Решение по дело №151/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник на Група „Охранителна полиция“ в РУ – Кубрат при ОД на МВР – Разград, действащ чрез упълномощен главен юрисконсулт С. М., против Решение № 10 от 23.04.2025г., постановено по АНД № 37/2025г. по описа на Районен съд - Кубрат в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е отменено НП № 23-0290-000534 от 15.05.2024г. на Началник на Група „Охранителна полиция“ в РУ – Кубрат при ОД на МВР – Разград. С отмененото НП на В. Б. К. от [населено място], обл. Р., на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата и по същество се поддържат съображения за незаконосъобразност на съдебното решение поради неправилна оценка на доказателствата, което е довело до формиране на неправилни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено Наказателното постановление. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – В. Б. К. от [населено място], обл. Р., чрез упълномощен адв. Р. П., АК – Разград, в писмен отговор и пред съда оспорва жалбата и моли оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила. Счита за правилни изводите на съда за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Прави възражения, част от които са поддържани и във въззивното производство относно допуснати процесуални нарушения при издаване на Наказателното постановление поради неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, формални пороци във връзка с прилагането на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, несъблюдаване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанията, както и липса на анализ от наказващия орган относно наличието на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Също заявява претенция за присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че жалбата е основателна и предлага въззивното решение да бъде отменено и постановено ново решение, с което касационният съд да потвърди Наказателното постановление. Счита, че районният съд е следвало да извърши собствен анализ на доказателствата по делото, а е изградил мотивите си изцяло по съображенията в Постановлението за отказ да се образува наказателно производство на прокурора от РП - Разград, ТО – Кубрат. Счита, че е безспорно установено извършеното административно нарушение, поради което правилно е била ангажира отговорността на нарушителя с издаденото НП.

Към настоящото дело е присъединено и ЧКАНД № 169/2025 год. по описа на Административен съд - Разград, образувано по частна жалба на В. Б. К. чрез упълномощения адв. Р. П., АК – Разград против Определение № 74 от 15.05.2025 г., постановено по АНД № 37/2025 г. по описа на РС – Кубрат, с което в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 63д ЗАНН е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 10 от 23.04.2025 г. в частта за разноските. Счита, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не е направено от надлежна страна във въззивното производство, поради което съдът не е имал служебно задължение да прави преценка в тази насока. Освен това съдът е следвало да съобрази размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа вместо да прилага Наредбата за заплащането на правната помощ. Моли Определението на РС – Кубрат да бъде отменено, като бъде изменено или допълнено въззивното решение в частта за разноските и ответната страна да бъде осъдена да заплати пълния размер на направените от жалбоподателя разноски от 600.00 лева.

По частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като счита обжалваното определение за законосъобразно, а присъденото адвокатско възнаграждение - съответно на фактическата и правна сложност на делото, и справедливо с оглед обичайните процесуални действия, извършени от адвоката. Моли в тази връзка частната жалба да бъде отхвърлена.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба против решението на РС – Кубрат, както и частната жалба, са допустими. Подадени са от надлежни страни в процеса, в съответните срокове - по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. за частната жалба - по чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и срещу съдебни актове, подлежащи на касационен контрол.

Разгледана по същество, касационната жалбата е основателна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348), като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл. 220 АПК).

От фактическа страна е установено, че на 19.10.2023г., около 17:00 часа, в с. Беловец, обл. Разградска, по ул. „Васил Левски“, полицейски служители от РУ – Кубрат спрели за проверка управляван от В. Б. К. лек автомобил, марка и модел "Сеат Алтеа", който нямал поставени регистрационни табели на определените за това места. При извършената проверка констатирали, че водачът е сам, автомобилът е с неустановена собственост и не е регистриран по надлежния ред.

Водачът обяснил, че автомобилът е докаран предния ден от Германия и предприел пътуване от дома си до автосервиз за отстраняване на техническа повреда и подготовка на автомобила за регистрацията му в определения за това срок.

При посочените обстоятелства на водача бил съставен АУАН, серия GA, № 1019823 от 19.10.2023г. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поради управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Този АУАН бил надлежно предявен на водача и подписан без възражения.

С мотивирана резолюция № 23-0290-М000112 от 24.10.2023г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство било прекратено като материалите по водената преписка били изпратени на Районна прокуратура – Разград с мнение за образуване на досъдебно производство с оглед на данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. С прокурорско Постановление от 29.02.2024 г. по преписка вх.№ 3743/23г. на РП – Разград, проверка рег.№ 290 ЗМ 330/23г. по описа на РУ - Кубрат, било отказано образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер по преценка, че деянието не съставлява престъпление и преписката е върната за приключване на административнонаказателното производство.

Така въз основана на материалите по приключилата проверка на РП – Разград, ТО – Кубрат, е издадено на 15.05.2024г. обжалваното НП, с което за вмененото административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на В. Б. К., на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца. В НП изрично са описани обстоятелствата по водената проверка и постановеното Прокурорското постановление за отказ за образуване на досъдебно производство с препращане на административнонаказващия орган, като преписката е постъпила обратно в РУ – Кубрат с вх.№ 290000-1921 от 06.03.2024г.

В производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН обжалваното НП е отменено с решението на Районен съд – Кубрат като незаконосъобразно. Съдът обсъдил, че както престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, така и нарушението по чл. 140 ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл, поради което преценил, че основанието, на което е отказано образуването на наказателно производство и е прекратена прокурорската преписка, е основание за прекратяване и на административнонаказателното производство, образувано срещу въззивния жалбоподател със съставянето на предявения му АУАН от 19.10.2023 г. Направен е извод, че липсата на обективна и субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно. Като съображения за този извод съдът възприел изцяло мотивите по Прокурорското постановление за отказ за образуване на наказателно производство, като отграничил релевантните факти при преценката за прилагане на прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, както следва: 1/ не е установено управление на МПС по пътищата за обществено ползване по см. на чл. 140 ЗДвП, тъй като автомобилът е задвижен за кратко време от дома на В. К. до автотехническа работилница в същото село, за отстраняване на техническа повреда; 2/ автомобилът е внесен от чужбина предния ден – на 18.10.2023 г., поради което собственикът В. К. е разполагал с 1- месечен срок за регистрирането му; 3/ не са налице данни за субективен елемент на посоченото престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

Въз основа на горното РС- Кубрат отменил Наказателното постановление, като осъдил ОД на МВР – Разград да заплати на В. Б. К. деловодни разноски в размер на 200.00 лева – част от платеното от него възнаграждение на един адвокат. По отношение на присъдените разноски съобразил, че е налице своевременно направено от ответната страна възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение от 600.00 лева, като делото не е с фактическа и правна сложност, изискваща специални усилия за реализиране на правото на защита, съответно опровергаване на обвинителната теза.

С оспореното в настоящото производство Определение № 74 от 15.05.2025 г., в сезирано производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 63д ЗАНН във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, РС – Кубрат оставил без уважение молбата на въззивния жалбоподател за изменение на постановеното по делото Решение № 10 от 23.04.2025 г. в частта за разноските. Съдът преценил, че в случая е неприложима Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, приемайки, че тя противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС, съобразно Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22г. По този начин е направен извод че дължимото възнаграждение следва да бъде определено, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като се отчете, че делото е с минимален материален интерес, проведено е едно открито съдебно заседание и жалбата е уважена не по съображения и доводи, изложени в нея.

Касационната инстанция приема, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

Категорично се установи по делото, че административнонаказателното производство срещу В. Б. К. е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно – въз основа на отказ на прокурора да образува досъдебно производство и препращането му на административнонаказващия орган (АНО). Съответно, оспореното НП е издадено в изпълнение задължението на АНО по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да се произнесе по преписката и по негова собствена преценка след проверка на доказателствата и направените възраженията да направи изводи относно наличието на извършено адм. нарушение и основания за санкционирането на нарушителя. По същия начин и в производството по обжалване на НП районният съд дължи произнасяне по законосъобразността на оспорения акт след изпълнение на задълженията си за комплексна служебна проверка на събраните по делото доказателства и собствени анализ относно установените факти, без да е обвързан от констатациите и мотивите в постановлението на прокурора за отказ от образуване на досъдебно производство.

В процесния случай Районен съд – Кубрат не е изпълнил това свое задължение. По този начин е направил необосновани изводи за настъпването на правнорелевантните факти, изведени единствено и само въз основа на мотивите от прокурорското постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. При постановяване на решението си съдът не е осигурил разкриване на обективната истина чрез всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Следва да се отбележи в тази връзка, че всички факти, описани както в постановлението на прокурора, така и в Решението на РС – Кубрат, относно начина на придобиване на процесния автомобил и причините за предприетото пътуване с автомобила, са възприети единствено и само въз основа на дадените от водача обясненията, без да са проверени тези факти и без да са събирани каквито и да било подкрепящи доказателства. По този начин както твърдението, че автомобилът е внесен предния ден от Германия, така и поводът, поради който нарушителят е предприел управлението на МПС - за отстраняване на техническа повреда, на кратко разстояние от дома му, са останали напълно недоказани. Ето защо, при непълно установена фактическа обстановка, съдът е приложил и закона неправилно.

Всъщност, възприетата от АНО фактическа обстановка на нарушението не е опровергана нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на въззивното производство. Самият водач също не оспорва факта, че е управлявал нерегистрирано МПС, с неустановена собственост и без поставени на определите за това места табели с регистрационни номера.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП вменява на водачите на МПС (без значение дали са техни собственици или не) задължението да управляват по пътищата само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Игнорирането на посоченото задължение се санкционира от нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда за нарушителя - водач адм. наказания „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „Глоба“ от 200 до 500 лева. При преценка на събраните доказателства се налага еднозначният извод, че с поведението си В. Б. К. от обективна и субективна страна е извършил вмененото нарушение, поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Управлявания от него автомобил нито е имал поставени на определените за това места регистрационни номера/табели, нито е бил регистриран по надлежния ред.

Като правоспособен водач той е длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при проявеното от негова страна противоправно поведение. Като не е съобразил поведението си с изискването на закона, същият съзнателно и виновно, е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на виновния нарушител. Нито обстоятелството, че е управлявал автомобила на кратко разстояние и за кратък период от време, нито фактът, че управлението е предприето в срока за регистрация на новопридобития автомобил, извиняват поведението му, респ. не го освобождават от отговорност. Отделен е въпросът, че описаните обстоятелства изобщо не са доказани, обсъдено по-горе.

В случая са налице всички характеристики на соченото нарушение, като в тази насока не се констатираха съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които биха довели до накърняване правото на защита и отмяна на наказателното постановление. Нарушението е описано в НП в необходимата пълнота, с всички негови съставомерни признаци за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Районният съд необосновано не е обсъдил направените от въззивния жалбоподател възражения, част от които се поддържат и в касационното производство.

Във връзка с процедурата по издаване на процесното Наказателно постановление № 23-0290-000534 от 15.05.2024г., с оглед приобщените в хода на административнонаказателното производство доказателства, касационната инстанция установи, че същото е издадено от компетентен орган по чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в предвидената от ЗАНН форма и съдържание – чл. 57 - описано е нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, правилно установена нарушената разпоредба на закона и правилно въз основа на нея е приложена санкционната норма, с оглед на което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, включително и такива, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

От формална страна, неоснователно е възражението за неспазване на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. В случая позоваването на съставения АУАН не опорочава НП до степен, обосноваваща неговата отмяна. В съдържанието на НП изрично е посочено, че то е издадено въз основа на прокурорското постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство и изпратените от прокурора материали, като е приложен реда по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

При това положение е неоснователно и възражението за неспазване на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Този едномесечен срок за произнасяне по административнонаказателната преписка, освен че е инструктивен и неспазването му не преклудира възможността за завършване на производството по налагане на административно наказание с издаването на наказателно постановление, но този срок е и неприложим в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

В тази хипотеза е от значение административнонаказателното производство да е проведено в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който в случая е спазен. Приложение намира Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК, според което възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която забранява на административнонаказващите органи да образуват административнонаказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи е без значение и предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на акт, установяващ нарушението, тъй като акт не се съставя – чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

При наличието на основанията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН срокът за издаване на наказателно постановление тече от влизане в сила на прокурорското постановление, тъй като същото замества АУАН. В случая, не са налице данни кога е влязло в сила постановлението на РП – Разград, но предвид това, че от издаването му – на 29.02.2024г. до издаването на НП – на 15.05.2024 г. е изминал срок от около два месеца и половина, то е спазена и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Неоснователни са и доводите на ответника по касационната жалба относно наличието на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Вярно е, че след постановяване на въззивното решение е последвало Решение № 4 от 30.04.2025 г. по конст. дело № 29/2024 г. на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в частта "28 и" е обявена за противоконституционна. В решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г., Конституционният съд на Република България е решил, че: "По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. "

Горното означава, че с обявената противоконституционност се възстановява възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН и спрямо нарушенията по ЗДвП, т. е. на института на маловажния случай (вж. легалната дефиниция на това понятие по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН). Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.

В случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. За конкретния случай не се установиха фактически обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид административни нарушения. Поведението на водача застрашава интереси, защитени от правото и конкретно – установения ред на държавно управление във връзка със Закона за движение по пътищата. Деянията, свързани със спазване на правилата за движение по пътищата, се отличават с висока степен на обществена опасност. За нарушаването на тези правила законодателят е предвидил строги наказания, като целта на закона е да се опазват живота и здравето на участниците в движението и да се улеснява тяхното придвижване – чл. 1, ал. 2 ЗДвП. Сами по себе си краткият период, през който нерегистрираният автомобилът е управляван, както и изминатото късо разстояние, не са обстоятелства, които да правят случая маловажен. Подобни факти, освен, че не бяха доказани, но и самото преустановяване на управлението на нерегистрирания автомобил не е по собствени на водача подбуди, а се явява пряк резултат от извършената му полицейска проверка. Следва да бъде съобразена и обществената опасност на дееца - предвид дисциплината му като водач на МПС, като видно от приложената Справка за нарушител/водач същият има множество НП и електронни фишове за налагане на глоби.

С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че В. Б. К. е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, което е доказано от обективна и субективна страна, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на виновния нарушител.

Наложените наказания са в минималния размер, предвиден от закона, при което неоснователни са и възраженията за неспазване на изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Очевидно, при определяне на тези минимални наказания АНО е взел предвид, че не са налице отегчаващи обстоятелства, въз основа на които би могъл да определи по-тежко, допустимо от закона, наказание. С оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност те да бъдат намалени по размер или заменени по вид.

Във връзка с гореизложеното, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК, атакуваното решение на Районния съд – Кубрат да бъде отменено като издадено при неправилно приложение на материалния закон, респ. Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно – да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да се уважи. Същият е представляван по делото от упълномощен юрисконсулт, поради което и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от по 80.00 лева за всяка инстанция – в минималния нормативно установен и съобразен с фактическата и правна сложност на конкретния случай, или обща сума от 160.00 лева.

Респ., неоснователна се явява и частната жалба на В. Б. К. против Определението на РС - Кубрат, с което в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 63д ЗАНН е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 10 от 23.04.2025 г. в частта за разноските. Предвид изхода на делото, то претенцията за присъждане на разноски в полза на въззивния жалбоподател, респ. ответник по касация, е неоснователна, поради което и обжалваното определение, се явява правилно и законосъобразно, като краен резултат.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Разград

ОТМЕНЯ Решение № 10 от 23.04.2025г., постановено по АНД № 37/2025г. по описа на Районен съд - Кубрат в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е отменено НП № 23-0290-000534 от 15.05.2024г. на Началник на Група „Охранителна полиция“ в РУ – Кубрат при ОД на МВР – Разград, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановлениие (НП) № 23-0290-000534 от 15.05.2024г. на Началник на Група „Охранителна полиция“ в РУ – Кубрат при ОД на МВР – Разград, с което на В. Б. К. от [населено място], обл. Р., на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В. Б. К., [ЕГН], от [населено място], обл. Р., ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Разград сумата от 160.00 (сто и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение на две съдебни инстанции.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 74 от 15.05.2025 г., постановено по АНД № 37/2025 г. по описа на РС – Кубрат, с което в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 63д ЗАНН е оставена без уважение молбата на В. Б. К. от [населено място], обл. Р., за изменение на постановеното по делото Решение № 10 от 23.04.2025 г. в частта за разноските.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.