№ 32763
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110108103 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.
В. М., ЕГН **********, против „МАГДАК“ ЕООД, ЕИК ***, с посочено
правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на
труда, чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда.
Твърди се, че на дата 18.03.2023 г. ищецът и ответникът сключили
трудов договор № 1043/18.03.2023 г., по силата на който служителят бил
назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен камион 12 и повече тона“.
Поддържа, че за целия период на отношенията с ответника, включително
подписване на трудов договор и други документи, били извършени
дистанционно. Сочи, че извършваните курсове били международни, като
организацията на работа в транспортната фирма е при извършен превоз в
съответствие с пробяганите километри да се заплащат по 0,46 стотинки на
километър пробег. Твърди, че за изминатото разстояние попълвал пътен лист и
отчет, като по желание на работодателя изпращал пътните листове по ЕКОНТ
или ги оставял на бензиностанция „Тип“ в гр. Видин. Посочва, че указанията
във връзка с изпълнение на служебните задължения били извършвани по
вайбър от работодателя, чиито представители са ***.
Счита, че на работника се дължи и трудово възнаграждение в
уговорения от работодателя размер, като по отношение на шофьорите при
международни автомобилни превози, съгласно чл. 32, ал. 1 от НСКСЧ,
единната ставка на полагащите се командировъчни пари се обвързва с
изминатите километри на база заповед на ръководителя на предприятието.
Заявява, че на дата 13.12.2024 г. при изпълнение на служебните му задължения
е трябвало да натовари стока в Гърция и да я разтовари в Англия. Поддържа,
че практиката на дружеството е стоката да се товари от служители на
съответния склад, като шофьорът на камиона, който я превозва няма
ангажимент към товареното. Изтъква, че на адреса за разтоварване в Англия
служителите отказали да го извършват, тъй като палетите са се разместили и
го изпратили в друг склад, където било извършено пренареждане на стоката,
1
което струвало 1327 евро, след което се върнал на първоначалния адрес за
разтоварване и оставил стоката. Заявява, че във връзка с този курс му било
съобщено от работодателя, че застрахователят му отказал да заплати сумата в
размер на 1327 евро и същата му била удържана от полагащото му се
възнаграждение. Твърди се, че на дата 16.04.2024 г. по банковата му сметка
били преведени 516 лева. Изтъква, че цялата кореспонденция, касаеща
курсовете се осъществявала по вайбър.
Излагат се доводи, че на дата 04.06.2024 г. бил командирован с
автомобил с рег. № ***** и ремарке **** до Солун, като по – късно се върнал
със служебния автомобил до София, след което тръгнал за Атина с автомобил
с рег. № *** и ремарке ***, като изминал общо 2174 километра и
работодателят отказал да му заплати сумата в размер на 1170 лева. Поддържа,
че с оглед на некоректното отношение на неговия работодател, поискал да
прекрати трудовото му правоотношение, като изпратил молба в този смисъл, а
работодателят му изпратил отговор по вайбър, че не му харесва молбата и
същата не е била изготвена правилно. Изтъква, че трудовото му отношение
било прекратено със Заповед № ***/25.09.2024 г., на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 от КТ. Поддържа, че не е получил заплащане за извършения курс през
месец юни 2014 г., както и че неправомерно му е удържана посочената по –
горе сума в размер на 2674 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да му заплати дължимите, но незаплатени суми в размер на 3844 лева, ведно с
обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г., ведно със
законна лихва.
Във връзка с изпълнение на указания, дадени с Разпореждане №
27643/13.02.2025 г. ищецът депозира уточнителна молба с вх. № 104400 от
25.03.2025 г. Уточнява, че искът се счита предявен за сумата в размер на
3765,39 лева, която представлява сбор от сумата 2595,39 лева,
представляваща неправомерно удържани и незаплатени от работодателя за
курс през месец февруари 2024 г. до Англия, сумата от 1170 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение за курс през месец юни 2024 г.
до Гърция.
Заявява, че по отношение на иска за заплащане на обезщетение за
ползване на платен годишен отпуск за 2023 г. обезщетението е в размер на 780
лева, като същото е изчислено на база 20 неизползвани дни платен годишен
отпуск, при средно 20 работни дни в месеца, а за 2014 г. обезщетение в размер
на 780 лева, изчислено на база 20 неизползвани дни платен годишен отпуск,
при средно 20 работни дни в месеца.
Във връзка с изпълнение на указания, дадени с Разпореждане №
52890/28.03.2025 г. ищецът депозира уточнителна молба с вх. № 159255 от
07.05.2025 г. Заявява, че предявява иск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за
сумата в общ размер на 1560 лева, представляваща обезщетение за
неизползван годишен отпуск за общо 40 дни, обхващащи периода 2023 г. –
2
2024 г. включително, съответно 20 дни за 2023 г. и 20 дни за 2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумите.
Уточнява, че искът по 215, ал. 1 КТ следва да се счита предявен за
сумата в размер на 3765,39 лева, като частичен от пълния размер от
7432,12 лева или по 97,79 лева на ден съобразно Приложение № 3 към чл. 31,
ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.
Изтъква, че общият брой командировъчни дни са 76, а именно 70 дни за
периода от 13.02.2024 г. до 09.06.2024 г. с автомобил марка DAF с рег. №
***** и ремарке ***, както и за 6 дни за периода от 04.06.2024 г. до 09.06.2024
г. с автомобил с рег. № ***** и ремарке **** и автомобил с рег. № *** и
ремарке ***.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, който счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Не
оспорва съществувалото трудово правоотношение между „Магдак“ ЕООД и И.
В. М., както и че последния е освободен със Заповед № 915/25.09.2024 г.
Оспорва твърдението, че съществува договореност за заплащане на 46
стотинки на километър пробег, тъй като в командировъчните заповеди няма
подобен вид вписвания. Поддържа, че на работника са били изплащани точно
и навреме по личната му банкова сметка служебни пари за покрИ.е на пътни
разходи по време на изпълнение на международен превоз работна заплата и
командировки. Сочи, че на ищеца са били изплатени всички работни заплати,
като са му били предоставени фишове за работна заплата. Сочи, че
уговореното в трудовия договор възнаграждение в размер на 780 лева било
увеличавано от страна на работодателя при нормативна промяна на МРЗ в
страната. Изтъква, че трудовото възнаграждение се изплащало в срок до 25
число на месеца, следващ месеца на полагане на труд съобразно определения в
трудовия договор размер и командировъчни пари в размер, определен във
всяка конкретна заповед за командировка. Посочва, че в началото на
изпълнение на командировка в чужбина, работникът получавал служебни
пари и авансова сума от командировъчни пари в размери, съобразно маршрута
и времетраенето на командировката. Твърди, че в края на всяка командировка
в чужбина, работникът е длъжен да представи пътен лист,
разходооправдателни документи, отчет за извършената командировка, както и
документи придружаващи транспортирания товар без забележки в тях от
страна на товарополучателите. Поддържа, че въз основа на представените
документи се изчислявала общата сума за командировъчни пари, от която се
прихваща изплатеният аванс и се възстановяват надплатени служебни пари.
Заявява, че при приключване на трудовото правоотношение в счетоводството
на дружеството е извършено изравняване на авансово платени суми с
действително отработени дни. Изтъква, че са били изплатени изцяло всички
дължими суми по процесните превози, съобразно представени от работника
отчети и разходооправдателни документи. Сочи, че трудовото
правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325 от
3
КТ. Посочва, че ищецът изцяло е употребил полагащият му се платен годишен
отпуск, като е ползвал и неплатен годишен отпуск и отпуск поради временна
нетрудоспособност. Твърди се, че поради неявяване на работа без основателна
причина, работникът е воден в самоотлъчка за периода от 10.06.2024 г. до
24.09.2024 г., като след прекратяването на договора, от счетоводството на
дружеството извършили необходимите изравнителни изчисления, като не
били установени начислени, но неизплатени трудови възнаграждения или
обезщетения за командировка към работника.
С оглед изложеното се моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца.
Претендират се разноски по делото.
Съдът намира представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства за допустими, относими и необходими, поради
което същите следва да бъдат приети по делото.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещ се от доказване фактът, че
ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 1043/18.03.2023 г., въз основа на който служителят бил назначен на
длъжност „шофьор тежкотоварен камион 12 и повече тона“, като
правооношението между страните било прекратено със Заповед №
915/25.09.2024 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Съдът намира за допустимо, относимо и необходимо направеното
доказателствено искане от страна на ищеца за назначаване на съдебно
счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба
въпроси.
По отношение на доказателственото искане на ищеца, на основание чл.
190, ал. 1 от ГПК да бъде задължен ответникът да представи по делото
личното трудово досие на ищеца, същото следва да се остави без уважение,
доколкото с отговора на исковата молба писмените доказателства са
своевременно представени от страна на ответника.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.10.2025 г. от
09:15 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като на страните се
връчи препис от настоящото разпореждане.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения
доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени
обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДОПУСКА на основание всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата
молба, като въпрос 5 се преформулира по следния начин. „Да определи броя
на неизползвания платен годишен отпуск на ищеца за 2023 и 2024г. ( до
24.09.2024г.) и определи неговия размер“, при депозит в размер на 600 лв.,
вносим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, на основание чл. 190
ГПК, да бъде задължен ответника да представи по делото заверено копие от
цялото трудово досие на ищеца.
УКАЗВА на Ищеца в едноседмичен срок да посочи банкова сметка,
която да представи по делото.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Обстоятелства от които произтичат претендираните права и възражения:
Фактическите твърдения на страните по делото са изложени в
обстоятелствената част на определението.
Правна квалификация на предявената претенция:
По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че предявените искове като основание и
размер, т.е. той следва да докаже, че е полагал труд при работодателя и
размерът на дължащото му се трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, плащането на ищеца на трудово
възнаграждение за срока на действие на трудовия договор.
По иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ.
5
В тежест на ищеца е да докаже броя дни, за които не е ползвал платен
годишен отпуск, както и размера на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези
обстоятелства, включително и че претендираното обезщетение е заплатено.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на
правния спор, предмет на делото!
В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна; ръководи се от
медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално
обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на
оптимално решение на спорните въпроси.
НАПЪТСТВА на основание чл.140, ал.3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото
и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6