Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 741 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С
решение № 20240670 от 31.10.2020 г., постановено по гр. д. № 75551/2019 г. по
описа на СРС, I ГО, 50 състав, е отхвърлен предявеният иск от Д.Г.Б. срещу „К.И.И.Б.“ ЕАД, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК - за признаване за установено, по отношение
на „К.И.И.БГ“ ЕАД, че Д.Г.Б. не дължи принудително
изпълнение на сумата от 4 436, 49 лв. – главница, 2 785, 79 лв. – законна лихва
за периода 17.02.2011 г. – 17.10.2019 г. по изпълнителен лист от 01.12.2011 г.,
издаден по т. д. № 3392/2011 г. по описа
на СГС и предмет на изп. Д. № 1557/2019 г. по описа
на ЧСИ К.П., рег. № 824 на КЧСИ. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, сумата от 100
лв. – съдебни разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Д.Г.Б., с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че процесното вземане е погасено
по давност. Неправилно решаващият съд е приел, че давността е прекъсната с
подаване на молба за образуване на изпълнително дело на 22.08.2012 г. и новата погасителна давност е започнала да
тече на 24.03.2015 г., когато е прекратено изп. д. №
7953/2012 г. на ЧСИ М.Б., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като докато
трае изпълнителното производство давност не тече, съгласно ППВС № 3/1980 г.
Погасителната давност може да бъде прекъсната с предприемането на валидно
изпълнително действие. Позовава се на нарушение на местната подсъдност, което
прави изпълнителните действия недопустими. Счита, че неправилно решаващият съд
е приел, че приложение намира чл.427, ал.1, т.2 ГПК, която регламентира
насочване на изпълнението върху вземания на длъжника към трето лице. С оглед на
това давностният срок не е прекъснат с подаване на
молба за образуване на изп. д. № 7953/2012 г. на ЧСИ М.Б..
Неправилно решаващият съд е приел, че ТР № 2 от 26.06.2015 г. има действие от
деня на неговото постановяване и до този момент е релевантно ППВС № 3/1980 г.,
което противоречи на формираната съдебна практика. Неправилно решаващият съд е
приел също така, че последното валидно изпълнително действие е извършено на
24.03.2013 г., когато е наложен запор. Счита, че последното валидно
изпълнително действие е налагането на запор на 27.09.2012 г. До образуване на второто изпълнително дело на
20.08.2019 г. е изтекла 5 – годишната давност. Първата давност не е спряла да
тече до изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а новият давностен срок е започнал да тече от извършване на
последното валидно изпълнително действие по първото изпълнително дело. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба от ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че 26.06.2015 г.
приложение намира ППВС № 3/1980 г. След
този момент е обявено за загубило сила. Съгласно формираната съдебна практика последващите тълкувателни решения нямат обратно действие
като първоначалните такива и тяхното прилагане започва от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.
Счита, че решаващият съд правилно е преценил фактите по делото и е съобразил
формираната съдебна практика. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Ищцата твърди, че на
01.12.2011 г. е издаден изпълнителен лист от СГС, ТО, VI-2 състав, ро т. д. № 3392/2011 г., въз основа ан
подлежащо на изпълнение решение № 83 от 17.02.2011 г. по в. Д. № 83/2011 г. на
Арбитражен съд. Ищцата е била осъдена
солидарно с Б.Н.К.да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 4 436, 49 лв., ведно
със законната лихва от деня на постановяване на решение № 83 от 17.02.2011 г.
по а. д. № 83/2011 г. на Арбитражен съд, разноски в арбитражното производство в
размер на 100 лв. и разноски в размер на 456, 19 лв. в производството по издаване
на изпълнителен лист. С договор за цесия от 08.08.2018
г. „П.К.Б.“ ЕООД е прехвърлил вземането си на ответника. Въз основа на
издадения изпълнителен лист по молба на ответника е било образувано изп. Д. № 20198240401557 по описа на К.П., рег. № 824 на
КЧСИ с район на действие Пловдивски окръжен съд. Поканата за доброволно
изпълнение е връчено на ищцата на 03.10.2019 г. за сумата от 4 436, 49 лв. –
главница, 2 785, 79 лв. – законна лихва за периода 17.02.2011 г. – 17.11.2019
г. Счита, че първото валидно изпълнително действие е извършено през 2019 г.,
когато вземането е погасено по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че не му дължи сумата от 4 436, 49 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 17.02.2011 г. до изплащане на вземането, определена
в размер на 2 785, 79 лв. в поканата за доброволно изпълнение., като погасено
по давност. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага
съображения, че процесните вземания не са погасени по
давност. Счита, че процесните вземания са надлежно
прехвърлени в полза на дружеството от първоначалния кредитор, като ищцата е
надлежно уведомена за извършената цесия. Към датата на образуване на изп. д. № 7953/2012 г. по описа на ЧСИ М.Б. е действало
ППВС № 3/1980 г. На основание чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД погасителна давност не
тече докато трае изпълнителния процес.
До приемане на ТР от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОКГТК, с
което посоченото ППВС е обявено за изгубило значение, в хода на изпълнителния
процес давност не е текла, независимо дали да били предприети или не
изпълнителни действия. С оглед на това
погасителната давност би било погасено по давност на 26.06.2020 г. В условията на евентуалност поддържа, че в
изпълнителното производство да извършвани множество изпълнителни действия,
които са прекъсвали давността. На
22.08.2012 г. е образувано изп. д. № 7953/2012 г. по
описа на ЧСИ М.Б. в молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по т.18
ЗЧСИ. На 19.09.2012 г. до длъжника е
била изпратена покана за доброволно изпълнение, както и са били изпратени запорни съобщения. На 24.04.2013 г. е постъпила сумата от
482, 73 лв. от банковата сметка на ищцата в „Юробанк
И Еф Джи България“ АД. Изпълнителното
дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 20.08.2019 г. Въз
основа на молба от взискателя е образувано ново
изпълнително дело № 1557/2019 г. по описа на К.П., по което са извършвани
изпълнителни действия. Счита, че процесните вземания
не са погасени по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
На 01.12.2011 г. е издаден
изпълнителен лист от СГС, VI-2 състав, по т. д. № 3392/2011 г., въз основа на
решение № 83 от 17.02.2011 г. по в. д. № 83/2011 г. на Арбитражен съд, като Д.Г.Б.
и Б.Н.К.са осъдени солидарно да заплатят на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 4 436, 49
лв. – главница, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение
до окончателното погасяване на задължението., сумата от 100 лв. – разноски по
арбитражното производство, както и сумата от 456, 19 лв. – разноски в
производството по издаване на изпълнителен лист.
На 02.12.2008 г. между „П.К.Б.“
ЕООД е ответницата е сключен договор за револвиращ
заем № ********** за сумата от 1 805 със срок за връщане от 36 месеца, при месечна
погасителна вноска от 109 лв.
Между „П.К.Б.“ ЕООД – цедент и „К.И.И.БГ“ ЕАД – цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който цедентът ще прехвърли и продаде при
условията на договора определените от цедента
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно Приложение № 1а
Информация за вземания към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г., представляващо неразделна част от договора,
както и представеното извлечение, процесното вземане
е сред прехвърлените в полза на ответника.
С приложение № 6
потвърждение за заплащане на цената за прехвърляне на вземания цедентът е потвърдил плащане на цената за прехвърляне на
вземания.
По делото е представено
пълномощно от цедента в полза на цесионера да уведоми длъжниците,
посочени в Приложение № 1А към договора за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. от името на цедента,
съгласно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Ответникът е изпратил
уведомление за прехвърляне на вземания от името на „П.К.Б.“ ЕООД, с което е
уведомен за прехвърляне на вземането от 6 845, 32 лв., ведно с принадлежностите
му по силата на договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018
г.
Въз основа на посочения по
– горе изпълнителен лист от 01.12.2011 г. и по молба от „П.К.Б.“ ЕООД, на
22.08.2012 г. е образувано изп. д. № 8387953/2012 г.
по описа на ЧСИ М.Б., срещу Д.Г. Б.и Б.Н.К..
На 19.09.2012 г.,
28.09.2012 г. са изпратени запорни съобщения до
различни банки за задължението на ищцата.
На 24.04.2013 г. е
постъпила по сметка на ЧСИ М.Б. сумата от 482, 73 лв. от сметка на ищцата в „Юробанк И Еф Джи България“ АД.
На 16.10.2012 г. е
постъпила сумата от 5, 06 лв. от същата банка от сметка на съдлъжника
Б.Н.К., на 31.05.2013 г. е постъпила сумата от 383, 02 лв., на 20.08.2013 г. е
постъпила сумата от 173 лв., на 14.10.2013 г. – 68 лв., на 07.11.2013 г. – 68
лв., на 05.12.2013 г. – 33 лв.
На 26.09.2018 г. е
депозирана молба от „К.И.И.БГ“ ЕАД за конституиране
като взискател по делото. В нея се съдържа искане за
насрочване на опис на движимите вещи, находящи се в
дома на длъжника. На основание т.18 ЗЧСИ
е възложено на съдебния изпълнител да извършва всички необходими действия за
нормалния ход на изпълнителното производство.
На 27.11.2018 г. „К.И.И.Б.“ ЕАД е отправил искане за връщане на представения по
делото изпълнителен лист, тъй като изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
На 17.05.2019 г. на взискателя е върнат изпълнителен лист от 01.12.2011 г.
По молба на „К.И.И.Б.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 28.08.2019 г.
е образувано изп. д. № 20198240401557 по описа на ЧСИ
К.П. срещу Д.Г.Б. и Б.Н.К..
На 04.09.2019 г. са
изпратени запорни съобщения до банки.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна
проверка въззивният съд установи, че обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото се включва отрицателен
установителен иск за установяване в отношенията между
страните, че ищеца не дължи на ответника исковата сума.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда
защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни
действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил
защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези съображения,
разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство
е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010
г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). Като
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл.439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче
имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи
факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение (определение № 214 от 15.05.2018 г.
по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).
В случая ищцата се позовава на факти
и обстоятелства, настъпили след постановяване на влязлото в сила арбитражно
решение.
Страните не са изложили оплаквания
относно приложения от решаващия съд срок на погасителната давност – 5 години за
главницата, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън
рамките на въззивния контрол и не следва да се
обсъжда по същество.
В на 01.12.2011 г. е издаден
изпълнителният лист въз основа на влязлото в сила решение на арбитражния съд.
От този момент е започнал да тече давностният срок.
Спори се между страните в
производството относно обстоятелството дали задължителните разяснения, дадени с
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС намират приложение от момента на образуване на изпълнителното
производство или след приемането на посоченото тълкувателно решение.
На основание чл.124, ал.1 ЗСВ при
противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се
приема тълкувателно решение от общото събрание на съответната колегия на ВКС
или ВАС.
Поначало първоначално приетите
тълкувателни решения, респ. ППВС имат обратно действие, доколкото даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила. Още от този
момент тълкуваната норма е имала съдържанието, разяснено в тълкувателните
актове. В конкретния случай обаче с цитираното тълкувателно решение е прието,
че ППВС № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила. С последното е разяснено, че
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
ППВС № 3/18.11.1980 година е прието
при действието на ЗУС (отм.), обнародван В ДВ бр. 23/19.03.1972 година. На
основание чл.59 ЗУС (отм.) тълкувателните постановления са задължителни за
съдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи,
актовете на които подлежат на съдебен надзор. ЗУС (отм.) отменен със ЗСВ
(отм.), обнародван в ДВ бр. 59/22.07.1994 година. На основание чл.84, ал.1, т.2 ЗСВ (отм.) общото събраните на съответната колегия на ВКС може да постановява
тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива
съдебна практика, като на основание чл.86, ал.2 от същия закон тези решения са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. В действащия ЗСВ
- чл.130, ал.2, също е предвидено, че тълкувателните решения и тълкувателни
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове
Съгласно разясненията, дадени с
решение 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., на ВКС,
ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от
датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това. Разяснено е, че при постановяването на нов тълкувателен акт за
приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който ще бъдат
прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт.
Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни
за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези
актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да
бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен
акт, който все още не е действащ. С оглед на това последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния
акт се състои от две части. Настоящият съдебен състав възприема изцяло
разрешенията, дадени с посоченото решение на ВКС. С него не се променя
тълкувателното решение на ВКС, а е разгледан въпросът относно действието във
времето на последващо тълкувателно решение, с което е
обявено за загубило сила тълкувателно ППВС, което до момента на постановяване
на тълкувателното решение е било задължително за съдилищата и правните субекти
са съобразявали поведението си приложимите задължителни разяснения на закона.
В разглеждания случай към момента на
приемане на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на 01.12.2011 г. изпълнителен лист, е било висящо. С оглед
разясненията, дадени с ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Спирането
на давността по изпълнителното дело е преустановено от момента на отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 година.
Съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015
г. по т.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В случая на 19.09.2012 г. и на
28.09.2012 г. са изпратени запорни съобщения до
различни банки спрямо банковите сметки на ищцата, а на 24.04.2013 г. е
постъпила сумата от 482, 73 лв. от сметка на ищцата.
В нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
регламентирано, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с
ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т.10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В
случая 2 – годишният срок, следва да се определи считано от 24.04.2013 г.,
когато е извършено последното изпълнително действие, довело до прекъсване на
давността – постъпване на сума от наложен запор спрямо ищцата, като срокът
изтича на 24.04.2015 г. Ето защо на 24.04.2015 г. по силата на закона
изпълнителното производство е прекратено. От този момент започва да тече нов 5 – годишен давностен
срок.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, перемпцията е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение,
както за перемпцията, така и за давността. Това обаче
са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Образуването на изпълнителна дело не е
предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва
предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. Когато молбата за изпълнение
съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също
не е предприемане на принудително изпълнение - такива са наложеният запор и
насочването на изпълнението върху вещи - те ще прекъснат давността, но с ефект
от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която
взискателят отговаря - след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане.
Предвид формираната съдебна практика следва да се приеме, че поисканите
от взискателя след изтичане на 2-годишния срок
изпълнителни действия са довели до прекъсване на давността. Последното действие
на взискателя, довело до прекъсване на давността е
извършено на 26.09.2018 г. по изп. д. № 7953/2012 г.
по описа на ЧСИ М.Б., когато е депозирал молба за налагане на запор върху движимите
вещи на длъжника, а по изп. д. № 20198240401557 по описа на ЧСИ К.П. - депозиране на молба за
образуване на ново изпълнително дело с посочен изпълнителен способ – налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника, на 20.08.2019 г. Тези действия са
предприети преди изтичане на 5 – годишния давностен
срок.
Жалбоподателката поддържа, че ЧСИ М.Б. няма местна компетентност,
поради което предприетите от него изпълнителни действия не могат да доведат до
прекъсване на давността.
На основание чл.266, ал.1 ГПК тези възражения на ищцата са въведени за
първи път едва във въззивното производство, поради
което същите са преклудирани. За изчерпателност е
нужно да се отбележи, че на основание чл.427, ал.1, т.2 ГПК в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция молбата за изпълнение се подава до
съдебния изпълнител, в чийто район се намира постоянният адрес или седалището
на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на
длъжника към него. Предложеното изпълнително действие от взискателя
е запор върху банковите сметки на длъжниците в „Банка
ДСК“ ЕАД. С оглед на това следва да се приеме, че изпълнението е насочено върху
вземания на длъжника към посочената банка, която се явява трето задължено лице,
чието седалище ***.
Според установената от ВКС константна съдебна практика по приложението на
чл. 116, б. „б“ ЗЗД погасителната давност се счита прекъсната с предявяването
на иск от носителя на спорното вземане – кредитора, чрез осъдителен иск (в това
число и насрещен осъдителен иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно производство. Предявяването на
отрицателен установителен иск няма за последица
предвиденото в чл.116, б.“б“ ЗЗД и чл.115 б.“ж“ ЗЗД действие (решение № 235 от
21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО; решение №
57/27.06.2018 г.по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение №
99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение №
705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение №
99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановени по реда
на чл.290 ГПК и др.). Ето защо в случая давността не се прекъсва с депозиране
на исковата молба, поради което крайният момент на давностните
срокове не следва да се свързва с предявяване на иска. Противното би означавало,
че с реализиране на защитата чрез оспорване на вземането от страна на длъжника
по изпълнителното дело, се прекъсва течащата в негова полза погасителна
давност, какъвто не е смисълът на разглежданите норми. Съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Ето защо съдът следва да зачете изтеклата
погасителна давност спрямо главницата, която е настъпила в хода на висящия
процес по предявения отрицателен установителен иск от
длъжника. В случая устните състезания в настоящата съдебна инстанция са
проведени на 08.04.2022 г., към който момент обаче 5 – годишният давностен срок, изчислен от 20.08.2019 г., не е изтекъл
По изложените съображения въззивният съд счита,
че вземанията на кредитора, за които е издаден процесният
изпълнителен лист от 01.12.2011 г. относно главница и лихви, не са погасени по
давност към момента на провеждане на устните състезания в настоящото
производство.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и доколкото ответникът по
жалбата е представляван по делото от юрисконсулт, без явяване в открито съдебно
заседание и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК
следва да му се присъди сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20240670 от 31.10.2020 г., постановено по гр. д. № 75551/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 50 състав.
ОСЪЖДА Д.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв.
С.Ф.М., да заплати на „К.И.И.Б.“
ЕАД, ЕИК ****, с адрес ***, Бизнес център „****, сумата от 50 (петдесет) лв., на основание чл.78, ал.8 вр.
ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.