№ 1963
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231100513425 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от ищцата К. Д. М., ЕГН
**********, въззивна жалба срещу Решение №20097714 от 18.07.2023г.,
постановено по гр. дело №49944/2020г. по описа на СРС, 127-ми състав, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „Инвестбанк“
АД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 450 лева,
представляваща част от сумата общо в размер на 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психическо напрежение и стрес вследствие на блокиране на
достъпа на ищцата до електронно банкиране и дебитна карта, издадени от
„Креди Агрикол България“ ЕАД, чийто правоприемник е „Инвестбанк“ АД, в
периода от 22.06.2014г. до 13.01.2015г., с което са нарушени чл. 5.6, чл. 9.4, чл.
69 и чл. 70 от Общите условия към Договор за разплащателна сметка „Екстра“
от 23.07.2013г. ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата
молба до окончателно погасяване на вземането; за сумата в размер на 400
лева, представляваща част от сума общо в размер на 100 000 лева-
1
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни
страдания, стрес и безпокойство вследствие на блокиране на парични
средства на ищцата по открита по силата на договор разплащателна сметка,
поради отказ да бъде издадена нова дебитна карта, за периода от 17.07.2016г.
до 27.11.2019г., с което са нарушени чл.3.7, чл.9.4, чл.69 и чл.70 от Общите
условия към съглашението ведно със законна лихва за забава от подаване на
исковата молба до окончателно погасяване на вземането, както и за сумата в
размер на 400 лева, представляваща част от сума общо в размер на 80 000
лева- обезщетение за неимуществени вреди вследствие на отказ на ответника
да сключи договор с пълномощник на ищеца за услуга „Интернет банкиране“,
с което действие средствата на ищцата по банковата сметка, преминала от
системата на „Търговска банка Виктория“ ЕАД в „Инвестбанк“ АД, са били
блокирани ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба до
окончателно погасяване на вземането.
В жалбата се поддържа, че постановеният съдебен акт е
незаконосъобразен. Твърди се, че районният съд в нарушение на служебното
начало е пропуснал да уточни основанието, въз основа на което ищцата
претендира обезщетяване на претърпените от нея вреди, в резултат на което
при постановяване на крайния си съдебен акт недопустимо е „смесил
договорни с деликтни отношения“. Посочва се, че основният аргумент на
решаващия орган да отхвърли предявените искове се изразява в установена от
него липса на вина за неизпълнението, подкрепен с цитирана от него съдебна
практика. В тази връзка се изтъква, че доколкото се касае за различни
договори, сключени между различни страни, не може да се приеме, че е
налице сходство в казусите, позволяващо извеждането на изводи по аналогия.
Обосновава се, че в случая не е налице такова обстоятелство,
характеризиращо се със „случаен и непредвидим характер“. Твърди се, че
поставянето на „Корпоративна търговска банка“ АД под специален надзор
поради опасност от неплатежоспособност представлява по-скоро „събитие с
целенасочен характер и с пагубни последици“ както за клиентите, така и за
целия банков сектор в България. Посочва се, че видни специалисти в банковия
сектор още тогава са изразявали становище за необходимост от
преструктуриране на банката поради огромно съсредоточаване на капитали в
нея. Отбелязва се, че в прессъобщение от 11.07.2014г. БНБ изрично е заявило,
че действията на длъжностните лица в КТБ навеждат на „мисълта за
2
умишлени злоупотреби“. Поддържа се, че видно от Решение от 27.05.2021г. на
КС по к.д. №9/2020г. БНБ е разполагала с информация за това какво се е
случвало в КТБ и „услужливо си е затваряла очите“. Изразява се недоумение
от поставянето на „Креди Агрикол България“ ЕАД под специален надзор
предвид одиторския доклад, съгласно който дружеството е било добре
управлявано и с много добро състояние на кредитния портфейл. Посочва се,
че съгласно чл.115, ал.2, т.2 и 3 от ЗКИ надзор се установява за оздравяване на
банка, при която е налице опасност от неплатежоспособност, какъвто не е
случаят с „Креди Агрикол България“ ЕАД. В тази връзка се отбелязва и
обстоятелството, че БНБ не е изпълнила задължението си по чл.1, т.3, подт. i)
от Директива 94/19 в императивния петдневен срок, за което е била осъдена за
нарушение на европейското законодателство по дело С-571/16 на СЕС.
Обосновават се вреди и от неспазването на петдневния срок, в резултат на
което парите останали блокирани много по-дълъг срок. Поддържа се, че
макар актовете на БНБ да не са отменени, отнемането на лиценза на „Креди
Агрикол България“ ЕАД е било незаконосъобразно, тъй като дружеството не е
било неплатежоспособно, поради което и преустановяването на достъпа на
ищцата до вложените от нея парични средства е било неправомерно. Във
връзка с аргумента на първоинстанционния съд относно липсата на виновно
неизпълнение на договорните задължение се сочи и разпоредбата на чл.81,
изр.2 от ЗЗД, съгласно която липсата на парични средства не освобождава
длъжника от отговорност за неизпълнение. Излагат се подробни съображения
и относно допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка с
допускането на доказателства и пропускът същият служебно да събере
такива. Оспорва се изводът на съда за недоказаност на твърдението на ищцата,
че след възобновяване дейността на банката в периода от 12.12.2014г. до
13.01.2015г. същата не е разполагала с наличните по откритата от нея сметка
средства. В тази връзка се посочва, че макар банката да е възобновила дейност
на 12.12.2014г., когато на клиентите е бил разрешен достъп до офисите , не
всички електронни системи към този момент са заработили. Твърди се, че от
представената по делото история на транзакциите може да се установи от кога
ищцата е подновила ползването на услугата „интернет банкиране“ и получила
възможност да оперира с парите си. На следващо място, поддържа се, че през
целия процесен период приложими са били общите условия на „Кредит
Агрикол България“ ЕАД, а не тези на „Инвестбанк“ АД, приети на
3
17.07.2014г. Подчертава се и разликата между спиране, преустановяване и
отказ от издаване на дебитна карта, като се твърди, че в процесния случай не е
налице отказ да бъде преиздадена дебитната карта на ищцата, а ситуация, при
която банката е спряла преиздаването на такива карти поради поредица от
събития, а именно- избор на купувач и продажба на 100% от активите ,
финансовото състояние на КТБ, нехайното отношение и липсата на банков
надзор от страна на БНБ. Поддържа се и незаконосъобразност на отказа на
„Инвестбанк“ АД да приеме съставеното от нея пълномощно, както и
нарушение на ЗПФУР и Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и
Съвета за продажба от разстояние на финансови услуги. Твърди се, че
изискването на банката в пълномощното да бъде отразена чувствителна
информация /постоянен адрес/ представлява нелоялна търговска практика по
смисъла на чл.68ж от ЗЗП, както и оказване на натиск съгласно чл.68и от ЗЗП.
Обосновава се, че няма по-достоверно потвърждаване от личното изпращане
на представител в банката, чието пълномощно предварително е било
изпратено. С оглед на изложеното се отправя молба за отмяна на решението и
връщането му на друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на
евентуалност- постановяване на нов акт, с който да бъдат уважени
предявените претенции.
В рамките на законоустановения срок е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от ответника „Инвестбанк“ АД, в който се изразява становище
за нейната неоснователност. Изложени са доводи, че обжалваното решение е
законосъобразно, постановено при съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е
отправено искане за неговото потвърждаване.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото доказателства се установява, че на
23.07.2013г. между ищцата К. М. и „Креди Агрикол България“ ЕАД е сключен
Договор за разплащателна сметка „Екстра“ в евро, по силата на който същата
е възложила, а банката е приела да открие и води разплащателна сметка
„Екстра” на нейно име, да пази поверените парични средства, както и да
изплаща определената в чл.2.2 лихва и чрез която сметка да извършва по
нейно нареждане или по нареждане на упълномощено от нея лице плащания в
4
границите на наличните по сметката суми само по други сметки, открити в
банката.
Приет по делото е и Договор за разплащателна сметка, сключен между
същите страни на посоченото по-горе дата, въз основа на който банката е
поела задължение да открие разплащателна сметка на името на ищцата в евро,
чрез която срещу възнаграждение да извършва по нейно нареждане плащания
в границите на наличните по сметката суми, като за откриване, обслужване,
поддържане и извършване на всички видове операции по сметките тя дължи
възнаграждение съгласно действащата тарифа.
В договорите е посочено, че тяхна неразделна част са Общите условия
на „Креди Агрикол България“ ЕАД за откриване, водене и закриване на
платежни сметки, приложени също по делото.
Приложено е Искане за ползване на услуга „Интернет банкиране“ от
физическо лице и заявление за регистриране на потребител, заедно с Протокол
за предаване на ПИН плик и/или токън за услугата „Интернет банкиране“,
подписан от ищцата К. М. на 23.07.2013г..
Представена е история на транзакции по сметка, издадена от „Креди
Агрикол България“ ЕАД за периода от 01.08.2013г. до 22.08.2013г., от която се
установява, че крайното салдо по сметката на ищцата за този период е 9 300
евро.
Приложено е и копие на издадена в полза на ищцата дебитна карта от
„Креди Агрикол България“ ЕАД, видно от която същата е със срок на
валидност до 07.2016г.
Прието по делото е и копие от пълномощно, с което К. М. е
упълномощила И.П. да я представлява пред всички физически и юридически
лица, органи и служители на централните и териториални органи на
изпълнителната власт, служители във всички държавни и общински
учреждения, като подписва, подава и получава всякакви документи с оглед
защита на правата и задълженията , включително всякакви заявления,
молби, декларации, жалби и дружи документи, както и да я представлява пред
всички физически и юридически лица с право да сключва и прекратява
всякакви договори при условия и цена каквито прецени. Същото е с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя с рег. №1201 от
19.08.2013г. на нотариус Д.И., рег. № №266 от НК.
5
Представена е Заповед №БНБ-63383/30.04.2014г., с която БНБ е
одобрило придобиването от „Корпоративна търговска банка“ АД /“КТБ“ АД/
на всички акции с право на глас от капитала на „Креди Агрикол България“
ЕАД.
Видно от доказателствата по делото с Решение №73 на УС на БНБ от
20.06.2014г. „КТБ“ АД е поставена под особен надзор поради опасност от
неплатежоспособност за срок от три месеца, спряно е изпълнението на
всичките задължения, ограничена е дейността , а членовете на
управителния и надзорния съвет са отстранени от длъжност, както и
акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са временно
лишени от право на глас. С Решение №76 на УС на БНБ от 22.06.2014г. „Креди
Агрикол България“ ЕАД, чийто капитал е 100 % собственост на КТБ е
поставена под специален надзор на основание чл.115, ал.2,т.2 и т.3 от ЗКИ
поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца, спряно е
изпълнението на всичките задължения, ограничена е дейността , а
членовете на управителния и надзорния съвет са отстранени от длъжност,
както и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са
временно лишени от право на глас. При поставянето под особен надзор на
двете банки БНБ е възложило на квесторите осигуряването на пълен анализ и
оценка на активите и пасивите на банковата група от независим външен
одитор в срок от десет дни.
Видно от представеното по делото писмо с изх. №BS-OUT-
027/14.06.2018г., „Търговска банка Виктория” ЕАД е информирало ищцата, че
УС на БНБ е взело решение, считано от 01.07.2014г. да намали лихвените
проценти по депозити на „Креди Агрикол България“ ЕАД до средния пазарен
размер за банковата система по видове, матуритет /срок/ и валути, изчислен
съгласно лихвената статистика на БНБ за размера на лихвените проценти по
депозити към месец май 2014г. Посочено е също, че с оглед отнемането на
лиценза на „КТБ“ АД и обявяването и в несъстоятелност, като 100%
собственик на „Търговска банка Виктория” ЕАД, се е създала ситуация, в
която „Търговска банка Виктория” ЕАД спряла издаването / преиздаването на
дебитни карти,/ като всички средства налични по картите на клиентите на
банката след изтичане валидността на пластиките по съществуващите дебитни
карти са налични по сметките на клиентите и са щели да бъдат достъпни в
6
офиса на банката. Отбелязано е още, че съгласно Общите условия на банката в
унисон с българското законодателство, разпореждане със средствата е
допустимо само лично от титуляря на сметката или чрез пълномощно,
заверено и представено по надлежния ред.
Представени са платежни нареждания и извлечения от сметки, от които
се установява, че на 26.06.2014г. и на 24.07.2014г. Д.М. С. е превел на дъщеря
си К. М. суми в размер на 500 евро всяка.
На 08.08.2014г. е вписано изменение в търговското наименование на
банката – от „Креди Агрикол България“ ЕАД в „Търговска банка Виктория“
ЕАД.
Видно от приетото по делото писмо от БНБ с вх.№25014610/04.04.2023г.
с Решение №104 от 15.08.2014г. за целите на погасяването на кредити към
банки, поставени под специален надзор, на „Креди Агрикол България“ ЕАД е
разрешено да извършва платежни операции от открити в банката сметки на
кредитополучателя, на негови съдлъжници или на негови поръчители, когато
съзадължеността или поръчителството са възникнали преди 01.06.2014г. и
безкасови операции по обмен на валута, когато такива са необходими за целите
на погасяване на кредити към банката. Извън тези случаи „Креди Агрикол
България“ ЕАД е имала възможност да приема плащания в полза на своите
клиенти, включително за погасявания на кредити в периода 22.06.2014г.-
21.08.2014г.
С решение на УС на БНБ от 19.11.2014г. са били дадени задължителни
предписания на квесторите за създаване на необходимата организация на
работа, така че на 12.12.2014г. „Търговска банка Виктория” ЕАД да започне
обслужване без ограничения на вложителите в банката.
Приета по делото е история на транзакции по сметка, издадена от
„Търговска банка Виктория“ ЕАД за периода от 23.07.2013г. до 15.08.2018г.,
както и история на транзакции по сметка за периода от 23.07.2018г. до
16.11.2018г., от които се установява движението по сметката на ищцата в
посочените периоди.
Приложено е писмо от „Търговска банка Виктория“ ЕАД, с което
същата уведомява клиентите си, че считано от 28.09.2018г. банката
преустановява предлагането на услугата „Интернет банкиране“ поради
предстоящото вливане в новия едноличен собственик на капитала-
7
„Инвестбанк“ АД.
Представено е писмо и от „Инвестбанк“ АД, с което клиентите на
банката са осведомени относно придобиването на 100% от акциите на
„Търговска банка Виктория“ ЕАД, както и че на 31.08.2018г. в ТР е вписан
сключен между банките договор за преобразуване, предвиждащ вливане на
„Търговска банка Виктория“ ЕАД в едноличния му собственик „Инвестбанк“
АД. Посочено е още, че всички настоящи клиенти на „Търговска банка
Виктория“ ЕАД, които имат действащи сметки, след преобразуването, по
силата на универсалното правоприемство, ще станат клиенти на „Инвестбанк“
АД и считано от 19.11.2018г. банковите им сметки ще получат нови уникални
IBAN номера.
Установява се, че преобразуването на „Търговска банка Виктория“ ЕАД
чрез вливане в „Инвестбанк“ АД е вписано в ТР на 21.11.2018г., след получено
разрешение от БНБ.
Видно от приетото по делото писмо от БНБ с вх.
№25014610/04.04.2023г., в резултат на извършваното преобразуване
„Търговска банка Виктория“ ЕАД е изключена като участник от системата за
брутен сетълмент в реално време RINGS на 31.12.2018г. Участието й в
системата TARGET2 е прекратено, считано от 18.10.2018г. по искане на
банката.
Представени по делото са и искания за закриване на разплащателни
банкови сметки в „Инвестбанк“ АД, подписани от ищцата К. М. на
18.08.2021г.
Приета е и приложената към писмо от БНБ с изх. № БНБ-19244/14-02-
2023г. справка за банкови и платежни сметки на физическо лице- К. М., както
и писма от „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“,
„УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД, „КТБ“ АД- в несъстоятелност, от
които се установява, че същата няма открити сметки в тези банки.
По делото е приложена и кореспонденция на ищцата К. М. с „Търговска
банка Виктория“ ЕАД, „Инвестбанк“ АД, БНБ, както и с други институции.
В рамките на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят
Ц.Ц. във връзка с нанесените от банката вреди на ищцата. В показанията си
същият посочва, че с К. М. се познават от студентските години, когато били в
8
една компания. Разяснява, че когато тя взела решение да живее във Франция,
се обърнала към специално избрана от нея френска банка, където открила две
сметки на свое име, едната от които разплащателна и позволяваща теглене
на пари във Франция. Посочва, че ищцата му споделила, че един ден през юни
2014г., отивайки на зъболекар, разбрала, че картата е блокирана. Твърди, че
блокирането на вложените от нея средства причинило нервен срив,
изпаднала в състояние на безнадеждност и безпомощност, не могла да спи,
постоянно плачела. Наложило се било да иска пари от баща си, въпреки че
същият е пенсионер. Посочва, че проблемът с картата започнал през юни
2014г., като продължил до 2021г., когато се върнала в България, за да си
прибере парите. Отбелязва, че през 2016г. ищцата не могла да поднови картата
си, а през 2018г. банката не допуснала неин пълномощник, който да подпише
договор и да осигури достъп до сметката. Твърди, че страданието
продължило с години, като имала и физически оплаквания, анемия, наложили
посещение в спешно отделение на болница, както и прегледи при
кардиолог, кожен лекар, гастроентеролог. Посочва, че ищцата живеела много
трудно във Франция, записала била езиков курс и чак през септември 2014г.
започнала да работи почасово, а на по-късен етап и да получава помощи от
общината. Заявява, че същата не разполагала с други сметки в България, като
през периода 2014г.-2021г. не е идвала в страната.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд
намира следното от правна страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на
неговата правилност във връзка с наведените в жалбата доводи настоящият
9
въззивен съдебен състав намира следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди от договорно неизпълнение. За да бъдат уважени така
предявените искове, в процеса следва да бъдат установени следните
материалноправни предпоставки, а именно: 1.наличие на сключен договор
между страните 2. виновното неизпълнение на същия от страна на ответника,
както и 3. конкретно възникнали неимуществени вреди за ищцата вследствие
неизпълнението, намиращи се в пряка причинна връзка с него.
По отношение на квалификацията на претенциите и с оглед
съдържащото се във въззивната жалба оплакване относно недопустимото
„смесване на договорни с деликтни отношения“ от първоинстанционния съд
следва да бъде изрично посочено, че последният е разгледал претенциите за
вреди като основани на съществуващите между страните договорни
отношения, в каквото насока са и твърденията на ищцата.
При съобразяване на изложените от страните пред въззивния съд
съображения настоящият съдебен състав намира, че спорни на този етап от
производството се явяват последните две от горепосочените предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника, а именно: наличието на виновно
неизпълнение от страна на банката на задълженията по сключения договор,
съответно липсата на обстоятелства, изключващи нейната отговорност, както
и претърпените от ищцата вследствие на неизпълнението неимуществени
вреди.
В подадената въззивна жалба подробно се обосновава неправилното
прилагане от страна на първоинстанционния съд на института на
непреодолимата сила в процесните отношения, както и направения въз основа
на това извод за неоснователност на предявените претенции. В постановеното
съдебно решение съдът е приел, че в периода от 22.06.2014г. до 12.12.2014г.
дейността на банката, в това число изплащането на вземания на вложителите
на банката, е била ограничена по силата на Решение на УС на БНБ от
22.06.2014г., което е създало обективна пречка за изпълнение на задълженията
по сключения с ищцата Договор за разплащателна сметка „Екстра“ от
23.07.2013г.
По смисъла на чл.306, ал.2 от ТЗ непреодолимата сила представлява
10
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер,
възникнало след сключването на договора и довело до неговото
неизпълнение. Съобразно граматическата формулировка на разпоредбата
установените в нея елементи следва да бъдат налице кумулативно, като
непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се
изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да
са допускали неговото настъпване, а непредотвратимостта- с
непреодолимостта му дори и да беше предвидено. В подадената от страната
жалба се навеждат доводи относно липсата на първата от посочените
предпоставки, като се твърди, че постановяването на „КТБ“ АД под специален
надзор е било предвидимо, дори умишлено предизвикано събитие.
Настоящият съдебен състав намира тези твърдения за недоказани, като счита,
че дори и същите да бъдат приети за основателни, то в случая отново би била
налице обективна пречка за изпълнение на задълженията от страна на банката.
От доказателствата по делото се установява, че с Решение №76 на УС на
БНБ от 22.06.2014г. „Креди Агрикол България“ ЕАД, чийто капитал е 100%
собственост на КТБ, е поставена под специален надзор на основание чл.115,
ал.2 ,т.2 и т.3 от ЗКИ поради опасност от неплатежоспособност за срок от три
месеца, като е спряно изпълнението на всичките задължения, като този срок
е бил продължен до възстановяване на дейността на 12.12.2014г. В тази
връзка следва да бъде посочено, че наведените от жалбоподателката доводи
относно липсата на визираните в горепосочените разпоредби предпоставки за
поставяне на банката под специален надзор предвид отчетеното от одиторите
добро финансово състояние са неоснователни. Това е така, доколкото
преценката за необходимост от прилагане на тази принудителна
административна мярка е възложена на БНБ, като в изпълнение на
задълженията си същата издава акт, чиято законосъобразност и
целесъобразност не може да бъде преценявана в рамките на настоящото
производство. Следва да бъде посочено също, че одиторският доклад е
изготвен след поставяне на банката под специален надзор, като същият е част
от предприетите във връзка с нейното стабилизиране действия. Поначало
поставянето на банката под специален надзор налага прилагането на
определени административни мерки, които са изрично уредени в чл.116 от
ЗКИ /прил. редакция/, имащи за цел осигуряване на възможност за
преодоляване на затрудненията, които тя изпитва. Доколкото обаче същите
11
засягат правата на трети лица, ограниченията, които налагат не следва да
бъдат тълкувани разширително. Именно поради това в чл.119, ал.4 от ЗКИ
/прил. редакция/ изрично е посочено, че в случаите по чл.116, ал.2, т.2 /когато
е приложена мярката спиране за определен срок изцяло или частично на
изпълнението на всички или на някои от задълженията на поставената под
специален надзор банка, какъвто е настоящият случай/ и за периода, за който
БНБ е упражнила това правомощие, се смята, че банката не е в забава относно
изпълнението на паричните задължения, чието изпълнение е спряно, а според
ал.5 - в тези случаи банката не носи имуществена отговорност за
неизпълнение на задълженията, чието изпълнение е спряно със специалния
надзор. Посочено е също, че през времето на специалния надзор не текат
лихви за забава и неустойки относно паричните задължения на банката, чието
изпълнение е спряно, а договорните лихви върху такива задължения се
начисляват, но се заплащат след вдигане на специалния надзор. Следователно
в закона изрично е очертан кръгът на последиците за правата на третите лица
във връзка с ограниченията, наложени на банката под надзор, в това число и
невъзможността да бъде търсена отговорност от банката за спиране
изпълнението на своите задължения. От изложеното следва и изводът, че в
случая не може да бъде търсена отговорност от ответника за ограничаване
достъпа на ищцата до вложените от нея парични средства в периода, в който
спрямо банката е действала наложената мярка за спиране изпълнение на
нейните задължения. В същото време неоснователно се явява и позоваването
от страна на жалбоподателката на разпоредбата на чл.81, изр.2 от ЗЗД,
доколкото в случая не се касае за липса на парични средства, с които да бъдат
изпълнявани задълженията на банката, а е налице спиране на изпълнението
им вследствие приложена от БНБ принудителна административна мярка.
По отношения на периода след възстановяване дейността на банката до
възобновяване предоставянето на услугата „Интернет банкиране“ съдът
намира, че също не е налице неизпълнение, доколкото по делото не са
ангажирани доказателства относно липсата на възможност на ищцата да се
разпорежда с наличните по сметката средства, тъй като представените по
делото истории на транзакции не са в състояние да установят това
обстоятелство при условията на пълно и главно доказване.
На следващо място, в подадената въззивна жалба са наведени доводи и
относно неправомерното спиране на преиздаването на дебитни карти от
12
страна на банката. По отношение на това оплакване настоящият въззивен
съдебен състав намира, че районният съд правилно е приел, че доколкото
съгласно чл.3.8 от Общите условия за издаване и обслужване на дебитни карти
банката има право да откаже да издаде карта без да посочва мотиви за това, то
в случая не е налице неизпълнение на договорно задължение. Същевременно
предвид липсата на необходимост банката да обосновава това свое решение,
то развитите от ищцата доводи относно причините за преустановяване
издаването на дебитни карти се явяват ирелевантни.
Не на последно място, следва да бъдат разгледани и изложените от
жалбоподателката съображения във връзка с отказа на банката да приеме
съставеното от нея пълномощно и да сключи договор за предоставяне на
услуга „Интернет банкиране“ с упълномощеното от нея лице. В тази връзка
следва да бъде уточнено, че с вписването в ТР на 21.11.2018г. на
преобразуването на „Търговска банка Виктория“ ЕАД чрез вливането в
едноличния собственик на нейния капитал- „Инвестбанк“ АД първата е
преустановила своето съществуване, като притежаваното от нея имущество е
преминало към универсалния правоприемник, в това число и правата и
задълженията по сключените от нея договори с клиенти. В този смисъл
неоснователно е оплакването на жалбоподателката относно нарушение на
чл.62д от ЗЗП, изискващ съгласие на потребителя преди същият да бъде
договорно обвързан, тъй като в случая не се сключва такъв. По делото е
представено писмо от „Търговска банка Виктория“ ЕАД, с което същата
уведомява своите клиенти относно предстоящото вливане в „Инвестбанк“
АД, както и относно преустановяването на предлаганата от нея услуга
„Интернет банкиране“, считано от 28.09.2018г. От изложеното следва, че след
настъпване на преобразуването, за да бъде възможно извършването на
дистанционни разпореждания с наличните по сметката средства, е необходимо
ищцата да заяви наново предоставянето на подобна услуга от банката-
правоприемник. Видно от представената по делото кореспонденция, за тази
цел тя е следвало да се яви лично в офис на банката или да изпрати
упълномощен от нея представител, който да заяви от нейно име ползването на
услугата. Същевременно в рамките на договорната свобода и с цел защита на
интересите на своите клиенти банката е установила определени изисквания
относно съдържанието на пълномощните, посочени в приетите от нея общи
условия. Доколкото не е спорно между страните, че представеното от ищцата
13
пълномощно не е отговаряло на тях, съдът намира отказа на банката да
приеме същото за правомерен. Изложените от жалбоподателката доводи
относно извършени от банката нарушения на законодателни актове чрез
въвеждането на подобни изисквания освен че са наведени за първи път пред
въззивния съд, са и неоснователни. Настоящият съдебен състав не споделя
становището на страната, че изискването на банката в пълномощното да бъде
отразена чувствителна информация /постоянен адрес/ представлява нелоялна
търговска практика по смисъла на чл.68е и чл.68ж от ЗЗП, както и оказване на
натиск съгласно чл.68и от ЗЗП. Твърдението, че ответната страна,
разполагайки вече с информация относно местоживеенето на ищцата в
чужбина, използва поставянето на специфични изисквания към
пълномощното като „ултиматум“, че ако представеното пълномощно не
отговаря на тях, същата няма да получи достъп до вложените от нея пари, е
неоснователно. Това е така, тъй като необходимото съдържание на
пълномощното е посочено в общите условия на банката и същото се отнася до
всички нейни клиенти, а не специфично до ищцата. Същевременно не е
налице основание да се приеме, че достъпът на страната до нейната сметка е
бил ограничен вследствие отказа на банката да приеме съставеното от нея
пълномощно. Възможността за дистанционно разпореждане с паричните
средства по клиентска сметка представлява допълнителна, а не основна
услуга. Същата обаче няма характер на финансова услуга, доколкото не е
свързана с извършването на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги,
поради което и спрямо нея не се прилагат ЗПФУР и Директива 2002/65/ЕО на
Европейския парламент и Съвета, а съображенията на жалбоподателката за
нарушения на тези нормативни актове се явяват неоснователни.
По отношение на съдържащите се във въззивната жалба твърдения за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със
събирането на доказателство съдът е взел отношение в постановените в хода
на делото актове, като счита за ненужно да преповтаря същите.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че по делото не се
установява твърдяното от ищцата неизпълнение на договорни задължения от
страна на ответника, поради което не е налице основание за ангажиране на
14
неговата отговорност за вреди. Предвид съвпадението в крайните изводи на
двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна,
която претендира сумата от 1 800 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция. В рамките
на предвидения срок насрещната страна е направила възражение за неговата
прекомерност, което съдът намира за основателно предвид фактическата и
правна сложност на спора, като счита, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдена сумата от 1 000 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №20097714 от 18.07.2023г.,
постановено по гр. дело №49944/2020г. по описа на СРС, 127-и състав.
ОСЪЖДА К. Д. М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
да заплати на „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, сумата от 1 000 лева,
представляваща разноски за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15