
4.09.2012 г. Последните две вноски са направени, независимо от уведомлението до
ЧСИ, че поради прекратяване на трудовото правоотношение с Д. на 11.07.2012 г.
други плащания от работодателя към ЧСИ няма да бъдат извършени. Последното
извършено преди това плащане датира от 3.07.2012 г., от която дата до
29.06.2017 г. давностният срок също не е изтекъл.
Предвид
изложеното, тъй като към датата на образуване на изпълнително дело №
20178440402154 по описа на ЧСИ Ст. Я.- с peг.№ 844 на КЧСИ, на 29.06.2017 г. и
респ. към датата на образуване на настоящото съдебно производство /28.07.2017
г./, изпълняемото право за сумата 1 000 евро-
главница
по договор за кредит, и за сумата 773.26 евро- законна лихва за периода
18.12.2009 г.- 7.07.2017 г., не е погасено по давност и е съществувало,
предявеният от И.Д. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен, а постановеното от
СРС решение следва в тази част да бъде отменено.
С
оглед изложеното, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора- относно процесните вземания- предмет на подадената от
ответника въззивна жалба, постановеното от СРС решение като неправилно в
обжалваната част следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено
решение за отхвърляне на предявения от И.Д. отрицателен установителен иск по
чл.439,
ал.1 ГПК за признаване недължимост на горепосочените суми /главница и лихва за
забава/,
за които е издаден изпълнителен от лист от 25.08.2010 г. по гр.д.№ 56163/ 2009
г. на СРС, ГО, 35 състав, въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
07.01.2010 г. и е образувано изп. дело № 20178440402154/ 2017 г. на ЧСИ С.Я.е
рег.№ 844 и район на действие- СГС, поради погасяването им по давност, като
неоснователен.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна
дължи да заплати на дружеството- въззивник сумата 100 лв.- разноски за
въззивното производство /за юриск. възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
24.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 51871/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 171 състав, в обжалваната част,
в която по предявен от И.Г.Д. /ЕГН **********/ отрицателен установителен иск по
чл.439,
ал.1 ГПК е признато за установено, че И.Г.Д. /ЕГН **********/ “не дължи на „Д.К.Б.”
АД /ЕИК ******/ сумата 1
000 евро, или по курса на БНБ 1955.80 лева- главница по договор за кредит, сключен между „Д.К.Б.”
АД, и лихва за периода от 18.12.2009 г. до 07.07.2017 г. в размер на 773.26
евро, или по курса на БНБ- 1 512.36 лева, за които суми е издаден изпълнителен от лист от 25.08.2010 г. по гр.д.№ 56163/ 2009 г. на СРС, ГО,
Л.4 на Реш. по гр.д.№
13385/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
35 състав, въз основа на Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 07.01.2010 г. и е образувано изп. дело №
20178440402154/ 2017 г. на ЧСИ С.Я.е рег.№ 844 и район на действие- Софийски
градски съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.Д.
/ЕГН **********/ срещу „Д.К.Б.” АД- *** /ЕИК ******/ отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че И.Г.Д. /ЕГН **********/
не дължи на „Д.К.Б.” АД /ЕИК ******/ сумата 1 000 евро /с левова равностойност 1 955.80 лева/- главница по договор
за кредит, и сумата 773.26 евро /с левова равностойност 1 512.36 лева/- лихва
за периода от 18.12.2009 г. до 07.07.2017 г., за които суми са издадени Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 7.01.2010 г. и изпълнителен лист от 25.08.2010
г. по гр.д.№ 56163/ 2009 г. на СРС, ГО, 35 състав, и е образувано изп. дело №
20178440402154 на ЧСИ С.Я.- с рег.№ 844 и район на действие- СГС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.Г.Д. /ЕГН **********/
да заплати на „Д.К.Б.” АД- *** /ЕИК ******/
сумата 100 лв. /сто лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 51871/ 2017 г. на СРС, І ГО, 171 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.