О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1106/19.4.2019г. 19.04.2019
г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІ – ти състав в закрито
съдебно заседание, проведено в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
Като разгледа
докладваното от съдия Георги Георгиев гр.д.№ 4997 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на “Бърз Кредит” ЕООД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Ямбол,ул.”Преслав” № 82,представлявано от К.Р.Ж.-управител,чрез
пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата
гр.Ямбол,ул***,чрез адв.И.К.К.-ЯАК,с която против П.Н.Х. *** са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.422 ГПК за признаване на установено,че ответника дължи на
ищеца сумата от 459,22 лв.,представляваща неизплатена главница в размер на
348,16 лв.,неизплатена договорна лихва в размер на 37,77 лв. за периода
03.09.2017 г. до 03.01.2019 г. и незплатена гаранционна такса вразмер на 73,29
лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № ***г. по описа на ЯРС до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че на 03.07.2017 год. бил сключен договор за
потребителски кредит между ищеца и Й.Д.Г.. Сумата по кредита била предадена на
кредитополучателя, за което бил съставен РКО от същата дата.Кредитът следвало
да бъде погасен на шест вноски с
уговорен падеж и краен срок за погасяване 18.10.2017 год.Към момента не били
заплатени 5 вноски.Договорът бил подписан от ответника П.Н.Х. *** в качеството
на солидарен длъжник, поради което и отговаряла солидарно за изпълнението на
задължението с кредитополучателя.Иска се уважаване на иска, както и присъждане
на разноски.
В депозирания отговор ответника,чрез особения си
представител посочва, че иска е недопустим,като се иска неговото
прекратяване,като алтернативно преви искане,че претенциите са неоснователни. Не
бил спазен срока по чл. 147,ал.1 от ЗЗД , като се твърди,че уведомителното
писмо било изпратено на 18.01.2018 г. след като вече бил изтекъл прекрузивния шест месечен срок за погасяване на дълга.Също
така се твърди,че е изтекъл и давностния срок,поради
което иска следвало да се отхвърли като неоснователен.
При проверка на исковата молба съгласно чл.130 ГПК съдът
констатира,че предявените искове са недопустими,поради следните съображения:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***год. на ЯРС, по
което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжниците – Й.Д.Г.и П.Н.Х. да заплатят
солидарно на заявителя сумите – 348,16
лв. – главница, 37,77 – договорна лихва и 73, 29 лв. –
гаранционна такса, законна лихва от датата на заявлението- 16.08.2018 г.
доизплащане на вземането , както и 175,00 лв. – разноски по делото.
Предвид , че длъжникът П.Н.Х. е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.По
отношение на З.Г.заповедта е влязла в сила.
Приложен е договор за потребителски кредит №8645 от 03.07.2017
год., сключен между ищеца и Й.Д.Г.- кредитополучател, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 400 лв., със срок на
погасяване шест месеца, на шест броя анюитетни вноски
, включващи главница , лихва и гаранционна такса, като е уговорено да бъде
върната сумата от общо 459, 22 лв.
Приложени са ОУ към договора, включително погасителен план/схема за плащане/ и
декларации, както и Стандартен европейско формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит. Представени са и ПКО за извършени по
договора плащания.Договорът е подписан от ответника в качеството му на солидарен длъжник по
смисъла на чл. 101 ЗЗД и чл. 304 ТЗ. В приетото искане за потребителски паричен
кредит ответника П.Н.Х. е посочен като поръчител. На стр. 6 от договора е
посочено, че на същата дата между кредитодателя и П.Н.Х.,
в качеството му на солидарен длъжник се подписва договор за поръчителство, по
силата на който поръчителят заявява, че е запознат с ОУ към договора и
гарантира за точното му и пълно изпълнение.
Съдът с оглед разпоредбата на чл.130 ГПК е задължен служебно да следи за
предвидените в специалния закон предпоставки за допустимост на предявените
искове с правно основание чл.422 ГПК.
В настоящия случай от приложените
писмени доказателства ответника е посочен като солидарен длъжник и
поръчител. Следва да се има предвид, че съобразно
практиката на ВКС – по въпроса следва ли за
възникване на солидарната отговорност да е налице определено правно основание
или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с
длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно
основание по чл. 121 ЗЗД е прието, че солидарната отговорност е налице във
всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един
погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи,
когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено.
Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки,
така и от основанието за възникване на солидарността.
Съдът трябва да установи вида на солидарната
отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи
спецификата на конкретните облигационни отношения.
Квалификацията
„солидарен длъжник“ е обща, тя не дава информация за същината и характеристиките
на отговорността на длъжниците към кредитора.
В процесния случай по отношение на Х. са
използвани квалификациите – солидарен длъжник и поръчител.Квалификациите на
правоотношението, давани от страните, сами по себе си не са определящи за
неговата същност; важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и
преследваната от тях цел.В договора също изрично е уговорено, че заемът се
получава от Й.Д.Г.,като той следва да го върне, ведно с уговорена по договора
лихва. Отговорността на солидарния длъжник П.Н.Х., предвидена по договора, е в
рамките на чл. 121-127 ЗЗД. Задължението на поръчителя също зависи от
съществуването на главното задължение, за разлика от солидарната съзадълженост, но е винаги акцесорно
на главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от
солидарната съзадълженост. Поръчителят отговаря на
собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно
основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с
него.
Съдът, като анализира съдържанието на уговорените в писмения договор
права и задължения на страните по него, счита че е подписан от Х. в качеството
на поръчител, което не противоречи на определянето му в титулната част като
„солидарен длъжник“ и на съществените уговорки в договора.Още
повече, че в процесния случай на стр. 6 от договора
за кредит е инкорпориран подписан самостоятелен договор за поръчителство между
кредитора и солидарния длъжник Х., който изрично е приел да поръчителства за пълното и точно изпълнение на дълга.
Поръчителят, съгласно чл. 147,
ал. 1 ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил
иска си в шестмесечен срок от падежа.
Шестмесечният срок е преклузивен, за който съдът е длъжен да следи и служебно,
както е изяснено в т. 4в на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Искът, предявен
по реда на чл.415 и 422 ГПК, е продължение на защитата, предприета по чл. 410,
съответно чл. 417 ГПК, след направени възражения на длъжника в заповедното
производство, поради което спазването на срока се преценява към датата на
подаване на заявлението пред заповедния съд.Ако искането по заявлението е
уважено и заповед за незабавно изпълнение е издадена, позоваването на
погасяване на субективното материално право на кредитора спрямо поръчителите,
може да бъде направено и в производството по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК,
както е в случая. Дори и без изричен довод, съдът служебно в исковото
производство и сам дължи преценка за спазването на срока по чл.147 ал.1 предл.1 ЗЗД, защото се касае за наличие на процесуална
предпоставка за съществуване правото на иск.
Безспорно
е по делото, че падежът на вземането, предмет на делото, е на 03.01.2018 г.
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 16.08.2018 г., което е след срока по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД. С изтичането му е погасено самото поръчителство.
Ето защо, искът срещу П.Н.Х.
се явява недопустим, поради което и производството по делото следва да бъде
прекратено, а издадената по чл. 410 ГПК заповед по отношение на ответника,
следва да бъде обезсилена на осн.
т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид горното и на основание чл. 130 от ГПК, Ямболският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 4997/2018 г.
по описа на ЯРС поради процесуална недопустимост на предявените искове и ВРЪЩА на
основание чл.130 ГПК ИСКОВАТА МОЛБА на“Бърз Кредит” ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.”Преслав”
№ 82,представлявано от К.Р.Ж.-управител,чрез пълномощник адвокат,със съдебен
адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул***,чрез адв.И.К.К.-ЯАК, с която се иска на осн.чл.422 от ГПК съдът да приеме за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, предмет на издадена заповед
по чл. 410 от ГПК №2609 /31.08.2018 г. по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС.
ОБЕЗСИЛВА заповед по чл. 410 от ГПК № 2609 /31.08.2018 г. по
ч.гр.д. № ***г. на ЯРС по отношение на солидарния
длъжник П.Н.Х..
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Ямболския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г.Георгиев/