Решение по дело №1302/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 391
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20227050701302
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№____

 

гр. Варна,_______2023 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Административен съд- гр. Варна, ІІ-ри състав, в публично заседание  на  седми март през  две хиляди и двадесет и трета   година в състав:

 

                                                          Административен съдия: Веселина Чолакова

 

при секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 1302 по описа на Административен съд- Варна за 2022  год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл. 145-178 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с приложението на  чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на Администрацията на Министерски съвет на Република България против изменение  на КРНИ по заявление № 01-305449/07.06.2021 г. до Служба по геодезия картография и кадастър ( СГКК)- Варна, във връзка с разпоредбите на чл.53а,т.1 от ЗКИР и постъпило в СГКК-Варна влязло в сила определение № 428/14.02.2022 г. по адм. дело № 2238/2021 г. по описа на Административен съд-Варна, състоящо в заличаване от кадастралния регистър на Министерски съвет на Република България като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2567.4, съгласно решение № 114/31.10.2019 г. по гр. дело № 304/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд обективирана в Уведомление изх.№ 24-14144/13.05.2022 г. на началника на СГКК-Варна. Сочи се на допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Излага доводи, че неправилно са обосновани оспорените действия за промяна на КРНИ с влязло в законна сила Определение № 428/14.02.2022 г. по адм. дело № 2238/2021 г. по описа на Административен съд-Варна. Сочи се, че съдебният акт е нищожен и не е могъл да произведе действие.  Сочи се, че имотът попада в Охранителната зона на Стопанство Евсиноград и че е със статут на публична държавна собственост, съгласно Акт № 9336/24.07.2017 г.  Редът за ползване на Стопанство Евсиноград е уреден с ПМС № 118/1993 г. за използването на имоти- публична държавна собственост. Сочи се, че  и към настоящия момент съществува документ за публична държавна собственост с предоставени права върху имота на Администрацията на МС и на МС, който не е отменен. Сочи се, че има висящо дело по жалба на В.В. против бездействие на министъра на МРРБ да отмени акта за публична държавна собственост. Счита, че от диспозитива на решение № 114/31.10.2019 г. по гр. дело № 304/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд, не става ясно на какво не е собственик държавата. Липсва идентичност на имота на държавата с този, за който В.В. претендира изпълнение на влязло в сила решение.  Счита, че има разминаване между имотът собственост на държавата и претендирания от В. В. имот, съответно определените граници на имота и квадратура. Сочи се, че са предприети действия по отмяна на Определение № 428/14.02.2022 г. по адм. дело № 2238/2021 г. по описа на Административен съд-Варна и обявяване на неговата нищожност. Счита, че действията на началника на СГКК-Варна са нищожни, защото се позовават на нищожно определение. Поддържа жалбата в представено писмено становище. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другите страни разноски.

Ответникът – началникът на СГКК-гр. Варна не се явява и не се представлява. С писмена молба изразява становище за неосноватеност на жалбата. Сочи се, че изменението на КР е извършено в изпълнение на мотивите на влязло в законна сила Определение № 428/14.02.2022 г. по адм. дело № 2238/2021 г. по описа на Административен съд-Варна. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна –В.И.В. оспорва жалбата чрез процесуалния си представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал.1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от оспорването съгласно пар.1,т.13 от ДР на ЗКИР и срещу акт , който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:

В.И.В. ***  заявление рег. № 01-305449/07.06.2021 г. за нанасяне на настъпили промени в КРНИ за поземлен имот с идентификатор 10135.2567.4 находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, м. Ваялар с площ от 4521 кв.м. Искането е за отписване на държавата като собственик в КРНИ на недвижим имот записан с Акт за държавна собственост АДС № 9336/24.07.2017 г. Заявеното изменение е в хипотезата на чл.53а,ал.1,т.1 от ЗКИР. Заявителят се легитимира като собственик на недвижимия имот съгласно НА № 87, том ІІ, вх. рег. № 3340, дело № 238/2008 г. на нотариус с район на действие района на Варненски районен съд.

По силата на влязло в сила Решение №114/31.10.2019 г по гр. д. №304/2019 г. на Апелативен съд Варна е уважен иск предявен от жалбоподателя против държавата да бъде установено, че държавата не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, местност „Ваялар“, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5267.4 по КК с площ по документ за собственост от 686 кв.м., а по скица 4521 кв.м. Подадената срещу това решение касационна жалба не е допусната до касационно обжалване по силата на Определение №325/19.06.2020 г. по к.гр.д. №426/2020 г. на ВКС II ГО. Държавата на основание чл.304 от ГПК е подала молба за отмяна на влязло в сила решение по отношение на решение №114/31.10.2019 г по гр. д. №304/2019 г. на Апелативен съд Варна. С Определение №48/11.03.2021 г. по гр.д. №277/2021 г. на ВКС II ГО молбата за отмяна е оставена без разглеждане. Срещу последното определение е била подадена частна жалба, но с Определение №55/26.04.2021 г. по ч.гр.д. №1286/2021 г. на I ГО на ВКС е потвърдено Определение №48/11.03.2021 г. по гр.д. №277/2021 г. на ВКС  II ГО.

Министерски съвет на Република България е вписан в КРНИ за имот с идентификатор 10135.2567.4 въз основа на Акт за публична държавна собственост № 9336/24.07.2017 г. На основание чл.26 от АПК с писмо № 24-18062/02. 07.2021 г. е уведомен МС на Република България в качеството на заинтересовано лице, че на основание Решение № 114 от 31.10.2019 г. по въззивно гражданско дело № 304 от 2019 г. на Варненски апелативен съд, Определение № 325 от 19.06.2019 г. по гражданско дело № 426 от 2020 г. на Върховния касационен съд и Определение № 48 от 11.03.2021 г. по гражданско дело № 277 от 2021 г. на Върховния касационен съд, е започнала процедура по заличаване на държавата като собственик на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2567.4 по КК на гр.Варна. В СГКК-Варна е постъпило становище от МС вх.№ 07-19221/15.07.2021 г. , с което възразява срещу изменението на КРНИ, с мотиви, че пред Върховния касационен съд е висящо гр.д. № 277/2021 г. по жалба на Администрацията на МС срещу Определение № 48/11.03.2021 г. постановено по гр.д. № 277/2021 г. по описа на ВКС, ГК, Втора ГО.

Началникът на СГКК-Варна е приел, че са налице основанията на чл.54,ал.1,т.5 от АПК и със Заповед № 18-8795/06.08.2021 г. е спрял административното производство по Заявление с рег.№ 01-305449/07.06.2021 г. от В.И.В. за процедура за изменение на КРНИ на гр.Варна, общ. Варна, обл. Варна за поземлен имот с идентификатор 10135.2567.4.

По жалба на В.В. против горепосочената заповед е постановено Определение № 428/14.02.2022 г. по адм. дело № 2238/2021 г. по описа на Административен съд-Варна. С определението, съдът е отменил Заповед №18-8795/06.08.2021 г. на началника на СГКК Варна, с която по заявление на В.И.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адвокат Д.Д. е спряно производството по подадено от жалбоподателя заявление №*********/07.06.2021 г. с искане за изменение ва кадастралните регистри на гр. Варна относно недвижим имот, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, местност „Ваялар“, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5267.4 по КК с площ по документ за собственост от 686 кв.м., а по скица 4521 кв.м. и е указал на началника на СГКК Варна да бъде извършено вписването на настъпили промени в КРНИ по заявление №*********/07.06.2021 г., подадено от В.И.В., ЕГН **********. Определението е влязло в законна сила на 08.03.2022 г.

С Определение № 648/04.03.2022 г. , Определение № 689/08.03.2022 г. и № 1152/11.04.2022 г. постановени по адм. дело № 2238/2021 г. по описа на Административен съд-Варна е допусната поправка на ОФГ в определение № 428/14.02.2022 г. по адм. дело № 2238/2021 г. по описа на Административен съд-Варна, в частта на изписването на заявление № 01-305449/07.06.2021 г. на стр.3, ред 7 ;  в частта на изписването на площта на имота 4 686 кв.м. на стр.1, ред17, стр.2,ред 21 и ред 35 и стр.3, ред 10 и в частта на изписване на идентификатора на имота 10135.2567.4 на стр. 1 ред 19, ред 26, стр. 2 ред 20, ред 35 и ред 44, на стр. 3 ред 10 Посочените определения са влезли в законна сила съответно на 22.03.2021 г. , 25.03.2021 г. и 27.04.2021 г. С решение № 1158/26.09.2022 г. постановено по адм. дело № 1879/2022 г. по описа на Административен съд-Варна, е отхвърлена като неоснователна исковата молба на Администрацията на МС на Република България с искане за обявяване на нищожност на Определение № 428/14.02.2022 г. по адм. дело № 2238/2021 г. по описа на Административен съд-Варна, поправено с Определения № 648/04.03.2022 г., № 689/08.03.2022 г. и № 115/11.04.2022 г.

Извършена е промяна на КРНИ по заявление № 01-305449/07.06.2021 г. до Служба по геодезия картография и кадастър ( СГКК)- Варна, във връзка с разпоредбите на чл.53а,т.1 от ЗКИР и постъпило в СГКК-Варна влязло в сила Определение № 428/14.02.2022 г. по адм. дело № 2238/2021 г. по описа на Административен съд-Варна, състоящо в заличаване от кадастралния регистър на Министерски съвет на Република България като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2567.4, съгласно Решение № 114/31.10.2019 г. по гр. дело № 304/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд обективирана в Уведомление изх.№ 24-14144/13.05.2022 г. на началника на СГКК-Варна. За извършеното изменение е съобщено на МС на РБ и на В.И.В. по реда на чл.61,ал.1 от АПК с Уведомление изх.№ 24-14141/13.05.2022 г. на началника на СГКК-Варна. След извършеното изменение по партидата на имота като единствен собственик е записан В.И.В..

По делото е работила съдебно-техническа експертиза. Съобразно поставените въпроси вещото лице е приело, че имотът предмет на решение № 114 от 31.10.2019 г. по гр.д. № 304 по описа на Апелативен съд-Варна и имотът предмет на оспореното изменение на КР с уведомление изх.№ 24-14144 от 13.05.2022 г. за извършени действия на началника на СГКК-Варна са напълно идентични. По втори въпрос е прието, че имотът предмет на решение № 114 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 304 по описа на Апелативен съд-Варна и имотът предмет на Акт за публична държавна собственост са напълно идентични. Идентичността и по двата отговора е установена по номер на имот, местоположение, площ и граници.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършване на преценка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл.168,ал.1 от АПК, съдът установи следното от правна страна:

Оспореното действие за изменение на КРНИ, съставляващо акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, е извършено от компетентен орган – началника на СГКК - гр. Варна, съгласно чл.51,ал.2 от ЗКИР.

В хода на административната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обезпечено е правото на заинтересованите лица на информираност и участие в производството.

Съгласно чл. 51, ал. 1-3 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки. 3. явна фактическа грешка. Измененията се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.

Съгласно чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и чл. 53, както и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Настоящият случай напълно покрива хипотезата на цитираната норма. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което е прието за установено в отношенията между В.И.В. и държавата, представлявана от министъра на МРРБ, че държавата не е собственик на ПИ 10135.2567.4 по КК на гр.Варна.

Според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР - при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.  Тази хипотеза е приложима само в случаите на висящ спор за материално право, до разрешаването му по съответния ред. С влизане в сила на съдебния акт, с който са признава за установено, че държавата не е собственик на процесните поземлени имоти, се изпълнява хипотезата на чл.53а, ал.1, т.1  от ЗКИР, като диспозицията на нормата изисква вписване на съответните изменения в кадастралната карта, без издаването на заповед.

В.И.В. е провел успешно исково производство срещу държавата, по предявен отрицателен иск установителен иск за собственост на основание чл.124,ал.1 от ГПК. От мотивите на постановения съдебен акт на Варненски апелативен съд / влязъл в законна сила/ се установява, че между В.И. /в качеството му на ищец /  от една страна и държавата от друга, е бил наличен съдебен спор – отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК по отношение на за имот  с идентификатор 10135.2567.4. Цитираният по-горе  съдебен акт е  влязъл в сила , като не подлежи на вписване на основанията на чл.112 от Закона за собствеността. Както вече се посочи, съгласно нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Анализът както на изменения текст на чл. 53, ал. 2, така и на сега действащия чл. 54, ал. 2 от ЗКИР обосновава извод, че законодателят е предвидил винаги, когато е наличен спор за материално право по отношение на поземления имот, измененията в КК и КР да са допустими само след решаването му по съдебен път. 

В настоящият случай безспорно между страните е бил наличен такъв спор за материално право, но от представените писмени доказателства по безспорен начин се установява, че този спор е решен с влязъл в сила и неподлежащ на вписване съдебен акт. Решението на Варненския апелативен съд е постановено по предявен от заинтересованата страна отрицателен установителен иск за собственост. Съдът е отрекъл правото на собственост на държавата върху процесния имот с идентификатор 10135.2567.4 , решението е влязло в законна сила и се ползва със сила на присъдено нещо . Същото не обвързва само страните по делото, а следва да бъде зачетено от всички визирани в разпоредбата на чл.297 от ГПК субекти, между които са  и всички учреждения в Република България, какъвто представлява и администрацията на ответника. Силата на пресъдено нещо при отрицателните установителни искове има по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо, формирана при произнасяне по положителни установителни искове и при другите искови претенции. Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания (разбирани като конкретни юридически факти, способни да породят това право и които ответникът е длъжен да въведе в процеса). „Зачитането на СПН се състои в задължението на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата обвързана със СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса , разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който държавния орган е сезиран. Единствената преценка, на която има право държавният орган с оглед зачитането на СПН, това е преценката , дали е възникнала СПН, валидно ли е възникнала и още ли важи, или е вече отменена“/Граждански процесуален кодекс, осмо издание на Сиела, стр.378/.

Изменението на КРНИ по отношение на ПИ с идентификатор 10135.5267.4 състоящо се в заличаване на МС на РБ като собственик на имота е извършено след отмяна с влязъл в законна сила съдебен акт (Определение № 428/14.02.2022 г. по адм. дело № 2238/2021 г. по описа на Административен съд-Варна)  на Заповед № 18-8795/06.08.2021 г. на началника на СГКК – Варна за спиране на производството по заявлението на В.И.В..  С влизане в законна сила на определението са отпаднали процесуалните пречки за извършване на изменението на КР по заявлението на заинтересованата страна. В хипотезата на чл.53а,ал.1,т.1 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаването на заповед в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Материално-правната предпоставка за изменението е влязлото в законна сила Решение № 114 от 31.10.2019 г. по гр.д. № 304 по описа на Апелативен съд-Варна, с което е отречено правото на собственост на държавата върху процесния имот.

Противопоставеният от жалбоподателя АДС № 9336 от 24.07.2017 г.  е с декларативен характер.  Съобразно чл.5, ал. 3 от Закона за държавната собственост  този вид документи нямат правопораждащо действие. Отношение към обсъждания въпрос има и разпоредбата на чл. 112,ал.1 от ППЗДС, съгласно която ако въз основа на представените доказателства компетентният орган установи, че имотът не е държавна собственост, той нарежда със заповед имотът да бъде отписан от актовите книги на имотите - държавна собственост. Издаване на такава заповед въз основа на влязлото в сила съдебно решение е вътрешно-служебно дейност, за която заинтересованата страна  нито носи отговорност, нито следва сам да изисква. Релевантното за случая е, че към момента на постановяване на оспорения акт има влязло в сила съдебно решение, с което е отречено правото на собственост за същия имот по отношение на държавата. Идентичността на имота предмет на Решение № 114 от 31.10.2019 г. по гр. дело № 304/2019 г. по описа на Апелативен съд-Варна и този предмет на оспореното изменение се установява от заключението на работилата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентна и в съответствие с доказателствата по делото. Т.е. е изпълнена хипотезата на чл.53а,ал.1,т.1 от ЗКИР и извършеното изменение съответства на материалния закон.

От всичко изложено дотук, съдът обосновава правния си извод за неоснователност на подадената жалба. В този смисъл последната следва да бъде отхвърлена.  

Ответникът и заинтересованата страна не претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, и на основание чл. 143, ал. 1, чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Администрацията на Министерски съвет на Република България против извършена промяна на КРНИ по заявление № 01-305449/07.06.2021 г. до Служба по геодезия картография и кадастър ( СГКК)- Варна, във връзка с разпоредбите на чл.53а, ал.1,т.1 от ЗКИР и постъпило в СГКК-Варна влязло в законна сила Определение № 428/14.02.2022 г. по адм. дело № 2238/2021 г. по описа на Административен съд-Варна, състоящо в заличаване от кадастралния регистър на Министерски съвет на Република България като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2567.4, съгласно Решение № 114/31.10.2019 г. по гр. дело № 304/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд обективирана в Уведомление изх.№ 24-14144/13.05.2022 г. на началника на СГКК-Варна.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с касационна жалба, в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщенията до страните, че е постановено.

                                                           

 

 

Съдия: