Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260030
гр. Асеновград , 02.11.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван
Бедачев
с участието на секретаря Ася
Иванова , като разгледа НАХД № 527 по описа на Асеновградския районен съд за 2019 година, докладвано от
съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С
електронен фиш серия К № 2637591 на ОДМВР Пловдив на основание чл. 189 ал. 4,
във вр. чл. 182 ал.2 т. 4 от ЗДвП на Х.Т.К. ЕГН:********** с адрес: *** е наложено административно наказание -
глоба в размер на 300 лв. за нарушение
на чл. 21 ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е
останал Х.К. и е чрез пълномощника си
адв. К. е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок, в която се излагат конкретни доводи за отмяната му. Навеждат се твърдения
, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на административно-производствените
правила , както и при неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Жалбата
е подадена от активно легитимиран процесуален субект, доколкото електронният
фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик, на когото е
регистрирано МПС и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради
което е допустима. Разгледана по същество
е основателна.
Съдът на база на
събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
На
05.03.2019 г., на път ІІ -86 , км.19+000 посока гр.Асеновград било
позиционирано автоматизирано техническо
средство ARH SAM
S1.
В 12.07
часа системата заснела лек автомобил
"Фолксваген Пасат" с рег № РВ 0987ТХ да се движи
със скорост от 93 км/ч. при разрешената за участъка 60 км/ч. Последвало издаване на процесния
електронен фиш срещу собственика на автомобила – Х.Т.К. за нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и с който на основание чл.182 ал. 2 т.
4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300
лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че при констатиране на
нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, представляващи основание за отмяна, без да е необходимо
да се изследва въпросът извършено ли е административно нарушение,
квалификацията му, както и размерът на
наказанието.
На първо място ЕФ е
издаден в нарушение на процедурата по чл. 189 ал.4 и сл. от ЗДвП. За да се
издаде ЕФ базовата предпоставка е нарушението да е установено с АТСС. За да е
надлежно установено нарушението следва АТСС да е използвано според нормативно установените правила разписани
детайлно в Наредба № 8131з-532 от 12.05.2015г., която изрично урежда условията
и реда за използване на АТСС. В конкретния случай е нарушено основното правило
по чл. 10 ал.1 от Наредбата за всяко използване на АТСС за контрол да се попълва
протокол по образец-приложение към Наредбата. По делото въпреки , че е
задължение на АНО съгласно чл. 189 ал.8 от ЗДвП да окомплектова и изпрати административно-наказателната
преписка,към нея не е бил приложен
протокола по чл. 10 ал.1 от Наредбата . След като е изискан двукратно от съда е
получено писмо от ОДМВР-Пловдив , че с-р ПП не разполага с Протокол за
използване на АТСС, с което се твърди, че
е заснето нарушението. В този протокол съгласно чл. 9 ал.4 от Наредбата следва
да се отразят и данни във връзка с
установените нарушения. Несъставянето на протокол за използването на АТСС от една страна
компрометира цялата процедура по установяването на нарушението и от друга води
до извод, че нарушението не е надлежно
установено и извършването му не е доказано по несъмнен начин, поради което е и налице
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакувания ЕФ. За коректност
следва да се каже, че в тежест на административно-наказващия орган е
доказването както на факта на нарушението, така и авторството и вината на нарушителя
и по отношение на ЕФ не действа презумптивната доказателствена сила по чл. 189
ал.2 от ЗДвП , която е въведена по изключение за АУАН. В случая въпреки , че е изискано изрично от
съда не е представена и информация за вида на техническото средство , както и
дали същото е мобилно или стационарно , и ако е мобилно дали е било монтирано в
служебен автомобил или е било временно разположено на участък от пътя, кат при
последната хипотеза е следвало да се представи и снимка с разположението на
уреда съгласно чл.10 ал. 3 от Наредбата. Не са представени и доказателства дали
същото е преминало на първоначален и последващ метрологичен контрол.
На второ
място в ЕФ е налице порок в съдържанието му касаещ неговите основни и задължителни реквизити по
чл. 189 ал.4 от ЗДвП , която норма изисква в него да се посочи и описание на
нарушението. С ЕФ е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП , която
норма предвижда санкция за водач, който превиши разрешената скорост
извън населено място. В ЕФ въпреки , че е посочен пътя по който е извършено нарушението не е
посочено изрично , че нарушението е извършено извън населено място , а в случая
това обстоятелство е елемент от обективния състав на нарушението, защото за
нарушения извършени в населено място приложимата норма и санкция е различна , а
именно чл. 182 ал.1 от ЗДвП. Посоченото нарушение е съществено, тъй като
нарушава правото на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му се вменява
във вина и да организира защитата си срещу него в пълен обем , поради което е и
отделно основание за отмяна.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на
разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към
реда на АПК.
В АПК
въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
По
силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски
се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят претендира присъждане
на направените в производството разноски
и е доказал заплащане на сумата от 400 лева, представляващи
заплатен адвокатски хонорар. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК,
следва да му се присъдят разноски в размер на 400 лв.
От изложените съображения следва, че ЕФ
е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен, като са налице няколко отделни и самостоятелно достатъчни основания за
неговата отмяна, поради което и на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2637591
на ОДМВР Пловдив на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 4 от ЗДвП
на Х.Т.К. ЕГН:********** , с адрес: ***
е наложено административно наказание -
глоба в размер на 300 лв. за нарушение
на чл. 21 ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОДМВР-Пловдив да заплати на
жалбоподателя Х.Т.К. ЕГН:********** сумата от 400 лева, представляващи направени
разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните, в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: