№ 9734
гр. София, 15.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110164647 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от АЛ. Й. Д., чрез адв. Й.,
срещу Ж. Г. Д..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
съдлъжник заедно бившата му съпруга – ответницата Ж.Д., която била лизингополучател по
договор за финансов лизинг от 28.08.2020 г., предоставен за закупуване на лек автомобил, а
лизингодател било дружеството **** ЕООД. Поддържа, че със сключването на договора
била издадена и проформа фактура в размер на 11 112,01 лв. с ДДС, представляваща
дължима сума за авансова вноска, такса по т. 9 от договора за лизинг и такса за регистрация.
Сумата в размер на 11 112,01 лв. била преведена от ищеца отще на същия ден – 28.08.2020 г.
от собствената му банкова сметка със собствени средства. На 25.09.2020 г. ищецът направил
и първа вноска по договора за лизинг в размер на 505,89 лв. – плащане по фактура №
********** от 02.09.2020 г. – отново със собствени средства. На 22.10.2020 г. ищецът
направил плащане от собствената си банкова сметка в размер на 586,84 лв. по фактура
********** от 02.10.2020 г. На 24.11.2020 г. ищецът отново платил вноската по лизинга,
този път в размер на 507 лева по фактура с № ********** от 03.11.2020 г. Общо заплатените
от ищеца със собствени средства суми по договора за лизинг за периода 28.08.2020 г. –
1
24.11.2020 г. били в размер на 12 716,08 лв., като с ответницата нямали различни уговорки
по повод отношенията им от тези, уредени в чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и на основание чл.
127, ал. 2 ЗЗД ищецът претендира половината от тази сума, а именно 6 358 лв., поради което
моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че на 28.08.2020 г. бил сключен
договор за отдаване на автомобил при условия на финансово-обвързан лизинг с **** ЕООД,
по силата на който на ответницата и ищеца бил предоставен за ползване лек автомобил с
рег. № ****Т, с договорена лизингова цена от 21 729,90 евро без ДДС, платима за срок от 60
месеца при начална вноска от 4 345,98 евро без ДДС и 60 месечни вноски от по 220,98 евро
без ДДС. В качеството на съдлъжник по договора, в условията на солирадност, бил и
ищецът, като договорът бил сключен по време на брака между А.Д. и Ж.Д.. Не оспорва
също така, че издадената от лизингодателя фактура за авансова вноска, такси за одобрение и
такса за регистрация на стойност 11 112,01 лв. с ДДС била заплатена по банков път от
банкова сметка на ищеца. Признава, че от банковата сметка на ищеца били заплатени и
следващите три вноски. Поддържа, че средствата за заплащане на първата фактура и
следващите три вноски не представлявали лични средства на ищеца, а тези средства били
общи на семейството, тъй като: 1/ договорът за лизинг бил сключен по време на брака им и
плащането на посочените вноски било осъществено по време на брака; 2/ решението за
сключване на договор за лизинг на автомобил било взето съвместно от ищеца и ответницата
като съпрузи за задоволяването на нуждите на семейството, което било видно и от факта, че
двамата са съдлъжници по договора; 3/ съгласно трайната съдебна практика всичко закупено
от съпрузите по време на брака с посочената цел било за нуждите на семейството. Важно
било да се отбележи, че вноските за погасяване на лизинга, които ищецът претендира, били
заплатени преди прекратяване на брака с влязло в сила решение за развод – 09.06.2021 г.
Твърди, че част от посочените вноски били заплатени с пари, получени от продажба на два
семейни автомобила. През тези месеци, за които ищецът претендира ½ от заплатените от
него конкретни суми, ответницата е покрила всички останали разходи на семейството за
храна, облекло, обувки, разходи за домакинството, разходи за консумативи, за мобилни
телефони, телевизия, уроци, разходи за гориво. Релевира възражение за прихващане на
евентуално установената в хода на процеса сума (по исковата претенция на ищеца) с
вземането, което ответницата има към ищеца по внесените от нея лизингови вноски в
размер на 8013,45 лв. за периода м.12.2020 г. – м.01.2022 г., а именно ½ - сумата в размер на
4006,73 лв. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност
да извърши съдебно прихващане на исковата претенция на ищеца с вземането на
ответницата към него за сумата в размер на 4006,73 лв., представляващи ½ от заплатените от
Ж.Д. лизингови вноски за периода м.12.2020 г. – м.01.2022 г. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД за осъждане на Ж. Г.
Д. да заплати на АЛ. Й. Д. сумата в размер на 6 358 лева, представляваща ½ от заплатена от
ищеца със собствени средства сума за вноски за периода 28.08.2020 г. - 24.11.2020 г. по
Договор за финансов лизинг № 205217449570/28.08.2020 г., сключен между **** ЕООД, в
качеството на лизингодател, Ж. Г. Д., като лизингополучател и АЛ. Й. Д., в качеството му на
съдлъжник.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
1/ на 28.08.2020 г., по време на брака им, между Ж. Г. Д. - лизингополучател, АЛ. Й.
Д. – съдлъжник, и **** ЕООД, бил сключен Договор за финансов лизинг № 205217449570,
по силата на който бил предоставен за ползване лек автомобил с рег. № ****Т, с договорена
лизингова цена от 21 729,90 евро без ДДС, платима за срок от 60 месеца при начална вноска
от 4 345,98 евро без ДДС и 60 месечни вноски от по 220,98 евро без ДДС;
2/ издадената от лизингодателя фактура за авансова вноска, такси за одобрение и
такса за регистрация на стойност 11 112,01 лв. с ДДС била заплатена по банков път от
банкова сметка на АЛ. Й. Д.;
3/ от банковата сметка на ищеца били заплатени и следващите три вноски за периода
м.08.2020 г. – м.11.2020 г.;
4/ на 09.06.2021 г. бракът между АЛ. Й. Д. и Ж. Г. Д. бил прекратен с влязло в сила
решение.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
С оглед отделените безспорни факти, съдът няма задължение за разпределяне на
доказателствена тежест на ищеца.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна тежест е да докаже по делото пълно и главно
правоизключващите си възражения, релевирани в отговора на исковата молба, в това число,
че: 1/ заплатените от ищеца суми били общи семейни средства; 2/ е покрила останалите
разходи на семейството.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест по възражението за
прихващане е да докаже по делото пълно и главно факта, че за периода м.12.2020 г. –
м.01.2022 г. е заплатила лизингови вноски по договора за лизинг в общ размер на 8013,45
лв.
3
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищеца гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане, който да даде показания относно обстоятелството
какви уговорки са имали страните по делото по отношение закупуването на лек автомобил
през м.08.2020 г.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищеца гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане, който да даде показания относно посочените в
отговора на исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в отговора на
исковата молба, при депозит в размер на 350,00 лв., вносими от ищеца по депозитна сметка
на съда, в 1-седмичен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Илк. Н. Г., която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след внасяне на определения от съда депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно – счетоводна експертиза, тъй като фактите за установяване на които е направено
искането са безспорни по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответницата да се връчи на ищeцa, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
4
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2022 г., от
14:10 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5