Р Е Ш Е Н И Е
№21
град Малко
Търново, 10.02.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Малкотърновският районен съд, II – ри граждански състав
на девети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Мара Димова, като
разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 147 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Т.Д.Т., ЕГН **********,*** чрез адв. В.Б.,***
против ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46.
Ищецът твърди, че през 2002г. е назначен на длъжност полицай / мл. инспектор в
ГПУ Малко Търново. Същото е структурно подчинено на РДГП гр. Елхово , част от
ГД „Гранична полиция” към МВР гр. София. Ищецът сочи, че е полагал труд на 12-
часови смени по график, като полагал нощни смени за времето от 22.00 до
06.00часа. Отработеното време се изчислявало сумарно. Ищецът претендира, че
положеният от него труд за периода 29.07.2016г. до 29.07.2019г. не бил
приравняван на дневен такъв с коефициент 1.143 , съобразно правилата на НСОРЗ.
Положеният от него труд не бил заплатен и не бил компенсиран по друг начин.
Направен е анализ на приложимите според ищеца правни норми. Т. също така
твърди, че по време на полаганите от него нощни смени е следвало да получава
ободряващи напитки, съобразно нормата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР и приложимите
наредби и заповеди на министъра. Такива не му били предоставяни, като
стойността им била по 1лева на смяна. Понеже напитките били предназначени за
смените, които Т. полагал, следвало неизпълнението на това задължение да се
трансформира от натурално в задължение за парично обезщетяване на ищеца.
Претендира се за осъждане ответника да заплати сумата от 3000.00лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден
нощен труд за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., приравнен от дневен по
коефициент 1.143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане,
сумата от 500.00лева , представляваща сбора на мораторните лихви върху
стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен
като извънреден за процесния период от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., изчислена
от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане – 30 – то число на
съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в съда, сумата от
200.00лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на
непредоставените от органа по назначаване ободрителни напитки по време на
полаганите нощни дежурстава за периода от 01.01.2015г. до 29.07.2019г. , ведно
със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. Направени са доказателствени искания. В
съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Вселина Б., която
поддържа исковата молба. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на
иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1720.17лева за положен
извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв в размер на 254часа за
периода 29.07.2016г. до 29.07.2019г., мораторна лихва в размер на 222.83лева,
както и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.07.2019г.
В останалата част исковата претенция е оттеглена. По отношение на иска за
заплащане на ободрителните напитки иска се увеличава до сумата от 222.00лева,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.
Ответникът
ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка
Табакова. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и по
размер. Иска за периода 01.01.2015г. до 28.07.2016г. се оспорва и като погасен по давност, а в частта
01.07.2019г. до 25.07.2019г. се оспорва като преждевременно предявен. Процесуалният
представител на ответника счита, че за последния период следва да се има
предвид, че дължимостта на възнаграждението за извънреден труд би настъпила на
30.10.2019г. , съобразно нормативните правила за това. Претенциите за главница,
представляваша допълнително възнаграждение за положен труд от 22.00 до
06.00часа , получен след приравняване с коефициент 1.143 , ведно с лихва за
забава , както и за сумата 200.00лева за недадени ободряващи напитки за счита
за неоснователен. Във връзка с последната претенция се сочат заповеди на
Министъра на вътрешните работи, които през годините са имали идентично
разпореждане за тези напитки. Ответникът сочи, че сумата е до 0.60лева, без
изрично да е конкретизирана сумата. Набляга се и на това, че съобразно
действалите през периода наредби , ободряващите напитки не могат да се
компенсират с пари. По отношение на първия предявен иск се излагат и следните
съображения, които според ответника водят до неоснователност на иска. Процесуалният
представител на ответника счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано
изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на
положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период
бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил
заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство
– ЗМВР, както и действалите Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане ,
компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за
организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане ,
компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-
908/ 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане
на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на
специфични служебни дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово
правоотношение. Сочи се, че следвало да се има предвид и приложението на чл. 9г
от НРВПО за периода 01.01.2018г. до 30.06.2018г., която в съотношение с чл. 9б
не позволява превръщането на нощните часове в дневни. Не се оспорва, че ищецът
е заемал длъжността при ответника в процесния период. Претендира се за
отхвърляне на иска. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника не се явява , като с изрична молба
отговора се поддържа. Направен е анализ на НСОРЗ , като е цитиране и съдебна
практика. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предявен е иск с правно
основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 181, ал. 3 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице Г.Г. е, че за периода 29.07.2016г. до 29.07.2019г.
ищецът е положил 1774часа нощен труд. Същият, след преизчисление с коефициент
1.143, се равнявал общо на 2028часа. Вещото лице е посочило, че е налице
разлика от 254часа, за които дължимото възнаграждение е в размер на 1720.17лева.
Изчислено е, че лихвата за забава е в размер на 222.83лева общо, считано от
30.10.2016г. В заключението си вещото лице сочи, че ищецът е положил общо 222
нощни смени и при спазване на спеициалните наредби и заповедите на Министъра на
вътрешните работи, дължимата сума за ободряващи напитки следва да е по 0.60лева
на смяна или общо за 133.20лева. Вещото лице не може да даде заключение дали са
раздавани ободряващите напитки на служителите, поради липсата на данни за това.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено
следното.
По делото не се спори , че между ищеца Т.Д.Т., ЕГН **********,*** и
ответника ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46
е било налице служебно правоотношение, като ищецът е заемал длъжността старши полицай
/ мл. инспектор в ГПУ Малко Търново при
РД „Гранична полиция“ гр. Елхово, част от ГД „Гранична полиция” МВР
София.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния
случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да
му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., Наредба №
8121з- 908/ 02.08.2018г. и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от
същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00ч., за полагане
на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е
предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не
изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент.
Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред
нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни
7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща
възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на
съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук, и като взе предвид заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза, според което за периода 29.07.2016г. – 29.07.2019г. ищецът е положил общо 1774часа нощен труд, които преизчислени с коефициент
1,143 се равняват на 2028часа дневен труд, т.
е. налице е разлика от 254часа, за които на
ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото
лице е в размер на 1720.17лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения след изменението размер.
Изчислена
е и дължимата лихва за забава върху процесната сума, като спрямо посочената
главница същата е определена в размер на 222.83лева, които също следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 29.07.2019 г. до
окончателното й изплащане.
По
отношение на възражението на ответника, че отчетният период за второто
тримесечие на 2019г. не е бил приключил, т.е. за периода от 01.07.2019г. до 29.07.2019г.,
възражението не следва да се приема.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК , следва да се съобрази, че този отчетен период
е настъпил в хода на процеса, а доколкото няма данни исковата сума да е била
заплатена на ответника, следва да се присъди и търсеното за този период.
По
отношение на възражението за настъпила погасителна давност на иска за периода
от 01.01.2015г. до 29.07.2016г. , настоящият състав счита, че не следва да се
произнася изрично, доколкото с изменението на иска ищецът претендира да бъде
осъден ответника за задължение за периода 29.07.2016г. до 29.07.2019г.
По
отношение претенцията на ищеца по чл. 181, ал 3 от ЗМВР. Настоящият състав
счита претенцията за частично основателна. Съгласно посочената разпоредба „На
служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 – 3
и ал.
3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи
напитки.” Редакцията преди допълнението в ДВ бр. 97/ 2017г. е със същото
смислово съдържание. Ответникът е посочил и представил приложимите заповеди
издадени от Министъра на вътрешните работи, които определят стойността на тези
напитки. В процесният период сумата е посочена като максимална стойност – до
0.60лева на служител. Действалите в периода Наредба № 8121з- 792/ 29.10.2014г.
и Наредба № 8121з- 904/ 30.07.2015г. , също сочат, че се осигуряват такива
напитки, не е определен техния размер, като и в двете наредби изрично се казва,
че тези напитки не могат да се компенсират с пари. Според настоящият състав,
забраната да се компенсират тези ободряващи напитки с пари касае само реда по
който работодателя, в случая МВР, следва да ги предоставя – в натура. Това не
означава , че при липса на изпълнение от страна на ответника, ишецът не може да
предяви претенцията си за изплащане на стойността им. Предвидените напитки се
следват за всяка смяна, като ищецът, като служител полагащ нощен труд, има
интерес от получаването на напитките по време на самата смяна. След
приключването й служителят няма интерес да получи напитките в натура и следва
по правилата на ЗЗД това му право да се трансформира в претенция за заплащане
на неполучените напитки/ съобр. от чл. 79 ЗЗД/. В случая следва да се приеме,
че ищецът има право да получи сумата от 133.20лева, колкото би била
максималната стойност на напитките, ако са били спазени заповедите на Министъра
на вътрешните работи. За останалата част до пълния предявен размер искът следва
да бъде отвхърлен като неоснователен. Безспорно в Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея е посочено, че стойноста
на тези напитки е не повече от един лев на смяна, но и тук размерът е посочен като възможна
максимална стойност, т.е. може да бъде и по – ниска. Не би се
стигнало до някаква форма на неравнопоставеност между служителите на МВР и
работещите по трудово правоотношение, поради това, че стойностите на напитките
са определени като максимална стойност, което означава , че тя може и да бъде
еднаква, според посочените нормативни актове при по – ниската им стойност от
0.60лева. От друга страна няма точни критерии по които да се определя тази
сума, което означава, че не може да се направи и реално съпоставяне.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 650.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която следва да му се присъди и възложи за заплащане
на ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство
по делото е в рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 от нея. Следва
да се отчете и това, че са предявени няколко иска при условията на обективно
съединяване за разглеждане в едно производство. В случая е заплатена сумата от 650.00лева,
която съответства на разпоредбата на Наредбата. Съобразно уважената част на
предявените искове следва да се присъди
сумата от 364.54лева.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Малко Търново дължимата държавна такса за
разглеждането на иск и изплатеното
възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на общо 168.81лева
по трите предявени иска и съответната част от изплатеното на вещото лице
възнаграждение в размер на 117.77лева.
По
претенцията за юрисконсултско възнаграждение. Следва, съобразно прекратената
част на производството, да се присъди такова в полза на ответника. В процеса ГД
„Гранична полиция“ МВР, гр. София е било представлявано от юрисконсулт.
Съгласно чл. 23 от НЗПП за защита по трудови дела с определен материален интерес се заплаща
правна помощ в размер от 100 до 300лева. Настоящият състав счита, че следва, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, да се определи възнаграждение в размер на 150.00лева,
а съответно на него да се определи и дължимото от ищеца възнаграждение, което в
конкретния случай е в размер на 66.33лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Малкотърновският районен
съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар
Светлан Кичиков, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Т., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***- адв. В.Б.,***, сумата
от 1720.17лева/ хиляда седемстотин и двадесет лева и седемнадесет стотинки/
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. - разликата между положения нощен
труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 222.83лева/ двеста двадесет и два лева и осемдесет и
три стотинки/ за периода от 30.10.2016г. до 29.07.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 29.07.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Т.,
ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***- адв. В.Б.,***, сумата от 133.20лева/
сто тридесет и три лева и двадесет стотинки/ , представляваща равностойността
на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 222нощни
дежурства за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.07.2019г. до
окончателното изплащане, като за сумата от 88.80лева/ осемдесет и осем лева и
осемдесет стотинки/ до пълния претендиран размер от 222.00лева ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен в тази му част.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Т., ЕГН
**********,*** със съдебен адрес ***- адв.
В.Б.,***, сумата от 364,54лева /триста шестдесет
и четири лева и петдесет и четири стотинки/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част на
иска.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Малко Търново сумите от 117.77лева/
сто и седемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ за изготвената
експертиза и 168.81лева/сто шестдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/
държавна такса.
ОСЪЖДА
Т.Д.Т., ЕГН **********,*** със съдебен
адрес ***- адв. В.Б.,***, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР,
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар
Светлан Кичиков, сумата от 66.33лева/ шестдесет и шест лева и тридесет и три
стотинки/ юрисконсултско възнаграждение по прекратената част на иска.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: