Протокол по дело №551/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 564
Дата: 14 ноември 2022 г. (в сила от 14 ноември 2022 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20225200500551
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 564
гр. Пазарджик, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20225200500551 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За жалбоподателя „Братя Пашкулеви „ ООД се явява управителя Ангел
Пашкулев и адв.Е. А. – В.., редовно упълномощена. Страната е редовно
призована.
Не се явява представител за ответника „Макбул Инфраструктурно
строителство „ ЕАД, редовно призован.
По делото е постъпила молба от ответника с която моли делото да се
гледа в отсъствие на страната. Да се даде ход на делото. Оспорва въззивната
жалба. Поддържа отговора на въззивната жалба. Няма да сочи доказателства.
Взема становище по съществото на спора.
Адв. А. - В..: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение№ 260352 от 16.11.2021 година, постановено по гр.д.792/2020
година по описа на РС-Пещера, съдът е признато за установено по отношение
на дружество „Братя Пашкулеви „ ООД ,ЕИК ********* , със седалище и
1
адрес на управление град Брацигово,ул.“Иван Хрисчев „ 13 , представлявано
от управителите Ангел Иванов Пашкулев и Димитър Иванов Пашкулев , че
„Макбул Инфраструктурно строителство „ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София ,п.к. 1202, община
Оборище,бул.“Сливница 180 ,ет.4, ап.55 представлявано от управителя
Методи Евтимов Евтимов има валидно и изискуемо вземане в размер на 20
903лв / двадесет хиляди деветстотин и три лева / главница, ведно със
законната лихва върху главницата .считано от 17.12.2019 година до
окончателното изплащане на задължението ,както и сумата от 2955.57 лв.
лихва за забава за периода 26.07.2018 година до 16.12.2019 година , за които
суми е издадена заповед за изпълнение номер 6 от 16.01.2020 година по
ЧГрД1668/2019 година по описа на РС-Пещера и направените по делото
разноски в размер на 477.12 лева.
С допълнително Решение № 260006/ 08.03.2022 година ,постановено по
гр.д.792/2020година по описа на РС-Пещера, съдът е осъдил „Братя
Пашкулеви „ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Брацигово,ул." Иван Хрисчев „ № 13, представлявано от Ангел Пашкулев и
Димитър Пашкулев да заплати на „Макбул-Инфраструктурно строителство
„ЕАД , с ЕИК 130461 680 със седалище и адрес на управление град София, р-
н Оборище, бул."Сливница „ № 180, ет4,ап.55 , представлявано от Методи
Евтимов разноски по ч.гр. 1668/2019 година по описа на РС-Пещера в размер
на 477.12 лева/ четиристотин седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки /
и което съдебно решение е неразделна част от съдебно решение номер 260352
от 16.11.2021 година.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалбаБратя Пашкулеви „ ООД , чрез адв.Е. А. А.-В... Твърди ,че решението е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Районния съд
неправилно бил тълкувал и приложил разпоредбите на ГПК и на чл. 76,ал.1 от
ЗЗД относно поредността на погасяване на задълженията. Обжалваното
съдебно решение е постановено по предявен от ищеца иск по чл.422 от ГПК
след направено от дружество „ Братя Пашкулеви „ ООД възражение срещу
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6 от 16.01.2020
година по реда на чл.410 от ГПК.
Твърди се, че в подаденото до РС-Пещера заявление за издаване на
2
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК ищцовото дружество било
заявило : „ През 2014 година „Братя Пашкулеви „ ООД възложи на „Макбул -
Инфраструктурно строителство „ ЕАД извършването на СМР. За извършената
работа била издадена фактура 265/17.12.2014 година за сумата от 28 675.34
лева. На 17.07.2015 година било извършено частично плащане в размер на
7771.52 лева. На 26.07.2018 година било поискано да се заплати остатъка от
задължението в размер на 20 903.82 лв, която сума още не била заплатена.
И в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК и в исковата молба се твърди, че вземането на ищеца е по фактура
номер 265 от 17.12.2014 година и че фактура номер 264 е закрита тъй като е
заплатена.
Съгласно задължителната съдебна практика и задължителните за
съдилищата разяснения в т. 11 б. на ТР № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. ОСГТК
на ВКС приема, че искът по чл.422 ГПК се разглежда по правилата на общия
исков процес, но с оглед спецификата на това производство и обусловеността
му от издадена в заповедното производство заповед за изпълнение,
неприложими се явяват правилата за изменение на иска почл.214, ал.1 ГПК-
за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение размера на иска. Посочено е, че въвеждането на друго основание,
от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск, но преминаването от установителен към осъдителен иск за
вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, е недопустимо.
Твърди се , че в случая районния съд е допуснал да се въведе друго
основание , от което произтича вземането на ищеца и което е различно от
това посочено в заявлението по чл.410 от ГПК, с което е нарушил
разпоредбите на ГПК. Това нарушение от своя страна е довело до
постановяване на незаконосъобразно съдебно решение. Съдът неправилно
бил тълкувал и приел ,че разпоредбата на чл.76,ал.1 от ЗЗД относно
поредността на погасяване на задълженията не намира приложение в
настоящото производство. Ищцовото дружество било изпълнявало СМР като
подизпълнител по договори, сключени между „Братя Пашкулеви „ ООД и
община Белово. Строителните дейности били извършвани на обект „Мост на
3
река „Марица „ в центъра на село М.. К.. , свързващ Д.. махала с центъра на
селото и на обект „Укрепване на река Яденица , озеленяване кв.64. За
възложените СМР на обект „Мост на река „Марица „ в центъра на село М.. К..
, свързващ Д.. махала с центъра на селото „ на 17.12.2014 година били
издадени фактура 264 / 17.12.2014 година на стойност 102 228.48 лева с
включен ДДС и фактура номер 265 /17.12.2014 годиназа обект „Укрепване на
река Яденица , озеленяване кв.64“ на стойност 28 675.34 лева с включен ДДС
. Още на 18.12.2014 година дружество „Братя Пашкулеви „ ООД било
извършило плащане от банковата си сметка в банка „ОББ“ АД по
разплащателната сметка на „Макбул- Инфраструктурно строителство „ ЕАД в
Първа инвестиционна банка „АД в размер на 35 000 лева. Като основание за
плащане в платежното нареждане било записано, че с тази сума се извършва
цялостно плащане на фактура с номер 265 / 17.12.2014 година в размер на 28
675.34 лева и частично плащане по фактура номер 264 /17.12.2014 година в
размер на 6324.60 лева . В конкретния случай ищцовото дружество се явявало
кредитор, а ответното дружество-,,Братя Пашкулеви „ ООД длъжник.
Съгласно чл.76 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения ,ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките
,може да заяви кое от тях погасява. В платежното нареждане , с което на
18.12.2014 година било извършено плащане от страна на ответното дружество
в полза на ищцовото дружество изрично е посочено ,че се извършва цялостно
плащане по фактура 265 от 2014 година в размер на 28 675.34 лева и
частично плащане по фактура 264 от 17.12.2014 година в размер на 6324.60
лева. Това било установено и от вещото лице изготвило съдебно -счетоводна
експертиза по делото , като на стр.6 вещото лице било коментирало, че в
извлечението от банковата сметка на „Братя Пашкулеви „ ООД било
посочено изрично задължението по коя фактура се заплаща с преведената на
18.12.2014 година парична сума в размер на 35000 лева, а на стр.9, точка пета
от същата експертиза вещото лице било записало ,че в извлечението от
банковата сметка на ищеца на 18.12.2014 година също е записано ,че се
извършва цялостно плащане по фактура 265 от 17.12.2014 година в размер на
28 675. 34 лева и частично плащане по фактура 264 от 17.12.2014 година в
размер на 6324.60 лева. Вещото лице било посочило ,че плащанията са
осчетоводени съгласно Закона за счетоводството, а не така както е посочил
ответника.
4
Твърди се, че съгласно задължителната съдебна практика изборът на
длъжника ,кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва
кредитора. Неправилен бил изводът на съда ,че с тълкувателно решение номер
3 от 27.03.2019 година по тълкувателно дело номер 3 от 2017 година на
ОСГТК на ВКС е прието задължително тълкуване относно частично
изпълнение на парично задължение и редът за погасяването им.
Диспозитивното правило на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на
длъжника, като по този ред се погасяват еднородните задължения,
включително паричните, а условието е да съществуват няколко задължения,
всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и
размер. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на
задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на
длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва
кредитора. В случая, ищцовото дружество било приемало плащанията и ги е
отразявало по реда на възникването им , като не се е съобразило с избора на
длъжника , с което е нарушил нормата на чл.76,ал.1 от ЗЗД. Действително от
ССЕ било видно ,че ответното дружество има задължение към ищцовото , но
то не произтича от фактура номер 265/ 17.12.2014 година въз основа на която
ищецът е поискал за му бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, поради което установителният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен./ В този смисъл е сочи
Решение № 504 от 7.11.2013 г. по гр. д. № 789/2013 г. на III състав на
Окръжен съд - Пазарджик/. Твърди ,че задължението на дружество „ Братя
Пашкулеви „ ООД било по фактура номер 264/17.12.2014 година, която не е
била предмет на заповедното производство .Задължението по тази фактура
било погасено по давност , за което е направено и възражение в откритото
съдебно заседание по делото пред РС-Пещера.
Искането е да се отмени решението като незаконосъобразно и се
отхвърли като неоснователен предявения иск. Претендират се направените по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и
разноските за двете инстанции.
Постъпила е въззивна жалба „ Братя Пашкулеви „ ООД, чрез адв.Е. А.
А.- В.. и срещу допълнителното решение № 260006/ 08.03.2022 година
,постановено по гр.д.792/2020 година по описа на РС-Пещера. Твърди се , че
допълнителното решение също е незаконосъобразно и неправилно, с която се
5
иска неговата отмяна, поради съображения подробно изложени в същата.
Искането е да се отмени и допълнителното решение, по съображения
изложени във въззивната жалба срещу основното решение.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
"МАКБУЛ-ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО" ЕАД. Счита,
постановеното решение за правилно, законосъобразно и е в съответствие с
материалния и процесуалния закон, поради което моли да не се уважава
подадената въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство "Братя Пашкулеви" ООД и оставите в сила така постановеното
решение. Излагат се подробни съображения във връзка с възраженията
изложени във виззивната жалба.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не се сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Адв. А. - В..: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната
жалба. Нямам други доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.А. - В.. : - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба и
отмените решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и
необосновано. Поддържам подробно изложените съображенията във
въззивната жалба, както и в писмените бележки, които представям. Моля да
ни бъдат присъдени разноските по списъкът, който представям.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от пълномощниците на страните списъци по
чл.80 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
6
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,15
часа.



Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7