№ 23165
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110174159 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от З. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, чрез адвокат М., срещу
„М.П.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, за
прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит
№ ************/12.02.2021г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 6697,36 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит № ************/12.02.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 30.08.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за потребителски
кредит № ************/12.02.2021г., по силата на който ответника е предоставил на ищеца
сумата от 14100 лв. за срок от 72 месеца, при ГЛП 35,00 % и ГПР- 41,14%. Излагат се
подробни съображения за недействителност на целия договор, както и на отделни негови
клаузи. Твърди, че по договора е платил сумата от 6697,36 без основание.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като излага подробни съображения за неоснователност. Признава, че между страните е
сключен процесния договор за заем. Претендира разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е предявен насрещен иск за осъждане на З. Д. Т., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, да заплати на „М.П.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, следните суми: сумата от 9897,95 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ************/12.02.2021г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 05.06.2025г., до окончателното плащане на
дължимото, сумата от 3073,49 лева, представляваща договорна лихва за периода
20.06.2024г.-20.05.2025г. и сумата от 285,89 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 21.05.2024г.-03.06.2025г.
Претендират се разноски.
Ищецът по насрещния иск „М.П.М.“ ООД твърди, че сключил с ответника З. Д. Т.
1
Договор за потребителски кредит № ************/12.02.2021г., като ответника не е
заплатил вноските по погасителния план от №39 до №51, както и вноските по договорна
лихва от №40 до №50. Твърди се, че ответникът не заплатил задълженията си на падежа,
поради което изпаднал в забава и дължал обезщетение.
В законоустановения срок ответникът по насрещния иск З. Д. Т. е депозирал отговор.
Излага доводи, че процесният договор е нищожен. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В съдебното заседание ищeца се представлява от адвокат М., която моли за уважаване
на предявените искове. Претендира разноски. Представи списък на разноските.
Ответникът се представлява от адвокат Й., която моли за отхвърляне на предявените
първоначални искове и уважаване на предявените насрещни искове. Претендира разноски.
Представя списък на разноските.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, за прогласяване
нищожността сключения между страните Договор за потребителски кредит №
************/12.02.2021г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
6 697,36 лева, представляваща платена без основание сума по договора.
По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор
за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че сумата по кредита от 14
100 лева е получена от ищцата. Не се спори също, че кредитодателят – ответник по делото, е
небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищцата е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед
предходното, по отношение на сключения договор за потребителски кредит важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
От Заповед № 1729 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
16.01.2023 г. (л.25), издадена по ч.гр.д. № 1404/2023 г. по описа на СРС, 46 състав се
установява, че съдът е разпоредил ищцата З. Д. Т. да плати на ответника „М.П.М.“ АД
сумата от 682,05 лева, представляваща главница по Договор за кредит №
**********/12.02.2021 г. за периода от 20.12.2021 г. до 20.07.2022 г., сумата от 2 794,61 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 20.07.2022 г. и сумата от
94,32 лева, представляваща мораторна лихва за периода 20.12.2021 г. – 04.08.2022 г., както и
разноски: държавна такса в размер на 71,42 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
575,96 лева. В заповедта е направено отбелязване, че е издаден изпълнителен лист, поради
което същата е влязла в сила, като по делото не се навеждат твърдения и не са налице
доказателства ищцата да е подавала възражение срещу издадената заповед.
Поначало пропускането на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК или по
чл. 423 ГПК води до невъзможност на длъжника да оспорва установените с влязла в сила
заповед за изпълнение вземания, съответно до недопустимост на предявения иск относно
вземанията. Същевременно, когато вземането, предмет на производството произтича от
договор за потребителски кредит произнасянето на съда би било ограничено само след
проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение, респективно заповед за
изпълнение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. на всички клаузи от договора. В случай, че е постановено съдебно решение,
респективно заповед за изпълнение, с което се допуска принудително изпълнение,
несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда
2
проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за
непререшаемост не следва да бъде прилагана. В този смисъл е практиката на СЕС по
решение от 17 май 2022 г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022 г. по съединени дела С-
693/19 и С-831/19 и определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23 правото на ЕС,
както и актуалната практика на ВКС – например Решение № 178/04.07.2025 г. по т.д. №
298/2025 г., II т.о. на ВКС.
Предвид изложеното, и обстоятелството, че в заповедта за изпълнение съдът не е
обсъждал въпроса за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит,
то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези
случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. ЗПК е приет в изпълнение на задължението на Република България за
транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити, в която е
установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение чл. 19 от
Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б.
"ж" е посочено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този
процент. Тази разпоредба съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва
да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и
да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на
договора за кредит.
В настоящия случай, от представения Договор за потребителски кредит №
3892/12.02.2021 г. (л.11-19) се установява, че размера на кредита е 14 100 лева, срокът е 72
месеца, годишният лихвен процент /ГЛП/ е 35,00 %, а годишният процент на разходите
/ГПР/ е 41,14 %, а общата сума, дължима от потребителя е 33 968,65 лева.
Съгласно чл. 10 от договора, всички изчисления на ГПР по кредита са извършени
съгласно законоустановената формула за пресмятане на ГПР, посочена в Приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При така изчисления ГПР са взети предвид следните допускания: 1.
Настоящият договор ще запази обвързващата си сила между страните за целия посочен срок;
2. Всяка от страните ще изпълнява точно и без забава задълженията си, съответно във връзка
с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на
просрочените задължения, лихви за забава и други неустойки. В посочения процент на ГПР
не се включват разходите при неизпълнение на настоящия договор, посочени в чл. 19.
От гореизложеното следва, че при обявен размер на ГПР от 41,14 %, за срок от 6
3
години, общият размер на разходите по кредита e 246,84 % (41,14 % x 6) или общо 34 804,44
лева, но в случая разликата над дължимата главница възлиза на 19 868,68 лева. Освен това,
от клаузите на договора не става ясно какви още разходи по кредита, освен възнаградителна
лихва в размер на 210 % (35 % x 6), са включени в ГПР. Същевременно, съгласно обявения
размер на ГЛП, общият размер на лихвата по кредита би следва да бъде в размер 29 610
лева, но в случая, всички разходи по кредите възлизат на 19 868,68 лева. При това
положение се налага изводът, че в договора не е посочен действителният размер на ГПР,
както и действителният размер на възнаградителната лихва.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредити съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекса или референтния
лихвен процент; ако при различните обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Целта на
разпоредбата е да бъде информиран потребителят какъв е размерът на възнаграждението за
ползването на паричната сума.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Макар предвидения в договора ГПР да е в съответствие с максималния
законоустановен ред, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който
предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 към ЗПК начин. Тази част от договора е от съществено значение за
интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР, е да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за
целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит.
Поради тази причина, неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда
като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР, както и действителния
размер на ГЛП в договора за кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона, което
обосновава извод за недействителност на целия договор за кредит, на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на чл. 11, т. т. 9 и 10 ЗПК. По изложените съображения, доколкото са
налице нарушения на чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде
приет за недействителен - чл.22 ЗПК.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита - в процесния
случай 14 100 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (л.125) се установява, че за погасяване на задълженията по
договора, е заплатена сумата от 20 797,35 лева, поради което на ищеца се дължи разликата
между платеното и чистата стойност на кредита. Поради това, съдът намира, че предявения
иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, се явява основателен и доказан в пълния му размер от 6 697,35 лева.
Предвид установената нищожност на договора за потребителски кредит и
обстоятелството, че ищцата по първоначалните искове е заплатила суми в повече от чистата
стойност по договора, предявените насрещни искове за главница, възнаградителна и законна
лихва са неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има само ищеца по първоначалните
4
искове и ответник по насрещните, като „М.П.М.“ ЕАД, следва да бъде осъдено да заплати
разноски в размер на 3742,16 лева, от които 80,00 лева за дължима държавна такса, 400 лева
депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 1669 лева заплатено адвокатско възнаграждение
по първоначалните искове (л.2) и 1593,16 лева заплатено адвокатско възнаграждение по
насрещните искове (л.101А).
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска, предявен от З. Д. Т., ЕГН: **********, с
адрес: /адрес/, срещу „М.П.М.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, Договор за потребителски кредит №
************/12.02.2021 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „М.П.М.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на З. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 6 697,35 лева
(шест хиляди шестотин деветдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ************/12.02.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 30.08.2024 г., до окончателното
плащане на дължимото.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „М.П.М.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, за осъждане на З. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да му заплати
следните суми: сумата от 9897,95 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ************/12.02.2021г., ведно със законна лихва от датата на
подаване исковата молба – 05.06.2025г., до окончателното плащане на дължимото, сумата от
3073,49 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.06.2024г.-20.05.2025г. и сумата
от 285,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 21.05.2024г.-03.06.2025г
ОСЪЖДА „М.П.М.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на З. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ сумата от 3742,16 лева
(три хиляди седемстотин четиридесет и два лева и шестнадесет стотиник), представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5