Решение по дело №2372/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на П. Г. М., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Марица, ул. „25-та“ № 1, чрез адвокат Л. К., срещу принудителна административна мярка по принудително задържане на пътното превозно средство рег. № [рег. номер], марка Мерцедес, извършено на 20.04.2023 г. с техническо средство „скоба“, приложена от контролни органи при общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, за която е съставен констативен протокол № 0123040/20.04.2023 г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на принудителната мярка. Жалбоподателят поддържа, че не е извършил нарушение на правилата за паркиране и престой. Сочи, че е лице с трайни увреждания, за което обстоятелство е била поставена карта за инвалидност на таблото на автомобила. Поддържа се, че поради наличието ограничен брой места за паркиране на превозни средства, обслужващи хора с увреждания, е бил принуден да паркира собствения си автомобил на друго свободно място в района на болнично заведение, което е следвало да посети по предписание на лекар. Иска се отмяна на оспореният акт и присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично, представлява се от адв.К., която излага аргументи за отмяна на оспорената ПАМ и претендира разноски по делото в общ размер на 480 лева.

Ответникът по жалбата – А. Н. не се явява, представлява се от адв.А., който излага аргументи за недопустимост на жалбата и иска производството да бъде прекратено.

Ответникът по жалбата – Л. А. не се явява и не се представлява.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима и подадена от имащо право и интерес от обжалването лице. По отношение липсата на представени доказателства за собственост на автомобила от жалбоподателката следва да се посочи, че действително към жалбата и в хода на съдебното производство такива не са представени. Видно от оспорения Констативен протокол обаче като водач на автомобила, спрямо който е приложена ПАМ е посочена П. М.. Това е достатъчно обстоятелство, за да се приеме наличието на правен интерес от оспорването на приложената ПАМ от жалбоподателката.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и въз основа на приложената административна преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На дата 20.04.2023 г., в 11:47 часа, след установяване на нарушение, блокиращите оператори – Л. А. и А. К., в качеството на длъжностни лица при ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, съставили констативен протокол № 0123040/20.04.2023 г., в който отразили извършено действие по принудително блокиране на пътно превозно средство рег. № [рег. номер], марка Мерцедес, с водач П. М., извършено на 20.04.2023 г. на [улица]. Според съдържанието на протокола за установяване на нарушението са направени пет броя снимки. Протоколът е подписан от водача и посочените длъжностни лица.

Според приложените към протокола снимки лек автомобил с рег. № [рег. номер] на дата 20.04.2023 г. в 11:50 часа е паркирал отляво до тротоар. На таблото на автомобила е поставена карта за инвалидност.

Според представената към преписката схема на вертикална сигнализация, в участъка от [улица], заключен с кръстовищата на [улица]и [улица], отляво са предвидени места за паркиране на превозни средства, сигнализирани със знак „Синя зона“ и указателна табела за принудително преместване на спрелите в нарушение превозни средства.

Съгласно справка от ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, в посочения участък са осигурени два броя места за паркиране на автомобили, обслужващи хора с увреждания. В близост са налични още места: по [улица]бр.; по [улица]бр.; [улица]бр. и [улица]бр.

С решение на ТЕЛК – Пловдив от 16.03.2023 г. на П. Г. М. е определена 80 % инвалидност с водеща диагноза колон сигмоидеум. На лицето е издадена карта № 67/31.03.2022г. за паркиране на хора с трайни увреждания от кмета на община Пловдив, по модел на Европейската общност, валидна до 01.03.2024 г.

В хода на съдебното производство при първоначалното разглжедане на делото като свидетел е разпитан И. Г. Д., във фактическо съжителство с П. М., който сочи къде и защо е бил паркиран автомобила на процесната дата. Макар св.Дарбоклиев да е косвено заинтересован от изхода на делото, показанията му не се оборват от други доказателства по делото. Именно с оглед на това и съдът кредитира с доверие показанията му.

В ход на настоящото производство са представени схеми за разположение на паркоместа, обозначени с табела Д21 за хора с увреждания, както и снимка от ъгъла на улиците „Йордан Йовков“ и „Иван Андонов“ в [населено място].

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 27 от Наредбата, принудителното задържане на МПС чрез използване на техническо средство тип „скоба“ се извършва само от звеното на общината, определено със Заповед на кмета на общината на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.

Според чл. 99, ал. 3 от ЗДвП Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 13, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

В чл. 26, ал.1 от Наредбата е определено, че ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“ може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“. Правилата за т.нар. „Синя зона“ са определени в Раздел втори на Глава Втора „Зони за платено и безплатно паркиране“ от Наредбата. В чл. 11, ал. 1 от Наредбата са определени правилата относно заплащането за паркиране в „Синя зона“. А съгласно чл. 13 от Наредбата, дейностите по продажба на билетите, талоните за паркиране, предоставянето на SMS-услугата и паркинг автомати, както и всички други дейности по обслужване на зоната, заедно или поотделно, могат да се извършват от общинската администрация чрез нейно звено или чрез възлагане на външен изпълнител.

Със Заповед № 22ОА-2347 от 05.10.2022 г на Зам.кмет на Община Пловдив са определени длъжностните лица - служители от ОП „Паркиране и репатриране“, които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране – „скоба“ на ППС по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Според пункт II от заповедта, определените служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за принудително задържане тип „скоба“, на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.

Независимо от заповедта, в Раздел III на Глава Трета – „Контролни органи“, и по-конкретно в чл. 35, ал. 2 от Наредбата са посочени осъществяващите контрол по наредбата органи, които по т. 3 /редакция от 18.06.2015г./ използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство, като в чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредбата е конкретизирано, че контролът по наредбата се осъществява от Кмета на Община Пловдив или чрез определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица.

Звеното е определено със заповедта по чл. 27 от Наредбата, но след като Общински съвет - Пловдив е регламентирал ясно процедурата за контрол по наредбата, посредством видове ПАМ и органи, които могат да прилагат мерките на административна принуда, следва извод, че определени длъжностни лица следва да издават КП за ПАМ.

Според Наредбата е необходимо не само определяне на звено от кмета на общината със заповед, което може да извършва поставяне на „скоба“ по смисъла на чл. 27, но и определяне на конкретни длъжностни лица отново от кмета на общината /аргумент от чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 3 от Наредбата/. Изискването на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е спазено, спазено е и изискването на чл. 35, ал.1, т.1 във вр. с чл. 35, ал.2, т.3 от Наредбата, установено от приетата по делото Заповед № 22ОА-2347 от 05.10.2022 г на Зам.кмет на Община Пловдив., в която са посочени Л. А. и А. К., а в КП са посочени като „блокиращ екип“.

За липса на компетентност, би могло да се говори само и единствено, ако служителите от ОП „ПР“ не заемаха тази длъжност, не са определени в нарочна заповед на Кмета на община Пловдив, действали са извън пределите на своята териториална компетентност или пък изобщо не са били служители на ОП „ПР“, хипотеза, която в случая изобщо не е налице.

Според приетия по делото списък на улиците "синя зона" [улица]попада в обхвата на „синя зона“. От трето неучастващо по делото лице – ОП „Организация и контрол на транспорта“ е представена схема на наличната вертикална и хоризонтална пътна сигнализация по [улица], включващ административен адрес №19, където в случая жалбоподателят е паркирал и по този въпрос няма спор. Според чл. 99, ал.2 от ЗДвП, местата за платено паркиране в населените места за определени часове от денонощието се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В случая, установено от графичните материали, приети по делото, мястото където автомобилът е паркиран в "синя зона" на [улица]е обозначено с пътни знаци.

В настоящия случай, правната регламентация на въведено почасово платено паркиране се съдържа в НРСППППСТГП - Раздел II. "Зони за платено и безплатно паркиране". В чл. 10, ал.1 от НРСППППСТГП е посочено, че на територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране /„Синя зона”/ в определени часове на денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон от 08.30 до 17.30 часа, като таксуването се определя съобразно действителното време на паркиране в зоните за паркиране, като същото не може да бъде за по-малко от един час. Съгласно ал.2 от същата разпоредба за паркиране в „Синя зона” се заплаща цена в размер определен с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, с изключение на електрически превозни средства /ЕПС/, паркирали до зарядна колонка за ЕПС и намиращи се в режим на зареждане от същата. По делото няма данни, а и не се твърди процесният автомобил да е електрически, да е спрял до зарядна колонка за ЕПС и да е в режим на зареждане.

Съгласно чл.11 ал.1 от НРСППППСТГП, установяване на заплащането и контрола на действителното времетраене на паркирането в „Синя зона” става с билет от инкасатор, с предварително закупен от водача талон, чрез изпращане на кратко съобщение на мобилен оператор (SMS), чрез таксуване от паркинг-автомат, с представен пропуск за домуващи, с разрешително за предплатена услуга, с карта издадена при условията на чл. 17 от настоящата наредба или по друг начин, определен със Заповед на Кмет на община Пловдив.

Съгласно чл. 15, ал. 8 Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив при недостиг на паркоместа "Инвалид", паркирането на автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на паркомясто се извършва при режим на почасово платено паркиране.

От приетите по делото писмени доказателства и конкретно от представените схеми за разположение на паркоместа, обозначени с табела Д21 за хора с увреждания се установява, че на [улица]няма такива паркоместа. Това оборва изпратената при първоначалното разглеждане на делото справка (л.40 от приобщеното адм.дело № 1255/2023 г.) за наличие на 2 бр. места предназначени за хора с увреждания на [улица]. Констатират се обаче налични такива паркоместа на съседни улици – „Йордан Йовков“, „Радецки“, „Захари Стоянов“ и „Любен Каравелов“.

Съставения по приложената мярка констативен протокол съдържа данни за мястото на извършване на нарушението, което е включено по реда на чл. 10, ал. 3 от Наредбата от компетентния орган - Общински съвет Пловдив в обхвата на „Синя зона” на [населено място].

Ответникът е представил схема на вертикална сигнализация в процесния пътен участък, от която се потвърждава констатацията, че оспорващият е паркирал в „Синя зона“, за която предварително са указани условията и редът за паркиране. Представения по преписката снимков материал също кореспондира на установената фактическа обстановка.

По делото не се спори, че жалбоподателят е паркирал автомобила си в „Синя зона“ на паркомясто, което не е било обозначено за ползване от хора с увреждания, за чието ползване не е заплатил дължимата такса. При липсата на спор по тези релевантни за фактическия състав на административната принуда обстоятелства се явява безспорно доказана констатация на контролните органи за извършено нарушение.

Не се повдига спор и по обстоятелството, че в процесния участък са били принципно осигурени места, обозначени със знак Д21–"Инвалид” - места за безплатно паркиране на ППС, съобразно изкисването на чл. 15, ал. 1 от Наредбата. Обстоятелството, че същите не са именно на [улица]и са били заети не изключва общия режим за платено паркиране в „Синя зона“, който в случая се явява приложим и за оспорващия. Причините, довели до конкретния случай, макар свързани с насрочено посещение в медицинско заведение, не се установяват като такива от извънреден порядък. От показанията на разпитания свидетел се установява, че г-жа М. няма затруднения с опорно-двигателния апарат, поради което паркирането в непосредствена близост до лечебното заведение не се е явявало от крайна необходимост. Не на последно място, безплатното ползването на паркомясто, обозначени със знак Д21–"Инвалид”, също е ограничено в рамките на три часа, след изтичането на които ползвателят дължи заплащане на такса.

Изрично следва да се посочи, че не е необходимо паркоместата, обозначени със знак Д21 да са точно на [улица], където е бил паркиран автомобилът, може да се намират и на съседните улици, като представената схема - извадка от Генералния план за организация на движението на [населено място] е за улици и за части от улици където има обозначени със знак Д21 паркоместа за паркиране.

Следва да се посочи, че генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Тоест, след като се установява административно нарушение да е извършено при яснота по главните въпроси (къде, кога, от кого и при какви обстоятелства), са налице и материалноправните основания за налагане на административна принуда.

В случая мярката не се явява в нарушен и принципът за съразмерност (чл. 6 от АПК), доколкото с нея не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

По делото не се претендират разноски от ответната страна, поради което и такива не следва да бъдат присъждани. С оглед изхода на делото неоснователно е искането на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, петнадесети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на П. Г. М., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Марица, ул. „25-та“ № 1, чрез адвокат Л. К., срещу принудителна административна мярка по принудително задържане на пътното превозно средство рег. № [рег. номер], марка Мерцедес, извършено на 20.04.2023 г. с техническо средство „скоба“, приложена от контролни органи при общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, за която е съставен констативен протокол № 0123040/20.04.2023 г.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.