Решение по дело №478/2017 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Провадия, 19.01.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд първи състав на двадесет и първи декември, две хиляди и седемнадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ

 

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията АНД № 478 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж.П.Ж., ЕГН ********** с адрес ***, представляващ „Прима 91-Ж.П.“ ЕТ, срещу Наказателно постановление № 23-0001026/17.10.2017 г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" -гр.***, с което на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на въззивника е наложено административно наказание "Имуществена санкции" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.

В жалбата се моли за отмяна на НП, като се твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно. При съставяне на АУАН и НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спори се, че именно М.Д.М.е управлявал въпросното МПС в момента на проверката.

В заключение се излагат аргументи и за маловажност на деянието и за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, въззивника редовно призован не се явява и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Възиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител в лицето на мл. експерт И.Г., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Контролиращата страна РП-Провадия, редовно призована, не изпраща представител.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2017г., след приключена тематична проверка по писмо с рег.№11-06-4324/12.07.2017г. на документите свързани с транспортната дейност на превозвача „Прима 91-Ж.П.“ ЕТ, притежаващ лиценз на общността №1537/08.12.201г. за международен обществен превоз на товари е било установено, че на 03.02.2017г. в офиса на превозвача в с.***, обл.***, ул.“***“ №13, превозвачът „Прима 91-Ж.П.“ ЕТ, е допуснал до управление водача М.Д.М., ЕГН **********, на товарен автомобил марка „Мерцедес“, от кат. N3, над 12 тона, с рег.№***, собственост на „Прима 91“ЕООД, с който е извършен международен обществен превоз на товари, без водачът да притежава издадено по надлежния ред, по реда на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, валидно Удостоверение за психологическа годност. От направената справка в регистъра за психологическите изследвания на водачи към ИА“АА“ е било установено, че водачът М.Д.М., ЕГН ********** е имал издадено УПГ №193436 от 16.01.2014г., валидно до 16.01.2017г., след което е придобил УПГ №365616 на 04.03.2017г.

При така установените факти, св. К. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение. Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на проверката доказателства, АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло посочените в него фактически констатации и на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр наложил на въззивника административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000,00 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, пътен лист, товарителница, извадки от системата на АА, и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.Димитър Павлов Калайджиев -актосъставител, който пресъздаде възприятията си за случая с необходимата конкретика.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна -лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено.

Съдът не споделя възражението на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му на защита. Съдът не споделя и становището на въззивника в жалбата, че на въпросната дата М.Д.М.не е управлявал въпросното МПС. Вино от показанията на актосъставителя, както и от съдържането на АУАН и останалите писмени доказателства по делото става ясно, че именно М. е управлявал въпросното МПС. Възражения в тази насока не са постъпвали нито при връчването на АУАН, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

В проведеното на 21.12.2017г. съдебно заседание, процесуалният представител на въззивника е посочил, че М. е бил на постоянна работа в Германия и от януари 2014г. същият е имал валидно УПГ, което изтичало на 16.01.2017г., като в този момент водачът е бил в Германия и се е прибирал на 05.02.2017г., като в този момент не е било възможно да бъде заменен с друг водач.

Според представените по делото доказателства, водачът е напуснал гр.***, намиращ се в централна Германия, като е управлявал автомобила през територията на Германия, Австрия, Словения, Сърбия, за да достигне до ***.

На 03.02.2017г., когато е бил съставен АУАН водачът на автомобила М. не е бил на територията на Р България, но към датата на назначаването му и допускането до работа, същият е притежавал УПГ.

Съдът намира, че предявеното срещу въззивното дружество обвинение в НП е доказано по безспорен и категоричен начин.

Въззивника е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, съгласно която, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. На основание последния член е издадена Наредба № 36/2006 г., която урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. В глава шеста от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа годност", чл. 36 е посочено че след приключване на психологическото изследване дадените заключения се регистрират посредством специализирания програмен продукт.На всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Удостоверението съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то е получило положително заключение за психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото изследване, наименованието на психологическата лаборатория, датите на издаване и на валидност. В конкретния случай, видно от представената справка от регистър на психологическите изследвания на водачите, лицето М.Д.М.не е притежавало валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 16.01.2014 г. до 16.01.2017 г., като ново УПГ му е било издадено едва на 04.03.2017 г. Същевременно събраните по делото доказателства /товарителница, пътен лист / установяват, че същото лице е осъществило превоз на товари за търговеца- въззивник от 03.02.2017г. до 07.02.2017. При тези данни безспорно се установява описаното в НП нарушение, а именно извършване на обществен превоз на товари от страна на „Прима 91-Ж.П.“ ЕТ на посочената дата с водач, който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност в нарушение на  чл. 7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози. Отговорността на въззивника е обективна и безвиновна, като няма никакво значение, кое конкретно лице е допуснало водача да осъществи превозите. Не се касае и за допустителство, както се сочи в жалбата, а за едно обективно задължение на лицензирания превозвач - да извършват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, което задължение видно от доказателствата по делото, е било нарушено. Законосъобразно от въззивника е било потърсена административно-наказателна отговорност за нарушение по цитирания текст, като на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр за горното нарушение му е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв., която е в предвидения в закона като абсолютен размер. За съда не съществува законова възможност да измени издаденото НП, като определи административното наказание имуществена санкция под предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 7а, ал.2 от ЗАвПр e призвана да гарантира, а именно безопасното осъществяване на обществения превоз, още повече, че в случая се касае за установени няколко превоза извършени от водача без валидно удостоверение за психологическа годност.

С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001026/17.10.2017 г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" -гр.***, с което на Ж.П.Ж., ЕГН ********** с адрес ***, представляващ „Прима 91-Ж.П.“ ЕТ на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание "Имуществена санкции" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - *** в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

РАЙОННЕН СЪДИЯ: