Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14
гр. Русе, 29.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, V - ти състав,
в открито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при участието на секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 515 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във
вр. с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 220, ал. 1 от ЗМ.
Образувано е по жалба на „Ерик МБ“ ЕООД, със
седалище: гр. Русе, чрез процесуалния му представител, против Решение № 32-226251 от 15.07.2021
г. към митническа декларация MRN 19BG002002003523R3/01.03.2019 г. на с.д. Директор на ТД Северна морска
(понастоящем ТД Митница Варна) в Агенция „Митници“, с което на основание чл. 84,
ал. 1, т. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 74, § 2, б. “б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 140
и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 77, § 1, във вр. с чл. 85, § 1, във вр.
с чл. 101, § 1, във вр. с чл. 103, чл.
104 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и
чл. 59 от АПК, е отказано приемането на митническата стойност на декларираната
стока с № 1 по митническа декларация MRN 19BG002002003523R3/01.03.2019 г., определена е нова митническа стойност на
внесените стоки от жалбоподателя по посочената митническа деклрация, както
следва – стока № 1, в размер на 138 404,16 лева, в резултат на което е
начислен и взет под отчет мито – 4 293,95 лева и ДДС – 6 061,75 лева,
които са заплатени и са определени суми за доплащане мито в размер на
18 957,95 лева и ДДС в размер на 26 360,58 лева, ведно с лихвата за забава.
В жалбата се развиват подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение
на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че не са били налице
предпоставките, визирани в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
за неприемането на декларираната договорна стойност на внесените стоки. Твърди,
че „основателните съмнения“ по смисъла на посочената разпоредба относно това
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума по чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не могат да бъдат
обосновани със статистическите данни за т. нар. „справедливи цени“, извлечени
от системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния
изследователски център (Joint Research Centre) на ЕК, тъй като тези обобщени
данни са за килограм, а внесените от него стоки били индивидуално определени и
имали стойност за единица бройка. Поддържа, че посоченият в оспорения акт рисков
праг за стоките на практика представлява минимална митническа стойност, чието
използване, съгласно чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
било забранено. Заявява, че липсва
нормативен акт, който да урежда приложения рисков праг от 50% от справедливите
цени на стоките, извлечени от системата „ТЕЗЕЙ“, а позоваването на
административния орган на възприетото в т. 38 – 39 от решение от 16.06.2016г.
на Съда на ЕС по дело C‑291/15 било неоснователно, тъй като според това
решение основателните съмнения на митническите органи могат да се базират на
необичайно ниския размер на декларираната договорна стойност в сравнение със
„средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки“, а
системата „ТЕЗЕЙ“ предоставя информация относно митническата стойност на
стоките, която включва и допълнителни елементи, освен действително платената
или подлежащата на плащане тяхна цена. Твърди, че както в оспореното решение,
така и в хода на административното производство, митническите органи не са
обосновали защо считат стоката по посочената декларация с получател – трето
лице, използвана като аналог за определяне на новата митническа стойност, за сходни
с тези, внесени от жалбоподателя с процесната митническа декларация. Възразява,
че както от внесените стоки, така и от стоките, използвани като аналог, липсват
мостри, поради което не може да се направи извод за тяхното сходство по
критериите, съдържащи се в легалната дефиниция на това понятие по чл. 1, § 2,
т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Поддържа, че липсата на
конкретни мотиви, с които да е обосновано сходството на стоките, ограничава
правото му на защита и поради това съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а определянето на митническата
стойност по реда на чл. 74, § 2, б. “б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е
изяснено дали използваните като аналог стоки са действително сходни, води до
нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени оспорения административен акт. Претендира присъждането на направените
деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТД Митница
Варна, чрез процесуалния си представител, е представил становище и писмена
защита, в които, както и в хода по същество на делото, подробно аргументира
своите съображения за законосъобразност на издадения административен акт и моли
подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Видно от приложеното известие за доставяне (л. 3 от
преписката), Писмо рег. № 32-227103 от 16.07.2021 г., с което оспореното
решение е изпратено до жалбоподателя, е било връчено на последния на 02.08.2021
г., а жалбата срещу оспореното решение е
подадена чрез куриер и входирано в деловодството на ТД Северна морска на 16.08.2021
г. Следователно тя е
депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна – адресата на акта,
неблагоприятно засегнат от него, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия
съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 19,
ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент
(ЕС) № 952/2013.
Същото е
в писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както
и се съдържа изложение на фактически обстоятелства, които, според
административния орган, обосновават разпоредения краен резултат.
Съдът
констатира, че в хода на административното производство са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Разпоредбата
на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 урежда процесуалното
задължение на митническите органи, преди да вземат решение, което би било
неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава
решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в
определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил.
В чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и
минималното съдържание на съобщението по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент
(ЕС) № 952/2013, като в него следва да е посочено: а) документите и информацията,
които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето
решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище,
считано от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е
получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до
документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите
разпоредби.
По
преписката е представено Писмо рег.№ 32-168424 от 31.05.2021 г. (л. л.19 - 24
от преписката), в което подробно са изложени съображенията, намерили място и в
мотивите на оспореното решение. В съобщението е указан и определеният срок за
изразяване на становище по изложените в него мотиви – 30-дневен от получаване
на уведомлението. Писмото обаче, като съдържание, не отговаря на изискването по
чл. 8, § 1, б. “в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – на жалбоподателя
не е указана възможността за достъп до документите и информацията, които митническите
органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и
по-конкретно правото на достъп до посочената в писмото митническа декларация с
получател – трето лице, стоките по която са използвани като аналог за
определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. “б“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013, респ. до търговските документи, съпровождащи тази митническа
декларация и съдържаща описание на използваните като аналог стоки.
На
следващо място, самото писмо също не съдържа описание на тези стоки, за да може
жалбоподателят да изрази становище по отношение на това дали същите
действително са сходни на внесените от него.
На
следващо място, от данните по делото е видно, че оспореният административен акт
е издаден след осъществен последващ контрол съгласно чл.48 от Регламент (ЕС) №
952/2013, респ. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ.
Според
чл. 84м от ЗМ, за връчването на съобщения и документи при извършването на
проверки в рамките на последващия контрол се прилагат разпоредбите на чл. 19а
от същия закон. В случая по преписката не са представени никакви доказателства
за начина на връчване на Писмо рег. № 32-168424 от 31.05.2021 г., за да може
съдът да извърши проверка дали посоченото писмо изобщо е било връчено на
жалбоподателя, съответно било ли е връчено то по надлежния ред, разписан в
цитираната разпоредба. В мотивите на оспореното решение се съдържа информация
относно връчването му – чрез известие за доставяне на Български пощи ЕАД, като
същото било получено на 07.06.2021 г., видно от известие за доставяне № PS9028 0049QN Q, такава информация
има и относно връчването на писма, с които от вносителя е изискана допълнителна
информация, на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447.
Нормата
на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 е императивна, а в
случая не са налице някои от изключенията от регламентираното в нея право на
изслушване, предвидени в същата разпоредба, втора алинея, б. “а“ – б. “е“,
респ. в чл. 10 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446.
Нарушаването
на изискването на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, било
от гледна точка на изискванията към съдържанието на съобщението, било от гледна
точка на надлежното му връчване, накърнява правото на защита на жалбоподателя,
поради което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, а оттам – и основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения
административен акт.
Налице е
и друго процесуално нарушение – на изискването по чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за мотивиране на неблагоприятното за заявителя решение на
митническите органи. Както приема и Съдът на ЕС в решение от 9 ноември 2017 г.
по дело C-46/16, т. 44 и т. 45, задължението за мотивиране, което е в тежест на
митническите органи, трябва, от една страна, да позволява ясно и недвусмислено
разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от
методите за определяне на митническата стойност, а от друга страна, това
задължение означава, че посочените органи са длъжни да изложат в решението си
за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на
които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на
адресата да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши,
разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и
за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това
решение.
Съдът
намира, че щом митническата стойност се определя по реда на чл.74, § 2, б. “б“
от Регламент (ЕС) № 952/2013, то мотивите на оспореното решение следваше да
съдържат и конкретна информация за използваните като аналог стоки, чието
описание не може да се изчерпва само в посочване на митническата декларация, с
която те са внесени и техния код по ТАРИК, а следва да обхваща всички техни
съществени белези, въз основа на които административният орган е стигнал до
извода за достатъчно сходство със стоката, чиято митническа стойност се
определя. Такова описание в оспорения акт липсва. В мотивите на същия е посочена
единствено декларацията на третото лице, в която са декларирани стоки със същия
код по ТАРИК като внесените от жалбоподателя, без да е обосновано защо
митническите органи считат същите за сходни. В мотивите на решението е
посочено, че след направения анализ в националната база данни за оформени
митнически декларации за допускане за свободно обращение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки са намерени резултати за декларирани
и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски.
Липсва обаче изрично посочване на зададените параметри за търсене в
митническата информационна система, които параметри да отразяват конкретни
характеристики на стоките, за да може да се провери дали са търсени стоки,
които могат да бъдат разглеждани като сходни. Резултатите от това търсене не са
били приложени по преписката и с тях жалбоподателят не е имал възможност да се
запознае. Те се представят едва в хода на съдебното производство – справка от
митническа информационна система МИСIIIА и справки от "ТЕЗЕЙ"
("THESEUS") на Съвместния изследователски център (Joint Research
Centre) на ЕК (л. л. 35 - 41 от делото). Дори и в съдебното производство
ответникът не ангажира обосновано становище как от изготвената справка от
МИСIIIА е избрана именно посочената митническа декларация на трето лице - въз основа на кои от правилата по чл. 141
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е определена и отговарят ли стоките
по нея на дефиницията за „сходни стоки“ по чл. 1, § 2, т. 14 от същия регламент.
Оспореният
акт противоречи и на материалния закон.
Според
чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, базата за митническата стойност на
стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно § 2 от
същата разпоредба, действително платената или подлежащата на плащане цена е
общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или
която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на
продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или
трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице да установи каква е платената цена от дружеството
за процесните стоки и има ли други подлежащи на плащане суми по фактурата,
приложена към МД MRN 19BG002002003523R3/01.03.2019
г.; по какъв
ред е извършено плащането и има ли съответствие между платената цена за стоките
и декларираната стойност по процесната МД MRN 19BG002002003523R3/01.03.2019
г. След
като се е запознало с писмените доказателства, съдържащи се в приобщената към
делото административна преписка и след като е извършило проверка по
счетоводната отчетност на „ЕРИК МБ“ ООД за отчетната 2019 г., вещото лице е
дало заключение, което е прието от съда като компетентно и обективно изготвено
и неоспорено от страните, че „ЕРИК МБ“ ООД е платило на 14.08.2020 г. цялата
стойност по фактура № JJP-00092/25.01.2019 г. (л. 29 от делото) –
14 822,00 щ. д., на издателя и доставчик – „Жйеянг Жинлайбаоа Пластик
Ко“ ООД. Цитираната фактура е била осчетоводена по надлежния ред като доставка
на стоки в размер на 14 822,00 щ. д., с платен ДДС в размер на 6 061,77
лева на 01.03.2019 г.; мито – внос – 4 093,97 лева на 01.03.2019 г.;
митническо представителство в размер на 50 лева на 01.03.2019 г. и терминално
обслужване – 405,61 лева на 28.02.2019 г. Цялата сума по фактурата е платена на
издателя и доставчик по банков път на 14.08.2020 г., с нареждане за валутен
превод през Райфайзен Банк. На третия поставен въпрос вещото лице посочва, че с
декларираната стойност на стоките по декларацията, същите са осчетоводени като
доставени в „ЕРИК МБ“ ООД и тази декларирана стойност е платена от дружеството в
пълен размер на издателя на фактурата и доставчик (л. л. 56 - 60 от делото).
Независимо от това, според решение от 16.06.2016 г.
на Съда на ЕС по дело C‑291/15, е допустима практика на
митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се
определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки, когато бъде
преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки,
при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Следователно,
дори и да се установи, че декларираната стойност на внесените стоки е
действително уговорената и платена такава, ако същата е необичайно ниска, то
митническите органи биха разполагали с правото да определят митническата
стойност на базата на посочения вторичен метод – въз основа на договорната
стойност на сходни стоки.
Разпоредбата
на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 гласи, че когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
чл. 70, § 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Според § 2 на същия текст, ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Кодекса.
Нормата
не предвижда никакви условия или формална процедура, в резултат на която да
възникнат тези съмнения, като изисква единствено те да са „основателни“, т.е.
да се подкрепят от конкретни факти.
В
настоящия случай преминаването към определяне на митническата стойност на
стоките по процесната митническа декларация по субсидиарно разписаните в
Митнически кодекс на Съюза методи митническият орган аргументира с необичайно
ниската стойност на декларираните стоки в сравнение със справедливата цена на
стоки със същия код по ТАРИК, произход и сравним период на внос, извлечени от
информационната система "ТЕЗЕЙ“.
Понятието
„справедливи цени“ е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 40 от ДР от ЗМ (ДВ,
бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), според която те са оценки на
групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за
подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт,
произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено 4 последователни години.
Справедливите
цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз
чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Това
понятие е въведено с изменението на ЗМ, в сила от 01.01.2020 г., поради което не
се прилага за внос, извършен преди тази дата. На следващо място, то е
дефинирано в закона с различна цел – предоставяне на обезпечение в хипотезата
на чл. 195а, ал. 1 от ЗМ, което е приложимо за стоките, включени в списъка по
чл. 66в от същия закон, който списък е утвърден със Заповед № ЗМФ-30 от
14.01.2020г. на Министъра на финансите.
В същото
време обаче, както се приема и в т. 38 – 39 от решение от 16.06.2016 г. на Съда
на ЕС по дело C‑291/15,
при разлика в цените между декларираната договорна стойност на внесените стоки
и средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки с
повече от 50%, следва да се приеме, че тя е достатъчна, за да обоснове
съмненията на митническия орган и отхвърлянето от негова страна на
декларираната митническа стойност на разглежданите стоки.
Доколкото,
както беше отбелязано, липсват процедурни изисквания към начина на обосноваване
на съмненията и съгласно приетото от Съда на ЕС, настоящата инстанция намира,
че статистическата информация, обобщена в системата "ТЕЗЕЙ", може да
бъде използвана за обосноваване на съмненията на митническите органи,
необходими за отхвърляне на декларираната митническа стойност.
Вярно е,
че тази статистическа информация е за стойността на стоки със същия тарифен код
в килограми, а в случая, видно от представената търговска фактура (л. 29 от
делото), цената на стоките е договаряна в бройки. В същото време обаче в
представената митническа декларация самият жалбоподател е декларирал нето тегло
на стоката именно в килограми. Според чл. 8, т. 31 от Наредба № Н-17/13.12.2006
г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и приложение № 38 от Регламент
(ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез единния
административен документ, "Нето тегло (кг)" се попълва нето теглото
на стоката, изразено в килограми; когато брутото тегло над 1 кг включва част от
килограма, се закръглява по следния начин - от 0,001 до 0,499 се закръглява
надолу до най-близкия килограм, от 0,5 до 0,999 се закръглява нагоре до
най-близкия килограм; когато бруто теглото е под килограм, се вписва с точно до
третия знак след десетичната запетая, т.е. 0,XYZ (например за пакет от 654
грама се вписва 0,654). Според § 1, т. 5 от ДР на същата наредба, "нето
тегло" е теглото на стоката без теглото на опаковката и амбалажа.
Следователно, щом митническата декларация съдържа информация за нето теглото на
стоката, която информация е декларирана от самия жалбоподател, то неоснователно
се явява възражението, че ответникът е извършил произволно превръщане на
данните в информационната система „Тезей“, дадени в килограми, към бройки на
стоката.
Неоснователно
е и възражението, че използваният от административния орган „рисков праг“
всъщност съставлява минимална митническа стойност. Вярно е, че минималната
митническа стойност не може да бъде използвана за определяне на митническата
стойност на стоката – арг. от чл. 144, § 2, б. “е“ от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447. В случая обаче определеният праг от 50% от справедливите цени
на сходни стоки, определени по данни от информационната система „ТЕЗЕЙ“, се
използва не за да бъде определена митническата стойност чрез него, а само за да
се обосноват съмненията на митническите органи по отношение на точността на
декларираната договорна цена. Както беше посочено, нито МКС, нито регламентът
за изпълнение, предвиждат някаква формална процедура или критерии за
обосноваване на тези съмнения, включително процент на прага спрямо
средностатистическия размер на цените на съответната стока. От друга страна,
както беше посочено, Съдът на ЕС вече е приел, че подобна разлика, надхвърляща
50% от средностатистическия размер на покупните цени, е достатъчна, за да
обоснове съмненията на митническите органи. Дори и да се приеме, че данните в
информационната система „ТЕЗЕЙ“ включват не само действително платената или
подлежащата цена на закупените и внесени стоки, но и другите елементи на
договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013, то в разглеждания
случай декларираната договорна стойност на стоките в процесната декларация е
неколкократно по-ниска от въприетия рисков праг от 50% спрямо усреднените данни
от информационната система „ТЕЗЕЙ“. Следователно, отклонението от тези данни е
достатъчно значително, за да обоснове такива съмнения, дори и в тях да са
включени, като стойност, и други елементи по чл. 71 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
Обстоятелството,
че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си относно точността
на договорената митническа стойност не означава автоматично, че те
законосъобразно са определили такава митническа стойност по възприетия от тях
вторичен метод.
Административният
орган обосновава сходството на стоките със съвпадащия код по ТАРИК, държавата,
от която стоките са внесени – Китай и приблизително същия период на извършения
внос. Нито по преписката, нито в хода на съдебното производство ответникът,
чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, е установил
съществуването на фактическите основания, посочени в него и по-конкретно, че
използваните като аналог стоки по митническата декларация на трето лице, са
сходни, което, съгласно вече посочената дефиниция, означава да са произведени в
същата държава, и макар да не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките
са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка. Сходството на стоките не може да бъде обосновано единствено с
краткото описание на стоката в митническите декларации, тъй като то не съдържа
достатъчно информация, от която да се направят изводи по посочените
обстоятелства.
С оспореното решение за определяне на нова митническа стойност на стока
№ 1, представляваща сандали на ток от изк. материали поз. 1 – 2316 каш. = 18528
чиф./дамски/, код по ТАРИК **********, е използвана стойността по митническа
декларация MRN 18BG003012H0044824/17.12.2018 г. Тази декларация, ведно със съпровождащите я търговски документи не е
представена. Представена е справка от митническа информационна система МИСIIIА, като за стоката по тази митническа декларация е посочено – дамски
сандали, изк. кожа, ходило пжц, марка PAOLO BOCELLI, произход Китай (л. 39 от делото). Действително и
по двете митнически декларации става въпрос за стока – дамски сандали от изкуствен
материал, внос от Китай, но в декларацията, използвана като аналог е посочена и
конкретна търговска марка, което обстоятелство също е обуславящо за определяне
на стоките като сходни, тъй като несъмнено търговската марка предполага и
съответно утвърдено сред потребителите качество на стоката и т.н. В случая за
стоките по процесната митническа декларация липсва установена търговска марка,
което и изключва възможността стоките, използвани като аналог, да бъдат
определени като сходни на тези по процесната митническа декларация, предвид невъзможността да бъде
установено тяхното качество, което не може да бъде определено само от посочения
материал – изкуствена кожа.
Следователно административният орган не е доказал,
в съответствие с указаната му доказателствена тежест съгласно чл. 170, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от АПК, че използваните като аналог стоки са сходни, за да може
въз основа на тях, по реда на чл. 74, § 2, б. “б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013,
да се определи нова митническа стойност на внасяните стоки, а оттам – и нова
данъчна основа по чл.55, ал. 1 от ЗДДС за начисляване на този данък. Както беше
посочено, нито от стоките по процесната декларация, нито от тези, използвани
като аналог, са запазени мостри, поради което и не би могъл да бъде изследван и
изяснен въпросът за сходството на стоките.
По изложените съображения съдът намира, че
административният акт е незаконосъобразен – издаден е при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон, поради което следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски в общ размер от 650 лева – заплатена държавна такса и
депозит вещо лице. Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на Агенция „Митници“, която е юридическото лице – чл. 7, ал.
1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган – издател на
оспорения акт.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 32-226251 от 15.07.2021
г. към митническа декларация MRN 19BG002002003523R3/01.03.2019
г. на с.д. Директор на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) в
Агенция „Митници“, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във вр. с чл.
74, § 2, б. “б“ от Регламент (ЕС) №
952/2013, във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 77,
§ 1, във вр. с чл. 85, § 1, във вр. с чл. 101, § 1, във вр. с чл. 103, чл. 104 от Регламент (ЕС) №
952/2013, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е отказано
приемането на митническата стойност на декларираната стока с № 1 по митническа
декларация MRN 19BG002002003523R3/01.03.2019 г., определена е нова
митническа стойност на внесените стоки от жалбоподателя по посочената
митническа деклрация, както следва – стока № 1, в размер на 138 404,16
лева, в резултат на което е начислен и взет под отчет мито – 4 293,95 лева
и ДДС – 6 061,75 лева, които са заплатени и са определени суми за
доплащане мито в размер на 18 957,95 лева и ДДС в размер на 26 360,58
лева, ведно с
лихвата за забава.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Ерик МБ“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 650 лева –
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: