Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети септе***и през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2517/2020 г. по описа на Районен съд
- ***, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д.И.Д., чрез адвокат ***, срещу
*** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 181, ал. 1 З***
и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата
от 4 320 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в
размер на 120 лева за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 25.02.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 648,92 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода от 01.02.2017 г. до 24.02.2020 г.
По твърдения в исковата молба, от 1998 г. ищецът е държавен
служител в ***, като със ***г. на Министъра на *** е преназначен като държавен
служител в ****** – ***, считано от 01.02.2017 г. Ищецът сочи, че в периода от
01.02.2017 г. до настоящия момент е заемал длъжността „***“ в Сектор „***“ към
Отдел „****** – ***. Заявява, че до 31.01.2017 г. му е изплащана ежемесечно
левовата равностойност на полагащата се храна на служителите в ***, съгласно
чл. 181, ал. 1 З***, като след тази дата такава равностойност не му се заплаща,
съгласно текста на чл. 142 З***. Твърди се, че във всички издавани от ***заповеди
за определяне на левовата равностойност на храна, същата е в размер на 120
лева, като в заповедите, издавани след 01.01.2017 г., не е предвидено същата да
се заплаща за служителите в ***, което противоречи на чл. 181, ал. 1 З***.
В открито съдебно заседание и в представената писмена защита процесуалният
представител на ищеца изразява становище за основателност на предявените искови
претенции, поради което моли същите да бъдат уважение и претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в процесния
период от 01.02.2017 г. до настоящия момент ищецът е заемал длъжността „***“ в Сектор „***“ към Отдел „****** – ***. Твърди, че
основание за ежемесечно заплащане на левовата равностойност за храна на
служители от *** е разпоредбата на чл. 181, ал. 1 З*** и издадените въз основа
на същия текст заповеди на министъра, като в същите не е предвидено на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 З*** да се заплаща такава
равностойност с размер за процесния период от 120 лева. Сочи се, че до
02.02.2017 г. ищецът е имал право да получава левовата равностойност за храна.
Твърди се, че по силата на пар. 69 от ПЗР на ЗИДЗ*** правоотношенията на
държавните служители в *** се преобразуват в служебни такива по Закон за
държавния служител, а последният не предвижда предоставяне на служителите на
храна или на левовата й равностойност. Заявява се, че този извод се подкрепя и
от разпоредбата на чл. 181, ал. 4 З***, като липсва нормативно основание за
включване на допълнителни възнаграждения, извън лимитативно изброените в чл.
67, ал. 7 от Закон за държавния служител. Твърди се от друга страна, че
левовата равностойност за храна е включена в индивидуалната основна заплата на
ищеца.
В открито съдебно заседание изразява становище за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че в
периода от 01.02.2017 г. до момента страните са били в служебно правоотношение, по
което ищецът е работил на длъжност „***“ в Сектор
„***“ към Отдел „****** – ***; че в процесния период от 01.02.2017 г. до
31.01.2020 г. ответникът не е заплащал на ищеца отделно от основната му заплата
левова равностойност за храна; както и че
месечният размер на левовата равностойност за храна през процесния период е 120
лева.
Спорните по делото въпроси са единствено от правен характер и са свързани с това дали по отношение на статута
на държавните служители по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния
служител се прилага единствено последният или същият е приложим в случаите,
когато в Закона за Министерство на вътрешните работи не са предвидени
изключения относно статута на лица със служебно правоотношение, както и кои са
служителите на ***, на които се полага храна или левовата й равностойност,
съгласно З*** и подзаконовите нормативни актове, свързани с неговото прилагане.
По иска с правно
основание чл. 181, ал. 1 З***:
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 З***, статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда
със Закона за държавния служител и
с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл.
190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон.
Посоченият текст следва да бъде тълкуван
систематично с разпоредбата на чл. 1 З*** като обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, уреждащ принципите, функциите, дейностите, управлението и
устройството на *** (***) и статута на служителите в него. В този смисъл, същата се отнася и за държавните служители по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 2 З***, а Законът за държавния служител е приложим относно статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 З***
единствено при липсата на изрично специално правило в З***,
което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните
служители по чл. 142, ал.
1, т. 2 З*** от
приложното му поле би противоречало на основните принципи на управление на
държавната служба в ***, посочени в чл. 141 З***.
На следващо място, разпоредбата на чл. 181, ал.
1 З*** не
съдържа ограничение относно служителите от системата на ***, на които следва да
се осигури храна или левовата ѝ равностойност. Не води до противен извод Наредба № ***г.
за условията и реда за осигуряване на храна или левовата ѝ равностойност на служителите на ***.
В чл. 1 от същата е посочено, че с нея се определят условията и редът за
осигуряване на храна или левовата ѝ равностойност на служителите на *** по чл. 142, ал.
1, т. 1 и 3 З*** и
по § 86 от Преходните и Заключителните разпоредби на ЗИД на З***.
Законът обаче не делегира на ***да определя кои лица следва да получават храна или парична
равностойност, а единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се определят
условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал.
1-3 З*** /ал. 4 на чл.
181 З***/.
В този смисъл, за определяне кои лица имат право на безплатна храна или левова й равностойност съдът
следва да изходи единствено и само от З***.
Освен буквалното и граматическо тълкуване на чл. 181, ал.
1 З***, съдът взе
предвид и принципите на управление на държавната служба в *** и най-вече - тези за забрана за
дискриминация и обективност. Предложеното
от ответника тълкуване на закона би поставило
дългогодишни държавни служители от системата на *** в неравностойно положение
спрямо други служители, които са назначени по трудово правоотношение, респективно по служебно
правоотношение по З***. Още повече, според § 69 от
ПЗР на З*** (в
сила от 01.02.2017 г.), служебните правоотношения на държавните служители в ***, за които се
прилага § 86 от ЗИД на З***
и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни
служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на
тези от Медицинския институт на *** и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се
преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата
на влизане в сила на този закон. На тези служители, на които по силата на
закона правоотношенията се преобразуват на служебни такива по Закона за държавния служител, също се дължи левова равностойност на храната по чл. 181, ал.
1 З*** /аргумент от § 69, ал. 6 от
ПЗР на З***/. В този смисъл, З*** изрично
урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията
със служителите в такива по чл. 142, ал.
1, т. 2 З*** се
дължи левова равностойност за неосигурена храна. Същото следва да бъде и разрешението при сключването
на служебно правоотношение по чл. 142, ал.
1, т. 2 З*** след
проведен конкурс, предвид разпоредбата на чл. 181, ал.
1 З*** и
справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата
на З***.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че на ищеца в качеството на служител по чл. 142, ал.
1, т. 2 З*** се
дължи хана или нейната левова равностойност. Ответникът не твърди и не доказа в производството да е предоставил храна или да е изплатил левовата ѝ равностойност на ищеца за
процесния период.
Наредба № ***г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата
ѝ равностойност на служителите на ***, ***г. на министъра на вътрешните
работи, Заповед № ***г. на ***и Заповед ***г. на ***касаят единствено
служителите на *** по чл. 142, ал.
1, т. 1 и 3 и ал. 3 З***.
Доколкото обаче съдът намира, че се дължи левова равностойност за
неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал.
1, т. 2 З*** и
предвид липсата на правна уредба относно нейния размер, следва по аналогия
съответно приложение да намерят именно правилата на посочените подзаконови
нормативни актове.
Поради изложеното и на основание чл. 4 от Наредбата от 01.07.2015 г. във връзка със заповедите
на Министъра на вътрешните заповеди, на ищеца за процесния период се дължи ежемесечно
левова равностойност за неосигурена храна в размер на 120 лева. Или дължимото обезщетение за неосигурена храна за 36 месеца е в размер на претендираната сума от 4 320 лева. С оглед на това, искът е основателен в пълния си размер и следва да бъде уважен изцяло.
Като законова последица върху главницата следва да се присъди и законната
лихва от дата на предявяване на исковете – 25.02.2020
г. до окончателното изплащане на задължението.
По иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД:
С
оглед забавата на ответника при изпълнение на паричното му задължение за
заплащане на полагащата се левова равностойност на храна, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца се дължи и обезщетение за забава
върху неизплатената сума от общо 4 320 лева, поради което и акцесорният
иск е доказан по основание.
Съдът, като съобрази определения с ПМС № 426 от 18 деке***и 2014 г. размер
на законната лихва и като използва програмен продукт Апис Финанси, изчисли, че
дължимата лихва за забава, начислена върху главницата за периода от падежа на
всяко дължимо месечно задължение до предявяване на исковете, възлиза общо на 648,92
лева. Следователно искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло в
размера, в който е предявен.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени и направените от същия съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - *** и дължимата държавна такса по уважените искове в размер общо на 222,80 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ****** - ***,
с адрес: град ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** IV, сумата от 4 320 (четири хиляди триста и двадесет) лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер на 120
лева за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска – 25.02.2020 г. до окончателно изплащане на вземането,
както и сумата от 648,92 (шестстотин
четиридесет и осем лева и деветдесет и две стотинки) лева – обезщетение за забава, начислено за периода от падежа на всяко дължимо месечно задължение до 24.02.2020 г.
ОСЪЖДА ****** - ***,
с адрес: град ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** IV, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща извършени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ****** - ***,
с адрес: град ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – ***, сумата от 222,80 (двеста двадесет
и два лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща дължимата държавна такса и разноски за производството, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: