№ 14085
гр. С., 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110144054 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..........., с която против Ж. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... и
М. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С..................., са предявени по реда на чл. 422, вр. чл.
415 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца при условията на разделна отговорност (Ж. М. С. – 1/3 част и М. Б. С. – 2/3 части)
следните суми: 373,51 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 07.08.2020 г. до окончателното изплащане; 106,08 лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.06.2017 г. – 30.07.2020 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.09.2020 г. по
ч. гр. д. № 36223/2020 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ателие
№ 9, находящо се в гр. С..................., с абонатен № 409004, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че
ответниците имат качеството на „битови клиенти“ на топлинна енергия съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ, според която всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
1
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ищецът поддържа, че съгласно Общите условията за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., които са влезли в сила спрямо
ответниците, неупражнили правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, е доставил за процесния период
до имота на ответниците топлинна енергия, като същите не са заплатили дължимата цена.
Твърди, че съгласно приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, както и стойността на общата фактура в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от общите условия, ако не са заплатени в срока по ал. 2,
а като не са заплатили процесната главница, ответниците са изпаднали в забава, поради
което дължат обезщетение за забава върху главницата. Ищецът твърди, че съгласно чл. 139
ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в сградата етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата
се извършва от „Б.Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. По
тези съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ж. М. С. и
М. Б. С., чрез назначения им особен представител адвокат С. А., с който исковете се
оспорват по основание и размер. Твърди се, че няма доказателства за стойността на
задължението и каква услуга е използвана от ответниците. Възразява се за погасяване на
вземанията по давност. Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 07.08.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ж. М. С. и М. Б. С., при условията на разделност (1/3 за
Ж. С. и 2/3 за М. С.) за сумата от 373,51 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.08.2020 г. до окончателното изплащане; и за сумата от
106,08 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.06.2017 г.
– 30.07.2020 г.
С разпореждане от 03.09.2020 г. съдът е издал поисканата заповед за изпълнение, като в
полза на заявителя е присъдена и сумата от 25 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
2
По делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том I,
рег. № 2920, нот. дело № 35/2008 г. от 01.02.2008 г., видно от който Б.С.А. е продал на Ж. М.
С., М. Б. С. и С. Б. С. следния свой недвижим имот, а именно: ателие № 9, находящо се в гр.
С.............“ в сградата на ЖСК „Ренесанс-4“, бл. 246, вх. 1, ет. 7, второ подпокривно ниво,
със застроена площ от 71,61 кв. м., заедно с мазе № 37, с площ от 6,05 кв. м. и съответни
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
По делото е приет Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 162,
том III, рег. № 26599, нот. дело № 527/2008 г. от 29.08.2008 г., видно от който С. Б. С. е
дарила на сестра си М. Б. С. собствената си 1/3 идеална част от посочения по – горе
недвижим имот: ателие № 9, находящо се в гр. С.............“ в сградата на ЖСК „Ренесанс-4“,
бл. 246, вх. 1, ет. 7, второ подпокривно ниво, със застроена площ от 71,61 кв. м., заедно с
мазе № 37, с площ от 6,05 кв. м. и съответни идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място.
По делото е приет и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том II,
рег. № 1080, нот. дело № 203/2017 г. от 13.04.2017 г., видно от който М. Б. С. – лично, като
собственик на 2/3 идеални части и Ж. М. С. – чрез пълномощника си М. Б. С. като
собственик на 1/3 идеална част са продали на Е.Й. Д.а и Г.Р. Д. следния свой съсобствен
недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.4091.5824.1.61 по КККР на район „М.“, Столична община, одобрени със Заповед РД-
18-15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: ателие за
творческа дейност – ателие № 9, находящо се в гр. С.............“ в сградата на ЖСК „Ренесанс-
4“, бл. 246, вх. 1, ет. 7, второ подпокривно ниво, със застроена площ от 71,61 кв. м., заедно с
мазе № 37, с площ от 6,05 кв. м. и съответни идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място.
Представен е протокол от проведено на 08.03.2008 г. Общо събрание на етажните
собственици на адрес: гр. С., ж. к. „М. 2“, бл. 246, вх. 1 и 2, на което те са взели решение да
се сключи договор с „Б.Б.“ ООД за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия и извършване на услугата топлинно счетоводство. В този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение, като срещу процесното ателие е положен подпис от С. Б. С..
Представен е договор № 2735-1/14.04.2008 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ж. к. „М.
2“, бл. 246, вх. 1 и 2 като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител за доставка и монтаж на
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост.
Прието е и Разрешение за ползване № ДК-07-539/06.11.2008 г., издадено от РДНСК – С., с
което е разрешено ползването на топлопроводни сградни отклонения и абонатни станции за
жилищни сгради – III-ти и IV-ти етап, находящи се в УПИ ХIII-1382 и УПИ ХIV-1391, кв. 1,
по плана на гр. С., м. „М. 2“ с административен адрес: гр. С., ж. к. „М. 2“, бл. 246 и бл. 247,
район „М.“ – Столична община.
Приет е и договор от 01.06.2015 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.“ ООД –
3
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва, услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Приети са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД на клиенти в град С., приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Т.С.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
От страна на третото лице – помагач „Б.“ ООД с молба от 14.06.2023 г. са представени
доказателства за отчитане на постъпилата в имота топлинна енергия – индивидуална справка
за използвана ТЕ за процесния период и констативен протокол за извършен отчет (протокол
за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна
енергия).
В хода на делото е изслушано и прието заключение на съдебно – техническа експертиза
(СТЕ), неоспорена от страните, от която се установява, че в процесния период в имота е
доставяна топлинна енергия за отопление на имот, за отопление от сградна инсталация на
база пълен отопляем обем – 87 куб. м. и за подгряване на вода за БГВ на база начислен
разход за 1 бр. водомер – 2 куб. м., на обща стойност 603,19 лв., след отчитане на
изравнителните сметки, изготвени от третото лице – помагач, което е без включени
изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди. В имота е имало
едно отоплително тяло, свързано към ВОИ с монтиран разпределител на топлинна енергия и
един водомер, не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот от отоплителните
тела в общите части като дял за имота, за имота е начислен разход на топлинна енергия за
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем, като за периода 01.05.2016 г.
– 30.04.2017 г. не е бил осигурен достъп до имота и е налице служебно изчисление на
топлинна енергия. Според експерта дяловото разпределение на топлинна енергия е
извършено съобразно нормативните изисквания, технологичните разходи в абонатната
станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са
приспаднати за сметка на „Т.С.“ ЕАД. За процесния период общият топломер в абонатната
станция е преминавал метрологични проверки на 27.10.2014 г. и 28.09.2016 г. – последващи
проверки, като не са констатирани отклонения.
В хода на делото е изслушано и прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза
(ССчЕ), неоспорена от страните, от която се установява, че има текущи плащания в размер
на 589,27 лв., които касаят процесния период. През процесния период има извършени
плащания от двамата собственици на имота и реално всички задължения за имота са
платени – плащанията от първия собственик на имота са до 26.01.2017 г. с погасено
4
задължение по фактура за м. 11.2016 г., а плащанията от втория собственик на имота
започват от 27.09.2017 г., като първо е погасено задължението по фактура за м. 12.2016 г.,
включително са заплатени и задълженията, предмет на настоящия иск.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за процесния абонатен номер няма
задължения, тъй като същите са платени на 27.09.2017 г., включително задълженията за
процесния период.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, в това число, че
облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание – по
силата на закона и с оглед притежаваното от ответниците право на собственост върху имота
през исковия период, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия, както
и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането на ответниците в
забава, настъпването на обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване на давностните
срокове за погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията.
Ответниците следва да докажат възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
5
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и
по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с
третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
6
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че през процесния период ответниците са имали качеството на клиенти на
топлинна енергия, доставяна до процесния имот.
От приетите Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том I, рег. №
2920, нот. дело № 35/2008 г. от 01.02.2008 г. и Нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижим имот № 162, том III, рег. № 26599, нот. дело № 527/2008 г. от 29.08.2008 г., се
установява, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот
(при посочените в исковата молба квоти – М. С. – 2/3 идеални части и Ж. С. – 1/3 идеална
част), който са продали на 13.04.2017 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 23, том II, рег. № 1080, нот. дело № 203/2017 г. от 13.04.2017 г., т. е. през процесния
период м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г. именно ответниците като съсобственици на имота са
клиенти на доставената до същия топлинна енергия, съответно страни по възникналото с
ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот.
По делото не са ангажирани доказателства в полза на друго лице да е било учредено вещно
право на ползване или имотът да е бил отдаден под наем и с наемателя да е сключен договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период при общи условия – от 2014 г. и от 2016 г., публикувани на интернет
страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период
договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
Наредбата за топлоснабдяването. В случая третото лице – помагач „Б.“ ООД е
осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период,
което обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
7
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От приетата без оспорване СТЕ, която съдът кредитира като обективна и в пълнота
отговаряща на поставените задачи, се установява доставката на топлинна енергия до имота
през исковия период - за отопление на имот, за отопление от сградна инсталация и за
подгряване на вода, нейното количество и стойност - 603,19 лв., което е без включени
изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди. Установява се, че
топлинната енергия е изчислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката. Поради изложеното, съдът приема иска за главница за топлинна енергия за
доказан по основание до сумата, заявена в исковата молба – 373,51 лв. (чл. 6 ГПК).
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за погасителна давност,
по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за
периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск
относно вземането. Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2020 г., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК – в случая от 07.08.2020 г. давността е прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо,
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 31.05.2017 г. (с прибавяне на 69 дни, през
които давност не е текла), са погасени по давност. В случая това са вземанията за периода м.
05.2016 г. – м. 03.2017 г. включително, тъй като вземането за м. 03.2017 г. е станало
изискуемо на 15.05.2017 г., тъй като според Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени
с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
8
Непогасено по давност е само вземането за м. 04.2017 г. на стойност 18,24 лв. (съгласно
СТЕ).
От съдебно – счетоводната експертиза обаче се установява, че всички задължения по
процесната партида за имота, включително процесните, са заплатени преди образуване на
делото – видно от таблица на л. 4 от заключението главницата за посочения месец април
2017 г. е заплатена на 27.09.2017 г. и на 29.09.2017 г. Фактът, че задълженията са заплатени
от новия собственик е ирелевантен, доколкото всяко трето лице може да изпълни чуждо
задължение, което е предмет на уреждане на вътрешните отношения между ответниците и
новия собственик на имота и не засяга правата на ищеца. Ето защо искът за главница за
топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. – м. 03.2017 г. включително и за сумата от 355,27
лв. следва да се отхвърли като погасен по давност, а за м. 04.2017 г. и за сумата над 355,27
лв. до пълния предявен размер от 373,51 лв. (или за сумата от 18,24 лв.) – като погасен чрез
плащане.
Върху погасената по давност главница за периода м. 05.2016 г. – м. 03.2017 г.
включително лихва не се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Върху непогасената по давност главница мораторна лихва съобразно ОУ от 2016 г. се
дължи от 15.09.2017 г. до плащането, която лихва видно от ССчЕ възлиза на 0,32 лв. и е
заплатена, поради което искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на спора съдът приема, че разноски на ищеца не се дължат – исковете се
отхвърлят като погасени по давност, а относно непогасеното по давност вземане поради
заплащането му много преди образуване на делото. От страна на ответниците не се
претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..........., срещу Ж. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... и М. Б. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С..................., по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца
при условията на разделна отговорност (Ж. М. С. – 1/3 част и М. Б. С. – 2/3 части) следните
суми: 373,51 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. до топлоснабден имот: ателие № 9, находящо се в гр.
С..................., с абонатен № 409004, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 07.08.2020 г. до окончателното изплащане; 106,08 лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.06.2017 г. – 30.07.2020 г., за които суми
9
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.09.2020 г. по
ч. гр. д. № 36223/2020 г. по описа на СРС, 48 състав.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10