Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ
СТОЯНОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2269 по описа за 2017г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 179, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Г.К.Е.Ю.Ф.2“ ЕООД поддържа, че е собственик на
описания подробно имот, представляващ апартамент В18, находящ
се в гр. София, мест. „Манастирски ливади – запад“,
ул.“******“, находящ се в секция ********на жилищната
сграда с магазини и подземни гаражи, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134,1933.25, представляващ УПИ І-25 от кв.59, който имот е със застроена площ 69,77 км.м.,
съставляващ съгласно схема от СГКК-гр. София самостоятелен обект с идентификатор
68134.1933.25.5.38, заедно с мазе №25В в сутерена на сградата, който е подробно
описан в нотариален акт за покупко-продажба № 2, т.ІІ, рег.№7623, дело №
170/12.06.2012г. по описа на нотариус В.И.. Твърди, че срещу процесния имот е насочено принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20148400400965 на ЧСИ М.Ц., като със съобщение от
10.07.2017г. били уведомени за насрочена публична продан. Твърди, че процесния имот, ведно с други 12 имота, ищецът придобил
чрез покупка с описаните нотариални актове, като заплатил общо сумата от
775 014,90 лв. по описания начин, с което било изпълнено условието по
т.11.1 от сключения анекс № 6/27.06.2012г. с договор за банков кредит от
14.02.2007г. и ответникът „И.“ АД бил дал съгласието си за заличаване на
ипотеката върху процесния апартамент. Твърди, че
ипотечните права на взискателя „И.“ АД върху процесния имот са погасени поради изпълнение на
задължението по уговорения начин. Предвид горното с предявения иск претендира
признаване за установено, че ипотечното право на банката спрямо процесния имот е погасено, както и на основание чл. 179,
ал.1 от ЗЗД да бъде постановено заличаване на ипотеката, учредена с нот. акт № 49, том ІV, рег.№5665, дело № 580/2008г.
нотариус И.Н.върху процесния имот. С допълнителната
искова молба оспорва доводите на ответника и твърди, че това, че не е страна по
анекс № 6, не води до извод, че не може да противопостави на ответника
възраженията на длъжника, произтичащи от това съглашение съгласно чл. 151, ал.1
от ЗЗД. Оспорва твърденията, че въпросният анекс обхваща само ипотеката, която
следва да бъде учредена след сключването му, както и по отношение на процесния имот. Твърди, че в т.11.1 ответната банка е дала
съгласието си за заличаване на ипотеката върху процесния
апартамент В18 при кумулативно изпълнение на описаните условия. Твърди, че е
платил сумите по специалната сметка, посочена в анекс №6, като същите, описани
в молбата, макар и разплащателни са били единствените сметки, открити от другия
ответник в „И.“ АД. Твърди, че представеният от ищеца договор за откриване на
сметка с особен режим на разпореждане не може да бъде установено, че съставлява
специална сметка по смисъла на процесния анекс, а
самият договор не следвало да се кредитира от съда по изложените доводи. В хода
на съдебното производство поддържа исковите претенции чрез процесуалния си
представител – адв. К..
Ответникът
„И.“ АД оспорва исковата молба по съображения, подробно изложени в писмения
отговор от 26.09.2017г. и допълнителния отговор от 02.11.2017г., както и в хода
на съдебното производство чрез процесуалния си представител – адв. И. като счита, че предявеният иск е неоснователен.
Твърди, че с втория ответник има сключен договор за кредит, чиято предсрочна
изискуемост е обявил с връчена на 19.03.2013г. нотариална покана и по който са
дължими описаните суми, за които му е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело № 229/2013г. на ЧСИ Дичев, към момента прехвърлено на ЧСИ Ц..
Твърди, че вземането му е обезпечено с първа по ред договорна ипотека, така
както е описана, и че тя е за всички вземания по процесния договор
за кредит. Счита, че твърдението на ищеца, че ипотечното право е погасено
поради плащане на задължението към датата на придобиване на процесните
имоти – 12.06.2012г. е невярно и недоказано, като задълженията на „Ем З.Б.“ не
са погасени изцяло. Твърди, че ищецът не е страна по анекс № 6/27.06.2012г. и
същият не произвежда действие спрямо него. Сочи, че анексът е сключен след
придобиване на имотите и не преурежда фактите,
настъпили преди това. Твърди, че задължението на банката да даде съгласие за
заличаване на ипотеки по същия касае само бъдещи продажби, осъществени при
изрично посочените условия за плащане на цената, а не за продажба преди
подписването на анекса. Твърди, че извършените плащания от ищеца не са по
уговорената по чл. 11 от анекса специална сметка. Представя и се позовава на
договора за откриване на сметка с особен режим на разпореждане от 06.06.2012г.
Ответникът
„Е.Б“ ЕООД не изразява становище по исковете и не е подал отговор.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения с исковата
молба нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 2, том II, рег.№
7623, дело №170 от 12.06.2012г., „Л.– А.“ООД е продал на „ГКЕЮФ 2“ЕООД
недвижими имоти, находящи се в жилищни сгради с
магазини и подземни гаражи – секции „А“, „Б“, „В“ и „Г“, подробно описани в
акта за сумата от 342 184,00 евро с включен ДДС, включително и процесния апартамент В18, находящ се в гр. София, мест.“Манастирски
ливади – запад“, ул.“******“, находящ се в секция ****
на жилищната сграда с магазини и подземни гаражи, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134,1933.25, представляващ УПИ І-25 от кв.59, който имот е със застроена площ 69,77 км.м.,
съставляващ съгласно схема от СГКК-гр. София самостоятелен обект с идентификатор
68134.1933.25.5.38, заедно с мазе №25В в сутерена на сградата, описан в т.Б/ на
акта. С два други акта, които са представени, съответно под № 170, том III, рег.№ 16507, дело №513 от 15.12. 2011г., „Л.– А.“
ООД е продал на „ГКЕЮФ 2“ЕООД правото на строеж на описаните недвижими имоти, находящи се в жилищни сгради с магазини и подземни гаражи –
секции „А“, „Б“, „В“ и „Г“, за сумата от 118 823,00 евро., а с представения
нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 12, том II, рег.№ 8239, дело №178 от 20.06. 2012г., „Л.– А.“ООД
продава на „ГКЕЮФ 2“ЕООД правото на строеж върху описаните недвижими имоти, находящи се в жилищни сгради с магазини и подземни гаражи –
секции „А“, „Б“, „В“ и „Г“, за сумата от 151 721,47 евро с включен ДДС.
На стр. 48 и следващите от делото са представени преводни нареждания,
извлечения от сметки и фактури, с които са заплащани правото на строеж върху процесните имоти. Първото преводно нареждане е с основание
стоп –капаро във връзка с покупко-продажба на недвижими имоти за сумата от
21 650 лв. от 27.05.2008г., а останалите за право на строеж с посочени
имоти, респ. по споразумение от 15.12.2011г. по договор за продажба на право на
строеж и това от 18.11.2009г. за сумата от 36 275 лв. е с основание – по
договор за СМР на апартаменти и паркомясто, посочени
в същото. Сумите са постъпили по описаните сметки на „Л.А.Б.“ ООД в „И.“ АД.
Съгласно представения на стр.68 и следващите от делото нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот под № 49, т.ІV, рег.№5665,
дело №580/2008г. от 04.04.2008г. „Л.-айБ.“ ООД като ипотекарен длъжник
и кредотополучател е учредил договорна ипотека в
полза на ТБ „И.“ АД върху правото на строеж на подробно описаните недвижими
имоти, включително и описания на стр. 35 – апартамент В 18, като обезпечение по
договор за банков кредит в евро №КЦ
244/2007-В от 14.02.2006г. за кредит в размер на 2 820 000 евро. Договорът видно от
отбелязването е вписан в Службата по вписванията с вх.№22466/04.04.2008г. под акт № 132 ХХ, дело №14594/08г.
На стр.140 и следващите от делото е представен договора за банков кредит
под № КЦ 244/2007-В от 14.02.2006г., сключен между ТБ„И.“АД като кредитодател или банката и „Л.– А.“ООД като кредитополучател,
съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя инвестиционен банков
кредит в размер
на 2 820 000,00 евро, която да се използва за закупуване на недвижим
имот в София, така както е описан в чл.1, ал.2 от договора. Уговорено е в чл.9
от договора, че за обезпечаване на кредита, кредитополучателят учредява в полза
на ТБ„И.“АД договорна ипотека върху описаните чл. 9 имоти. Съгласно уговореното
в чл. 14, ал.1 от договора кредитополучателят заплаща годишна лихва върху
размера на кредита, в размер на 3-месечен EURIBOR
плюс 7,2 пункта надбавка, но не по-малко от 11 %
годишно лихва в полза на кредитодателя. При
нарушаване на сроковете за издължаване на главницата, кредитодателят
събира наказателна надбавка над договорения лихвен процент в размер на 10
пункта. По силата на чл. 14, ал.2 от договора
е уговорено, че при забава на плащането на лихвите, кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 0,05 % за всеки ден просрочие
върху просрочената сума. По силата на чл. 18, ал.1 е дължима и комисиона за
управление в размер на 1,5 % върху разрешения размер на кредита за първата
година от кредита и 0,3 % върху остатъка от дълга за всяка следваща година.
Главницата се издължава след изтичане на 12-месечен гратисен
период на 48 равни месечни вноски, считано от 26.02.2008г. до 26.01.2012г.
съгласно посоченото в чл.22 от договора.
На 27.06.2012г. между ТБ„И.“АД и дружеството е сключен представения на
стр. 149 и сл. анекс № 6 към договор за банков кредит в евро № КЦ 244/2007г., с който страните приемат, че
към датата на подписване на анекса формираните задължения са общо в размер на
10 747 914,32 евро, от които: главница – 8 757 342,00 евро;
просрочени лихви – 1 950 914,76 евро; такси и комисиони –
31 158,10 евро; разходи по подновяване на застрахователна полица –
8 499,46 евро, като е изменен чл. 14 от договора за кредит в частта за
лихвата, уговорено е учредяване на залог по ЗОЗ и съгласно чл.7 е уговорено, че
при реализация на обособени обекти в описания имот, кредитополучателят се
задължава да насочи всичките си постъпления от продажби по специална сметка,
открита в „И.“ АД *** - Централен, като средствата ще се ползват целево и ще се
разходват единствено за плащания по кредита и разходи по СМР за довършване на
описания обект и разходи за дейността на дружеството, във връзка с довършване
на обекта, като е уговорено и сключването на отделен договор за сметка с особен
режим на разпореждане като неразделна част от анекса. В чл.9 е уговорено, че
банката дава съгласие да бъдат заличени ипотеките върху отделни обособени
обекти в имота след внасяне на съответните суми по специалната сметка при
описаната цена на кв.метър, различна за апартамент и други недвижими имоти,
като за апартамент е 800 евро на кв.м. В чл. 11 е посочено, че банката дава съгласие
за заличаване на ипотеки върху имотите по списък, предоставен от
кредитополучателя, които са договорени като замяна на други имоти, след
представяне на подписани споразумения за замяна на обектите и внасяне на
съответните суми по специалната сметка, като по т.11 са апартаменти В 15 и В18,
с остатък доплащане 56 332,00 евро, като е посочено, че списъкът
съставлява неразделна част от анекса. Такъв не е представен.
На стр. 194 и следващите от банката е представен сключения на 06.06.2012г. договор за откриване на сметка с особен режим на
разпореждане,като сметката е с описания номер, а съдът установи чрез
съпоставка, че нито едно от преводните нареждания не е по посочената сметка. В
договора изрично е уговорено, че сумите се използват за погасяване на задължения
по кредита, респ. разходи по СМР по довършване на строежа и други разходи след
представяне на описаните документи и изпълнение на посочените в чл. 2 условия
от „Л.-А.“ ООД.
Представени са два договора съответно от 28.12.2006г. за откриване и
водене на разплащателна сметка в ТБ „И.“ АД, която е с описания номер в евро,
както и договор от същата дата за втора сметка в лева, като липсват уговорки
сметките да са с особен режим.
Установява се от представения с отговора изпълнителен лист от 04.04.2013г., издаден от СРС, 77 състав по гр.д.№13189/2013г.,
че в полза на ответната банка е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за описаните суми, дължими по процесния договор
за кредит в общ размер на 10420035,99 евро. Представена е и заповедта.
Не се спори и се установява от
справката по публичния ТР, че с решение № 1876/15.12.2014г. на СГС, VІ-14
състав по т.д.№1850/2014г. е открито производство по несъстоятелност на „Е.З.Б.“
ЕООД, с определена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2010г., като с
решение от 10.02.2015г. е спряно производството на основание чл. 632 от ТЗ, а с
решение № 1180/08.07.2016г. производството е прекратено поради непоискано
възобновяване, но горното решение е отменено с представеното решение на САС под
№ 2368/12.12.2016г. по т.д.№5001/2016г., като видно
от данните след връщане на делото е
назначен за синдик Р.М..
По делото е изслушано основно и
допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Г.М.,
което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно.
От заключението се установява, че въз основа на описаните сключени договори „Л.– А.“ООД издава на „ГКЕЮФ 2“ЕООД следните
данъчни фактури: 1/фактура №0151/04.03.2009г. за втора авансова вноска за
покупка право на строеж на стойност 46 480,29 лв.; 2/ фактура
№0152/04.03.2009г. за втора ав. вноска за строителство на стойност 77 467,16 лв.,
с ДДС 15 493,43 лв., или обща сума за плащане - 92 960,59 лв.; 3/ фактура
№0203/19.11.2009г. за втора ав. вноска за покупка на
право на строеж на стойност 18 138,36 лв.; 4/ фактура №0204/19.11.2009г. за втора вноска за строителство на стойност 30 228,98 лв., с ДДС в размер на 6 045,80 лв. или обща сума за плащане в размер на 36 274,78 лв.; 5/ фактура
№0271/26.04.2010г. за втора авансова
вноска за строителство на стойност 57 876,27 лв., с ДДС в размер на 11 575,25 лв. или обща сума за плащане 69 451,52
лв. Съгласно експертизата „ГКЕЮФ 2“ЕООД извършва следните преводи по
банковата сметка на „Л.– АЙБ.“ООД: на 27.05.2008г. – преводно нареждане за
кредитен превод – 21 650,00 лв. – соснование за
превода – стоп капаро във връзка покупко-продажба на недвижим имот, като евровата равностойност на 21 650,00 лв. е
11 091,19 евро.; на 11.06.2008г. – нареждане за валутен превод –
581 408,00 евро с основание за превода – по предварителни договори от
03.06.2008г.; на 26.02.2009г. – нареждане за валутен превод – 23 765,00
евро с основание за превода – договор за право на строеж; на 18.11.2009г. –
преводно нареждане за кредитен превод – 36 275,00 лв. с основание за
превода – по договор за СМР за апартамент и паркомясто,
като евровата равностойност на 36 275,00 лв. е
18 602,56 евро; на 19.11.2009г. – преводно нареждане за кредитен превод –
18 138,00 лв. с основание за превода – право на строеж за апартамент и паркомясто, като евровата
равностойност на 18 138,00 лв. е 9 301,54 евро; на 23.04.2010г. –
преводно нареждане за кредитен превод – 34 659,71 лв. с основание за превода –
право на строеж сграда Г., ателие Г13 и ап. Г15, като евровата
равностойност на 34 659,71 лв. е 17 756,00 евро; на 23.04.2010г. –
преводно нареждане за кредитен превод – 69 451,52 лв. с основание за
превода – довърш. работи сграда Г., ателие Г13 и ап.
Г15; като евровата равностойност на 69 454,52
лв. е 35 579,67 евро.- на 15.12.2011г. – преводно нареждане за кредитен
превод сумата 58 560,00 лв. с основание за превода – споразумение от
15.12.2011г. по договор за продажба на право на строеж, като евровата равностойност на 58 560,00 лв. е 30 030,77
евро. Според заключението на вещото лице общо преведените суми са в размер на
727 534,73 евро ( 11 091,19 + 581 408,00 + 23 765,00 +
18 602,56 + 9 301,54 + 17 756,00 + 35 579,67 +
30 030,77 = 727 534,73 евро). Както се уточнява в съдебно заседание
при изслушването на експерта, сумите са постъпили по двете сметки на
дружеството, като нито една от тях не е особена сметка, каквато е открита след
преводите. Вещото лице сочи, че в счетоводството на „ГКЕЮФ 2“ЕООД получените
фактури са осчетоводени със следната идентична счетоводна статия: Дt с/ка 207 – Разходи за придобиване на ДМА, Дt с/ка 4531 – Начислен ДДС за покупки, Кt с/ка 401 – Доставчици. С тези счетоводни операции в
счетоводството на „ГКЕЮФ 2“ЕООД е отразено увеличението на разходите за
придобиването на процесните апартаменти и паркоместа, както и увеличението на задълженията на
дружеството към доставчика „Л.– АЙБ.“ООД. Според експерта В счетоводството на
„ГКЕЮФ 2“ЕООД извършените плащания са осчетоводени със следната идентична
счетоводна статия: Дt с/ка 401 – Доставчици; Кt с/ка 503 – Разплащателна сметка в лева и Кt с/ка 504 – Разплащателна сметка в евро, като с тези
счетоводни операции в счетоводството на „ГКЕЮФ 2“ЕООД е отразено намалението на
задълженията на дружеството към доставчика „Л.– А.“ООД, както и намалението на
паричните средства по разплащателните сметки на дружеството. Вещото лице сочи,
че въз основа на получената писмена информация от ТБ„И.“АД по отношение на „Е.З.Б.”
ЕООД във връзка с договор за банков кредит в евро № КЦ 244/2007г. – В от
14.02.2007г., е установило, че през 2007г. има общо 2 820 000,00 евро –
усвоявания главница по сметка ********– по сметка кредит главница ********
(първи транш) и 273 520,67 евро – погасявания лихви по кредит от сметка ********–
по сметка кредит лихви ********. През 2008г.
са усвоени 950 000,00 евро – усвоявания главница по сметка ********– по
сметка кредит главница ********(втори транш), като през същата 2008г. има 561
348,32 евро – погасявания главница от сметка ********– по сметка кредит
главница първи транш ********; 84 901,68 евро – погасявания просрочена главница
от сметка ********– по сметка кредит просрочена главница първи транш ********; 316
879,56 евро – погасявания лихви по кредит от сметка ********– по сметки кредит
лихви ********; ********; 44 420,00 евро
– погасени комисиони за управление и такси от сметка ********– по сметки кредит
такси ********и ********. През 2009г. има общо 5 995 000,00 евро – усвоявания
главница по сметка ********– сметки кредит главница ********и ********(втори и
трети транш), и следните погасявания: 235 000,00 евро – погасявания главница от
сметка ********– по сметка кредит главница първи транш ********; 58 750,00 евро
– погасявания просрочена главница от сметка ********– по сметка кредит
просрочена главница първи транш ********; 657 050,90 евро – погасявания лихви
по кредит от сметка ********– по сметки кредит лихви ********; ******** и ********;
81 545,00 евро – погасени комисиони за управление и такси от сметка ********–
по сметки кредит такси ********и ********. През 2010г. има 80 000,00 евро –
усвоявания главница по сметка ********– сметка кредит главница ********(трети
транш) и следните погасявания: 663,17 евро – погасявания главница от сметка ********–
по сметка кредит главница втори транш ********; 45 000,00 евро – погасявания
просрочена главница от сметка ********– по сметка кредит просрочена главница
първи транш ********; 101 994,83 евро – погасявания просрочена главница от
сметка ********– по сметка кредит просрочена главница втори транш ********; 275
636,75 евро – погасявания лихви по кредит от сметка ********– по сметки кредит
лихви ********; ******** и ********. През 2011г. има 3 573,25 евро –
погасявания лихви по кредит от сметка ********– по сметка кредит лихви ********.
Според експерта общо погасените задължения по процесния
договор са в размер на 2 740 283,88 евро, в т.ч.: главница в размер
на 1 087 658,00 евро; лихва в
размер на 1 526 660,88 евро; комисионни и такси в размер на 125 965,00
евро. Вещото лице сочи, че кредитът се е обслужвал единствено през
разплащателната сметка в евро на длъжника. Според експерта от постъпленията по
сметката в евро и сметката в лева са правени превалутирания
и са прехвърляни суми, съответно по разплащателната сметка в лева и по
разплащателната сметка в евро. Видно от движенията по сметките, по-голямата
част от постъпленията по тях са ползвани за разплащания към други субекти, и
малка част за погасяване на кредита, като през 2012 г. – няма погасявания по
кредита, също и през 2013 г. няма погасявания по кредита, а на 22.02.2013 г.
кредита е обявен за предсрочно изискуем. В допълнителното заключение на вещото
лице се сочи, че въпреки направения повторен опит за проверка и осъществяването
на контакт със синдика на дружеството, не му е предоставена нова счетоводна
информация като такава не е на разположение на синдика.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 179 от ЗЗД вписването на
ипотеката се заличава въз основа
на съгласието на кредитора, което
трябва да бъде дадено в нотариално
заверена форма или въз основа
на влязло в законна сила съдебно
решение, като ал. 2 предвижда, че това става по молба,
към която се прилага актът
за съгласието или препис от
влязлото в законна сила решение и се извършва чрез
отбелязване в партидата на ипотекирания имот. Ипотеката се учредява с вписване
в имотния регистър, респективно за нейното прекратяване е необходимо съответно отбелязване. Вписаната ипотека
може да бъде
заличена доброволно - със съгласие на
кредитора, обективирано в нотариално заверена форма; въз основа
на влязло в сила съдебно решение,
установяващо погасяване на обезпеченото вземане, погасяване на ипотеката или
нейната недействителност; въз основа на
съдебен акт, когато ипотеката е учредена като обезпечение
пред съд; въз основа на
влязло в сила постановление за възлагане на ипотекирания
имот, с отбелязване, че ипотекарният кредитор не е дал
съгласие ипотеката да се запази
при публичната продан; или по
искане на всяко заинтересовано лице, когато са
изтекли 10 години от датата на
вписване на ипотеката, без то да е подновено. Налице задължителна съдебна практика / решение № 431/8.11.2011 по гр. д. 1759/2010 на ІV г.о. и др., с които е прието, че когато
кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на
ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да се
предяви установителен иск, че ипотеката
е погасена. Тогава заличаването на вписването ще се извърши въз основа на влязлото
в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване. В конкретния случай именно
такъв иск е предявен, като от ищеца се твърди, че погасяването на ипотечното
право по отношение на процесния имот е настъпило
поради погасяване на съответстващата част от дълга в размер на 111 904,76
лв.
Ипотеката е вещно и неделимо право, което обременява
определен недвижим имот или имоти за обезпечаване на определено вземане. Ипотеката, както и залогът е неделимо право. Всяка част
от вземането е обезпечена от ипотечното
право и всяка част от имота, респ. когато е
учредена върху няколко имоти, всичките те обезпечава вземането. Следователно плащането на една
част от дълга
не освобождава част от имота или един от имотите,
върху които е наложена, от ипотеката. Ипотеката обезпечава цялото
вземане /във всичките му части/, като независимо от размера на сумата,
за която е извършено вписването, това обезпечаване се отнася и до
непогасената част от кредита. В случая видно от
данните по делото, а именно договора за учредяване на ипотеката и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и другите събрани
доказателства, ипотеката е за обезпечаване на всички задължения по договора за
кредит, като имотите, върху правото на строеж на които е учредена обезпечават
общо цялото вземане. Не може от съдържанието на ипотечния акт да се приеме, че
всеки отделен имот обезпечава отделна част от общото задължение, тъй като не е
уговорено така, не е учредена ипотека за част от вземането спрямо всеки имот, а
общо. Безспорно е, че погасяване на задълженията по договора за кредит изцяло
няма, дори напротив, плащания след 2011г. не са извършвани, като е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04.04.2013г.
в полза на банката за сумата от 10 420 035,99 евро. Не се поддържа и
не се установява със съответните доказателства, че този кредит е погасен
впоследствие по някакъв начин, респ. банката е удовлетворена като кредитор в
производството по несъстоятелност. Следователно няма изпълнение на
задължението, което да доведе до погасяване на ипотечното право. Това, че в
период преди 2011г. частично са погасявани задължения по кредита, не води до
извода, че ипотечното право за част от ипотекираните имоти е отпаднало. Независимо
от това, че ищецът е платил на съконтрахента си
сочената обща сума от 775 014,90 евро, като част от нея не е за покупката,
а за довършителни СМР по имота, дори и същата да е отишла за погасяване на
задължения по кредита, което не се установи надлежно, тъй като няма данни
именно с тези внесени суми да са погасявани вноски по лихви и главници по
кредита, то безспорно е налице неизплатена част от задълженията по договора за
кредит, поради което ипотеката обезпечава същите, включително и върху процесния имот. Единствено, ако бе установено, че цялото
обезпечено вземане на кредитора по договора за учредяване на договорна ипотека
е погасено поради плащане, респ. по друг способ, би било налице основание да се
приеме, че ипотечното право е погасено поради изпълнение и е отпаднало и за процесния апартамент.
По отношение на доводите на ищеца, че имало волеизявление
на ипотекарния кредитор, от което следва, че спрямо процесния апартамент ипотечното право е погасено и същото е
обективирано в клаузите на сключения на 27.06.2012г.
анекс. На първо място този анекс не съдържа волеизявление на кредитора за
заличаване на ипотеката, което да е в предписаната от закона форма за
действителност, а именно да е с нотариална заверка на подписа, за да се приеме,
че с посочването в чл.11 т.1 на процесния апартамент,
са налице предпоставките за заличаване на ипотеката. Наред с горното от
съдържанието на анекса и тълкуването му е видно, че изявлението на банката е под
условие, а именно, дадено е съгласие при осъществяване на посочените
предпоставки – замяна на обектите с ипотека върху други обекти и то при доплащане
на посочените суми, които изрично е посочено, че следва да бъдат внесени по
специалната сметка, открита в „И.“ АД, *** – Център, като за апартаменти В 15 и
В18 сумата е с остатък за доплащане 56 332 евро. Никакви доказателства не
са ангажирани от ищеца нито да е осъществена уговорената замяна, нито да е
извършено доплащането. Данни за каквито и да било платени суми в изпълнение на
уговореното по анекса и по специалната сметка няма. Всички цитирани плащания,
част от които не са и по договора за покупка на имотите, а по друго
правоотношение са извършени преди 2012г. и не по специалната сметка, поради
което са ирелевантни. Към датата на сключване на
анекса – 27.06.2012г. банката би следвало да е била известена от съконтрахента си, ако има допълнителни плащания и същите да
са отразени, а не тепърва да се уговаря допълнително плащане / остатък/. Данни
плащане въз основа на анекса да е извършено няма, като горното не се
опровергава от отразеното в нотариалния акт, който е от 12.06.2012г., че цялата
цена на всички описани имоти в размер на 342 184 евро е получена от
управителя чрез пълномощника му изцяло по банков път преди подписване на
договора. Независимо от отразеното в нотариалния акт и представените преводни
нареждания, няма данни нито за извършена замяна, нито за извършено доплащане на
уговорената по анекса сума по особената сметка, за да се приеме, че са
настъпили условията по волеизявлението на банката и същото е породило
действието си и довело до погасяване на ипотечното право в частта относно процесния апартамент. Ето защо съдът намира, че ипотечното
право не е погасено, а след като това не е така, неоснователно е и акцесорното искане за заличаване на ипотеката.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че исковите претенции са
неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски, а такива
следва да бъдат присъдени на ответника „И.“ АД и същите по представения списък
възлизат на сумата от 4524 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
платено по представената фактура №529/03.10.2017г. и платежно нареждане от 10.10.2017г. В списъка за разноски на ответника е включена и
сумата от 15 лв. – такса по частната жалба, но съдът намира, че тя не следва да
се включи в присъдените разноски, тъй като жалбата срещу определението на СГС е
оставена без уважение, т.е. частната жалба, подадена от „И.“ АД е счетена за
неоснователна и не се следват разноски за това действие.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.К.Е.Ю.Ф.2” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
*** и със съдебен адрес *** – адв. Н.К., срещу „И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и със
съдебен адрес ***, офис 30 – адв. И., и „Е.З.Б.“ ЕООД
/ в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, искове
за признаване за установено, че ипотечното
право на банката спрямо е погасено спрямо следния процесен
имот: представляващ апартамент В18, находящ
се в гр. София, мест. „Манастирски
ливади – запад“, ул.“******“, находящ се в секция ********на жилищната сграда
с магазини и подземни гаражи, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134,1933.25, представляващ
УПИ І-25 от кв.59,
който имот е със застроена площ
69,77 км.м., съставляващ съгласно схема от СГКК-гр. София
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1933.25.5.38, заедно
с мазе №25В в сутерена на сградата, който
е подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба № 2, т.ІІ, рег.№7623, дело №
170/12.06.2012г. по описа на нотариус В.И., както и на основание чл. 179, ал.1 от ЗЗД за заличаване на ипотеката,
учредена с нот. акт № 49, том ІV, рег.№5665, дело №
580/2008г. нотариус И.Н.върху следния процесен имот:
апартамент В18, находящ се в гр. София, мест.“Манастирски ливади – запад“, ул.“******“, находящ се в секция ********на жилищната сграда с магазини
и подземни гаражи, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134,1933.25,
представляващ УПИ І-25 от кв.59, който
имот е със застроена площ 69,77 км.м., съставляващ съгласно схема от СГКК-гр. София
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1933.25.5.38, заедно с мазе №25В в
сутерена на сградата, който е подробно описан в нотариален акт за
покупко-продажба № 2, т.ІІ, рег.№7623, дело № 170/12.06.2012г. по описа на
нотариус В.И., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.К.Е.Ю.Ф.2” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
*** и със съдебен адрес *** – адв. Н.К., да заплати на „И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и със
съдебен адрес ***, офис 30 – адв. И., сумата от 4524 лв. / четири хиляди петстотин двадесет и
четири лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от
решението на страните.
СЪДИЯ: