Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 894
гр. Пловдив, 09.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5969/ 2018г., по описа на
РС- Пловдив, IV- ти наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.Т.Т., ЕГН
********** против Наказателно постановление № 18- 1030- 003671 от 21.05.2018г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което
на С.Т.Т., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 /двеста/ лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
ограничаващи възможността на жалбоподателя да се защити. Поддържа се, че
наказващият орган се е произнесъл по случая, без да целта да извърши пълно,
всестранно и обективно разследване. Моли се атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не изпраща упълномощен процесуален представител.
Депозира писмено становище, в което сочи, че поддържа така подадената жалба.
В съдебно заседание, въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната, териториална и темпорална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на
акта, да направи писмени възражения срещу него. Съдът счита за нужно да посочи
и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е
подписан лично от Т..
По отношение на атакуваното наказателно
постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него
не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН
давностни срокове.
По фактите:
Съдът приема за установена следната фактическа
обстановка: на 27.04.2018г., около 01.00ч. в гр. Пловдив, жалбоподателят Т.
управлявал лек автомобил марка и модел „Мазда 323”, рег. № *****, собственост
на лицето Р.Ж.. Придвиждайки се с посочения автомобил по бул. „Руски”,
жалбоподателят Т. достигнал до кръстовището на бул. „Руски” и ул. „Гладстон”.
По това време, монтираната на кръстовището и функционираща светофарна уредба,
подала червен /забранителен/ сигнал за придвижващия се с лекия автомобил по бул. „Руски“ жалбоподател. Последният го
възприел, но преценил, че не следва да се съобрази с него и продължил
движението си по бул. „Руски”. По същото време, от ул. „Гладстон”, на зелен
сигнал на светофарната уредба, в кръстовището навлязъл л.а. марка и модел
„Порше Кайен”, рег. № ****. Управляваният от жалбоподателя Т. автомобил, ударил
правомерно навлезлия в кръстовището л.а. „Порше Кайен”. В резултат на
кинетичната сила на удара, л.а. „Порше Кайен” се отклонил вляво, навлязъл в
насрещното движение по ул. „Гладстон” и ударил л.а. „Киа”, с рег. № ****. В
резултат на причиненото ПТП по автомобилите били нанесени материални щети. На
мястото на произшествието, пристигнали св. М. и св. Д. ( служители към ОД на
МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция”). На място, те установили самоличността на
жалбоподателя, разпитали и другите участници в описаното ПТП, като св. М.
съставил Протоколи за ПТП № 1707166 и № 1707165 от 27.04.2018г. По отношение на
жалбоподателя Т. бил съставен АУАН с бл. № 416769 от 27.04.2018г. за извършено
нарушение по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Така
описаната фактическа обстановка ( която същевременно правилно е възпроизведена,
както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се установява въз основа на показанията
на св. М. ( актосъставител), който в проведения разпит изцяло потвърждава
констатациите си, обективирани в АУАН, както и от показанията на св. Д.. Изложената
от свидетелите информация е обективна, логически последователна и
безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от тях.
В подкрепа на описаната по- горе
фактическа обстановка са приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства-
АУАН с бл. № 416769 от 27.04.2018г., Протокол за ПТП № 1707166/ 27.04.2018г.,
Протокол за ПТП № 1707165/ 27.04.2018г.
По правните аспекти на нарушението по
смисъла на чл. 6, т. 1 ЗДвП:
При така
изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е
приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посредством горепосочените
способи, до знанието на водачите на МПС достигат едностранни властнически
нареждания, с които правните субекти- техни адресати, следва да се съобразяват
и да привеждат поведението си в съответствие с тях.
В
конкретния случай, макар и жалбоподателят ясно да е възприел подадения от
светофарната уредба червен светлинен сигнал ( установяващ забрана за навлизане
в кръстовището), то той е преценил да не се съобрази с него. Това му виновно и
противоправно поведение е стартирало един причинно- следствен комплекс, който е
довел до настъпването на ПТП с материални щети ( управляваният от жалбоподателя
автомобил първоначално удря л. а. рег. № ****, който поради силата на удара се
отклонява и на свой ред удря л.а. рег. № *****). Същевременно, не се установи
по делото водачът л.а. рег. № ****** ( първоначално удареният автомобил), да е
следвал линия на поведение, която да е била в разрез с установените правила за
движение по пътната мрежа, отворена за обществено ползване и която да е
допринесла за настъпването на ПТП. Тоест, единствено несъобразеното с подадения
светлинен сигнал на светофарната уредба поведение на жалбоподателя, е довело до
настъпването на ПТП. Съдът счита за нужно да посочи и че механизмът на
настъпилото ПТП е прецизно онагледен в двете схеми на ПТП, обективирани в Протоколи
за ПТП № 1707166 и № 1707165, и двата от дата 27.04.2018г.
По размера на наложената санкция:
Правилно е определена и приложимата
санкционна норма, залегнала в текста на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, който предвижда административна санкция „глоба“ в размер на 200 / двеста
/ лева за извършване на описаното по- горе нарушение. Наказващият орган е
наложил санкция именно в размер от 200 лева, поради което преценката му се
явява законосъобразна. Следва да се посочи и че размерът на санкцията е
фиксиран, поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на
настоящия съд.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/
2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието
на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена
самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези,
водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са редица отегчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства. В резултат на следваната от
жалбоподателя противоправна линия на поведение са засегнати две лица, на които
са причинени имуществени вреди. Допълнително, от приетата по делото справка за
нарушител/ водач се изяснява, че жалбоподателят е лице, което системно извършва
широк спектър от нарушения по смисъла на ЗДвП. В този порядък, настоящото му
нарушение се явява поредно проявление на следвана с години отрицателна линия на
поведение. Следва да се посочи и че обществените отношения, които се охраняват
с нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП са от изключително значение. Безопасното
придвижване и съобразяването на водачите с подадените сигнали за регулиране
потока на предвижващи се МПС, са от първостепенна важност при осигуряване
превенция и редуциране броя на пострадалите при ПТП.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№ 18- 1030- 003671 от 21.05.2018г., издадено от Началник група към ОД на МВР-
Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на С.Т.Т., ЕГН **********, за нарушаване
състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Т.К.