№ 6541
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20241100506083 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №3479/27.02.2024г. по гр.д. № 23576 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 63-ти състав е признато за установено на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, че Г. В. Т., ЕГН ********** дължи на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК
********* заплащане на сумите, както следва: сумата от 1507,86лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението –23.12.2020г., до изплащането
й, представляващи неплатена главница по договор за кредит №
**********/11.11.2018г; сумата от 479,45лв., представляващи
възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 15.02.2019г. до
15.11.2020г.; сумата от 275,60лв. представляващи обезщетение за забава за
периода от 15.02.2019г. до 03.12.2020г, за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 13783/2021г по описа на Софийски районен
съд, като Г. В. Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Ти Би Ай
Банк“ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 82,26лв. по заповедно дело и 119,26лв. по исковото дело, като
неоснователен е отхвърлен иска за главница за главница за общо 493,35лв.,
представляваща сбор от застрахователна премия по застраховки по пакет
Bank kombo живот от 130,60лв., застрахователна премия по пакет Bank
kombo безработица в размер на 133,21лв., еднократна такса за оценка на риска
от 229,54лв.; и иска за лихва за забава от 301,59лв.
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
93563/21.03.2024г. по входящия регистър на СРС от ищеца „Ти Би Ай
Банк“ЕАД, ЕИК ********* в частта, в която исковете за застрахователни
премии от общо 263,81лв. и за обезщетение за забава на плащането им от
48лв. са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния
закон, необосновано. Посочил е, че неправилно било прието че сумата не
била платена по договора за застраховка, направил бил искане по
доказателства за установяването на това обстоятелство, същото било
неправилно отхвърлено от СРС. Неправилно било прието от СРС, че договор
за застраховка също следвало да е на шрифт поне „12“. Този договор не бил
част от договора за потребителски кредит, приложим за него бил КЗ, а не
ЗПотрКр. Потребителят не бил длъжен да сключи договора за застраховка.
Това че бил сключен в деня на договора за потребителски кредит не доказвал
същото, доказателство за този довод било, че договор за застраховка можело
да продължи действието си и след прекратяване на договора за кредит,
например поради предсрочното му погасяване. Застраховането било
допълнителна услуга, която често се предоставяла от трето лице, а не от
кредитодателя. КЗ бил нормативен акт от по-висш ранг от ЗПК.
Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете – Г. В. Т., ЕГН ********** нее
изразила становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
89023/04.05.2022г. по регситъра на СГС изпратена по пощата на 03.05.2022г.
от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК ********* срещу Г. В. Т., ЕГН **********, с
която е поискало от съда на основание на чл. чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на
сумите, както следва: сумата от 2001,21лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението –23.12.2020г., до изплащането й, представляващи
неплатена главница по договор за кредит № **********/11.11.201г; сумата от
479,45лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за кредит за
периода от 15.02.2019г. до 15.11.2020г.; сумата от 577,19лв. представляващи
обезщетение за забава за периода от 15.02.2019г. до 03.12.2020г, за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 13783/2021г по описа
на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения,
че на сключил с ответника договора за кредит за 1912,81лв, като превел
1649лв. на продавача на стоката избрана от ответника. Ответникът поискал да
сключи договор за застраховки Живот и Безработица с премии съответно от
130,60лв. и 433,21лв., като тези премии по съгласие с потребителя били
наредени от ищеца на застрахователя. Тези суми, заедно с предоставения
кредит и с възнаградителната лихва от 24,80% годишно формирали цялото
2
задължение от 2739,06лв. и следвало да бъдат платени на 23 вноски от по
114,13лв. и поседна вноска от 114,07лв. Неплатени останали 22 вноски
Ответникът Г. В. Т., ЕГН ********** не е изразила становище.
По делото е приложено заповедно дело № 13783/2021г по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 275547/23.12.2020г. е издадена заповед за
незабавно изпълнение , с която е разпоредено Г. В. Т., ЕГН **********, да
заплати на„Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК ********* сумата от 2001,21лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението –23.12.2020г., до
изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит №
**********/11.11.201г; сумата от 479,45лв., представляващи възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода от 15.02.2019г. до 15.11.2020г.; сумата
от 577,19лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 15.02.2019г.
до 03.12.2020г., съдебни разноски от 111,16лв., за така издадена заповед
длъжникът е уведомен на 26.01.2022г., на 25.02.2022г. е подал възражение,
сочещо че договор е с неравноправни клаузи, начислени са незаконни лихви и
такси, на 11.04.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
04.05.2022г.
По делото е приет договор за кредит № **********/11.11.2018г., носещ
подпис на страните по него на всяка страница, съгласно който на Ти Би ай
Банк“ЕАД се е задължило да предостави на Г. В. Т. потребителски кредит в
размер на 1912,81лв., от които 1649лв. за закупуване на мобилен телефонен
апарат, която кредиторът заплаща по сметка на продавача на стоката, избрана
от потребителя; 130,60лв. и 133,21лв. за заплащане на избраните от
потребителя доброволни застраховки Живот и безработица, които кредиторът
превежда директно по банкова сметка на застрахователя/застрахователния
агент; 229,54лв. представляващи такса за оценка на риска. Съгласно чл. 9 от
договора възнаградителна лихва е 24,80% годишно, ГПР е 43,62% В договора
се съдържа погасителен план сочещ че задълженията следва да се погасят на
месечни вноски с падеж 15-то число от по 114,13лв., само последната вноска –
114,07лв., в срок от 15.12.2018г. до 15.11.2020г. Съгласно чл. 19 от договора
сключването на застраховки не е задължително условие да се сключи
договора за кредит.
Прието е заявление за установяване на договорни правоотношения,
съгласно което Г. Т. е дала съгласие да й бъде сключен договор за застраховка
„Живот“ и Безработица“ по специалните условия за групова полица
81005ТВ12011 на ЗК“Уника Живот“АД действащо чрез банката като
застрахователен агент, като е декларирала данни за здравословното си
състояние и се е съгласила дължимото застрахователно обезщетение да бъде
изплатено на банката в размер равен на задълженията по договора за кредит
към настъпване на застрахователно събитие, а остатъкът – да се изпати на
законните й наследници.
3
Приета е преддоговорна информация за програма „Защита
живот/безработица/хоспитализация“, сочеща условия за застраховка и че
застрахователи са ЗК“Уника“ АД и ЗК“Уника Живот“АД , че застрахователен
агент е банката , като същата носи подпис за Г. Т.. Посочено е в този
документи, че застраховката се счита за сключена при подписване на
заявлението за същото, здравна декларация, декларация за заетост , включени
в искането за кредит.
Приета е Застрахователна програма по полица № 81005ТВ12011 на
ЗК“Уника Живот“АД и ЗК“Уника“АД „Защита
Живот/Безработица/Хоспитализация“, , носеща подпис за Г. Т. , съгласно която
период е 2 години от 12.11.2018г., застрахователна сума е 1649лв.,
застрахователни рискове са смърт от заболяване и злополука, ТНР над 75%
поради заболяване или злополука, временна нетрудоспособност поради
заболяване и злополука; нежелана безработица или хоспитализация, премия е
263,81лв., трето ползващо лице е Ти би ай Банк“АД до размера на
задължението по договора за кредит към дата на застрахователно събитие , а
за разликата – застрахования /неговите наследници.
Приета е фактура от 11.11.2018г. издадена от Техномаркет България“АД
на Г. Т. за 1649лв. като стойност на телефон, на фактурата е положен подпис за
получателя на стоката на 11.11.2018г., като начин на плащане е посочено
плащане от ТиБиАй Кредит.
С прието по делото пред въззивния съд неоспорено от страните
заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с доказателства по делото и справки при ЗК“Уника Живот“АД и
при ищеца е посочило, че на 15.12.2018г. с две отделни платежни нареждания
Ти Би ай Банк“ЕАД е наредило по сметка на ЗК“Уника Живот“ЕАД сумата от
158365,44лв. и по сметка на ЗК“Уника“ сумата от 76592,37лв. Тези две суми
плащали по полица № 81005ТВ12011 съответно сумата от 130,,60лв. и
133,21лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото, че на 11.11.2018г. страните са
4
сключили писмен договор на шрифт не по-малък от „12” пункта , че договор
е подписан от страните, като съглашението е било „Ти Би Ай Банк“ЕАД да
предостави на Г. Т. кредит в размер на 1649лв. за закупуване на избрана от
потребителя стока; кредит в размер на 130,60лв. за премия по застраховка
Живот и кредит в размер на 133,21лв. за премия по застраховка
„Безработица“, които суми се усвояват като се заплащат от кредитодателя на
доставчика на стоката/услугата, че е уговорено да се плати и такса за оценка
на риск от 229,54лв., която се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя заедно с другата су предоставена на кредит, уговорена е
възнаградителна лихва от 24,80% годишно и погасителен план за месечни
анюитетни вноски в определен размер и падеж, ГПР е посочен като такъв от
43,62%. Установява се по делото , че съглашението между страните е било
кредитодателят да предостави кредита чрез директно разплащане на
доставчика на стоката/услугата, както и че тези задължения са изпълнени от
него. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото договор за
кредит, фактура, носеща подпис за ответника като получател на сумата, както
и от влязлото в сила решение на районния съд в частта , в която исковете за
главница от 1469лв., за възнаградителна лихва от 479,45лв. и лихва за забава
за тези суми са уважени и обвързват съда и страните със сила на пресъдено
нещо. Съдът приема за установено по делото , че кредитодателят е изпълнил
задължението си по договора за кредит като е предоставил и кредит за сумата
от общо 263,81лв. като е превел същите за погасяване на задължения на
кредитополучателя за заплащане на застрахвоатлени премии по сключени
договори за застраховки – сумата от 130,60лв. за премия по застраховка
„Живот“ и сумата от 133,21лв. за премия по застраховка „Безработица“ със
застрахователи съответно ЗК „Уника Живот“АД и ЗК“Уника“АД. Тези
обстоятелства се установяват от приетото по делото неоспорено от страните
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
неопровергано от останалите доказателства по делото. Доказателствено
искане за тази експертиза е било направено своевременно от ищеца пред
районния съд, неправилно същото не е било уважено и подробни съображения
за този си извод въззивният съд е изложил в определението по чл. 267 от ГПК,
които е безпредметно да се повтарят. Така съдът приема за установено по
делото и валидно възникнало задължение на ответника към ищеца за връщане
на тази сума от 263,81лв. В случая шрифт на договор за застраховка
позволява спокойното му възприемането , а и съществените му клаузи са част
от заявлението за установяване на договорни правоотношения, шрифт на
което е не по-малък от „12“. Договор за застраховка сочи, че е за 2 години,
сочи рисковете, застраховащ и трето ползващо се лице, което е достатъчно , за
да се приеме, че са налице изискуемите реквизити по договора за застраховка.
Изявлението по чл. 19 от договора за кредит, че договорите за застраховки не
са задължителни, обсъдени в съвкупност с обстоятелството, че формуляр на
заявлението-декларация за установяване на договорни отношения не е
попълнен предварително в частта за сключването на договорите за
5
застраховка и допуска да не се поиска сключване на договори за застраховка,
съдът приема, че не позволяват несъмнен извод, че сключването на договорите
за застраховка са били задължителни, за да се предостави кредита.
Действително, застрахователната премия е калкулирана при определянето на
анюитетните вноски. Това обаче не обосновава несъмнен извод, че договор за
застраховка е задължително условие за предоставяне на кредита. Това е така,
защото включването в анюитетните вноски има своето обяснение в
обстоятелството, че кредит е предоставен и за заплащане на
застрахователните премии . Следва да се посочи че доколкото е установено че
сумата за застрахователните премии е била платено чрез предоставен от
ищеца на ответника сума по договора за потребтилески кредит, същата
подлежи на връщане независимо дали основанието за същото ще бъде валиден
договор за потребителски кредит или недействителен такъв – аргумент от чл.
23 от ЗПК и трайно наложилата се съдебна практика, приемаща, че при
предявен иск на основание на договор за потребителски кредит, ако същият се
приеме че е недействителен, то главницата следва да се присъди на основание
на чл. 23 от ЗПК.
С решението на районния съд в частта, в която исковете са уважени и е
влязло в сила , е прието, е договора за кредит е действителен, включително и
че съответства на чл. 11, т.10 от ЗПК, този спор не може да бъде пререшен в
настоящото производство. Доколкото съдът прие, че банката е предоставила
кредит в размер и на сумата от 263,81лв., то дължи се и лихва за забава
върху тази сума. Падежа на задължението е уговорено в погасителния план на
договора за кредит-15то число на месеца. По делото няма спор за размер на
обезщетението за забава, поради което и основателен е и иска за забава на
плащането на главницата от 263,81лв. което обезщетение за процесния период
е в размер на 48лв.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззиваемия и той следва да бъде осъден да
заплати на въззивника за производство пред СГС разноски за възнаграждение
на вещо лице от 200лв., разноски за държавна такса от 25лв. и разноски за
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв. определено от съда при
съобразяване на чл. 78, ал. 8 от ГПК и сложността на делото, която не е
висока.
За производство по заповедно дело пред СРС на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на още 11,34лв. За исково производство пред СРС
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на още 16,44лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение №3479/27.02.2024г. по гр.д. № 23576 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 63-ти състав в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни исковете на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК *********
срещу Г. В. Т., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 от ЗПотрКр вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, за признаване за установено, че Г. В. Т., ЕГН ********** дължи на
„Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК ********* заплащане сумата от 263,81лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 23.12.2020г., до
изплащането й, представляващи част от неплатена главница по договор за
кредит договор за кредит № **********/11.11.2018г, предоставена за
заплащане на застрахователна премия по застраховки „Живот“ в размер на
130,60лв., и за заплащане на застрахователна премия по застраховка
„Безработица“ в размер на 133,21лв.; сумата от 48лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата от 263,81лв. периода от
15.02.2019г. до 03.12.2020г, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 13783/2021г по описа на Софийски районен съд, като
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени положителни
установителни искове от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК ********* срещу Г. В.
Т., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 9 от ЗПотрКр вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че Г. В. Т., ЕГН ********** дължи на „Ти Би Ай
Банк“ЕАД, ЕИК ********* заплащане сумата от 263,81лв. /двеста
шестдесет и три лева и 0,81лв/, , ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 23.12.2020г., до изплащането й, представляващи част от
неплатена главница по договор за кредит договор за кредит №
**********/11.11.2018г, предоставена за заплащане на застрахователна
премия по полица № 81001NLB2011 по застрахователна програма „Защита
живот/Безработица/Хоспитализация“ на ЗК „Уника“АД и на ЗК“Уника
Живот“АД по застраховка „Живот“ в размер на 130,60лв. и по застраховка
„Безработица“ в размер на 133,21лв.; сумата от 48лв. /четиридесет и осем
лева/, представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата от
263,81лв. за периода от 15.02.2019г. до 03.12.2020г, за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 13783/2021г по описа на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Г. В. Т., ЕГН ********** да заплати на „Ти Би Ай
Банк“ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
общо 352,78лв. /триста петдесет и два лева и 0,78лв/, представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС , по заповедно производство и по
исково производство пред СРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8